Не беше спуснала резето на мрежестата врата и не се изненада, че той се вмъкна вътре без покана.

— В брошурата е написано, че закуската се сервира от седем до девет. Що за хора, дошли на почивка, ще искат да закусват още на разсъмване? — Кевин постави будилника на масата и изгледа намръщено остатъците от бърканите яйца. — Можеше да дойдеш с мен до градчето и да хапнеш един хамбургер.

— Благодаря, но не ям хамбургери.

— Значи си вегетарианка като сестра си?

— Не чак толкова крайна. Фийби въобще не вкусва месо. А аз не ям само онези животни, които имат сладки муцунки.

— Интересен избор.

— Всъщност е страхотен метод за здравословно хранене.

— Доколкото разбрах, според теб кравите имат сладки муцунки — подхвърли Кевин язвително.

— Обичам кравите. Определено са много мили.

— А какво ще кажеш за свинете?

— Филмът „Бейб“27 нищо ли не ти подсказва?

— Дори няма да те питам за агнетата.

— Много ще съм ти благодарна, ако не го направиш. Или за зайците. — Моли потръпна ужасено. — Кокошките и пуйките не са ми особено симпатични, затова понякога си позволявам да хапна пуешко или пилешко. Освен това ям риба, тъй като няма голяма вероятност любимите ми морски обитатели да бъдат сервирани на масата.

— Обзалагам се, че са делфините. — Той седна на стария дървен стол срещу нея и сведе поглед към Ру, който се размърда и заръмжа. — В теорията ти има някои аспекти, които и аз съм в състояние да приема. Например определено има животни, които намирам за отблъскващи.

Тя го дари с най-чаровната си усмивка.

— Всеизвестен факт е, че мъжете, които не харесват пудели, обичат да разчленяват телата на жертвите си, преди да ги напъхат в кофите за боклук.

— Само когато съм отегчен до смърт.

Моли се разсмя, но смехът й секна, когато осъзна, че той бе пуснал кранчето на прословутия си чар и тя едва не се хвана на въдицата. Това ли бе наградата, задето се съгласи да му помогне?

— Не проумявам защо тук не ти харесва. Езерото е много красиво. Може да плуваш, да гребеш, да ходиш на излети. Какво толкова лошо има в това?

— Когато си хлапе и всеки ден трябва да ходиш на църква, мястото губи очарованието си. Освен това има ограничение за мощността на двигателите на лодките, така че не може и дума да става за водни ски.

— Или с джетове?

— Какво?

— Нищо. А нямаше ли и други деца?

— Понякога, за няколко дни, някой от гостите водеше внука си. Тогава бях на седмото небе от щастие. — Кевин се намръщи. — Разбира се, че в половината от тези случаи не беше внук, а внучка.

— Животът може да бъде много жесток.

Кевин се облегна назад и се залюля на задните крака на стола. Моли го наблюдаваше с любопитство, докато чакаше да се прекатури, ала имайки предвид невероятната му ловкост, това бе малко вероятно.

— Наистина ли можеш да готвиш, или само се хвалеше пред гостите?

— Хвалех се — излъга Моли, с надеждата да го изплаши.

Разбира се, готварските й способности не бяха върхът на кулинарията, но обичаше да пече сладкиши, особено за племенниците си. Курабийките със заешки уши, поръсени със захар, бяха нейният специалитет.

— Страхотно. — Краката на стола се удариха в пода. — Господи, тук е ужасна скука. Хайде да се поразходим край езерото, преди да се е стъмнило.

— Много съм уморена.

— Не си работила толкова много днес, за да си уморена. — Той пращеше от неизчерпаема енергия, която явно нямаше къде да изразходва, така че Моли не се изненада, когато я улови за ръката и я издърпа от дивана люлка. — Хайде, не съм тренирал цели два дни и направо ще откача.

Тя издърпа ръката си.

— Върви да тренираш сега. Никой не те спира.

— След малко имам среща с фен клуба си на предната веранда. А и ти трябва да се движиш, така че престани да се инатиш. Остани тук, Годзила. — Кевин отвори вратата и леко побутна Моли напред, след което я затвори рязко под носа на лаещия Ру.

Младата жена не оказа сериозна съпротива, макар да беше много изморена и да знаеше, че е опасно да остава насаме с него.

— Не съм в настроение. Искам да взема и кучето със себе си.

— Каквото и да кажа, винаги спориш с мен — изръмжа той недоволно и я задърпа напред по пътеката.

— Нямам намерение да съм мила с похитителя си.

— За похитена си твърде покорна. Нито веднъж не се опита да избягаш.

— Тук ми харесва.

Кевин погледна през рамо към уютното гнездо, което си бе устроила на верандата.

— Още малко и ще наемеш и декоратор.

— Ние, богаташките, обичаме удобствата, дори и да е само за няколко дни.

— Не се и съмнявам.

Близо до езерото пътеката се разширяваше, извиваше се покрай брега, сетне отново се стесняваше и рязко се изкачваше по стръмната скала, надвиснала над водата. Тъкър посочи срещуположния бряг.

— Там са блатата, а зад лагера има широка поляна с поток.

— Поляната на косовете.

— Какво?

— Това е… нищо.

Така се казваше поляната в края на Гората на славея.

— От върха на скалата се открива хубава гледка към градчето.

Моли огледа с недоверие почти отвесния склон.

— Нямам сили за катерене.

— Тогава няма да се изкачваме догоре.

Лъжеше, разбира се, но краката й не се подгъваха както вчера, така че тя го последва.

— А с какво се прехранват жителите на градчето?

— Основно с туризъм. Тук има добри условия за риболов, но мястото е прекалено изолирано, затова не е оживено като другите курорти. Освен това има хубаво голф игрище, а екопътеките са най-добрите в щата.

— Радвам се, че на никого не е хрумнало да развали природата с някакъв голям модерен курорт — заяви Моли.

Пътеката започна още по-стръмно да се изкачва нагоре и младата жена реши да се въздържи от повече приказки, за да пести силите си. Не се изненада, че той дръпна напред, а тя взе да изостава. Изненадващото беше, че още продължаваше да крачи след него.

— Не може да се каже, че си подвижна реклама за издръжливост — провикна се той от върха на скалата.

— Просто съм пропуснала няколко упражнения по таебо — измърмори тя задъхано.

— Да ти търся ли кислородна маска?

Моли едва си поемаше дъх и не й беше до тъпи шеги.

Но гледката от върха на скалата беше достойна награда за усилията й. Още бе достатъчно светло, за да види градчето, разположено на далечния бряг на езерото. Заприлича й на древно селище от исторически роман. Лодките край пристана се поклащаха на вълните, камбанарията на църквата стърчеше сред върховете на дърветата, все едно пробождаше небето, обагрено във всички цветове на дъгата.

Кевин посочи към групата луксозни вили, разположени досами скалата.

— Това е ваканционно селище. Последния път, когато бях там, наоколо имаше само гори. Иначе не се е променило много.

Тя се взря в далечината.

— Много е красиво.

— Да — съгласи се Кевин неохотно. Пристъпи към самия ръб на скалата и надникна отгоре към водата. — Някога скачах оттук.

— Малко опасно за едно дете, не мислиш ли?

— Иначе не е забавно.

— Родителите ти сигурно са били истински светци. Мога да си представя колко са им побелели косите заради твоите…

Устата й застина отворена, като видя, че не я слуша, а си събува маратонките. Инстинктът я подтикна да пристъпи бързо напред, но закъсня. Той полетя надолу, както си беше с дрехите.

Моли ахна и хукна към ръба на скалата, но успя само да види как силното му, отлично тренирано тяло се гмурна във водата без никакъв плисък.

Тя дълго го чака, но мъжът й не изплува. Ръката й се стрелна към гърлото. Погледът й шареше ужасено по водата, но никъде не го виждаше.

— Кевин!

Повърхността на водата се накъдри и главата му се показа. Тя въздъхна шумно, после затаи отново дъх, когато той вдигна лице към вечерното небе. Струйки вода се стичаха по изваяните му черти, а лицето му грееше от възторг.

— Идиот! Да не би напълно да си изтрещял? — изкрещя Моли отгоре, със стиснати юмруци.

С няколко широки и уверени размаха, Кевин доплува по-близо до скалата и й се усмихна. Белите му зъби проблеснаха.

— Ще ме наклепеш ли пред кака си?

Младата жена трепереше толкова силно, че в гнева си тропна с крак.

— Нямаше представа дали водата е достатъчно дълбока за гмуркане!

— Беше достатъчно дълбока последния път, когато скочих тук.

— И кога беше това?

— Преди около седемнайсет години. — Заплува по гръб. — Но оттогава много дъжд се е излял.

— Ти си малоумен! Да не би всички онези мозъчни сътресения да са увредили мозъчните ти клетки?

— Но съм жив, нали? Хайде, скачай, зайче. Водата наистина е много топла.

— Да не си откачил? Няма да скоча от тази скала!