— Едва ли бих изминала целия този път дотук, ако нямах. Преди два дни говорих с госпожа Лонг и тя ми каза, че имате свободна стая.

— Да, навярно имаме. Просто не съм сигурна къде точно. Между другото, аз съм ваша ревностна почитателка.

— Благодаря. — Прозвуча толкова студено, че Моли съжали, че го е споменала.

Лили погледна към Ру, който се опитваше да я впечатли с презрителната си усмивка а ла Брус Уилис.

— Котката ми е в колата. Госпожа Лонг каза, че не би било проблем да я доведа, но кучето ви ми се струва малко свирепо.

— Само така изглежда. На Ру може и да не му се понрави котешката компания, но няма да нарани любимката ви. Ако желаете, запознайте ги, докато отида да проверя стаята ви.

Звездата на Лили Шърман може и да бе позагубила от блясъка си, но все още светеше. Моли очакваше да се възмути, задето я карат да чака, ала актрисата не каза нищо.

Когато влезе вътре, младата жена се запита дали Кевин знае за пристигането й. Дали са били любовници? Лили изглеждаше твърде умна, да оставим настрана безупречния й английски. При все това…

Забърза нагоре по стълбите и откри Ейми, наведена над една от ваните. Тесните черни шорти се бяха опънали съблазнително върху стегнатото й дупе.

— Току-що пристигна една гостенка и не зная къде да я настаня. Да не би някой да си тръгва?

Ейми се изправи и изгледа Моли донякъде учудено.

— Не, но разполагаме и с таван. Засега още никой не е настанен там.

— Таван?

— Да, там е много приятно.

Моли не можеше да си представи, че Лили Шърман ще се съгласи да живее на тавана.

Ейми приседна на пети.

— Ъъъ… Моли, ако искаш да поговориш, нали се сещаш, за някои неща с мен, можеш да…

— Неща?

— Искам да кажа, че когато чистих стаята на Кевин, забелязах, че миналата нощ не си спала там.

Моли реши, че е доста дразнещо да бъде съжалявана от една тийнейджърка, чиято шия е осеяна със смучки.

— Ние сме разделени, Ейми. Няма защо да се тревожиш за мен.

— Наистина много съжалявам. Искам да кажа, ако става дума за секс или каквото и да е, бих могла да ти отговоря на някои въпроси, сещаш се, нали? Или пък да ти дам някой съвет.

Това наистина беше върхът! Да бъде обект на снизходително поучение от една деветнайсетгодишна Доктор Рут29.

— Не е необходимо.

Моли забърза нагоре по стълбите към тавана. Остана приятно изненадана от просторната стая, въпреки скосения таван и капандурите. Старинните мебели бяха в чудесно състояние, а матракът на двойното легло с четири колони изглеждаше удобен. В дъното на стаята беше добавен голям прозорец, за да влиза повече светлина. Тя го отвори, за да влезе свеж въздух, после влезе да огледа малката старомодна баня в другия край. Не беше кой знае какво, но поне беше отделна, а ако Лили Шърман не я хареса, можеше да си замине.

При тази мисъл настроението й се подобри.

Помоли Ейми да приготви стаята и хукна към долния етаж. Кевин все още не се виждаше наоколо и Моли се върна на предната веранда.

Лили стоеше близо до перилото и милваше огромната рижава котка, сгушена в ръцете й, а Ру, явно сърдит, се бе сврял под един от дървените люлеещи се столове. Когато младата жена отвори вратата, той изскочи от убежището си, изгледа я обидено и се оттегли в къщата. Тя си придаде любезно и приветливо изражение.

— Надявам се, че котката ви ще бъде мила с него.

— Двамата запазиха дистанция. — Лили потърка с палец брадичката на животното. — Това е Мармалад, позната още като Марми.

Дългокосместата котка беше почти с размерите на енот, със златисти очи, огромни лапи и голяма глава.

— Здравей, Марми. Ще бъдеш мила с Ру, нали?

Котката измяука снизходително.

— Боя се, че единствената свободна стая се намира на тавана. Доста е приятна и уютна, но банята е много малка. Може би ще се откажете от престоя си тук или навярно бихте могли да се настаните в някое от бунгалата. Все още не всички са заети.

— Предпочитам да съм в къщата. Сигурна съм, че стаята ще ми хареса и всичко ще е наред.

След като цялото същество на Лили лъхаше на редовна посетителка на „Фор Сийзънс“30, Моли трудно можеше да си представи как стаята ще й хареса и всичко ще е наред. Все пак възпитанието си беше възпитание и тя нямаше да се изяви като някоя грубиянка.

— Аз съм Моли Съмървил.

— Да, познах ви. Вие сте съпругата на Кевин.

— Ние сме разделени. Само му помагам за няколко дни.

— Разбирам — отрони гостенката, макар че изражението й показваше точно обратното.

— Докато чакате, ще ви приготвя чай с лед.

Моли се втурна да прави чая и тъкмо се връщаше на верандата, когато зърна Кевин да прекосява моравата на път за къщата. След закуската се бе преоблякъл в избелели джинси и бе обул чифт изтъркани маратонки. Отгоре бе навлякъл стара черна тениска, чиито ръкави бяха отпрани, така че мускулестите му ръце бяха изцяло открити. От джоба му се подаваше чук, което означаваше, че или махмурлукът му бе преминал, или издържаше много на болка. Като си припомни ударите и травмите, които бе получил през последните години, Моли реши, че второто е по-вероятно. След като той не харесваше това място, младата жена се запита защо си дава труд да ремонтира каквото и да било. Подозираше, че е от скука или може би се дължеше на чувството за дълг, вкоренено му от баща му, свещеникът, което продължаваше да усложнява живота му.

— Хей, Дафни! Искаш ли да дойдеш с мен до града, за да купим някои провизии?

Тя се усмихна, когато я нарече отново Дафни.

— Имаме нов гост.

— Страхотно — откликна той без всякакъв ентусиазъм. — Тъкмо това ни липсваше.

Люлеещият се стол се удари в стената, Моли се извърна и видя, че Лили се е изправила. Надменната и самоуверена телевизионна звезда бе изчезнала и на нейно място се бе появила смутена жена с пребледняло лице. Моли остави чашата със студения чай.

— Добре ли сте?

Жената поклати едва доловимо глава. Кракът на Кевин стъпи на най-долното стъпало и той вдигна глава.

— Мислех си, че можем да… — Замръзна.

Очевидно двамата са имали връзка. Сега вече Моли бе сигурна в това. Въпреки разликата във възрастта, Лили беше красива — косата й, изумителните зелени очи, чувственото тяло. Беше дошла при куотърбека, защото искаше да си го върне. Ала младата жена още не беше готова да се откаже от него. Мисълта я порази. Нима онова старо идиотско увлечение се бе завърнало?

Той стоеше като закован.

— Какво правиш тук?

Лили дори не трепна от явната му грубост. Сякаш я очакваше.

— Здравей, Кевин. — Ръката й помръдна нерешително, сякаш искаше да го докосне, но не посмя. Погледът й не се откъсваше от лицето му. — Дойдох на почивка. — Гърленият й глас прозвуча задъхано и много несигурно.

— Няма да стане.

Моли наблюдаваше актрисата, която се опитваше да запази самообладание.

— Имам резервация. Ще остана.

Тъкър се завъртя на пети и се отдалечи от къщата.

Лили притисна пръсти към устните си и размаза тъмното си червило. В очите й блестяха сълзи. На Моли й дожаля за нея, ала реши, че дамата не би приела нечие съчувствие. И се оказа права. Звездата се извъртя към нея и просъска:

— Аз оставам!

Младата жена погледна нерешително към моравата, ала Кевин бе изчезнал.

— Добре.

Трябваше да знае дали са били любовници, но не можеше да попита направо.

— Изглежда, че двамата не се разбирате.

Актрисата се отпусна на люлеещия се стол, а котката тутакси скочи в скута й.

— Аз съм му леля.

Облекчението на Моли мигом бе последвано от странното желание да защити съпруга си.

— Явно не сте в добри отношения.

— Той ме мрази. — Лили внезапно заприлича на малко беззащитно момиченце, а не на звезда. — Той ме мрази, а аз го обичам повече от всичко на света. — Взе разсеяно чашата със студения чай. — Майка му, Мейда, беше моята по-голяма сестра.

От напрегнатия й тон по гърба на Моли пробягнаха студени тръпки.

— Кевин ми каза, че родителите му са били възрастни.

— Да. Мейда се е омъжила за Джон Тъкър в същата година, в която аз съм се родила.

— Имали сте голяма разлика във възрастта.

— Тя ми беше като втора майка. Докато растях, живеехме в един град, всъщност врата до врата.

Моли имаше чувството, че Лили й разказва всичко това не защото искаше съпругата на племенника й да го знае, а за да има време да се съвземе. Любопитството й надделя и тя продължи разговора.

— Спомням си, че четох някъде, че сте били много млада, когато сте заминали за Холивуд.

— Мейда напусна града, когато Джон бе преместен в църквата в Гранд Рапидс. Двете с майка ми не се разбирахме и много скоро положението стана нетърпимо, така че избягах и накрая се озовах в Холивуд.

По-възрастната жена замълча.

Ала Моли искаше да узнае още.

— Справили сте се много добре.