Моли затвори очи. Хамакът я залюля като люлка. И само след няколко секунди вече спеше дълбоко.



Клингонът25 посрещна Тъкър на вратата на бунгалото със заплашително ръмжене и зееща паст.

— Само не започвай пак. Не съм в настроение.

Той мина покрай пудела, остави на пода куфара на Моли в спалнята и продължи към кухнята. Не я намери там, но Шарлот Лонг му обясни, че видяла Моли да излиза през задната врата. Откри я на верандата, заспала в хамака. Ру веднага дотърча, за да я пази. А Кевин само стоеше и се взираше в нея.

Тя изглеждаше толкова дребна и беззащитна, подложила по детски длан под брадичката си, а върху бузата й бе паднал тъмнокестеняв кичур. Миглите, макар и гъсти, не успяваха да скрият тъмните кръгове под очите й. Кевин се почувства виновен, задето така безцеремонно я бе тормозил през цялото време. Но в същото време нещо му подсказваше, че тя едва ли би позволила да я глези и да стъпва на пръсти около нея. Не че имаше намерение да я дундурка. Все още й беше много сърдит.

Погледът му пробяга по тялото й, сетне се задържа за миг. Беше облечена в яркочервени три четвърти джинси и изпомачкана жълта блузка без ръкави, с V-образно деколте. Когато беше будна и ръсеше язвителни подмятания наляво и надясно, по нищо не личеше, че е дъщеря на вариететна танцьорка. Но заспала, изглеждаше съвсем другояче. Веднага се забелязваха фините глезени, дългите стройни крака и меките извивки на бедрата. Под блузата гърдите й се надигаха и спадаха. Благодарение на дълбокото й деколте той зърна края на черна дантела. Засърбяха го ръцете да разкопчее блузата, за да надникне още по-надолу.

Ядоса се на обзелата го възбуда. Още щом се върнеше в Чикаго, щеше да се обади на някое от старите си гаджета. Явно доста дълго не е бил с жена.

Клингонът като че ли прочете мислите му, защото започна да ръмжи, а после шумно залая. Лаят му събуди Моли. Тя отвори очи, а в следващия миг затаи дъх, като видя сянката на някакъв мъж, надвесен над нея. Надигна се твърде рязко и хамакът се преобърна. Кевин я подхвана, преди да се стовари на верандата.

— Ти понякога замисляш ли се, преди да действаш?

Младата жена отметна косата, паднала над очите й, и примигна, за да се разсъни.

— Какво искаш?

— Следващия път ме предупреждавай, преди да ти скимне да изчезнеш.

— Предупредих те — прозя се тя. — Само че ти така зяпаше гърдите на госпожица Андерсън, че изобщо не ми обърна внимание.

Кевин придърпа един от плетените столове и седна.

— Онези двамата са напълно безполезни. Само да им обърнеш гръб и се награбват.

— Ами нали са младоженци.

— Както и ние.

С нищо не можеше да му възрази. Моли се отпусна на металния диван-люлка. Нямаше възглавници и беше доста неудобен.

— Поне едно може да се признае на Ейми — продължи Кевин замислено. — Тя винаги подкрепя мъжа си.

— Особено когато той я притиска към някое дърво.

— Да, но опитай се да ги разбереш. Те са сами срещу целия останал свят. И винаги работят рамо до рамо. Помагат си, като играчи от един отбор.

— Ако си въобразяваш, че се изразяваш много деликатно, грешиш. Ясно ми е за какво намекваш.

— Нужна ми е помощ.

— Не чувам нито дума от това, което ми казваш.

— Очевидно е, че няма да мога да се измъкна от това място до края на лятото. Веднага щом мога, ще назнача управител, но дотогава…

— Дотогава нищо. — Тя се надигна от дивана люлка. — Нямам намерение да си мръдна и пръста. Нека тези сексманиаци, младоженците, ти се притекат на помощ. А какво ще кажеш за Шарлот Лонг?

— Тя каза, че мрази да готви и че се занимавала с това само заради Джудит. Освен това двама от гостите разговаряха с мен и споделиха, че никак не са очаровани от готварските й умения.

Кевин също стана и закрачи по верандата. Кипеше от неукротима енергия.

— Предложих да им върна парите, но когато става дума за летни ваканции, хората стават нетърпимо взискателни. Искат да им възстановя всички разходи, заедно с това, което им е било обещано в списанието „Вирджиния“.

— „Виктория“.

— Няма значение. Бедата е в това, че се налага да останем в това забравено от бога място малко повече, отколкото очаквах.

За нея изобщо не беше забравено от бога. Мястото беше очарователно и Моли се опита да се самозалъже, че е щастлива, задето ще останат тук по-дълго, но усещаше само празнота.

— Докато ти си почиваше, отидох в градчето, за да пусна обява в местния вестник, че търся персонал. Оказа се, че в тази глуха провинция вестникът излиза само веднъж седмично. И тъй като днес ще излезе поредният брой, ще трябва да се изчакат още седем дни. Поговорих с някои от местните, помолих ги да поразпитат, но не зная какво ще постигна.

— Смяташ, че ще останем тук още една седмица?

— Не, ще се опитам да е по-малко, ще поговоря пак с хората — изръмжа Кевин. Изглеждаше готов да счупи нечия глава. — Шансовете, разбира се, са нищожни, но всичко е възможно.

Моли отново се отпусна на люлката.

— А дотогава, предполагам, че ти ще трябва да се занимаваш с домакинството — отбеляза дълбокомислено.

Кевин присви очи.

— Ти, изглежда, си забравила, че се закле да ме подкрепяш във всичко.

— Не съм се клела!

— Ами брачните ни клетви? За теб са били само празни приказки, така ли? Или просто не си осъзнавала какви ги плещиш?

— Опитвах се — призна тя. — Не съм свикнала да давам обещания, които нямам намерение да спазя.

— Аз също. И досега съм спазвал дадената дума.

— Да обичаш, почиташ и да се подчиняваш? Не съм забелязала подобно нещо.

— Не сме се клели в това. — Той скръсти ръце и се загледа в нея. Тя се опитваше да осмисли за какво й говореше той, но единствените й спомени от брачната им церемония си оставаха свързани с пуделите и начина, по който тя стискаше лепкавата ръчичка на малкия Андрю, все едно бе спасителен пояс. При тази мисъл й прилоша.

— Може ли да ми освежиш паметта?

— Говоря ти за обетите, които Фийби ни написа — рече Кевин тихо. — Тя нищо ли не ти спомена за тях?

Спомена й, разбира се, но тогава Моли беше толкова нещастна, че не й обърна внимание.

— Предполагам, че не съм слушала.

— Е, аз пък слушах. Дори добавих няколко изречения, за да изглеждат по-реалистични. Не мога да гарантирам за точност, можеш да звъннеш на сестра си и да провериш, но по същество се свеждаше до това, че ти, Моли, вземеш мен, Кевин, за твой съпруг поне за известно време. И обещаваш от този момент да ме уважаваш и да се съобразяваш с мен. Нищо не се споменаваше за любов и почит. Освен това се обвърза да не говориш лошо за мен пред другите. — Изгледа я изпитателно. — И да ме поддържаш във всяко общо начинание.

Моли прехапа устни. Беше напълно в стила на Фийби да напише нещо подобно. Разбира се, беше го сторила, за да предпази бебето.

Успя да се окопити, преди да продължи:

— Добре, признавам, че си велик куотърбек. Мога да те уважавам. И ако не броиш Фийби, Дан и Ру, никога не съм говорила лошо за теб пред другите.

— Сега ми остава да се разплача от умиление. А какво ще кажеш за останалата част? Да подкрепяш съпруга си?

— Имаше се предвид нещо съвсем друго. Знаеш за какво става дума. — Моли примигна и си пое дълбоко дъх. — Фийби, разбира се, никога не е имала намерение да ме насилва да ти помагам да ръководиш пансион.

— Не забравяй и за бунгалата. Освен това свещеният брачен обет си е обет.

— Ти вчера ме отвлече, а сега се опитваш да ме манипулираш, за да се подложа на непосилен труд!

— Ще е само за няколко дни. Или най-много за седмица. Или може би искам прекалено много от богаташка като теб.

— Това си е твой проблем, а не мой.

Кевин я изгледа продължително, преди лицето му отново да добие онова студено и отчуждено изражение.

— Какво пък, мисля, че имаш право.

Той не бе от онези, които с лекота просят помощ от другите. Моли вече съжаляваше за заядливото си и злобно държание. Точно сега обаче никак не й се искаше да общува с други хора. Но поне можеше да е по-тактична с него.

— Разбираш ли, напоследък нещо не съм във форма и…

— Забрави — озъби се той. — Сам ще се справя. — Прекоси верандата и излезе през задната врата.

Известно време тя кръстосва нервно из бунгалото. Чувстваше се отвратително, като злобна гаднярка, негодна за нищо. Сети се, че той й бе донесъл куфара. Отвори го, надникна вътре, но отново излезе на верандата и се загледа замислено в езерото.

Брачните клетви… Можеше да наруши традиционните обети. Дори двойките, които се обичаха, понякога срещаха трудности да ги изпълнят. Но онези клетви, които Фийби бе съчинила, бяха различни. Всеки почтен човек можеше да ги спази.

И Кевин го бе направил.

— По дяволите!

Ру повдигна озадачено глава.

— В момента не желая да бъда сред много хора. Това е всичко.

Но защо се преструваше? Най-вече не искаше да бъде с него. Погледна часовника си. Пет часът. С раздразнена гримаса се загледа в пудела си.