— Нека ви е ясно: не ме е грижа дали сте съсредоточен, или не.

Веждите му отново се смръщиха и Лили имаше чувството, че се пита дали да не използва сила, за да я накара да остане. Накрая той затвори със замах скицника.

— В такъв случай ще се видим утре сутринта. Да кажем, в седем. Тогава слънцето няма да е толкова силно и вредно за кожата ви.

Внезапно й стана забавно и раздразнението й се стопи.

— А защо да не е в шест и половина?

Мъжът присви очи.

— Поднасяте ме, нали?

— Проницателен грубиян — неустоима комбинация.

— Ще ви платя.

— Едва ли съм ви по джоба.

— Е, за това може да се поспори.

Тя се усмихна и се извърна към пътеката.

— Знаете ли кой съм аз? — подвикна нахалникът след нея.

Лили се обърна. Изражението му беше повече от заплашително.

— А трябва ли да зная?

— Аз съм Лиам Дженър, по дяволите!

Тя пое дълбоко дъх. Лиам Дженър. Джеръм Дейвид Селинджър сред американските художници. Мили боже… Какво правеше той тук?

По изражението й мъжът разбра, че тя много добре знаеше кой е. Смръщената му гримаса изчезна и самодоволно се ухили.

— В такъв случай се разбрахме за седем.

— Аз… — Лиам Дженър! — Ще си помисля.

— Направете го.

Какъв неприятен тип! Беше направил услуга на света, като живееше в усамотение. Но при все това…

Лиам Дженър, един от най-известните художници в Америка, искаше да му позира. Ах, защо не беше някогашната двайсетгодишна красавица!

13

„Дафни остави чука и отскочи назад, за да се полюбува на табелата, която бе заковала на входната врата. Надписът върху нея гласеше: «ВХОД ЗА ЯЗОВЦИ ЗАБРАНЕН!». Сама го бе нарисувала тази сутрин.“

Из „Самотният ден на Дафни“

— Вземи малката стълба и провери горната лавица, Ейми! — извика Кевин от килера. — А аз ще разчистя тези кутии.

Щом се върнаха от града, той възложи на момичето да направи списък на хранителните запаси. През първите десет минути тя стрелкаше любопитни погледи между килера, където шефът й работеше, и кухненския плот, където неговата съпруга подреждаше сандвичите и сладкишите за следобедния чай. Накрая явно не издържа и изтърси:

— Колко интересно, нали, че вие с Моли сте се оженили почти по същото време, по което и ние с Трой.

Моли постави първото парче от плодовия кейк върху старинния поднос и се заслуша в отговора на Кевин.

— Моли каза, че ще й трябва още кафява захар — той смени темата, подхваната от Ейми. — Там горе има ли?

— Виждам два пакета. Четох една книга за брака…

— Какво друго?

— Кутии със стафиди и няколко пакетчета бакпулвер. Както и да е, в тази книга пише, че някои двойки, които отскоро са семейство, изпитват трудности да свикнат един с друг и изобщо с новия си начин на живот — не се отказваше новоизпечената брачна консултантка. — Защото това е една огромна промяна.

— Има ли овесено брашно? Тя каза, че ще й трябва.

— Има една кутия, но не е от големите. Но ако имаш проблем с привикването или нещо друго, можеш да поговориш с Трой.

Последва продължително мълчание, което накара Моли да се усмихне.

— Може би не е зле да провериш какво е останало във фризера — посъветва накрая Кевин младоженката, явно вряла и кипяла в брачните дела.

Момичето се появи от килера и удостои Моли с един съчувствен поглед. Нещо в състраданието на тийнейджърката, в добавка с огърлицата от смучки по шията, действаше на нервите на Моли.

Без Кевин следобедният чай не беше толкова забавен. Госпожа Чет — всъщност Гуен — дори не се опита да скрие разочарованието си, когато младата жена обяви, че съпругът й има друга работа. Може би настроението й щеше да се подобри, ако знаеше, че Лили Шърман е отседнала в лагера, но актрисата не се появи и Моли реши да не оповестява присъствието й.

Тъкмо вадеше дълбоките купи за разбиване, за да са готови за утрешната закуска, когато през задната врата влезе Кевин, понесъл покупките от бакалията. Избягна Ру, който се опитваше да сръфа глезените му, и остави торбите върху плота.

— Защо се занимаваш с това? Къде е Ейми?

— Престани, Ру. Току-що я пуснах да си върви. Вече започна да хленчи за своя Трой — цял ден са разделени.

Едва го бе изрекла и видя как момичето се носи през ливадата към съпруга си, който сигурно я бе подушил във въздуха, защото изведнъж изникна като с магическа пръчка.

— Ето че пак се започва — въздъхна Кевин.

Срещата им беше по-страстна от тв реклама на екзотичен парфюм. Моли гледаше как Трой впи устни в гръдта на жена си, подаваща се от деколтето на блузката. Тя отметна глава и изви шия.

Още една смучка.

Моли натисна ядно капака на пластмасовата кутия за продукти.

— Ако той не престане, накрая на Ейми ще се наложи да й преливат кръв.

— Изглежда, тя няма нищо против. На някои жени им харесва, когато мъжете оставят по телата им доказателство за страстта си.

Нещо в начина, по който я погледна, накара гърдите й да настръхнат. Моли се подразни от реакцията си.

— А някои жени виждат в това жалък опит на неуверен мъж да демонстрира господството си над жената.

— Да, има го и това — промърмори той и я удостои с една от ленивите си усмивки на път към задната врата. Отиваше да донесе останалите продукти.

Докато ги вадеше от торбите, Кевин попита Моли дали иска да отидат да вечерят в града, но тя отказа. Този неотразим футболист представляваше твърде голямо изкушение за нея, за да се подлага постоянно на него. Запъти се към бунгалото, доволна от проявената твърдост.

„Слънцето се бе изтърколило на небето и приличаше на голяма лимонова курабийка. Дафни изведнъж огладня.

Зелен боб! — помисли си тя. — С вкусна заливка от листа на глухарчета. И чийзкейк с ягоди за десерт.“

Днес за втори път в главата й изскачаха персонажите от книгите й. Може би най-сетне бе готова да се захване отново с работа — дори да не пише, може поне да нахвърли рисунките, които искаше Хелън, и така да получи остатъка от аванса си.

Моли влезе в бунгалото и откри, че хладилникът е зареден, а шкафовете са препълнени с продукти. Трябваше да отдаде дължимото на Кевин. С всички сили се стараеше да се грижи добре за нея. Никак не бе доволна, че започваше да го харесва твърде много, и се опита да пробуди у себе известна неприязън към този всепризнат хубавец, напомняйки си, че е повърхностен, егоистичен, надценен и прехвален женкар, който се фука със скъпарското си ферари, отвлича невинни жени и мрази сладките игриви пудели. Само дето пред нея не се бе изявил като женкар. Ни най-малко.

Защото не я намираше за привлекателна.

Моли се хвана за главата и нададе приглушен вик, възмутена от жалкото си същество. После си приготви обилна вечеря и я изяде до последната троха.

Вечерта седна на верандата и се втренчи в скицника, който бе намерила в едно от чекмеджетата. Нищо нямаше да стане, ако Дафни и Мелиса не са в такава задушевна близост, нали? В крайна сметка това беше само една детска книжка. Едва ли правата и свободата на американските граждани зависеха от това, колко близо са една до друга Дафни и Мелиса.

Моливът започна да се движи по листа, отначало бавно и нерешително, сетне по-бързо и уверено. Но скицата изобщо не приличаше на първоначалната й идея. Вместо това, без да се усети, тя рисуваше гмурналия се във водата Бени — мократа козина бе полепнала по муцуната и водните капки се стичаха в очите му, а устата му бе зейнала, докато гледаше слисано Дафни, която летеше от върха на скалата. Ушите й се вееха зад нея, обшитата с мъниста яка на джинсовото яке се бе разтворила, а чифт изключително стилни сандали „Маноло Бланик“ се свличаха от лапичките й.

Моли се намръщи, когато си спомни за всички статии за тийнейджъри, останали парализирани завинаги при подобни скокове в непознати води. Какво послание щеше да отправи тази рисунка на малките читатели?

Откъсна листа от скицника и го смачка. Това беше проблем, за който всички онези ентусиасти, желаещи да пишат детски книжки, дори не се замисляха.

Творческото й вдъхновение отново секна. Вместо да мисли за Дафни и Бени, тя установи, че пак се терзае за Кевин и лагера. Това място беше неговото наследство и той никога не биваше да го продава. Беше й казал, че когато е бил дете, се е отегчавал тук, но сега нямаше време да скучае. Може би просто му е липсвал другар в игрите. Мислите й се отплеснаха и тя започна да си фантазира в какви игри би искал да участва Кевин…

Реши да се поразходи до моравата пред голямата къща. Може би ще нахвърли няколко скици на бунгалата, просто за забавление. Пътьом, Ру припна, за да поздрави Шарлот Лонг, и я впечатли с интерпретацията си на мъртво куче. По-малко от половината бунгала бяха заети и изглежда, че повечето от обитателите им бяха излезли на вечерна разходка. Дългите тъмни сенки чертаеха причудливи плетеници върху хладната трева. Тук, в Гората на славея, животът течеше по-бавно, отколкото в забързания свят…