Сюзън Филипс - Капризите на сърцето

От време на време минаваха покрай разни ферми, но си личеше, че това е предимно горист район. Редуваха се явори и дъбове, борове и брези или кедри. Тук-там златистите слънчеви снопове проникваха през балдахина от клони и листа. Навред цареше удивително спокойствие и Моли се опита да се отпусне, но не успя.

За да не прегази една катерица, Кевин изви рязко волана и грубо изруга. Явно с приближаването на лагера се озлобяваше все повече. Моли зърна някаква крайпътна табела, но Кевин профуча покрай нея, без да намалява скоростта.

— Това е градчето — процеди. — Лагерът е на отсрещния бряг на езерото.

Пропътуваха още няколко километра, преди пред тях да изникне красива табела в зелено и бяло, с позлатен горен ръб в стил „Чипъндейл“.

— Табелата е нова — намръщи се Кевин. — И никой не ми е споменавал за закуски и пансион. Навярно леля ми е приемала почиващи в старата дупка.

— Толкова ли е зле?

— Мястото е потънало в плесен и е мрачно като самия ад. Не мога да повярвам, че някой доброволно ще се съгласи да отседне там — изсумтя той и зави по насипаната с чакъл пътека, извиваща се между дърветата.

Той спря колата и Моли затаи дъх. Очакваше да види груби бараки с прогнили основи. Но вместо това се бяха озовали в приказно селце.

Просторната сенчеста морава в средата на вилното селище беше обкръжена от малки, кокетни бунгала, боядисани в ярки цветове, като луксозни бонбони от една кутия: зелен, портокалов, светлокафяв, тъмнокафяв, лимоненожълт, ягодов, бежов. Изящните улуци по покривите бяха украсени с дърворезба, а предните веранди се подпираха от малки гравирани диреци. В края на моравата се издигаше прелестна беседка.

При по-старателно вглеждане се виждаше, че лехите с цветя не бяха оплевени, а чакълът по виещата се пътека трябваше да се поднови. Навсякъде се долавяха следи от запуснатост, но изглеждаха скорошни, а не резултат от дългогодишно занемаряване. Очевидно лагерът е бил изоставен наскоро. Повечето от бунгалата бяха със заковани капаци на прозорците, макар да имаше и отворени.

Възрастна двойка се появи от едно от бунгалата. Освен тях Моли забеляза и един мъж, който се разхождаше около беседката с бастун в ръка.

— Защо има хора тук! Аз се разпоредих да освободят всичките бунгала и да не приемат нови посетители.

— Вероятно не са били уведомени — разсеяно промърмори Моли. Изпитваше странното усещане, че всичко наоколо й е познато. Наистина странно, защото кракът й никога не бе стъпвал тук.

Малко настрани от средата на лагера имаше неголяма зона за отдих, с плаж под формата на полумесец, зад който проблясваха сребристосините води на езерото, на фона на зеленеещите се листа. На брега, край пристана с навес, скован от греди, които бяха потъмнели от времето, бяха завързани няколко канута и гребни лодки.

Плажът беше пуст. Тя не се изненада, защото, макар месец юни тази година да беше топъл, тук, на север, водата още беше ледена и само най-закалени плувци можеха да дръзнат да се гмурнат в нея.

— Тук няма хора под седемдесет! — възкликна Кевин и натисна педала за газта.

— Още е рано. Училищната ваканция не е започнала.

— И в края на юли ще е същото. Добре дошла в царството на моето детство.

Той отби колата от моравата и продължи по по-тясна алея, успоредна на брега на езерото. Моли видя и други къщички, построени по готически образец, а над тях се извисяваше прелестен двуетажен дом в стил кралица Анна23.

Това никак не приличаше на мрачното, западнало място, което Кевин й бе описал. Двуетажната сграда беше боядисана в светлокафяво. Стълбата и колоните, поддържащи покрива, бяха приятно оживени от оранжеви, розови, жълти и тъмнозелени орнаменти. Отляво се издигаше тясна кула, а от двете страни имаше широки веранди. Петунии бяха разцъфтели в глинените саксии пред двойните предни врати с витражи от матово стъкло, по което се преплитаха виещи се лози и цветя. В кафяви висящи сандъчета се зеленееха папрати, а на старомодните дървени шезлонги бяха пръснати възглавнички в същите ярки цветове, както и всичко наоколо. Отново я завладя непреодолимото тайнствено усещане, че се е върнала назад във времето.

— Дявол да го вземе, просто не мога да повярвам на очите си! — извика Кевин, като изскочи от колата. — Мястото беше истинска развалина, когато за последен път идвах тук.

— Затова пък сега е истински рай. Много е красиво — въздъхна Моли.

Трепна, когато съпругът й затръшна вратата, и също слезе. Озовал се на воля, Ру се втурна към храстите. Тъкър сложи ръце на кръста си и се загледа в къщата.

— Кога, по дяволите, е успяла да превърне това място в пансион?

В този миг вратата се отвори и на прага се показа възрастна жена, около седемдесетте. Посивелите й руси коси бяха небрежно стегнати на тила с шнола, но оставаха да стърчат няколко кичура. Беше висока, кокалеста, с широка уста, скулесто лице и светлосини очи. Набрашнена престилка закриваше панталони в цвят каки и бялата й блуза с къси ръкави.

— Кевин! — Жената забърза надолу по стъпалата и го прегърна радостно. — Милото ми момче! Знаех си, че ще дойдеш!

На Моли й се стори, че той не споделя ентусиазма й.

Бабката изгледа Моли преценяващо.

— Аз съм Шарлот Лонг. Всяко лято идвахме тук с мъжа ми. Той почина преди осем години, но аз все още отсядам в бунгалото „Хляб и риба“. Този хлапак вечно губеше топките си в моите рози.

— Госпожа Лонг беше близка приятелка на родителите ми и леля ми — обясни Кевин на Моли.

— Господи, как ми липсва Джудит. Запознахме се с нея, когато семейството ми за пръв път дойде тук. — Сините й очи се приковаха в младата жена. — А вие сте?

— Моли Съмървил — представи се тя и протегна ръка.

— Така, значи… — промърмори Шарлот и сви устни, като се обърна към Кевин. — Няма списание, в което да не пише за сватбата ти. Не е ли малко рано да си търсиш друга? Сигурна съм, че на пастор Тъкър никак не би му харесало, че не полагаш достатъчно усилия да изгладиш отношенията със съпругата си.

— Ъъъ… Моли е моята… — Думата явно заседна на гърлото му. Младата жена искрено му съчувстваше, но нямаше намерение да му помогне. — Моли е моята… съпруга — успя да го изрече накрая.

Тя отново бе подложена на безцеремонния оглед на сините очи на старицата.

— Е, тогава всичко е наред. Но защо се представихте като Съмървил? Тъкър е добро, почтено име. Бащата на Кевин, пастор Тъкър, беше сред най-прекрасните и добри хора, които съм познавала.

— Не се и съмнявам, че е било така — съгласи се Моли охотно и тъй като не бе свикнала да огорчава хората, поясни: — Съмървил е писателският ми псевдоним. Пиша детски книги.

Неодобрението на Шарлот Лонг мигом изчезна.

— Винаги съм искала да пиша книги за деца. Е, не е ли прекрасно? Знаете ли, когато майката на Кевин беше жива, тя се боеше, че той ще се ожени за някоя от онези кльощави супермодели, които пушат, дрогират се и спят с когото им падне.

Той се закашля и се задави.

— Ела тук, пухчо, не бива повече да тъпчеш лобелията на скъпата Джудит. — Шарлот тупна с ръка по бедрото си. Ру тутакси заряза цветята и послушно се приближи към нея. Бабката се наведе и го почеса зад ухото. — Трябва да го пазите. Понякога наоколо се навъртат койоти.

Тъкър доби замечтан вид.

— От големите ли? — попита с надежда.

Моли го стрелна укорително с поглед.

— Ру никога не се отдалечава много от дома ми.

— Жалко.

— Е, аз тръгвам. Списъкът на гостите и счетоводните данни са в компютъра на Джудит. Всеки момент се очаква пристигането на семейство Пиърсън. Те са орнитолози.

Лицето на Кевин пребледня под силния загар.

— Гости ли? Ти какво…

— Наредих на Ейми да ви приготви стаята на Джудит, в която някога отсядаха родителите ти. Останалите са запазени.

— Ейми ли? Почакай…

— Да, Ейми и Трой Андерсън. Той е много добър майстор. Младоженци са, макар че тя е още на деветнайсет, а той на двайсет. Не мога да разбера защо толкова са бързали да се оженят. — Шарлот се пресегна отзад и развърза престилката си. — Ейми трябва да чисти, но двамата са толкова влюбени един в друг, че не вършат много работа. Все трябва да им ходя по петите. — Подаде престилката на Моли. — Добре стана, че дойдохте. Никога не ме е бивало в готвенето и гостите все се оплакват.

Младата жена се втренчи смаяно в престилката.

Тъкър се втурна към отдалечаващата се Шарлот и я спря.

— Почакай малко! Лагерът е закрит! Всички гости са уведомени, че тази година резервациите са отменени.

Старицата го изгледа неодобрително.

— Как можеш дори да си го помислиш, Кевин? Някои от тези хора идват тук от трийсет години. А Джудит похарчи всеки цент, който можа да отдели, за да ремонтира бунгалата и да превърне къщата в пансион. Имаш ли представа колко струва рекламата в списание „Виктория“? А момчето на Колинс й поиска почти хиляда долара, за да й направи уебсайт.

— Уебсайт?

— Ако не си наясно с интернет, съветвам те да се запознаеш. Страхотна и много полезна дяволия, като се изключат порносайтовете.