За пръв път от месеци насам Моли умираше от глад, но нямаше време да хапне. Да приготвиш храна за къща, пълна с гости, плащащи за нощувка и закуска, си беше истинско предизвикателство, съвсем различно от това, да направиш палачинки за децата на семейство Кейлбоу. Тя отмести тетрадката с рецепти на леля Джудит по-далеч от купата с панировката за филиите и се опита да събуди у себе си предишното негодувание към Кевин, който още спеше на горния етаж, но не успя. Признавайки бебето им миналата нощ, той й бе направил истински подарък.

Вече не носеше сама товара на преживяното нещастие и когато тази сутрин се събуди, възглавницата й не бе мокра от сълзи. Мъката й нямаше да изчезне изведнъж, ала в душата й вече бе започнала да се прокрадва надеждата, че отново може да бъде щастлива.

Кевин се дотътри в трапезарията, след като бе сервирала втората порция панирани филии на Джон Пиърсън. Очите му бяха зачервени и подпухнали и целият му вид бе като на мъж, страдащ от силен махмурлук.

— Твоят питбул се опита да ме сгащи в ъгъла.

— Той не те харесва.

— Вече го забелязах.

Моли осъзна, че нещо помежду им липсва, ала й бе нужна минута, за да проумее какво бе то. Неговата враждебност. Гневът, който изпитваше към нея, най-сетне бе започнал да отшумява.

— Извинявай, че се успах — промърмори той. — Снощи ти казах да ме изриташ от леглото, ако не ме завариш в кухнята.

За нищо на света! Нищо не можеше да я накара да влезе в спалнята му, особено след като съпругът й вече не гледаше на нея като на смъртен враг. Кимна към празните бутилки в кошчето за смет.

— Изглежда, че миналата нощ е имало голям купон.

— Всички искаха да обсъдят преминаването на млади играчи в професионалната лига, а темите във футбола са безкрайни. Но едно ще кажа за това поколение: умеят да пият.

— Явно снощните алкохолни подвизи не са се отразили на апетита на господин Пиърсън.

Той погледна към филията, добиваща златистокафяв цвят в тигана.

— Мислех, че не можеш да готвиш.

— Обадих се на Марта Стюарт28. Обаче ако някой от гостите поиска бекон или наденица, ти ще трябва да ги изпържиш.

— Заради прасенцето Бейб?

— Именно. И ще обслужваш масите. — Тикна му кафеника и обърна филията.

Кевин се втренчи унило в каната с кафе.

— Десет години в НФЛ, и ето докъде го докарах.

Въпреки оплакванията си, той остана изненадан колко бързо мина следващият час. Наливаше кафе, разнасяше пълните и празните чинии, забавляваше гостите и успя да отмъкне за себе си няколко от палачинките на Моли. Тя беше страхотна готвачка и Тъкър на шега й подхвърли, че е решил да я назначи за постоянно. Очите й заискриха гневно, ала мъжът бе доволен да види отново блясък в тях.

Явно разговорът им от миналата нощ бе разсеял част от мрачното й настроение и у нея отново се бе разгорял онзи живец, който помнеше от вилата в окръг Дор. Самият Кевин се беше взирал до сутринта в тавана на спалнята. Никога вече нямаше да може да мисли за бебето като за нещо далечно. Миналата нощ то получи име. Сара.

Младият мъж примигна и грабна кафеника, за да долее отново чашите.

Шарлот Лонг надникна, за да провери как се справя новоизпечената готвачка, и изяде две кексчета. Кифличките със стафиди бяха малко прегорели, но панираните филии бяха страхотни и никой не се оплака. Моли тъкмо дояждаше на крак закуската си, когато се появи Ейми.

— Извинявай, че закъснях — промърмори момичето. — Миналата нощ си тръгнах чак в единайсет.

Моли забеляза нова смучка на шията й, този път малко над ключицата. Засрами се от себе си, когато я бодна ревност.

— Свършила си добра работа. Къщата вече изглежда много по-добре. Защо не се заемеш с онези чинии?

Ейми се запъти към мивката и започна да зарежда миялната машина. Косата й бе прибрана с малки розови шноли във формата на морски звезди. Беше си сложила очна линия, сенки и спирала на миглите, но или бе подминала червилото, или Трой вече го бе изблизал.

— Съпругът ти наистина е супер. Не гледам много футбол, но дори аз го познавам. Много готин спорт. Трой каза, че е третият най-добър куотърбек в НФЛ.

— Най-добрият. Само трябва да има малко повечко самоконтрол.

Ейми се протегна с такова задоволство, че горнището й се вдигна до пъпа, а шортите й се смъкнаха под изхвръкналите кокалчета на таза.

— Разбрах, че и вие сте младоженци. Не е ли велико?

— Направо сбъдната мечта — промърмори Моли сухо. Очевидно момичето не беше чело „Пийпъл“.

— Ние сме женени от три месеца и половина.

Точно колкото и те. Само дето с Кевин не се натискаха през всяка свободна минута.

Ейми се зае отново със съдомиялната машина.

— Всички казват, че сме прекалено млади — аз съм на деветнайсет, а Трой на двайсет — но повече не можехме да чакаме. И двамата сме християни и не приемаме секса преди брака.

— Значи сега си наваксвате?

— Толкова е жестоко — ухили се Ейми и Моли й се усмихна разбиращо.

— Може би все пак ще е по-добре, ако не се опитвате да си наваксвате в работно време.

Момичето изплакна една купа.

— Предполагам, че си права. Обаче е толкова трудно.

— Надзирателят на робите навярно ще те провери днес, така че защо не се заемеш със спалните, след като привършиш тук?

— Да… — въздъхна изтощената новобрачна. — Ако видиш някъде навън Трой, ще му кажеш ли, че го обичам и всичко останало?

— Едва ли ще е много уместно.

— Да, предполагам, че е доста незряло. Сестра ми казва, че трябва да бъда по-сдържана и хладна, ако не искам да ме приема за даденост.

Моли си представи младежкото лице на Трой, грейнало от обожание.

— Не мисля, че засега трябва да се тревожиш за това.

Когато Моли приключи работата си и кухнята, Кевин бе изчезнал. Навярно се опитваше да се справи с махмурлука. Тя си направи чай с лед, после се обади на Фийби, за да й каже къде се намира. Както очакваше, сестра й я засипа с въпроси, но не можеше да й обясни как съпругът й я бе изнудил да замине с него, заплашвайки в противен случай да разкаже на близките й за физическото и емоционалното й състояние. Вместо това набързо скалъпи, че Кевин имал нужда от помощ, а тя искала да се махне за известно време от града. Фийби започна да кудкудяка точно като кокошката Силия и Моли побърза да сложи край на разговора.

Чувстваше се капнала от умора, когато изпече най-сетне любимия плодов кекс на леля Джудит за следобедния чай, ала не можа да устои на изкушението да освежи малко салона. Докато подреждаше изсушени цветя и билки в кристалната купа, Ру започна да лае. Тя излезе навън, за да види какво става, и видя една жена да слиза от прашен тъмночервен лексус и да се оглежда наоколо. Запита се дали Кевин е проверил в компютъра колко още гости се очакват. Май трябваше да подобрят организацията.

Моли огледа светлосивата туника на непознатата, три четвъртите панталони в меднокафяв цвят и елегантните сандали. Всичко в тази жена беше стилно и скъпо. Тя се извърна и младата жена тутакси я позна: Лили Шърман.

През годините Моли бе срещала доста знаменитости, затова рядко питаеше благоговение пред звездите, но Лили Шърман я накара да занемее. Тя излъчваше особено очарование. Явно бе свикнала да я зяпат с обожание и младата жена нямаше да се изненада, ако от боровите дървета наскачат папараци, въоръжени с камери и микрофони.

Стилните слънчеви очила, вдигнати на главата й, прибираха назад разкошната кестенява коса — нейна запазена марка. Косата й бе по-къса, отколкото когато се въплъщаваше в Джинджър Хил, но все още й придаваше някогашния небрежен сексапил. Кожата й бе бяла и гладка като порцелан, а тялото — с пищни и чувствени извивки. Моли си помисли за всички онези болезнено кльощави момичета, които познаваше. В не толкова далечното минало жените са мечтаели за фигура като на Лили и навярно са имали право.

Когато актрисата приближи по пътеката към къщата, Моли забеляза, че очите й притежават необикновен зелен оттенък, много по-дълбок и ярък, отколкото на телевизионния екран. Около ъгълчетата им се виждаше едва забележима мрежичка от ситни бръчици, но като цяло не изглеждаше на повече от четирийсет. Огромният диамант върху лявата й ръка проблесна, когато се наведе, за да погали Ру. На Моли й бе нужна цяла минута, за да осъзнае, че самата Лили Шърман почесва коремчето на нейния пудел.

— Дяволски трудно се добира човек до това място. — Леко дрезгавият гърлен глас на актрисата напомни на Моли за някогашната Джинджър Хил, но сега съдържаше по-чувствени нотки.

— Да, лагерът е малко изолиран.

Лили се изправи и пристъпи по-близо. Гледаше по-младата жена с онази безлична учтивост, тъй присъща на знаменитостите, когато искаха да държат феновете си на разстояние. Сетне погледът й се изостри, а очите й добиха ледено изражение.

— Аз съм Лили Шърман. Бихте ли изпратили някого да вземе куфарите ми?

Охо. Явно я бе познала от статията в „Пийпъл“ и очевидно не бе приятелски настроена.

Моли отстъпи настрани, докато Лили се изкачваше по стълбите към верандата.

— В момента се преустройваме и донякъде цари безпорядък. Имате ли резервация?