— Отне ми известно време. Бях доста дива и необуздана и направих много грешки. — Облегна се назад. — Някои от тях непоправими.

— Мен също ме е отгледала по-голямата ми сестра, но се появи в живота ми чак когато станах на петнайсет.

— Може би и за мен така би било по-добре. Не зная. Предполагам, че някои от нас просто са родени по-буйни и постоянно създават неприятности.

Моли искаше да узнае защо Кевин се държа толкова враждебно, ала Лили извърна глава и точно в този миг Ейми излезе на верандата. Тя или бе твърде млада, или прекалено погълната от собствените си преживявания, за да разпознае прочутата гостенка.

— Стаята е готова.

— Ще ви покажа стаята. Ейми, ще донесеш ли от колата куфара на госпожа Шърман?

Когато Моли заведе Лили на тавана, очакваше актрисата да се възмути от скромното помещение, но тя не каза нищо. Моли отиде до прозореца и посочи навън.

— Покрай езерото има много красива пътека. Чудесно място за разходки, но сигурно ви е известно. Предполагам, че сте били тук и преди?

Лили остави чантата си на леглото.

— Не са ме канили.

Моли се почувства още по-неловко. Веднага щом Ейми се появи с куфара, тя се извини и побърза да излезе.

Вместо да се запъти към бунгалото си за кратка дрямка, влезе в музикалния салон. Докосна старата автоматична писалка върху бюрото, стъкленицата с мастило, писмените принадлежности от слонова кост, върху които бе гравирана емблемата на пансиона „Уинд Лейк“. Накрая й писна да се суети наоколо и седна, за да помисли.

Когато малкият позлатен настолен часовник отбеляза, че е изминал един час, реши да потърси Кевин.

Отиде на плажа, където завари Трой да поправя някакви дъски на кея, които се бяха разхлабили. Когато го попита за Тъкър, той поклати глава и я погледна със същото жално изражение, с което я изпращаше Ру, когато излизаше от къщи без него.

— От известно време не се е мяркал наоколо. Виждали ли сте Ейми?

— Тя довършва с оправянето на спалните.

— Ами ние, ъъъ… се опитваме да приключим днес по-бързо с работата, за да се приберем у дома.

„Където несъмнено ще си разкъсате дрехите и ще се метнете в леглото“, помисли си Моли.

— Добре сте го решили, сигурна съм, че няма да има проблем.

Момчето я погледна с такава благодарност, че тя едва се сдържа да не го почеше под брадичката.

Насочи се първо към ливадата, а сетне се отклони към задната част на лагера, откъдето се чуваха гневните удари на чук. Носеха се от бунгалото с претенциозното име „Рай“. Кевин бе клекнал на покрива и изкарваше яда си на дървените летви.

Младата жена пъхна палци в задните джобове на шортите си, чудейки се как да подхване разговора.

— Все още ли смяташ да ходиш до града?

— Може би по-късно — изръмжа той и спря да блъска с чука. — Тя замина ли си?

— Не.

Чукът се стовари върху нещастната летва.

— Не може да остане тук.

— Госпожа Шърман има резервация. Не бих могла да я изхвърля.

— По дяволите, Моли! — Бам! — Искам да… — Бам! — … се отървеш от нея! — Бам!

Грубиянското му поведение никак не й се понрави, но в сърцето й все още се спотайваше онова топло чувство към него, останало след вчерашния им разговор, и тя реши да бъде мила.

— Би ли слязъл долу за малко?

Бам!

— Защо?

— Защото вратът ме заболя да гледам нагоре, а бих искала да поговорим.

— Ами не гледай нагоре! — Бам! Бам! — Или не говори!

Моли седна на купчината летви. Целият й вид подсказваше, че няма намерение да ходи никъде. Той се опита да не й обръща внимание, но накрая не издържа, изруга ядно и остави чука.

Тя го наблюдаваше, докато слизаше по стълбата. Стройни, мускулести крака. Страхотен задник. Какво толкова привлекателно имаше в мъжките задници? Когато стъпи на земята, мъжът й метна свиреп поглед, но изглеждаше по-скоро раздразнен, отколкото враждебен.

— Е?

— Ще ми разкажеш ли за Лили?

Кевин присви невероятните си зелени очи.

— Не я харесвам.

— Това вече го разбрах. — Подозрението, което я глождеше, не й даваше мира. — Да не би да е забравяла да ти изпраща подаръци за Коледа, когато си бил малък?

— Не я искам тук, това е всичко.

— Но тя явно няма намерение да си заминава.

Той сложи ръце на кръста, а лактите му застрашително щръкнаха.

— Това си е неин проблем.

— След като не я искаш тук, изглежда, че е и твой проблем.

Кевин отново пристъпи към стълбата.

— Не можеш ли днес сама да сервираш проклетия чай?

Онова безпокойство отново я обзе и космите на тила й настръхнаха. Нещо никак не беше наред.

— Кевин, почакай…

Той се извърна и я изгледа нетърпеливо.

Беше си повтаряла, че не е нейна работа, ала не можа да се сдържи.

— Лили ми каза, че е твоя леля.

— Да, и какво?

— Когато тя те погледна, изпитах нещо странно.

— Изплюй камъчето, Моли. Чака ме още доста работа.

— Гледаше те с такъв копнеж.

— Дълбоко се съмнявам в това.

— Тя те обича.

— Тя дори не ме познава.

— Може да е странно, но струва ми се, че разбирам защо си толкова разстроен. — Младата жена прехапа устни. Внезапно й се прииска да не бе започвала този разговор, но някакъв мощен инстинкт я подтикваше да продължи: — Според мен Лили не е твоя леля, Кевин. Мисля, че тя ти е майка.

12

„— Фъдж! — премлясна лакомо Бени. — Обичам този сладкиш!“

Из „Дафни поздравява“

Кевин имаше вид, сякаш го бе халосала с юмрук.

— Откъде знаеш? Никой не го знае!

— Досетих се.

— Не ти вярвам. Тя ти е казала. Проклета да е!

— Не ми е казала нищо. Но ти си единственият друг човек, когото съм виждала с такива зелени очи.

— И си разбрала всичко по очите й?

— Имаше и още някои неща. — Копнежът, изписан върху лицето на Лили, докато се взираше в Кевин, бе твърде силен и примесен с болка за една леля. Както и някои изтървани от нея откровения. — Тя сподели с мен, че напуснала дома си много млада и после имала неприятности. А аз знаех, че родителите ти са били възрастни. Беше просто догадка.

— Дяволски добра догадка.

— Аз съм писателка. Или поне бях. Ние се отличаваме с доста развинтено въображение.

Той захвърли чука на земята.

— Изчезвам оттук.

А Моли щеше да отиде с него. Миналата нощ съпругът й не я бе изоставил и сега и тя нямаше да го изостави.

— Хайде да отидем да се гмуркаме от скалата! — изтърси.

Кевин се спря и я зяпна смаяно.

— Искаш да се гмуркаш от скалата?

Не, не искам да се гмуркам от скалата! Да не ме мислиш за идиот!

— Защо не?

Той се взря продължително в нея.

— Добре, става.

Точно от това се боеше, но вече бе късно за отстъпление. Ако се опиташе да се измъкне, само щеше да я нарече страхливка или „зайче“. Така я бяха нарекли децата в детската градина, докато им четеше приказките си, но от неговата уста не звучеше толкова невинно.

Час и половина по-късно, тя лежеше върху един плосък камък близо до ръба на стръмната скала, опитвайки се да си поеме дъх. Докато топлината на камъка се просмукваше през мокрите й дрехи, младата жена стигна до заключението, че не беше чак толкова зле. Всъщност тя беше добра в гмуркането и скоковете във водата от високо бяха забавно предизвикателство. Най-лошото в цялата работа бе, че трябваше да се влачи обратно нагоре по пътеката, за да се хвърли пак от скалата.

Тя го чу да идва по пътеката, но за разлика от нея, Кевин не пухтеше като парен локомотив. Моли затвори очи. Ако ги отвореше, щеше да види вече познатата картина: преди първия скок той се бе съблякъл и бе останал по тъмносини боксерки. Изпълваше я болезнен копнеж да го гледа — всички тези мускули и загоряла гладка кожа, широки рамене, тясна талия. Тя се ужасяваше — или надяваше? — че боксерките ще се свлекат, докато скачаше от скалата и се гмуркаше, но той някак си успя да ги удържи на мястото им.

Наложи си да обуздае развихреното си въображение. Тъкмо подобни фантазии я бяха насадили в тази лепкава каша. А и май беше крайно време да си напомни, че Кевин не се бе оказал най-невероятният и незабравим любовник. Всъщност беше съвсем обикновен и скучен.

Не беше честна. Той не бе виновен. Първо, беше дълбоко заспал, и второ, не бе показал с нищо, че я намира сексуално неустоима… или поне донякъде привлекателна.

Ала това, че можеше да мисли за секс, беше едновременно обезпокоително и обнадеждаващо. Първите пролетни лъчи, изглежда, бяха проникнали през зимния мрак, сковал душата й.

Той се пльосна до нея и се изтегна по гръб. Лъхна я мирисът на топлина, езерна вода и мамеща мъжка сила.