— Какво става между теб и мъничето ми?

— Проклет да съм, ако зная. — Метна свиреп поглед към пудела, който се бе проснал върху единия му крак. — Следва ме по петите от пансиона до тук. Повярвай ми, не съм го окуражавал.

Моли си припомни как Ру бе доловил страданието на Кевин в градината, докато бяха с Лили. Очевидно двамата бяха сродни души, ала куотърбекът още не го знаеше.

— Как е кракът ти? — поинтересува се той.

— Кракът ми ли?

— Има ли някакви последици от онова схващане?

— Ами… мускулите са малко напрегнати. Всъщност доста е болезнено. Ще трябва да взема „Тиленол“. Но съм сигурна, че до утре ще ми мине.

— И повече недей да плуваш сама, става ли? Говоря сериозно. Беше глупава постъпка. — Отпусна ръка върху облегалката на люлката и я удостои с един от погледите си „най-добре е да ме послушаш, неопитно зайче“. — И докато не съм забравил, препоръчвам ти да не се сприятеляваш с Лили.

— Не смятам, че има такава опасност. В случай че не си забелязал, тя не ме харесва. Все пак мисля, че трябва да я изслушаш.

— Няма да стане. Това е моят живот, Моли, и ти нищо не разбираш.

— Това не е съвсем вярно — рече тя предпазливо. — И аз също съм сираче.

Той свали ръката си.

— Човек не се нарича сираче, когато е минал двайсет и една.

— Работата е там, че майка ми умря, когато бях на две, и аз много добре зная какво е да се чувстваш сам и отхвърлен.

— Обстоятелствата са съвсем различни, така че не се опитвай да правиш сравнения. — Кевин се загледа в гората. — Аз имах двама прекрасни родители. За разлика от теб.

— Аз имах Фийби и Дан.

— Когато те са се появили в живота ти, вече си била тийнейджърка. А преди това, изглежда, си била оставена на самотек.

Той нарочно отклоняваше разговора от себе си. Моли го разбираше, но реши да се направи, че не забелязва.

— Не съвсем, бяхме аз и Даниел Стийл.

— Какви ги дрънкаш?

— Обожавах книгите й и знаех, че тя има много деца. Обичах да си представям, че съм едно от тях. — Усмихна се, когато видя развеселената му физиономия. — Е, някои може и да го намират за смешно, но аз мисля, че беше много оригинално.

— Определено е оригинално.

— След това започнах да си фантазирам как Бърт ще умре от безболезнена смърт и тогава, като по някакво чудо, ще се разкрие, че той всъщност не е истинският ми баща. Моят истински баща се оказваше…

— Чакай да отгатна. Бил Козби36.

— Е, не съм се сещала да фантазирам чак дотам. Беше Брус Спрингстийн37. И без коментари, става ли?

— И какво да коментирам, след като Фройд отдавна вече се е изказал по въпроса?

Моли сбърчи нос насреща му. Помежду им се възцари изненадващо дружелюбна тишина, нарушавана единствено от похъркването на Ру. Но Моли не можеше да миряса, обичаше да разчовърква докрай нещата.

— Продължавам да смятам, че трябва да си поговориш с нея.

— Не мога да се сетя дори за една-единствена причина защо да го правя.

— Защото тя няма да си тръгне, докато не я изслушаш. И защото това ще продължи да те тормози до края на живота ти.

Той остави чашата си.

— А може би причината толкова настойчиво да си пъхаш носа в живота ми, с безполезните си опити да го анализираш, е, защото не искаш да изпаднеш в депресия, като се замислиш за собствените си каши и проблеми.

— Навярно.

Тъкър се надигна от люлката.

— Какво ще кажеш да отскочим до града и да хапнем?

Днес и без това бе прекарала твърде много време с него, ала не можеше да понесе мисълта да кукува тук сама, докато той се тъпче с немски шоколад.

— Добра идея. Чакай само да си взема един пуловер.

Докато вървеше към спалнята, Моли си повтаряше това, което вече отлично знаеше. Да излиза на вечеря с него, беше глупава идея, също толкова тъпа, както да седят двамата на верандата и да пият вино. И почти толкова неуместна, колкото да живее под един покрив с него.

При все че нямаше намерение да го впечатлява с външността си, тя реши, че едно шалче би подхождало повече на лятната й рокля, отколкото пуловер. Измъкна яркочервената покривка за маса, която откри забутана в долното чекмедже на скрина. Докато я разгъваше, зърна нещо странно върху нощното шкафче, което го нямаше преди и определено не беше нейно.

— Пфууу! Отврат!

Възмутеният й вик прозвуча толкова силно, че Кевин нахлу в стаята.

— Какво има?

— Погледни това! — Тя посочи към малкото шишенце с парфюм. — Онази нахална малка… развратница, която си вре носа навсякъде!

— Какви ги дрънкаш?

— Ейми е оставила онзи парфюм там! — Извъртя се към него. — Ухапи ме!

— Какво ти става, защо си толкова бясна? Аз нищо не съм направил.

— Не! Ухапи ме! Направи ми смучка ето тук. — Посочи с пръст шията си, няколко сантиметра над ключицата.

— Искаш да ти направя смучка?

— Да не би да си глух?

— Само втрещен.

— Няма кого друг да помоля, а повече не издържам да получавам брачни съвети от една деветнайсетгодишна нимфоманка! Смучката ще сложи край на това.

— Не ти ли се струва, че напълно си откачила?

— Хайде, продължавай. Подигравай ми се. Но към теб не се отнася по същия снизходителен начин, както към мен.

— Не си го и помисляй. Няма да ти правя смучка.

— Хубаво. Ще трябва да намеря друг кандидат.

— Няма да стане!

— Отчаяните обстоятелства изискват отчаяни мерки. Ще помоля Шарлот Лонг.

— Отвратително.

— Тя знае какви ги вършат онези две влюбени гълъбчета. Ще ме разбере.

— Само като си представя как онази жена се надвесва над врата ти, и губя апетит. И не мислиш ли, че ще е малко неудобно да се развяваш наоколо със синина на шията?

— Ще си облека блуза с яка и ще я вдигна.

— А после ще я свалиш, когато видиш Ейми.

— Добре де, реагирах прекалено и малко ме е срам. Обаче ако не направя нещо, ще се наложи да удуша хлапачката.

— Тя е просто една тийнейджърка. Какво ти пука?

— Добре. Да не говорим повече за това.

— А да те оставя да изприпкаш при Шарлот Лонг? — промълви той дрезгаво. — Няма да стане.

Тя преглътна.

— Значи ти ще я направиш?

— Предполагам, че се налага.

О, боже… Моли стисна очи и наклони шия към него. Сърцето й бясно заби. Какви ги вършеше?

Явно никакви, защото той не я докосна. Младата жена отвори очи и примигна.

— Може ли, ъъъ… да побързаш?

Кевин не я докосна, но не се и отдръпна. О, господи, защо беше толкова великолепен? Защо не беше сбръчкан и с тумбак, вместо да прилича на ходеща реклама на мускулести тела?

— Какво чакаш?

— От четиринайсетгодишен не съм правил смучка на момиче.

— Ако се съсредоточиш, съм сигурна, че ще си спомниш как става.

— Проблемът не е в съсредоточаването.

Блясъкът в тези яркозелени очи красноречиво подсказваше, че поведението й я бе довело на границата между ексцентричността и лудостта. Изведнъж яростта й стихна. Трябваше някак си да се измъкне от неловката ситуация.

— О, няма значение, забрави.

Обърна се, за да си тръгне, ала той я улови за ръката. Допирът на пръстите му я накара да потръпне.

— Не съм казал, че няма да го направя. Просто ми е нужна малка загрявка.

Моли не можеше да помръдне дори, подът под краката й да бе пламнал.

— Не мога просто така да ти се нахвърля и да те ухапя. — Палецът му погали ръката й. — Не ми е присъщо.

Кожата й настръхна, когато той вдигна ръка и пръстите му се плъзнаха по извивката на шията й.

— Всичко е наред. — Моли се ядоса заради хрипливите нотки в гласа си. — Нахвърли се и хапи.

— Аз съм професионален спортист. — Думите му бяха като съблазнителна ласка на опитен любовник. Пръстите му продължиха да описват възбуждащи кръгчета по врата й. — Ако не си добре разгрят, можеш да се нараниш.

— Нали тъкмо това е целта? Да има… рана?

Той не отвърна и дъхът й секна, когато устните му приближиха. Сякаш я разтърси електрически ток, когато докоснаха ъгълчетата на нейните.

Не ги впи, но тя имаше чувството, че цялата се разтапя. Чу тих, неясен звук и осъзна, че излиза от нея — най-лесната жена на планетата Земя.

Той я привлече нежно към гърдите си, но близостта на тялото му я изгаряше. Твърди мускули и топла плът. Тя искаше да усети вкуса на устните му и извърна глава, за да ги потърси, но той лекичко се измести. Вместо да й даде целувката, за която жадуваше, Кевин само бръсна нежно ъгълчето на устата й.

Кръвта й запрепуска лудешки във вените. Устните му се спуснаха по брадичката към шията й. Изглежда, че беше готов да изпълни молбата й.

Размислих! Моля те, не ме хапи!

Сякаш чул мислите й, той се подчини. Докосваше леко шията й, докато дишането й се учести и накъса. Мразеше го, задето си играеше така с нея, ала нямаше сили да се отдръпне. И тогава той сложи край на мъчението и я целуна истински.