Сюзън Филипс - Капризите на сърцето

След като затвори, тя побъбри с някои от гостите, после сложи чисти кърпи в баните, докато Кевин настаняваше новопристигналата двойка от Кливланд в едно от бунгалата. Като привърши със задълженията си, младата жена се запъти към бунгалото си. Смяташе да облече новия си бански и да поплува в езерото.

Извади придобивката си от торбата и откри, че макар долнището да не беше прашки, банският се състоеше от две миниатюрни парчета плат, придържани с тънки връзки отстрани — доста оскъден за вкуса й. Но пък горнището имаше банели, които повдигаха и подчертаваха гърдите й и Ру, изглежда, напълно го одобри.

При все че температурата на въздуха беше около двайсет и осем градуса, водата в езерото още не се бе затоплила и плажът пустееше. Моли настръхна цялата, когато влезе в студената вода. Ру намокри лапите си, но реши, че ледената баня не е по вкуса му, и хукна да гони чайките по брега. Когато повече не можеше да издържа това мъчение, тя събра сили и се гмурна във водата.

Изплува, пое дълбоко въздух, сетне запори водата с бързи и резки движения, за да се стопли. След малко забеляза Кевин, застанал на ливадата. Деветте години, прекарани в летни лагери, я бяха научили колко е важно, когато плуваш, да имаш другарче, а той беше достатъчно наблизо, за да чуе виковете й за помощ, ако започне да потъва.

Легна по гръб и поплува малко, като избягваше дълбокото — независимо от приказките на Тъкър, тя беше изключително разумна личност, когато ставаше дума за водна безопасност. Когато следващия път погледна към моравата, той не бе помръднал от мястото си.

Изглеждаше отегчен.

Махна му, за да привлече вниманието му, и той й махна вяло в отговор.

Това не беше добре. Изобщо не беше добре.

Тя отново се гмурна и се замисли.

Кевин наблюдаваше изявите на Моли във водата, докато чакаше от фирмата за прибиране на сметта да дойдат с новия контейнер за боклук. Мярна нещо яркочервено, когато тя скочи във водата, а после се гмурна. Покупката на този бански се оказа голяма грешка. Показваше твърде много от изкусителното й стройно тяло. И без това полагаше огромни усилия да се прави, че не го забелязва. Но яркият цвят бе привлякъл погледа му вчера в бутика, защото беше с почти същия оттенък като косата й, когато се срещнаха за пръв път.

Сега косата й вече не изглеждаше така. Бяха изминали само четири дни, но Моли отново бе започнала да полага грижи за себе си и косата й бе със същия богат и наситен цвят като на кленовия сироп, с който той заливаше палачинките й. Струваше му се, че я наблюдава как отново се връща към живот. Кожата й вече не беше болезнено бледа, а очите й блестяха, особено когато се заяждаше с него.

Тези очи… Леко скосени, с онова лукаво изражение, дръзко предупреждаващо околния свят, че от нея не може да се очаква нищо добро, но явно само той бе осъзнал това. Фийби и Дан виждаха умната и старателна Моли, която обичаше децата, зайците и смешните кучета. Като че ли единствено той разбираше, че във вените й тече буйна кръв, подтикваща я да търси предизвикателства, да се опълчва на общоприетото.

По време на обратния полет до Чикаго, Дан му бе изнесъл цяла лекция за това, колко сериозно се отнасяла балдъзата му към всичко. Как като дете никога не била правила нищо нередно. Каква отлична студентка била, истински образец на примерен гражданин. Беше добавил, че Моли е на двайсет и седем, но притежава мъдростта и зрелостта на четирийсетгодишна. Според Кевин тя беше на двайсет и седем с ума на седемгодишно хлапе. Нищо чудно, че си бе избрала за професия да пише книжки за деца. По този начин забавляваше връстниците си!

Дразнеше се, че тя имаше нахалството да го нарече плиткоумен. Та той никога не би подарил петнайсет милиона долара. За Кевин Моли беше безразсъдна авантюристка.

Видя как във водата отново проблесна нещо червено. Годините, прекарани по летни лагери, я бяха направили добра плувкиня, притежаваше уверен и грациозен замах. И хубаво, стегнато тяло… Последното, от което се нуждаеше, бе да започне да мисли отново за тялото й, затова Кевин си припомни как го разсмиваше.

Което не означаваше, че не беше истински трън в задника. Притежаваше достатъчно дързост и ловкост, за да изскача постоянно в мислите му, но главата му беше много по-здраво закрепена на раменете от нейната, така че нахалницата нямаше да успее да пробие защитата му.

Погледът му се стрелна отново към езерото, но никъде не я видя. Изчака да се мерне червеното. И продължи да чака… Целият се напрегна, докато повърхността оставаше гладка. Той пристъпи напред. В този миг главата й изскочи — малка точка в далечината. Малко преди да изчезне, тя успя да изкрещи една-единствена дума:

— Помощ!

Младият мъж хукна натам.

Моли задържа дъха си колкото можа по-дълго, но накрая изплува, за да поеме дълбоко въздух. Както бе предположила, Кевин се бе втурнал да я спасява. Колко мило!

Това би трябвало да напомпа адреналина му.

Тя пляска безпомощно във водата, докато се увери, че я е забелязал, после отново се гмурна надълбоко и заплува надясно. Доста гаднярско от нейна страна, но пък беше с добри намерения. Отегченият й съпруг имаше нещастен вид и бе крайно време той да се позабавлява в лагера „Уинд Лейк“. Може би тогава нямаше да бърза толкова да го продава.

Моли отново изскочи на повърхността. Благодарение на ловките й маневри той се бе отклонил доста далеч вляво. Тя пое дълбоко дъх и пак се потопи във водата.

Не й хареса.

На Бени ще му се отрази добре, ако Дафни го спаси. Крайно време е да престане да си вири толкова носа — убеждаваше се Моли с лицемерна загриженост. — А и не би трябвало да плува сам, без другарче.

Отвори очи под водата, но тя бе помътняла от дъжда и не можа да види много. Припомни си колко превзети и гнусливи бяха някои от приятелките й, които бяха свикнали да се къпят в чисти басейни вместо в горско езеро. „Ами ако някоя риба ме ухапе?“, примираха те. Но още след първата си лятна ваканция, прекарана на лагер, Моли свикна да плува в езера и реки и лудееше на воля във водите им.

Дробовете й започнаха да изгарят и се наложи да изплува за глътка въздух. Кевин се намираше на десетина метра вляво от нея. Кой знае защо, изведнъж се сети за баснята за лъжливото овчарче и вълка, но тя побърза да пропъди спомена и направи следващия си ход.

— Помощ!

Той се завъртя във водата, мократа му руса коса бе полепнала по прекрасното му чело.

— Дръж се, Моли!

— Побързай! Аз имам — дупка в главата — спазъм! Кракът ми се схвана! — изкрещя тя и отново потъна.

Заплува надясно, към „страничната линия на стадиона“, за да затрудни опитния куотърбек.

Дробовете й отново горяха. Време бе да изплува до голлинията.

Ненапразно Кевин бе прекарал двайсет години на футболното игрище и бе усвоил до съвършенство умението да различава рисийвъра в тълпата. Тутакси я зърна и заплува към нея. Плуваше с мощни загребвания и тя толкова се прехласна да го гледа как цепи водата, че почти забрави отново да потъне.

Ръката му докосна бедрото й, после се обви около миниатюрното й долнище. Би трябвало да го предвиди.

Той дръпна силно плата, за да я притегли към себе си и тънките връзки не издържаха и се скъсаха. Храбрият й спасител обви ръка около нея и я изтегли на повърхността.

Долнището на банския най-своенравно отказа да я последва. Докато водата го отнасяше, Моли угрижено се питаше как се бе озовала в подобна ситуация. Това ли бе наградата й, задето искаше да стори добро?

— Добре ли си?

Тя мярна за миг лицето му, преди да я затегли към брега. Наистина здравата го бе изплашила. Обаче обзелата я вина не й попречи да кашля и плюе вода, докато се опитваше да си поеме дъх. В същото време се налагаше и да отбива атаките на девическата си скромност.

Куотърбекът дори не се бе задъхал и за миг младата жена си позволи да се отпусне до него и да се наслади на усещането на блажен покой и безопасност в прегръдките му. Но беше доста трудно да си блажено отпуснат, когато задникът ти е гол.

— Аз… кракът ми се схвана.

— Кой крак? — поинтересува се делово Тъкър.

Бедрото му се търкаше о нейното, но той сякаш не забелязваше, че нещо липсва.

— Спри… спри за малко, моля те?

Кевин заплува по-бавно и я завъртя в обятията си, но без да я пуска. Тя отново видя, че гневът бе изместил загрижеността.

— Не биваше да влизаш сама във водата! Можеше да се удавиш!

— Беше… глупаво.

— Кой крак?

— Ами… левият. Но вече е по-добре. Сега мога да го движа.

Едната му ръка я пусна и се протегна към крака й.

— Не! — изпищя тя, изплашена, че ще разбере нещо, което не трябваше.

— Пак ли се схвана?

— Не… точно.

— Да излизаме. На брега ще го видя.

— Вече съм добре. Мога…

Той не й обърна внимание и вместо това отново я затегли към брега.

— Ъъъ… Кевин… — Моли се закашля все едно се бе нагълтала с вода.