Трябва да служиш за пример, Кевин. Хората очакват децата на свещениците винаги да постъпват правилно.

Опита се да прогони спомена за гласа на преподобния Джон Тъкър. Постъпваше така, за да опази кариерата си. Да, кожата му настръхваше само при мисълта за едно незаконно дете, но всеки мъж щеше да се смути от подобна новина. А в случая не ставаше дума за потомък на свещеник, захвърлен на произвола на съдбата. Не, всичко беше заради футбола.

Фийби и Дан не очакваха брак по любов. Така че няма да се учудят много, ако скоро след сватбата последва развод. Затова пък щеше отново да може да ги гледа в очите. А колкото до Моли Съмървил, с влиятелните й връзки и разпуснат морал… никого не бе мразил повече. Дотук със заядливите подмятания на Джейн Бонър, че ако някога се ожени, ще си избере тиха, непретенциозна жена. Вместо това се натресе на една нахална твърдоглава особа, която, ако не внимаваше, щеше да го схруска на закуска. Но той нямаше да й го позволи.

Кевин, трябва да се научиш да различаваш доброто от злото. Можеш до края на дните си да останеш в сянка или да живееш на светло.

Кевин пропъди решително образа на Джон Тъкър, натисна педала на газта и се понесе по крайбрежната магистрала. Всичко това нямаше нищо общо с доброто и злото. Ставаше дума за кариерата му, която не биваше да пострада.

Не е само това, прошепна един досаден вътрешен глас. Младият мъж се престрои в лявото платно, после премина в дясното, а накрая пак се върна в лявото. Точно сега имаше нужда от скорост и риск, но по крайбрежната магистрала денем това бе невъзможно.



Няколко дни след засадата на Фийби и Дан, Моли се срещна с Кевин, за да вземат разрешително за брак. След това се отправиха към „Ханкок Билдинг“, всеки в своята кола, за да подпишат предбрачно споразумение, разделящо финансите им. Той не знаеше, че бъдещата му съпруга не разполага с финанси, които да брани, а и тя предпочете да не му казва. Само щеше да реши, че е още по-смахната, отколкото вече я мислеше.

Моли напълно бе изключила, докато адвокатът им обясняваше подробностите по документите. Двамата не бяха разменили нито дума за бъдещата му роля в живота на детето й, а тя бе прекалено потисната, за да повдига този въпрос. Ала рано или късно, трябваше да го разрешат.

На излизане от адвокатската кантора събра смелост и се опита да поговори с него.

— Кевин, това е лудост. Поне ми позволи да кажа истината на Дан и Фийби.

— Ти ми се закле, че ще си държиш устата затворена.

— Да, така е, но…

Погледът на зелените му очи я смрази до дъното на душата й.

— Иска ми се да се надявам, че поне веднъж можеш да се държиш като почтен човек.

Тя извърна очи. Съжаляваше, че му бе обещала.

— Но сега не сме в петдесетте години. Не ми е нужен съпруг, за да отгледам това дете. Има толкова много самотни майки.

— Сватбата може да се уреди без особени затруднения. Нима си такава егоистка, че не можеш да пожертваш няколко седмици от живота си, за да се поправят нещата?

Не й се понрави презрението в гласа му, нито пък да я нарича егоистка, особено след като знаеше, че прави това, само за да запази добрите си отношения с Дан и Фийби. Но той си тръгна, преди тя да успее да му отговори. Накрая се предаде. Можеше да се бори срещу един от тях, но не и срещу тримата.

Сватбата се състоя след няколко дни, в гостната на семейство Кейлбоу. Моли бе облечена в снежнобяла булчинска рокля, стигаща до средата на прасеца, подарък от сестра й. Кевин се появи в тъмен костюм с подходяща вратовръзка. Стори й се, че прилича на красив собственик на погребална агенция.

Нито един от двамата не покани някой от приятелите си на церемонията, така че присъстваха само Дан, Фийби и децата. Кучетата се мотаеха в краката им. Момичетата Кейлбоу украсиха гостната с ленти от крепхартия, а на кучета вързаха панделки — на Ру около нашийника, а на Кенга на опашката. Кенга игриво завъртя опашка, опитвайки се да спечели вниманието на Кевин, и най-безсрамно му се умилкваше. Младоженецът хладнокръвно пренебрегна заиграването й, както и ръмженето на Ру, и в Моли не остана грам съмнение — бъдещият й съпруг бе от онези досадници, които смятаха, че пуделите застрашават образа им на истински мъже. Защо не се бе замислила за това още при първата им нощ в окръг Дор, вместо да го дебне кога ще се оригне или ще се изперчи със златната си верижка: „Готино, нали, пич?“.

Очите на Хана блестяха от възторг, докато гледаше Кевин и леля си, все едно че бяха герои от някаква приказка. Дори само заради нея Моли бе готова да се преструва, че е щастлива, макар че й се гадеше.

— Толкова си красива! — въздъхна Хана. После се обърна също толкова сърдечно към Кевин. — Ти също си много красив. Като принц.

Тес и Джули възторжено се разсмяха. Хана се изчерви засрамено.

Но Кевин не се засмя. Позволи си единствено лека усмивка и я стисна по рамото.

— Благодаря ти, малката.

Моли примигна огорчено и извърна глава.

Съдията, ръководещ церемонията, пристъпи напред.

— Е, да започваме.

Младоженците се приближиха към него. Съдейки по физиономиите им, човек можеше да си помисли, че прекосяват минно поле.

— Скъпи влюбени…

Андрю се откопчи от ръката на майка си и се шмугна напред, за да се вклини между двама им.

— Андрю, върни се веднага! — просъска Дан и се опита да издърпа назад непослушното си синче, но Кевин и Моли едновременно уловиха лепкавите от смущение длани на хлапето, за да го задържат между тях.

И така ги ожениха, под набързо опънатия балдахин от разноцветни хартиени ленти, в компанията на един петгодишен малчуган и един сив пудел, злобно вторачен в младоженеца.

Двамата нито веднъж не се погледнаха, едва докоснаха сухите си стиснати устни и мигом се отдръпнаха като опарени.

Андрю ги изгледа с кисела гримаса.

— Пфу, какви лигни.

— Ама те трябва да се целунат, тъпчо — обясни му Тес отзад.

— Не съм тъпчо!

Моли се наведе да го прегърне, преди Андрю да побегне назад. С крайчеца на окото си видя как Дан стисна ръката на Кевин, а Фийби го прегърна набързо. Всичко й се струваше толкова неловко и ужасно, че й се искаше по-скоро да се махне. Само че нямаше как да стане и тъкмо в това бе проблемът.

Останалите разиграха традиционния спектакъл, като отпиха съвсем малко от шампанското, но никой не можа да преглътне повече от една хапка от сватбената торта.

— Хайде да изчезваме оттук — изръмжа Кевин в ухото й накрая.

Моли дори нямаше нужда да се оплаква, че я боли глава. И без това през целия следобед се чувстваше все по-зле.

— Добре.

Той промърмори нещо, че трябва да потеглят, преди снегът да затрупа пътищата.

— Добра идея — каза Фийби. — Радвам се, че прие предложението ни.

Моли се опита да се престори, че перспективата да прекара заедно с новоизлюпения си съпруг няколко дни във вилата в окръг Дор не е най-големият й кошмар. Ала без особен успех.

— Това е най-доброто, което можете да направите — съгласи се Дан. — Къщата е доста далеч, така че ще избегнете шумотевицата в медиите, след като съобщим за сватбата ви.

— Освен това — додаде Фийби с престорено въодушевление — там ще можете по-добре да се опознаете.

— Нямам търпение за това — тихо промърмори Кевин.

Не губиха време да се преобличат и след десет минути Моли целуна Ру за сбогуване. При тези обстоятелства предпочиташе да остави кучето на сестра си.

Щом младоженците потеглиха с ферарито на Кевин, Тес и Джули се заеха да обвиват Андрю с хартиените ленти, а Хана се сгуши до баща си.

— Колата ми е на бензиностанция „Ексън“, на три километра оттук. Като излезеш на магистралата, завий наляво. — За Моли беше непоносимо да издържи седемчасовото пътуване до Северен Уисконсин, седнала толкова близо до него.

Кевин надяна демонстративно на носа си шикарните си очила „Рево“ в сребърна рамка.

— Мислех, че се разбрахме да заминем заедно за вилата в Дор.

— Ще пътувам с моята кола.

— Тогава ме следвай.

Кевин спази указанията и след няколко минути спря пред бензиностанцията. Когато се наведе пред нея, за да й отвори вратата, ръката му я докосна за миг, но той не каза нищо. Тя извади ключовете от чантата си и излезе. Зад гърба й прогърмя двигател. Кевин бе потеглил, без дума да обели.

Младата жена плака през целия път до границата на щата Уисконсин.



Кевин се отби в жилището си на улица „Оук Брук“, за да се преоблече в джинси и фланелена риза. Взе два компактдиска на една чикагска джаз група и една книга за изкачване на Еверест, която беше забравил да пъхне в куфара си. Замисли се дали да не хапне нещо, тъй като не бързаше да се върне на магистралата, но май заедно със свободата си бе загубил и апетита си.

Като се насочи на север, към Уисконсин, по междущатската магистрала 1–94, новоизлюпеният младоженец се опита да си припомни как се чувстваше, когато плуваше сред акулите край рифа само преди една седмица, но не успя да съживи усещането. Богатите спортисти винаги са били примамлива цел за алчни жени и отначало заподозря Моли, че нарочно е забременяла, за да го улови в мрежата си. Но тя не се нуждаеше от пари. Не, съпругата му просто беше една богата кучка, търсеща удоволствие, която не се тревожеше за последствията.