Опита се да избърше сълзите си, докато го гледаше.

— Моля те… зная, че ме мразиш, но… — Изохка заради поредния силен спазъм. — Краката ми… трябва да ги държа събрани.

Кевин я погледна за миг, след което бавно й кимна, преди да я вдигне с лекота, сякаш беше перце. Пренесе я през вратата, като притискаше плътно бедрата й към тялото си.

Някой изтича срещу тях с инвалидна количка и той забърза към него.

— Не… — Моли се опита да улови ръката му, но вече бе прекалено изтощена. — Краката ми… ако ме пуснеш долу…

— Оставете я тук, сър — каза санитарят.

— Просто ми покажете накъде да я заведа — прекъсна го Кевин.

— Съжалявам, сър, но…

— Побързайте!

Тя отново сгуши лицето си към гърдите му и за миг се почувства по-добре, все едно че тя и бебето й бяха в безопасност. Ала този блажен миг тутакси се изпари, когато Кевин я внесе в оградената със завеси кабинка и много внимателно я постави върху болничната маса.

— Ще се погрижим за нея, докато вие попълните документите за лечението й, господине — каза сестрата.

Кевин стисна ръката на съпругата си. За пръв път, откакто се бе завърнал от Австралия, не изглеждаше враждебен, а искрено загрижен за нея.

— Веднага ще се върна.

И докато гледаше унесено примигващите флуоресцентни лампи над себе си, тя се запита какво ще запише той във формулярите на регистратурата. Нали не знаеше нито рождената й дата, нито второто й име. Не знаеше нищо за нея.

Медицинската сестра беше много млада, с приятно, миловидно лице. Но когато се опита да помогне на Моли да свали окървавеното си бельо, тя не й позволи. За да го направи, трябваше да разтвори крака.

— Ще бъда много внимателна — обеща й сестрата и я погали по ръката.

Но нищо не помогна. Когато докторът от спешното отделение пристигна, за да я прегледа, тя вече беше изгубила бебето си.



Кевин не позволи да я изпишат на следващия ден и тъй като беше знаменитост, лекарите изпълниха желанието му. През прозореца на самостоятелната болнична стая Моли виждаше част от паркинга и зад него — редица от оголени дървета. Затвори очи, за да не вижда нищо. Ако имаше сили, щеше да затъкне и ушите си, за да не чува.

Един от лекарите говореше на Кевин с онази почтителна интонация, която хората използват при общуване със звездите:

— Съпругата ви е млада и здрава, господин Тъкър. Разбира се, трябва да я прегледа и гинекологът й, но не виждам причини да нямате други деца.

За разлика от лекаря обаче, Моли виждаше такава причина.

Някой пое ръката й. Не знаеше дали бе сестрата, лекарят или Кевин. И не се интересуваше кой е. Само издърпа ръката си.

— Как се чувстваш? — прошепна съпругът й.

Тя се престори на заспала.

Той остана в стаята доста време, но накрая си тръгна. Моли се извърна на една страна и протегна ръка към телефона. Беше замаяна от лекарствата, които й дадоха, затова трябваше два пъти да набере номера. Когато Фийби й отговори, младата жена се разплака.

— Ела да ме вземеш. Моля те…



Семейство Кейлбоу се появиха в стаята й малко след полунощ. Моли си мислеше, че Кевин си е тръгнал, но той сигурно бе подремнал във фоайето, защото тя го чу да обяснява нещо на Дан.

Фийби я погали по бузата. Плодовитата й сестра, родила на мъжа си едно след друго четири деца. Една от сълзите й капна върху ръката на Моли.

— О, скъпа… толкова ми е мъчно…

Кевин я смени, когато Фийби отиде да поговори със сестрата. Защо не се махне завинаги? Той й бе чужд, а никой не иска край себе си чужд човек, когато животът му се разпада. Моли се извърна и зарови лице във възглавницата.

— Не биваше да ги викаш — каза й тихо. — Аз щях да те прибера у дома.

— Зная.

Той бе толкова мил с нея, че тя се почувства задължена да го погледне. Видя в зелените му очи не само съчувствие, но и умора. Но никаква следа от тъга.

Веднага щом се прибра у дома си, разстроената жена скъса ръкописа на „Дафни си намира зайче мъниче“ и го запрати в кошчето за смет.

На следващата сутрин новината за неочакваната сватба на звездата на американския футбол беше на първа страница в пресата.

6

„Дървесната жаба Мелиса беше най-добрата приятелка на Дафни. В делниците тя предпочиташе да се издокарва с перли и муселин. Но всяка събота добавяше към тоалета си по един шал и се преструваше, че е кинозвезда.“

Из „Дафни се изгубва“

„Днешното предаване «Чикагска знаменитост на седмицата» е посветено на богатата наследница на футболния магнат Бърт Съмървил — Моли Съмървил. За разлика от сестра си — бляскавата Фийби Кейлбоу, известната на всички собственичка на «Чикаго Старс» — Моли Съмървил води скромен живот. Но най-неочаквано за всички потайната госпожица Моли, чието хоби е писането на детски книжки, успя да улови в мрежата си най-желания чикагски ерген, неотразимата звезда на «Старс» — Кевин Тъкър. Дори най-близките им приятели останаха шокирани от новината, че са се оженили миналата седмица в дома на Кейлбоу на скромна брачна церемония, в тесен семеен кръг.“

Светската репортерка набързо заряза фалшивата усмивка и продължи с изражение на дълбока загриженост:

„Ала, изглежда, че радостта на младоженците е била краткотрайна. Нашите източници ни съобщиха, че почти веднага след брачната церемония младоженката е претърпяла спонтанен аборт. И оттогава двойката е разделена. Говорителят на «Старс» заяви, че младите съпрузи се опитват да уредят проблемите си и не възнамеряват да правят изявление за медиите.“

Лили Шърман изключи новинарския канал на чикагската телевизия и въздъхна тежко. Кевин се бе оженил за разглезена богаташка щерка от Средния запад. Ръцете й трепереха, докато затваряше високите френски прозорци, от които се откриваше изглед към градината зад дома й в Брентуд. Взе млечнокафявия кашмирен шал, оставен на килима до леглото й. Трябваше някак си да се успокои, преди да стигне до ресторанта. При все че Малъри Маккой бе най-добрата й приятелка, тази тайна беше само нейна и никой не биваше да я научи.

Лили наметна шала на раменете си. Беше облечена в кремав костюм от последната колекция на Сейнт Джон, със златни копчета, изящно обшит по краищата. После взе яркоцветната книжна торба за подаръци и потегли към един от най-новите ресторанти в Бевърли Хилс. След като я отведоха до запазената за нея маса, тя си поръча коктейл със сок от къпина. После огледа обстановката, без да обръща внимание на любопитните погледи на двойката от съседната маса.

Върху седефенобелите стени струеше мека светлина, подчертавайки изисканата обстановка. Килимът бе в червено и лилаво, ленените кърпи бяха колосани и снежнобели, а сребърните прибори — в стил Арт деко. Идеално място за отпразнуване на един нежелан рожден ден. Нейният петдесети рожден ден, макар че всъщност това беше известно единствено на нея. Дори Малъри вярваше, че приятелката й става на четирийсет и седем.

Не й дадоха най-хубавата маса в ресторанта, но Лили толкова отдавна играеше ролята на кинозвезда, че никой не обърна внимание на това. Най-хубавата маса беше заета от двама мъже от „Ай Си Ем Партнерс“ — една от най-могъщите агенции за набиране на таланти в Ел Ей. Лили се замисли дали да не отиде да им се представи. Те, разбира се, знаеха коя е тя. Кой не помнеше Джинджър Хил от сериала „Лейс Инкорпорейтид“? Но в този град нямаше нищо по-смешно от бивша секспримадона, вече доста понапълняла и празнуваща петдесетия си рожден ден.

Лили си напомни, че изглежда много млада за годините си. Очите й, великолепните изумрудени очи, които камерата толкова обичаше, сияеха все така изкусително. Червеникавокестенявите й коси сега бяха доста по-къси, но най-талантливият стилист в Бевърли Хилс доста се бе постарал, за да не загубят блясъка си. По лицето си почти нямаше бръчки, кожата й още беше гладка благодарение на Крейг, който не й позволяваше да се подлага по-дълго на слънчевите лъчи, когато беше по-млада.

Разликата от двайсет и пет години между нея и съпруга й, в съчетание с мъжествената външност на Крейг и ролята му на преуспяващ мениджър, неизбежно навяваше асоциации с актьорите Ан-Маргарет и съпруга й Роджър Смит, както и с друга прочута двойка — Бо и Джон Дерек. Наистина Крейг беше нейният Свенгали18. Когато пристигна в Ел Ей преди трийсет години, тя нямаше дори диплома от гимназията. Именно той я научи как да се облича, как да се държи, как да говори. Въведе я в света на хората на изкуството и превърна скованата хлапачка в един от секссимволите на осемдесетте. Благодарение на настояването на Крейг тя започна да чете, да цени културата и страстно да обича живописта.

Крейг бе направил всичко за нея. Дори твърде много. Понякога тя се чувстваше погълната от властната му индивидуалност. Той остана властен диктатор дори когато умираше. И все пак я обичаше искрено и тя съжаляваше, че чувствата й към него не бяха също толкова силни.

Лили реши да се поразсее, като се загледа в картините, украсяващи стените. Погледът й обходи творбите на Джулиан Шнабел и Кийт Харинг и се спря върху великолепната картина с маслени бои на Лиам Дженър. Той беше един от любимите й съвременни художници и както винаги, творбата й подейства успокояващо.