Вместо това тя се сгуши до него и притисна голите си гърди към гърба му, вдъхвайки аромата му. Познатото ухание на мускусен афтършейв. Колко отдавна не бе лягала така до някой мъж.

Той се размърда и промърмори нещо насън. Воят на сирената стана по-силен. Тя плъзна ръка по тялото му и нежно погали гърдите му.

„Само минута“, каза си. И след това ще си тръгне.



Тъкър усети върху гърдите си ръката на старото си гадже Катя. Беше в гаража си, с първата си кола, а Ерик Клептън го учеше да свири на китара. Но кой знае защо, вместо на китара, Кевин се опитваше да свири на градинарско гребло. Когато вдигна глава, Ерик бе изчезнал. А той се бе озовал в тази странна дървена барака с Катя.

Тя продължаваше да го гали по гърдите и той осъзна, че е гола. Кевин забрави тутакси за уроците по китара и Ерик. Кръвта запулсира в слабините му.

Беше скъсал с мацката преди месеци, но сега я желаеше. Тя имаше слабост към евтините парфюми. Прекалено силни. Явно е било глупаво да се разделя с нея, защото сега ухаеше на курабийки с канела.

Божествен аромат. Секси. Накара го да се изпоти. Не си спомняше да го е възбуждала толкова силно, докато бяха заедно. Нямаше никакво чувство за хумор. Плескаше се с твърде много грим. Но сега я желаеше неудържимо. На минутата.

Обърна се към нея. Стисна я за дупето. Стори му се различно. По-свежо. И по-пищно.

Чак го заболя от възбудата, а тя ухаеше фантастично. Сега на портокали. Гърдите й бяха притиснати към неговите — топли, налети, сочни портокали. Устните й бяха впити в неговите, а ръцете й шареха нежно навсякъде. Играеха си. Милваха го. Спуснаха се томително към мъжествеността му.

Простена, когато тя го погали. Вдъхна женственото й ухание и разбра, че няма да издържи дълго. Ръката му не искаше да помръдне, но той трябваше да я усети, пръстите му се плъзнаха в кадифената й мекота.

Беше влажна и хлъзгава, сладка като мед.

Изохка и се претърколи отгоре й. Проникна в нея със силен тласък. Оказа се трудно. Странно…

Сънливостта постепенно започна да се разсейва, но не и страстта му. Изгаряше от желание. Ароматът на сапун, шампоан и жена го възпламеняваше. Гмуркаше се в нея отново и отново, повдигна с усилие клепачи и… не можа да повярва на очите си.

Под него лежеше Дафни Съмървил.

Опита се да каже нещо, но не успя. Сърцето му биеше ускорено, кръвта пулсираше в слепоочията му. Ушите му бучаха. И той експлодира.

В същия миг всичко в Моли се вледени. Не! Не още!

Тя почувства потръпването му. Тежестта му я прикова към матрака. Здравият й разум се върна, но твърде късно.

Той застина и се отпусна като труп върху нея. Безполезен труп.

Всичко бе свършило. Вече! И дори не можеше да му лепне званието „най-лошият любовник в човешката история“, защото бе получила точно това, което заслужаваше — абсолютно нищо.

Той разтърси глава, очевидно за да проясни малко ума си, и се отдръпна от нея.

— Какво, по дяволите, правиш? — избухна изпод завивките.

Искаше й се да закрещи, да излее разочарованието си, но можеше да обвинява единствено себе си. Отново я бяха спипали да задейства противопожарната аларма, ала вече не беше на седемнайсет. Почувства се стара и съсипана.

Лицето й пламна от унижението.

— Х-х-ходя насън като сомнамбул.

— Сомнамбул, как ли пък не! — тросна се той. Скочи от леглото и забърза към банята. — Да не си посмяла да мръднеш!

Твърде късно Моли се присети, че Кевин имаше репутацията на злопаметен. Именно заради този негов недостатък вторият мач срещу „Стийлърс“ през миналата година се превърна в кървава баня, а година по-рано той се бе сборичкал с полузащитника на „Викингс“, сто и двайсет килограмов здравеняк. Младата жена се изсули от леглото и се огледа трескаво за нощницата си.

От банята се разнасяха ругатни, всяка по-цветуща от предишната.

„Къде, по дяволите, се е дянала нощницата ми?“

Той нахлу отново в стаята, гол и бесен.

— Откъде, по дяволите, докопа този презерватив?

— От теб… от несесера ти за бръснене. — Тя най-после видя нощницата си, вдигна я от пода и я притисна към гърдите си.

— От моя несесер за бръснене? — Тъкър се втурна обратно в банята. — Измъкнала си го от… Мамка му!

— Беше… импулсивно. Ъъъ… инцидент… Понякога се случва, докато ходя насън. — Моли заотстъпва към изхода, но той отново се появи, преди да стигне до вратата, сграбчи я за ръката и я разтърси.

— Знаеш ли колко дълго бе там?

За съжаление, не достатъчно! И тогава се сети, че той говори за презерватива.

— Какво се опитваш да ми кажеш?

Кевин пусна ръката й и посочи към банята.

— Опитвам се да ти кажа, че е бил там цяла вечност и сега проклетият кучи син е скъсан!

Трябваха й цели три секунди, за да схване какво й обяснява. Коленете й омекнаха и тя рухна на стола до леглото.

— Е? — изръмжа той.

Замаяният й мозък най-сетне отново се задейства.

— Не се тревожи за това. — Твърде късно усети влагата между бедрата си. — Сега съм в безопасен период.

— Няма безопасни периоди! — Тъкър включи подовата лампа и пред погледа му се разкри доста повече, отколкото тя искаше той да види, от обикновеното й съвсем голо тяло.

— При мен има. Точна съм като часовник. — Нямаше намерение да обсъжда с него месечния си цикъл. Притисна нощницата по-плътно към гърдите си, чудейки се как да я нахлузи, без да разкрива още от голотата си.

Но очевидно той не се интересуваше нито от нейната, нито от своята голота.

— Защо си бърникала в несесера ми за бръснене?

— Той… хм… беше отворен, аз просто надникнах в него и… — Моли се прокашля. — Щом презервативът е бил толкова стар, защо още го мъкнеш със себе си?

— Забравил съм за него!

— Ама че тъпотия.

Очите му, зелени като цвета на изкуствено покритие на футболно игрище, се взряха кръвнишки в нея.

— Да не би сега да обвиняваш мен?

Тя си пое дълбоко дъх.

— Не. Не, не те обвинявам. — Време беше да престане да се държи като страхливка и да си понесе неприятните последствия от стореното. Изправи се и нахлузи нощницата си през глава. — Съжалявам, Кевин. Наистина. Напоследък не зная какво ми става, държа се като откачена.

— Не ми казваш нищо ново.

— Извинявам се. Много ме е срам. — Гласът й потрепери. — Всъщност е нещо повече от срам. Чувствам се напълно унижена. Аз… аз се надявам да забравиш за това.

— Едва ли. — Той грабна зелените боксерки, захвърлени на пода, и ги обу.

— Съжалявам. — Трябваше да си посипе главата с пепел и да моли за прошка, но тъй като това май нямаше да помогне, реши отново да прибегне до ролята на богата и разглезена наследница. — Работата е там, че ми беше доста скучно, а ти се оказа подръка. Навярно всичко е заради репутацията ти на плейбой. Не очаквах, че ще имаш нещо против.

— Аз съм се оказал подръка? — Атмосферата се нажежи. — Нека да помислим малко. Какво щеше да стане, ако ситуацията беше точно обратната?

— Не разбирам за какво говориш.

— Как може да се опише ситуация, при която на мен ми хрумва да се намъкна в леглото ти, докато спиш? И ако ти не си съгласна да правиш секс с мен?

— Това ще е… — Пръстите й нервно мачкаха края на нощницата. — Ммм, да, сега ми е ясно какво искаш да кажеш.

Кевин присви очи. Гласът му сега звучеше като заплашително ръмжене.

— Щеше да го сметнеш за изнасилване.

— Сериозно ли искаш да кажеш, че аз… аз съм те изнасилила?

Той я изгледа хладно.

— Определено.

Оказа се по-зле, отколкото очакваше.

— Та това е нелепо. Ти… ти дори не се съпротивлява.

— Само защото бях заспал и те взех за друга.

Това вече я жегна.

— Разбирам.

Но Кевин нямаше намерение да спре. Стисна здраво челюсти и продължи:

— Противно на това, което явно си мислиш за мен, аз предпочитам да опозная една жена, преди да преспя с нея. И не позволявам на никого да ме използва.

А тя тъкмо това бе направила. Идеше й да ревне с все сила.

— Съжалявам, Кевин. И двамата знаем, че поведението ми беше възмутително. Не можем ли да забравим за случилото се?

— Опасявам се, че нямам избор — процеди хладно. — Освен това не ми се иска да прочета за това в жълтата преса.

Тя заотстъпва към вратата.

— Надявам се, ти е ясно, че няма да кажа на никого.

Той я изгледа отвратено.

Лицето й се сгърчи.

— Аз… съжалявам. Наистина.

4

„Дафни скочи от своя скейтборд и приклекна сред високата трева, за да надникне в котилото.“

Из „Дафни намира зайче мъниче“, предварителни бележки

Кевин преодоля противниковата защита. Шейсет и пет хиляди фенове закрещяха и скочиха на крака, но той сякаш беше обвит в пашкул от пълна тишина. Не мислеше нито за публиката, нито за телевизионните камери, нито за коментаторите от „Мънди Найт Футбол“ в репортерската кабина. Не мислеше за нищо, освен за това, за което беше роден — да играе спорта, който сякаш бе измислен точно за него.