Сюзън Филипс - Капризите на сърцето

Тъпанчета на Моли едва не се спукаха от свирката, която Фийби бе стиснала между зъбите си.

— Стига! — Сестра й се втурна напред. — Моли, отстранена си от играта! Ру, махай се оттук! Кевин, дръпни ръцете си от нея. А сега всички да седнат!

Тъкър отдръпна ръката си. Дан се разтри по гърдите. Ру пусна неохотно крачола на куотърбека.

На Моли й призля. Какво точно се надяваше да постигне? Не смееше да погледне никого в очите. Мисълта, че сестра й и зет й знаят как се е нахвърлила върху Кевин, докато си спял кротко в леглото, бе непоносима, безкрайно унизителна.

Но тъкмо тя бе виновна за случилото се и не можеше да избяга. Реши да последва примера на феновете на Дафни, грабна кучето си за утеха и го занесе в креслото, колкото е възможно по-далеч от останалите. Ру я лизна съчувствено по брадичката.

Дан се настани на дивана с мрачен и решителен вид. Фийби седна до него. Сега удивително приличаше на танцьорка от Лас Вегас, облечена на майтап в дрехите на скромна майка. А Кевин…

Даже въздухът в стаята вибрираше от гнева му. Стоеше до камината, скръстил ръце пред гърди, пъхнал юмруци под мишниците, сякаш се страхуваше, че няма да издържи и ще ги пусне в действие. Как въобще е могла да се влюби в този грубиян?

И внезапно я осени прозрението: Фийби, Дан, Кевин… и тя. Създателката на Дафни срещу цялата Национална футболна лига.

Най-добрата защита бе нападението. Налагаше се да се държи като истинска кучка, но това беше най-милото, което може да направи за Кевин.

— Давайте по-накратко. Чака ме доста работа, а всичко това е твърде отегчително, за да го предъвкваме.

Тъмнорусите вежди на Кевин подскочиха рязко.

— Няма да се получи, Моли — въздъхна Фийби. — Трудно ще го уплашиш. Знаем, че Кевин е бащата на детето ти и той е дошъл, за да поговорим за бъдещето.

Моли рязко се извърна към Тъкър. Явно не им бе казал! Сестра й изобщо не би говорила така, ако знаеше какви ги бе надробила тя.

Ала очите му я гледаха хладно и безстрастно.

Защо е премълчал? Ако Фийби и Дан узнаеха истината, той щеше да бъде свободен да продължи волния си път.

— Този мъж не фигурира в плановете ми за бъдещето — заяви Моли. — Истината е, че аз…

Кевин отскочи като пружина от полицата на камината и мигом се озова до нея.

— Вземи си палтото — заповяда й той. — Ще се поразходим.

— Ама аз всъщност не…

— Веднага!

Колкото и да й беше неприятно да остане насаме с него, много по-лесно беше да разговаря само с Кевин, отколкото в присъствието на мафиотския клан Кейлбоу. Остави любимеца си на килима и стана.

— Стой тук, Ру.

Пуделът започна да скимти и Фийби го взе в скута си.

Моли излезе от стаята, с гордо изправен гръб. Кевин я настигна в кухнята, улови я за ръката и я поведе към пералното помещение, където й даде да облече лилавото скиорско яке на Джули, а самият той взе от закачалката мъхестото кафяво палто на Дан. После отвори задната врата и не особено нежно я изтика навън.

Тя се мъчеше да дръпне ципа, който бе заял. Вятърът безмилостно вееше през копринената й блуза. Кевин не си даде труд да закопчае палтото на Дан, макар да бе само по една лятна риза и панталони в цвят каки. Явно гневът му го сгряваше.

Моли пъхна ръка в джоба и напипа стара везана шапка, с избеляла лепенка на куклата Барби. Оръфаните останки от някога блестящия сребърен помпон едва се крепяха на два конеца. Нахлупи я на главата си. Кевин я повлече към пътеката, покрита с каменни плочи, водеща към гората. Тя усещаше как гневът струи от него.

— Не смяташе да ми кажеш — заговори той най-накрая.

— Нямаше нужда. Но ще кажа на тях! Ти трябваше да направиш същото, когато Дан се е появил. Така щеше да си спестиш дългото пътуване.

— Мога само да си представя каква би била реакцията му, ако му бях заявил: „Вината не е моя, Дан, защото прекрасната ти малка балдъза ме изнасили“. Не съм сигурен дали би ми повярвал.

— Тогава нямаше да ти повярва, но сега щеше. Съжалявам, че се наложи… че те притесняват по този начин.

— Да ме притесняват? — Думата изплющя като камшик. — Доста меко казано!

— Зная. Аз…

— Това може би е притеснение за една богата глезла, но в реалния свят…

— Разбирам! Ти си жертвата — промърмори Моли. Сви рамене заради студа и се опита да пъхне ръце в джобовете. — Аз забърках тази каша и сама ще се оправям.

— Не ме изкарвай жертва! — озъби се той.

— Все пак беше моя жертва, което ме прави отговорна за последиците.

— „Последиците“, както ги нарече, включват живота на едно невинно човешко същество.

Моли се спря и го погледна. Вятърът подхвана един от непокорните кичури на косата му и го запрати в челото му. Лицето му бе застинало в неумолима маска.

— Известно ми е — кимна младата жена. — Уверявам те, че не съм планирала нищо от случилото се. Но сега съм бременна и много искам това дете.

— Но аз — не.

Тя изтръпна. За себе си той беше прав, което бе съвсем логично. Разбира се, че не искаше това бебе. Ала гневът му бе толкова силен, че тя инстинктивно скръсти ръце пред корема си, сякаш можеше да навреди на бебето й.

— Тогава няма проблем. Не се нуждая от теб, Кевин. Наистина. И ще ти бъда много признателна, ако забравиш за всичко това.

— Нима си въобразяваш, че съм способен на това?

Според Моли случилото се засягаше само нея, ала не биваше да забравя, че тази история можеше да погуби кариерата му. Всеизвестна беше любовта му към футбола. Фийби и Дан бяха собствениците на отбора и имаха силно влияние в Националната футболна лига.

— След като обясня на сестра си и Дан какво съм направила, те ще те оставят на мира и кариерата ти няма да пострада.

Очите му се присвиха заплашително.

— Никому нищо няма да казваш.

— Разбира се, че ще им кажа!

— Ще си държиш устата затворена.

— О, нима сега заговори оскърбената ти гордост? Не искаш някой да знае, че си бил жертвата в цялата тази история? Или се страхуваш от семейство Кейлбоу?

— Ти нищо не знаеш за мен — процеди той едва чуто.

— Затова пък зная каква е разликата между порядъчността и подлостта. Държах се недостойно, следователно нямам право да те въвличам допълнително в това. Ще се върна вътре и ще…

Той улови ръката й и я раздруса.

— Изслушай ме внимателно, защото още съм много изтощен от полета и не искам пак да го повтарям. Не съм светец и съм бил виновен за много неща, но никога не съм зарязвал незаконородено дете. И нямам намерение сега да започна.

Моли се отскубна от него и стисна юмруци.

— Няма да направя аборт, така че дори не си прави труда да ми го предлагаш.

— Нямам подобно намерение. — Сви горчиво устни. — Ще се оженим.

Тя окончателно се слиса.

— Не искам.

— Тогава ставаме двама. И няма да останем за дълго женени.

— Аз няма да…

— Не си хаби силите да спориш с мен. Ти ме прецака, млада госпожице, но сега аз командвам парада.

Тъкър обикновено обичаше да посещава клубовете за танци, но сега съжаляваше, че е дошъл. При все че разправията с клана Кейлбоу се бе състояла предишния следобед, още не бе готов да бъде душата на някоя весела компания.

— Кевин! Насам! — провикна се една девойка в опит да заглуши шума. Беше щедро наплескана с блестящи сенки по клепачите и полупрозрачна рокля. Миналото лято ходиха две седмици. Нина ли се казваше? Или Нита? Не помнеше името й, нито се интересуваше от нея.

— Кевин! Хей, приятел, ела тук. Искам да те почерпя едно питие.

Той се престори, че не ги чу, обърна се и започна да си проправя път назад, в посоката, от която току-що бе дошъл. Сгреши, че влезе тук. Сега не можеше да общува с приятели, да не говорим за срещи с фенове, които щяха да го разпитват за изгубения мач, при това по негова вина.

Взе палтото си, но не го закопча. Студеният въздух по Диърборн стрийт му подейства като юмрук по лицето. Докато бе пътувал по-рано днес из града с колата, по радиото бяха съобщили, че температурата е спаднала до минус три градуса. Все пак в Чикаго беше зима. Портиерът го видя и изтича, за да докара колата му от запазеното място за паркиране, отдалечено на по-малко от седем метра.

След седмица щеше да бъде женен мъж. Жалък провал на опитите му да не смесва личния живот с кариерата.

Даде на портиера петдесет долара, плъзна се на шофьорското място във ферарито си и потегли.