— Много сте проницателна.

— А на вас явно ви е било нужно доста дълго време, докато се решите да дойдете и да го видите.

— Имате предвид, след като съм го изоставила? — попита Лили с горчивина в гласа.

— Не съм казала това.

— Но си го мислите. Що за жена е тази, която се отказва от детето си, а после се опитва да се промъкне в живота му?

— Съмнявам се, че е било точно така — заговори Моли предпазливо. — Преди това сте му намерили подходящ дом и родители, които ще го обичат и ще се грижат за него.

Лили се взираше в градината, но младата жена подозираше, че умиротворението и душевният покой, които бе изпитала по-рано на това място, са изчезнали безвъзвратно.

— Мейда и Джон винаги са искали да имат дете. Двамата обикнаха Кевин от деня, в който се роди. Но колкото и мъчително да бе решението ми, все пак прекалено лесно им дадох сина си.

— Хей, Моли!

Лили се сепна, когато иззад ъгъла се показа самият той, понесъл на ръце доволната и мъркаща Марми. Закова се рязко на място, когато видя майка си и пред очите на Моли неустоимият чаровник се превърна във враждебен мъж със суров поглед.

Приближи към съпругата си, сякаш тя беше сама в градината.

— Някой я е изпуснал навън.

— Аз бях — обади се Лили. — Преди няколко минути беше при мен. Сигурно е чула стъпките ти.

— Тази котка твоя ли е?

— Да.

Кевин я остави тутакси на земята, все едно пареше, и се обърна, за да си тръгне.

По-възрастната жена се надигна от пейката. Моли изтръпна при вида на отчаянието и трогателната беззащитност, изписани върху лицето й.

— Искаш ли да узнаеш кой е баща ти? — изтърси Лили неочаквано.

Кевин застина. Сърцето на Моли се късаше от мъка за него, докато си мислеше за всички въпроси, които бе задавала през годините за своята майка. Младият мъж се извърна бавно.

Майка му стисна ръце. Когато заговори, дишаше тежко, като че ли току-що бе пробягала няколко километра.

— Казваше се Дули Прайс. Не мисля, че това е истинското му име, но това е всичко, което зная за него. Беше на осемнайсет, високо и кльощаво хлапе от ферма в Оклахома. Срещнахме се на автогарата в деня, когато пристигнахме в Ел Ей. — Тя се взря с нежност в лицето на Кевин. — Косата му беше светла като твоята, но чертите на лицето — доста по-груби. Ти приличаш повече на мен. — Сведе глава. — Сигурна съм, че не си особено щастлив да го чуеш. Дули беше авантюрист, със спортен дух. Беше участвал в няколко родеа — мисля, че бе спечелил пари от наградите — и вярваше, че може да забогатее като каскадьор във филмите. Не си спомням нищо повече за него — още една черна точка за мен. Струва ми се, че пушеше „Марлборо“ и обичаше шоколадови блокчета, но всичко това беше много отдавна и може да го бъркам с някой друг. Когато разбрах, че съм бременна, вече се бяхме разделили, а аз нямах представа къде да го търся. — Замълча, явно опитвайки се да се овладее. — Няколко години по-късно прочетох в някакъв вестник, че е загинал при каскада с кола.

Изражението на Кевин оставаше безстрастно. Не би позволил никому да отгатне какви чувства го вълнуват. Ала Моли много добре го разбираше.

Ру усещаше, когато хората са разстроени. Надигна се и отиде да се отърка о глезените на Кевин.

— Имате ли негова снимка? — попита Моли, защото знаеше, че Кевин няма да го стори. Най-безценното й притежание беше единствената снимка на майка й.

Лили разпери безпомощно ръце и поклати глава.

— Ние бяхме още деца — две объркани и нещастни хлапета. Съжалявам, Кевин.

Той я изгледа студено.

— В моя живот няма място за теб. Не зная как да ти го кажа по-ясно. Искам да си вървиш.

— Зная.

Двете животни го последваха, когато закрачи към пансиона.

Лили се извъртя към Моли. В очите й блестяха сълзи.

— Няма да си замина! — заяви с яростна упоритост.

— Съвсем правилно — кимна снаха й.

Погледите им се кръстосаха и на младата жена й се стори, че в стената, която актрисата бе издигнала помежду им, се появи малка пукнатина.



Половин час по-късно, докато Моли изсипваше в плетения панер последните кифлички с кайсии, цъфна Ейми и обяви, че двамата с Трой смятат да се настанят в спалнята на футболиста на горния етаж, която стоеше празна, откакто той се премести в бунгалото на Моли.

— Някой от персонала трябва да спи тук през нощта — обясни момичето, — а Кевин каза, че ще ни плаща допълнително. Не е ли супер?

— Страхотно е.

— Искам да кажа, че не бива да вдигаме шум, но…

— Ще отидеш ли да донесеш конфитюра? — На Моли не й се слушаха още подробности за върховния сексуален живот на влюбените.

Но Ейми не възнамеряваше да се предава толкова лесно. Един нежен слънчев лъч в късния следобед освети смучката на врата й, докато се взираше напрегнато в другата жена.

— Изглежда, че нещата между вас двамата още може да се получат, ако се опиташ малко по-упорито. Бях съвсем сериозна за парфюма. Сексът е важен за мъжете и ако си пръснеш съвсем малко…

Моли тикна в ръцете й панера с кифличките и хукна към салона.

По-късно, когато се върна в бунгалото, завари Кевин там. Беше се настанил на стария хлътнал диван в предната стая, а Ру се бе излегнал на възглавницата до него. Неканеният й съквартирант бе протегнал крака, а върху скута му лежеше отворена книга. Макар че си бе лепнал непукистка физиономия, Моли го познаваше достатъчно, за да знае, че се преструва.

— Този Бени ми харесва — рече той и вдигна глава.

Сърцето й се сви, когато видя, че четеше „Дафни поздравява“. Наблизо лежаха другите четири книги от серията.

— Къде ги намери?

— В града. Миналата вечер, когато ходих, се отбих в детския магазин. Има най-вече дрехи, но собственичката продава и малко книги и играчки. Беше ги подредила на една лавица. Много се развълнува, когато й казах, че си тук. — Потупа с показалец страницата. — Този тип Бени…

— Това са книжки за деца. Не проумявам откъде ти хрумна да ги четеш.

— От любопитство. Знаеш ли, има някои неща в този Бени, които ми се струват познати. Например…

— Наистина ли? Е, благодаря ти. Той е изцяло плод на въображението ми, но аз се опитвам да придам на героите си качества, които читателите лесно могат да открият у себе си.

— Да, ами аз определено откривам себе си в Бени. — Сведе поглед към рисунката, на която Бени носеше слънчеви очила, които подозрително приличаха на неговите „Рево“ със сребристи рамки. — Само едно нещо не разбирам… Собственичката на магазина ми сподели, че някои от клиентите й настоявали да махне книгите от рафта, защото били порнографски. Я ми обясни дали не пропускам нещо.

Ру най-после скочи от дивана и приближи към господарката си, за да я поздрави. Тя се наведе да го погали.

— Чувал ли си някога за НДНА? „Нормални деца за нормална Америка“?

— Разбира се. Прави им удоволствие да преследват гейове и лесбийки. Жените са с дълги коси, а мъжете вечно се хилят с двайсет и четири каратови усмивки.

— Точно. И сега са се заяли с моето зайче.

— Какво искаш да кажеш? — Ру бе доприпкал обратно при него.

— Те твърдят, че поредицата от книжки за Дафни е хомосексуална пропаганда.

Кевин избухна в смях.

— Не се шегувам. Преди да се омъжа за теб, не обръщаха никакво внимание на книгите ми, но след всички истории, които се появиха за нас в пресата, явно са решили да спечелят популярност за моя сметка и се захванаха с мен.

Неусетно Моли му сподели за разговора си с Хелън и промените, които от „Бърдкейдж“ настояваха да направи в книгите за Дафни.

— Надявам се, че си й казала какво точно да направи с промените, които иска.

— Не е толкова лесно. Имам договор и те няма да публикуват „Дафни се претъркулва“, докато не им изпратя новите илюстрации. — Не спомена за остатъка от аванса, който й дължаха. — Освен това историята няма да пострада, ако Дафни и Мелиса не се държат за ръце и не се целуват.

— Тогава защо не си направила рисунките?

— Имах известни затруднения с… писането, творчески блокаж. Но откакто съм тук, отново мога да пиша.

— Значи смяташ да направиш поправките?

Не й хареса неодобрителната нотка в гласа му.

— Лесно е да отстояваш принципите си, когато имаш пет милиона долара в банката, но аз ги нямам.

— Предполагам.

Тя стана и се запъти към кухнята. Докато вадеше бутилка вино, Ру се отърка в краката й. Чу как Кевин пристъпи зад нея.

— Пак ще пием, така ли?

— Ти си достатъчно силен, за да ме обуздаеш, ако реша да ти скоча.

— Само внимавай да не контузиш дясната ми ръка, че с нея подавам пасовете.

Тя се усмихна и наля виното. Той взе чашата, която му подаде, и по негласно споразумение двамата излязоха на верандата. Люлката изскърца, когато мъжът се отпусна на нея и отпи от виното си.

— Ти си добър писател, Моли. Разбирам защо децата харесват книгите ти. Когато си рисувала Бени, забелязала ли си колко много…