Сведе поглед към часовника си. Както обикновено, и днес Малъри закъсняваше за срещата. През шестте години, докато се снимаше сериалът, Малъри неизменно се появяваше последна на снимачната площадка. Обикновено Лили не се дразнеше от този неприятен навик на приятелката си, но днес това й даде повече време да мисли за Кевин и за странните обстоятелства, при които се бе разделил със съпругата си, богатата наследница, още преди да изсъхне мастилото от подписите им под брачния договор. Репортерката бе казала, че Моли Съмървил е пометнала. Лили се питаше как се е почувствал Кевин и дали той е бил бащата на бебето. Всеизвестно бе, че прочутите спортисти са сред основните мишени на безскрупулните жени, преследващи най-заможните ергени, дори и самите те да са богати наследници.

Малъри се приближи устремно към масата. За разлика от Лили, бе запазила фигурата си и до ден-днешен носеше същия размер, както когато участваше в сериала „Лейс Инкорпорейтид“. И пак, за разлика от приятелката си, бе продължила кариерата си, превръщайки се в кралица на минисериалите, въпреки че не притежаваше нито маниерите, нито осанката на Лили. Затова и никой в ресторанта не забеляза появата й. Никой не подвикна: „Внимание, ето я Малъри! Пристъпва, сякаш взема по 20 милиона на филм“.

— Съжалявам, че закъснях — изчурулика тя. — Поздравявам те, хиляди поздрави, божествена моя! Подаръците после.

По светски маниер целунаха въздуха около бузите си, все едно Малъри не беше прегръщала Лили през всички онези ужасни последни месеци от болестта и смъртта на Крейг преди две години.

— Сърдиш ли се, че закъснях точно за обяда по случай рождения ти ден?

— Зная, че ще се изненадаш да го чуеш, но след като сме приятелки от двайсет години, вече съм свикнала с това — усмихна се Лили.

— Ние с теб сме приятелки повече време, отколкото продължи всеки от браковете ми — въздъхна Малъри.

— Защото аз съм по-приятна от всичките ти бивши съпрузи, взети заедно — обяви Лили гордо.

Малъри се засмя. Появи се келнерът, за да вземе поръчките за питиетата им и докато те прелистваха менюто, той не пропусна да им предложи да пробват ордьовъра амюз-буш — рататуи с козе сирене. Лили набързо пресметна калориите, преди да се съгласи с предложението му. В края на краищата нали днес празнуваше рождения си ден.

— Много ли ти липсва? — попита я Малъри, след като келнерът се отдалечи.

Лили нямаше нужда да я пита какво имаше предвид.

— Докато боледуваше, грижите за Крейг ми отнемаха толкова много енергия, че въобще не мислех за секс. А след смъртта му ме налегнаха твърде много от другите грижи.

Освен това съм станала толкова дебела, че не искам нито един мъж да ме вижда гола.

— Нали вече си свободна. Преди две години нямаше представа за финансовото си състояние, камо ли да го управляваш. Думите не ми достигат да ти опиша колко се възхищавам от умението, с което се справи със ситуацията.

— Просто нямах друг избор.

Благодарение на разумните инвестиции на Крейг, сега Лили бе толкова богата, че можеше да си позволи да не работи, освен понякога да се снима само за удоволствие. През тази година тя изигра само една скромна роля на секси майка на главния герой в един доста неприличен филм. Като истински професионалист преодоля с лекота всички затруднения, но през целия снимачен период не успя да се отърси от усещането, че изглежда смешно. За жена с нейната фигура и възраст, да играе бляскава сексбомба, както в далечното минало, беше най-малкото абсурдно, ако не и нещо повече.

Не й харесваше да затъмнява индивидуалността си заради професията, която вече беше разлюбила, но не умееше нищо друго, освен да блести като кинозвезда. Трябваше да си запълва с нещо времето след смъртта на Крейг, за да не се отдава на болезнени размисли за многото грешки, които бе допуснала. Ако можеше само да се върне във времето към онзи съдбоносен момент, когато бе сбъркала фатално…

Келнерът се върна с питието на Малъри и ордьовъра амюз-буш и се впусна в пространно обяснение на блюдата в менюто. След като поръчаха, сътрапезничката й вдигна чашата си с шампанско:

— За най-добрата ми приятелка. Честит рожден ден! Ще те убия, ако не харесаш подаръка ми.

— Мида както винаги.

Малъри се засмя и извади правоъгълна кутия от чантата си, оставена на стола до нея. Пакетът беше професионално опакован в луксозна хартия с ориенталски орнаменти и вързан с тъмночервена панделка. Лили го отвори и откри вътре невероятен старинен шал от златиста дантела.

Така се разчувства, че очите й се просълзиха.

— Каква красота! Къде го намери?

— От приятелка на моя приятелка, която търгува със старинни дрехи и платове. Испански е. От края на деветнайсети век.

Лили онемя от символичното значение19 на подаръка, но трябваше да каже нещо.

Пресегна се през масата и стисна ръката на жената насреща й.

— Казвала ли съм ти някога колко много означаваш за мен?

— И ти за мен, сладурче. Освен това имам отлична памет. Ти бе моята единствена опора по време на първия ми развод и беше плътно до мен през всички онези ужасни години с Майкъл…

— Не забравяй лифтинга на лицето.

— Хей! И аз си спомням премахването на малките бръчици около очите ти преди няколко години.

— Нямам представа за какво говориш.

Размениха си усмивки. Останалият свят може и да смяташе пластичната хирургия за проява на суета, но за актрисите, чиято репутация се крепеше на сексапила, тя бе неизбежна необходимост. Макар че Лили все се питаше защо си бе дала труд да премахва малките бръчици около очите си, след като не можеше да се избави от десетината излишни килограма.

Келнерът постави пред Лили чиния „Версаче“ със златен ръб, съдържаща миниатюрен квадрат от омар, заобиколен с тъничка мрежа от сос с шафран. В чинията на Малъри имаше парче от сьомга, толкова тънко, че чак прозираше, гарнирано с каперси, както и няколко фини ябълкови резенчета. Лили мислено сравни калориите на двете блюда.

— Стига си се измъчвала. Толкова се тормозиш за теглото си, че си забравила колко си прекрасна.

Лили не се трогна от комплимента, който бе чувала безброй пъти, пресегна се зад стола си и измъкна торбата за подаръци. Докато я подаваше на приятелката си, водопадът от книжните панделки, с които бе украсила дръжката, погали китката й. Очите на Малъри заблестяха от възторг.

— Но днес е твоят рожден ден, Лили. Защо си ми взела подарък?

— Чисто съвпадение. Тази сутрин я завърших и повече не можех да чакам.

Малъри разкъса лентите. Лили отпиваше от питието си, като се стараеше да не се издаде колко много означава за нея мнението на другата жена.

Приятелката й извади от торбата декоративна възглавничка.

— О, скъпа…

— Дизайнът може да ти се стори странен — забързано й обясни Лили, — но това е само един експеримент.

Бе започнала да изработва покривки и възглавници от различни парчета плат, когато Крейг се разболя. Но традиционните модели скоро й омръзнаха и тя започна да експериментира по свой вкус. Отделните парчета плат, от които бе съшита възглавницата, изработена за Малъри, преливаха в различни цветови нюанси, образувайки сложни фигури, а тук-там проблясваха златни звезди.

— Нищо странно не виждам — усмихна й се Малъри. — Това е най-красивата изработка, която досега си правила. Винаги ще я пазя като скъп спомен от теб.

— Наистина ли?

— Станала си истинска художничка.

— Не говори глупости. Това просто е приятна занимавка за убиване на времето.

— Можеш да го повтаряш колкото си искаш — ухили се Малъри. — Съвпадение ли е, че си избрала цветовете на любимия ти футболен отбор?

Лили дори не го бе осъзнала. Може би действително бе съвпадение.

— Никога няма да проумея как се превърна в такъв футболен запалянко — отбеляза приятелката й. — При това отборът дори не е от Западното крайбрежие.

— Харесвам екипите им.

Тя сви рамене и с престорена небрежност отклони разговора в друга насока. Но в мислите й се въртеше все един и същи въпрос: „Кевин, какво си направил?“.



Лютата мексиканска кухня на главния готвач Рик Бейлис бе превърнала „Фронтера Грил“ в едно от най-предпочитаните места за хранене в града. Именно заради това Моли често го посещаваше в дните, преди да се раздели с парите си. Сега се хранеше в ресторант на Норт Кларк стрийт, но само ако някой друг плащаше сметката. В случая това бе Хелън Кенеди Шот, нейната редакторка в „Бърдкейдж Прес“.

— … ние оценяваме високо поредицата за Дафни, но сега сме донякъде загрижени…

Моли знаеше какво ще последва. Още в средата на януари бе изпратила в издателството ръкописа на „Дафни се претъркулва“ и сега се очакваше да съобщи на Хелън идеята за следващата си книга. Но „Дафни намира зайче мъниче“ се озова в кошчето за боклук, а в момента Моли преживяваше съкрушителна творческа криза.

През двата месеца след загубата на бебето си не бе успяла да напише нито дума, дори и за списание „Чик“. Вместо това се занимаваше усърдно с училищните лекции и с местната програма за обучение на деца от предучилищна възраст, като се стараеше да се съсредоточава върху това, което бе необходимо на живите деца, вместо да мисли за бебето, което беше загубила. За разлика от възрастните, с които все пак й се налагаше да се среща, децата не се вълнуваха от това, че е бъдеща бивша съпруга на най-прочутия куотърбек в града.