Сюзън Филипс - Капризите на сърцето

— Боя се, че ни очакват сериозни изпитания — физически и душевни.

За следобедния чай в салона, издържан в жълто-розовата гама, се събраха десетина от гостите, но Моли се съмняваше, че списание „Виктория“ щеше да напише хвалебствена статия за събитието. Върху инкрустираната маса до стената беше поставен пакет с шоколадови бисквити, буркан с конфитюр от грозде, кана с кафе, пластмасови чаши и буркан с нещо тъмнокафяво, приличащо на чай на прах. Но въпреки крайно оскъдното меню посетителите искрено се забавляваха.

Семейство Пиърсън, любителите на птици, стояха зад две възрастни дами, настанени удобно сред възглавничките на канапето. Възлестите пръсти на почтените старици бяха обсипани със старовремски пръстени с диаманти и с по-нови блестящи халки от кръглите им годишнини. Един от мъжете се пъчеше гордо с мустаците си като на морж, а друг — със зелените си голф-панталони и бели кожени маркови чепици. Имаше и една по-млада двойка, навярно в началото на петдесетте, явно потомци на богати семейства, родени по време на бума на раждаемостта след четирийсетте. Все едно бяха излезли от реклама на Ралф Лорън26. Но над всички доминираше Кевин. Изправен край камината, дотолкова приличаше на английски лорд и владетел на богато имение, че шортите и тениската му с емблемата на „Чикаго Старс“ с успех можеха да минат за брич и куртка за езда.

— … президентът на Съединените щати седеше на трибуната откъм петдесетярдовата линия, „Старс“ изоставаха с четири точки, до края на мача оставаха само седем секунди, а аз бях напълно сигурен, че току-що си бях навехнал коляното.

— Трябва да е било много болезнено — изгука богатата достолепна госпожа.

— В такъв миг не обръщаш внимание на болката.

— Помня този мач! — възкликна мъжът й. — Ти връхлетя върху Типет, отне му топката на петдесетярдовата линия. „Старс“ спечелиха с три точки.

Кевин кимна скромно.

— Просто имах късмет, Чет.

Моли завъртя очи. Никой от знаменитостите в Националната футболна лига не вярваше в случайния късмет. Кевин бе постигнал толкова много, защото беше най-добрият. Тя знаеше истината, независимо колко усърдно разиграваше той пред гостите версията за „добрия стар Тъкър“.

Все пак, докато го наблюдаваше, младата жена разбираше, че вижда пред себе си проява на прочутата му самодисциплина и умение да овладее всяка критична ситуация. Макар и неохотно, изпита искрено уважение. Никой не подозираше, че любимият им куотърбек страшно мразеше това място. Беше забравила, че е син на свещеник, а не биваше. Той винаги изпълняваше дълга си, колкото и да му бе ненавистен. Точно така бе постъпил и когато се ожени за нея.

— Просто не е за вярване — загука госпожа Чет. — Когато избрахме този пансион за почивката ни, в най-затънтения край на Североизточен Мичиган, дори не сме си представяли, че нашият домакин ще бъде самият Кевин Тъкър.

Куотърбекът я дари с най-лъчезарната си усмивка и махна небрежно с ръка, сякаш не заслужава подобен възторг. Моли искаше да посъветва жената да не се хаби напразно да флиртува с него, след като няма чуждестранен акцент.

— Ще ми бъде приятно да разбера как удържате противниковото нападение — не мирясваше господин Чет, като пооправи тъмносиния си пуловер, наметнат на раменете му върху яркозелената риза.

— Какво ще кажете ние двамата да пийнем по бира по-късно на предната веранда?

— Нямам нищо против и аз да се присъединя — намеси се мъжът с моржовите мустаци, докато господин Зелени гащи само кимна.

— Ще се съберем всички заедно — реши Кевин великодушно.

Джон Пиърсън изяде последната шоколадова бисквита.

— Сега, след като вече те познаваме така отблизо, ще станем фенове на „Старс“. Ами, ъъъ… случайно да сте видели във фризера един от прочутите кейкове на Джудит с лимон и маково семе?

— Не съм надниквал в хладилника — отвърна Тъкър. — Добре че ми напомнихте да ви се извиня за утрешната закуска. Мога да ви предложа само палачинки от готова смес, така че ако решите да си тръгнете, ще ви разбера. Предложението ми за удвояване на обезщетението още е в сила.

— И през ум не ни минава да напуснем това готино местенце — отбеляза госпожа Чет, като метна на Кевин един от онези жадни погледи, неминуеми предвестници на готовност за съпружеска изневяра. — И не се тревожете за закуската. Ще се радвам да помогна с каквото мога.

Моли реши, че е крайно време да се намеси. Не биваше да се нарушават божиите заповеди. Влезе в помещението.

— Няма да е необходимо. Зная, че Кевин иска напълно да се насладите на почивката си, докато сте тук. Мога да ви обещая, че утре закуската ще бъде малко по-добра.

Очите на Тъкър проблеснаха, но ако тя очакваше от благодарност да падне в краката й, той набързо разсея заблудата й, представяйки я накратко:

— Това е Моли, съпругата ми. Живеем отделно.

— Май сега не са много разделени — прошепна малко силно жената на господина с моржовите мустаци на приятелката си.

— Така ви се струва, защото не я познавате — промърмори Кевин.

— Не обръщайте внимание на жена ми. — Също като останалите, господин Моржови мустаци се изненада от представянето на Кевин. Неколцина от гостите се спогледаха с любопитство. — Според списание „Пийпъл“…

Моли би трябвало да се вбеси, но за нея беше истинско облекчение, че с Кевин не бяха задължени да се преструват на щастлива брачна двойка.

Джон Пиърсън пристъпи забързано напред.

— Съпругът ви притежава особено чувство за хумор. Ние сме възхитени, госпожо Тъкър, че ще готвите за нас.

— Наричайте ме Моли. А сега ви моля да ме извините, но трябва да проверя с какви запаси от продукти разполагаме. Зная, че стаите ви не са подредени както трябва, но Кевин ще ги почисти до довечера.

Докато крачеше надолу по коридора, бе изпълнена със задоволство, че господин Корав пич невинаги имаше последната дума.

Но задоволството й мигом се изпари, когато отвори вратата на кухнята и откри, че влюбените младоженци яко се бяха разгорещили, притиснати до хладилника на леля Джудит. Моли отстъпи смутено, но се блъсна в гърдите на съпруга си.

Той проточи врат над главата й.

— Аууу, за бога!

Влюбените отскочиха един от друг. Младата жена се канеше да извърне поглед, но Кевин нахлу в кухнята и изгледа неодобрително Ейми. Разтрепераното момиче трескаво оправяше разрошената си коса и се мъчеше да закопчае блузата си.

— Струва ми се, че те помолих да измиеш онези съдове.

— Да, ами, ъъъ…

— А ти, Трой, трябваше да окосиш моравата.

На свой ред момчето трескаво се бореше с ципа на джинсите си.

— Тъкмо се готвех да…

— Зная точно за какво си се готвел и повярвай ми, с този инструмент няма да можеш да окосиш тревата!

Трой се намуси и промърмори мрачно нещо под нос.

— Каза ли нещо? — изръмжа Тъкър с тона, с който смразяваше новаците в отбора.

Адамовата ябълка на младежа заподскача нагоре-надолу.

— Това, хм… е прекалено много работа за това, което ни се плаща.

— И колко получаваш?

Трой му каза и Кевин на секундата му удвои заплатата. Очите на момчето заблестяха.

— Супер.

— Но при едно условие — додаде прочутият куотърбек и настоящ управител на летен лагер. — За тези пари ще трябва да се поизпотиш. Ейми, скъпа, не си и помисляй да си тръгнеш, преди да подредиш стаите на гостите. Искам всичко вътре да е чисто и подредено. А ти, Трой, не забравяй, че те очаква среща със сенокосачката. Има ли други въпроси?

Докато разгонените младоженци клатеха нерешително глави, Моли забеляза, че имат еднакви смучки по загорелите си шии. Стомахът й сякаш се разбунтува.

Младежът заотстъпва към вратата, а изпълненият с копнеж поглед на Ейми напомни на Моли знаменитата сцена от филма „Казабланка“, в която Ингрид Бергман се сбогува с Хъмфри Богарт на пистата на летището.

Какво ли бе усещането да си толкова влюбен? Отново усети неприятното потрепване в долната част на стомаха. Чак след като младите се разделиха, тя осъзна, че им завижда. Тези двамцата имаха нещо, което, изглежда, съдбата й бе отредила никога да не изпита.