— Запознат съм с интернет! — възкликна той сърдито. — А сега ми кажи защо тук още прииждат хора, след като обявих, че лагерът е затворен.

— Защото аз ги поканих. Джудит навярно би искала точно това. Знаеш ли, че почти цяла седмица ми бе необходима, за да ги открия всичките.

— Ти си ги поканила?

— При това им изпратих имейли — заяви тя гордо. — Не ми отне много време, за да схвана как работи електронната поща. — Тя го потупа по ръката. — Не се разстройвай, Кевин. Двамата със съпругата ти ще се справите много добре. Поднесете им обилна закуска и всички ще са предоволни. Ще намерите менюто и рецептите в синия бележник на Джудит в кухнята. Между другото, кажи на Трой да погледне тоалетната в „Зелените пасища“. Тече.

След тези думи тя закрачи надолу по моравата.

Кевин имаше вид сякаш всеки миг ще припадне.

— Кажи ми, че това е само кошмар.

Докато госпожа Лонг се отдалечаваше, Моли наблюдаваше една хонда акорд, последен модел, която навлезе в лагера, отби от алеята и се насочи към пансиона.

— Опасявам се, че по-скоро е кошмарна реалност.

Той проследи погледа й и изруга. Младата жена едва се държеше на крака от умора, затова приседна на най-горното стъпало, за да наблюдава представлението. Ру с радостен лай приветства новопоявилата се възрастна двойка.

— Ние сме семейство Пиърсън — заговори слабата жена с кръгло лице, малко над шейсетте. — Аз съм Бети, а това е съпругът ми Джон.

Кевин ги изгледа толкова нещастно, като току-що ударен с топка по главата, че на Моли й дожаля за него.

— Аз съм Моли Съмървил. А това е Кевин, новият собственик на лагера.

— О, да. Чували сме за теб. Не играеше ли бейзбол?

Той се облегна безсилно на стълба на фенера.

— Баскетбол — поправи я Моли. — Но тъй като е твърде нисък за Националната баскетболна асоциация, го отхвърлиха.

— Съпругът ми и аз не сме много по спорта. Наскърбихме се, като чухме за смъртта на Джудит. Много мила и добра жена. Знаеше много за популациите на птиците. Ние сме по следите на една разновидност на пойните птички.

Джон Пиърсън беше с почти петдесет килограма по-тежък от съпругата си, с увиснала двойна брадичка.

— Надявам се, че няма да внесете много промени в менюто, нали? Закуските на Джудит бяха превъзходни. Особено шоколадовата й торта с вишни… — Завъртя изразително очи. Замълча и Моли почти очакваше да целуне върховете на пръстите си. — Чаят все още се сервира в пет следобед, нали?

Младата жена търпеливо изчака отговора на Кевин, но той сякаш бе загубил дар слово. Реши да му се притече на помощ и наклони развеселено глава към съпружеската двойка.

— Имам чувството, че днес чаят малко ще позакъснее.

9

„Дафни живееше в най-хубавата къщичка в Гората на славея, сред гъста дъбрава, далеч от останалите горски обитатели, а това означаваше, че може да свири на електрическата си китара винаги когато й се прииска, и никой не се оплакваше.“

Из „Дафни се изгубва“

Кевин притискаше мобилния телефон към едното си ухо, а слушалката на стационарния в пансиона към другото, докато изстрелваше заповеди към бизнес мениджъра си и още някой — секретаря или икономката. Зад гърба му, до половината етаж, се извисяваше солидно стълбище от орехово дърво, след което рязко извиваше под прав ъгъл. Подпорите на перилата тънеха в прах, а килимът върху стъпалата отдавна не беше чистен с прахосмукачка. На площадката се мъдреше ваза с клюмнали паунови пера.

Раздразнена от нервно сновящия напред-назад Кевин, Моли реши да огледа къщата, докато той се правеше на строг шеф по телефона. Без да бърза, следвана от Ру, се насочи към гостната. Мекият диван и столовете бяха тапицирани с дамаска в жълто и розово. По стените бяха окачени гравюри в позлатени рамки, с изображения на цветя и пасторални сцени, а пред прозорците висяха бели дантелени завеси. Върху каменната лавица над камината бяха подредени медни свещници, жардиниера от китайски порцелан и кристални бонбониери. За съжаление, медта беше потъмняла, кристалът — помътнял, а пепелта по масите отдавна не бе бърсана. Прашният килим допълваше общото впечатление за запуснатост.

Същото беше и в музикалния салон, където тапетите, изрисувани по традиция с ананаси, служеха за фон на клавесина и креслата за четене, тапицирани в розова дамаска. Върху бюрото имаше старомоден комплект за писма с цвят на слонова кост, мастилница и писалка. Отстрани се извисяваха отдавна непочиствани сребърни свещници и нащърбена кана за бира.

Десет стола с високи облегалки и голяма маса в стил кралица Анна украсяваха трапезарията в дъното на коридора. Квадратният еркерен прозорец с великолепна гледка към езерото и гората доминираше в просторното помещение. Моли подозираше, че когато леля Джудит е била жива, високите кристални вази върху бюфета винаги са били със свежи цветя, но сега мраморната му повърхност беше затрупана с мръсните чинии от закуската.

Младата жена влезе през вратата в дъното в малка, старомодно обзаведена, но уютна кухня, с фаянсови плочки в синьо и бяло и дървени шкафове, побрали внушителна колекция от порцеланови канички, изрисувани с цветни мотиви. В средата на простата, но здрава селска маса имаше мраморен плот за рязане на продукти, но сега целият бе осеян с пръснати мръсни купи, черупки от яйца и канчета. Имаше дори отворен буркан от засъхнало сладко от боровинки. Голямата и модерна готварска печка се нуждаеше от сериозно почистване, а вратата на миялната машина зееше отворена.

Пред прозореца имаше по-малка дъбова маса за хранене на малобройния персонал. Върху плетените столове бяха нахвърляни пъстри възглавнички, а от тавана висеше полилей с плетен абажур. Зад къщата се виждаше задният двор, спускащ се надолу към езерото, по чиито брегове се издигаха високи дървета.

Моли надникна в големия килер, добре зареден с продукти, който ухаеше приятно на подправки, а сетне влезе през свързващата врата в малката съседна стая, която, съдейки по модерния компютър върху малкото бюро, явно е служила за кабинет на леля Джудит. Уморена от броденето из пансиона, младата жена седна на стола и включи компютъра. След двайсетина минути наблизо прогърмя силният глас на съпруга й.

— Моли! Къде се дяна, дяволите да те вземат?

Грубостта на този Слидерин не заслужаваше отговор, затова не му обърна внимание и отвори поредния компютърен файл.

За мъж, който обикновено се движеше с уверена грациозност, днес Тъкър пристъпваше необичайно тежко. Тя чу стъпките му много преди да я открие.

— Защо не ми отговаряш?

Тя премести компютърната мишка, когато той се появи зад нея. Май беше време да се обърне с лице към него.

— Не отговарям на крясъци.

— Не съм крещял! Аз само…

Кевин внезапно замлъкна. Моли се обърна, за да види какво бе отвлякло вниманието му. През градината крачеше забързано момиче в къси черни шорти и плътно прилепнала тениска. Зад нея подтичваше момче. Момичето се смееше и го дразнеше, без да намалява ход. Момчето й подвикваше нещо. В движение тя смъкна тениската и разголи гърдите си.

— Какво правят… — ахна той.

Моли усети как лицето й пламна.

Момчето улови момичето през кръста и го повлече навътре сред дърветата, за да не ги забележат от пътя, но Моли и Кевин много ясно ги виждаха от прозореца. Младежът се облегна на ствола на един стар клен. Девойката тутакси се хвърли към него, прегърна го и обви крака около кръста му.

Моли почувства как пулсът й изведнъж се ускори, докато гледаше как младите влюбени жадно се вкопчиха един в друг. Момчето стисна дупето на момичето, а то притисна голите си гърди към тялото му, улови главата му с две ръце и впи устни в неговите.

Моли чу как Кевин се размърда зад нея и по тялото й се разля приятна възбуда. Усещаше как е надвиснал над нея, а топлината му проникваше през тънкото й горнище. Как бе възможно някой, който заработваше насъщния си с пот и груба сила, да мирише толкова хубаво?

Навън момчето обърна любимата си така, че гърбът й да се опре на дървото. Пъхна ръка под тениската й и обхвана гърдата й.

Гърдите на Моли се напрегнаха и зърната й се втвърдиха. Искаше да извърне очи, но нямаше сили да го стори. Явно и на Кевин не му достигаха, защото не помръдваше, а когато заговори, гласът му прозвуча леко дрезгаво:

— Мисля, че имаме честта да наблюдаваме Ейми и Трой Андерсън.

Девойката се отпусна на земята. Беше дребничка, но с дълги и стройни крака, със златисторуса коса, пристегната с пурпурен ластик за коса. Косата на младежа беше по-тъмна и късо подстригана. Беше слаб и доста по-висок от партньорката си.

Ръцете й се плъзнаха между телата им. На Моли й трябваше минута, за да разбере какво прави.

Сваляше ципа на джинсите му.

— Май ще го направят пред очите ни — обобщи Кевин тихо.

Думите му изтръгнаха Моли от унеса й. Скочи иззад бюрото с компютъра и се обърна с гръб към прозореца.

— Не и пред моите.

Тъкър отмести поглед от прозореца и го насочи към нея. За известно време остана мълчалив. Просто се взираше в нея. По тялото й отново се разля онази ленива и приятна отмала. Припомни си, че макар веднъж да бяха интимни, тя всъщност не го познаваше.