— Стой мирна, дяволите да те вземат!

Как можеше един ПС да говори по този начин, при това на нещастна давеща се жертва! Тя се постара долната част на тялото й да не се допира до неговата, но той продължаваше да се притиска до нея. Плавно и близо… плавно и близо. Нахлулите усещания бяха толкова силни, че Моли простена.

Ритъмът на движенията му се промени и тя разбра, че краката му вече стигат дъното. Опита се да се отскубне от ръцете му.

— Пусни ме. Вече мога да стъпвам.

Той поплува още малко, преди да разхлаби хватката си и да стъпи на дъното. Моли последва примера му.

Водата стигаше до брадичката й, но при него беше под раменете му. По челото му бяха полепнали мокри кичури, но лицето му приличаше на буреносен облак.

— Знаеш ли, можеше да проявиш поне малко благодарност. Току-що спасих проклетия ти живот.

Е, поне вече не изглеждаше отегчен.

— Благодаря ти — промърмори „спасената удавница“.

Той пое към брега, без да пуска ръката й.

— Досега получавала ли си подобни схващания?

— Никога. Затова толкова се изплаших.

— А защо си влачиш краката?

— Студено ми е. А може и да е от шока. Ще ми дадеш ли тениската си?

— Разбира се. — Той продължи да напредва към брега.

Моли заби пети в пясъка.

— Може ли да ми я дадеш сега, моля те?

— Сега? — Кевин спря.

Водата се плискаше по гърдите й. Червеното горнище ги повдигаше изкусително и погледът му се задържа малко по-дълго. Тя си каза, че залепналите му мокри мигли приличат на малки сребристи остриета, блестящи около тези невероятни зелени очи, и внезапно коленете й се подкосиха.

— Бих искала да я облека, преди да изляза от водата — смотолеви възможно най-мило, докато се опитваше да овладее обхваналата я слабост.

Той откъсна поглед от гърдите й и отново тръгна напред.

— На брега ще се стоплиш по-лесно.

— Спри! Ще спреш ли най-сетне!

Кевин се подчини, но я зяпаше така, сякаш внезапно й бяха поникнали рога.

Моли задъвка долната си устна. Ето каква отплата получи за стореното добро. Ще, не ще, май трябваше да му признае.

— Имам малък проблем…

— Меко казано. Не притежаваш и капка здрав разум. В онази диплома от Северозападния би трябвало да пише: „Завършила с пълно отличие по смахнатост“.

— Само ми дай тениската си. Моля те.

Той дори не понечи да я свали. Вместо това се вторачи още по-подозрително в нея.

— И какъв ти е проблемът?

— Ами аз май… Замръзвам. На теб не ти ли е студено?

Той стоеше и чакаше с онова упорито изражение, което подсказваше, че няма да мръдне, докато тя не му признае цялата истина.

— Ами аз май… — поде Моли, събрала последните останки от достойнството си, — съм изгубила долнището на банския си… сигурно вече лежи на дъното.

Съвсем естествено той се взря в мътната вода.

— Престани!

Когато погледът му отново се насочи към нея, очите му вече не приличаха на нефритени кинжали, а по-скоро на весело подскачащи зелени желирани дражета.

— И как постигна това чудо?

— Не съм аз. Ти го постигна. Докато ме спасяваше.

— Свалил съм ти банския?

— Именно.

Гаднярът се ухили.

— Винаги съм умеел да се отнасям дяволски добре с жените.

— Няма значение. Просто ми дай тъпата тениска!

Дали това докосване на бедрото му о нейното беше случайно? Той отново впери взор в мътната вода и тя внезапно бе обхваната от мимолетна лудост — прииска й се водата да се избистри.

— Искаш да кажеш, че си по гол задник под водата? — промълви Кевин и този път Моли долови в гласа му особени дрезгави нотки, почти чувствени.

— Много добре ме чу.

— Е, това вече наистина е интересна дилема.

— Няма никаква дилема.

Той потърка с палец ъгълчето на устната си, а усмивката му бе галеща, като пролетен повей.

— Ето че в този момент се сблъскваме със същността на капитализма — аз и ти — Бог да благослови Америка, наистина е велика страна.

— Какви ги дрън…

— Капитализъм в най-чист вид. Аз имам стоката, която ти искаш… Въпросът е… — той направи пауза замислено, докато погледът му се насочи най-безсрамно към гърдите й, — какво ще ми дадеш ти в замяна?

— Вече съм ти дала достатъчно, като готвя — побърза да уточни Моли.

— Не зная. Онези сандали вчера бяха доста скъпи. Мисля, че с тях вече съм платил за три дни готвене.

Негодникът караше всичко в нея да се разтапя и имаше чувството, че всеки миг ще замърка като послушно котенце, а това никак не й се нравеше.

— Няма да остана нито ден повече, ако още на минутата не смъкнеш тази тъпа тениска от тъпите си гърди, надути като плондери!

— Досега никога в живота си не съм срещал по-неблагодарна жена! — изсумтя Кевин и започна да сваля тениската, сетне спря, за да разтрие ръката си, дръпна я отново, вдигна я няколко сантиметра нагоре, размърда страхотните си мускули…

— Двайсет ярда за забавяне на играта!

— Наказанието е пет ярда — изтъкна той изпод тениската.

— Не и днес!

Най-сетне я съблече, а тя я грабна от ръцете му, преди да му е хрумнало да я прехвърли в другата си ръка и да я вдигне по-високо — игра, в която един автор на детски книжки за зайци нямаше никакъв шанс срещу куотърбек от НФЛ.

— С гол задник… — Усмивката му стана по-широка.

Тя не му обърна внимание, заета да навлече по-бързо тениската, но мокрият памучен плат се усукваше и лепнеше в ръцете й, а ледената вода никак не я улесняваше. Съвсем естествено, нахалникът не направи никакъв опит да й помогне.

— Може би ще е по-лесно, ако първо излезеш от водата — подхвърли хапливо.

Хуморът му беше твърде детински, за да го удостои с внимание. Най-после успя да навлече проклетото нещо наопаки, което се наду като балон около нея. Тя го дръпна надолу и зашляпа решително към брега, където, слава богу, не се мяркаха никакви летовници.

Кевин остана на мястото си, докато наблюдаваше как Моли излиза от водата. Гледката отзад направо отне дъха му. Явно на нея не й бе хрумнало, че когато се намокрят, белите тениски стават прозрачни като оризова хартия. Първо се очерта тънката талия, сетне гладкото стегнато дупе и накрая дългите стройни крака.

Той преглътна с усилие при вида на онова сладко стегнато задниче. С бялата тениска отгоре приличаше на глазирано с пудра захар.

Младият мъж облиза устни. Добре че водата беше леденостудена, защото гледката на отдалечаващата се Моли разпали истински пожар в него. Онова малко закръглено задниче… тъмната, съблазнителна цепка между полукълбата. А дори още не я бе зърнал отпред.

Обстоятелство, което смяташе на всяка цена да промени.

Моли чу, че Кевин пляска във водата зад нея. В следващия миг вече я бе настигнал, скъсявайки разстоянието с гигантски подскоци във водата. Продължи напред, размахвайки ръцете си толкова енергично, че мускулите на гърба му се издуваха. Стигна до брега и се извърна с лице към нея.

Какво точно намираше за толкова интересно?

Тя започна да се изнервя. Едната му ръка се раздвижи. Той разсеяно придърпа нагоре смъкнатите си мокри джинси.

— Може би в крайна сметка не е толкова трудно да се повярва, че майка ти е била танцьорка във вариете.

Съпругата му сведе поглед и хлъцна ужасено. Сграбчи трескаво мокрия памучен плат, отлепи го от тялото си и хукна към бунгалото.

— Ъъъ… Моли? Гледката отзад е не по-малко интересна. Освен това вече си имаме и компания.

И наистина семейство Пиърсън приближаваха в далечината. Едва се виждаха зад плажните шезлонги, торби и хладилната чанта.

Явно нямаше смисъл Моли да разчита на помощта на Кевин да стигне до бунгалото, затова се насочи към гората. Дърпаше неистово тениската отзад и отпред, за да й попречи да залепва към тялото, сетне я теглеше надолу в напразни опити да я покрие.

— Ако някой ти хвърли риба, не се учудвай — клатушкаш се като пингвин! — подвикна той зад гърба й.

— Ако някой те помоли да заревеш с цяло гърло, не се учудвай — държиш се като магаре…

— Спести си любезностите за по-късно, Дафни. Току-що докараха новия контейнер за боклук.

— Затвори капака, когато скочиш вътре! — посъветва го Моли, ускори крачка и някак си успя да се добере до бунгалото без повече произшествия. След като влезе вътре, притисна длани към пламтящите си бузи и избухна в смях.

Но на Кевин не му беше забавно. Докато стърчеше по средата на ливадата и се взираше към бунгалото, знаеше, че така повече не можеше да продължава. Каква ирония! Той бе женен мъж, но не се възползваше от основното предимство на брачната институция!

Единственият въпрос, който в момента го измъчваше, беше: какво смяташе да предприеме за това?

15

„Дафни напръска обилно около главата си от любимия си парфюм «Маслен сладкиш с ягоди». После внеса и бухна козината на ушите си, напери мустачки и си сложи новата диадема.“