Елизабет Лоуел - Извън закона

Горещото женствено тяло на Даяна зовеше Тен с примамливата песен на сирените, стара колкото света и желанието между мъжа и жената, караше го да проклина глупостта си, задето бе обещал да не увещава, да не моли и да не изисква от Даяна това, за което никога досега не бе копнял с такава сила.

Лежеше неподвижно, подпрял с лявата си ръка главата на Даяна, свил дясната в юмрук върху стегнатото си бедро.

— Тен — прошепна Даяна. — Моля те, погали ме отново. Всичко е наред. Имам ти доверие. Няма да изпадна отново в паника. И ми харесва… харесва ми допира на голото ти тяло.

Тен бавно разтвори юмрук. Пое дълбоко дъх, сетне още веднъж в стремежа си да отпусне тялото си.

— Сигурна ли си? — попита, без да знае към кого точно задава въпроса.

Даяна отговори и за двама им. Хвана ръцете на Тен и потърка гърди в дланите му, накара го да почувства втвърдените зърна и в същото време облекчи дивия копнеж на тялото си. Мъжът обхвана стегнатите кадифени връхчета, погали ги и чу тихия й стон на удоволствие. Едната му ръка се плъзна по корема й, по талията, по хълбоците, сетне докосна топлата сърцевина между бедрата й. Беше нежна, незащитена и той с обич я погали. Тръпката, преминала по цялото й тяло, я изненада. Дрезгавият й вик бе заглушен от стона на мъжа, усетил как нейната наслада се предава върху него.

— Тен — промълви Даяна, усетила да я разтърсва нова тръпка. — Аз…

Младата жена потръпна отново и отново, усетила как пръстите му се плъзгат в тялото й, отдръпват се, връщат се, за да се отдръпнат отново и да я оставят замаяна и копнееща за още. Тен докосна леко пламналата нежна кожа, усети сърцевината, скрита между копринените гънки, потърка я бавно, страстно, взе дъха на Даяна, прогони мислите й, премахна задръжките й.

Младата жена се изви в стремежа си да получи още от удоволствието, по-голямо от всичко, което някога бе изпитвала и все пак не достатъчно; направо я подлудяваше. Тен я подлудяваше, проникваше в нея нежно, отдръпваше се, непрестанно се отдръпваше, а тя искаше плътта му да запълни празнотата, за която дори не бе подозирала, че съществува в собственото й тяло.

— Толкова си нежна — промълви Тен. Възбуждаше я бавно, наслаждавайки се на тръпките, когато проникваше в нея и я галеше. — Толкова гореща.

Даяна задъхано прошепна името му, гласът й бе натежал може би от страх, може би от страст. Бавно и неохотно мъжът започна да се отдръпва от тялото й. Тя покри ръката му със своята и го задържа.

— Сигурна ли си, че го искаш? — дрезгаво прошепна Тен и потърка буза в голото й бедро.

— Да.

— А това? Искаш ли и това?

Ръката му помръдна. Чувственото напрежение в Даяна нарасна. Сякаш мрежа от светкавици прониза тялото й. Звукът, който издаде, беше неволен, както и стягането на тялото й около ръката му. Изплашен, че й е причинил болка, Тен се отдръпна, преди тя да успее да го спре.

— Скъпа? Това удоволствие ли беше, или болка? Толкова си стегната…

Даяна го погледна през рамо, сините й очи горяха. Тя бавно се извърна с лице към него. Насочи ръката му от рамото си към тъмния триъгълник между бедрата. Щом мъжът прие безмълвната й покана и се върна в тялото й, насладата я накара да изстене и потръпне, инстинктивно да се притисне към ръката му. Чувствените светкавици се завърнаха, така неочаквани и разкъсващи, както и първия път.

— Прав беше — промълви Даяна, когато най-сетне възвърна способността си да говори.

— За какво?

— Че това е най-голямото удоволствие, което сетивата могат да понесат.

Тен тихо се засмя, сетне изстена, усетил устните на Даяна да се притискат към голите му гърди.

— Та ние едва докоснахме повърхността — отвърна и впи устни в нейните. — Но се радвам, че ти с приятно.

Тя колебливо се усмихна.

— А на теб приятно ли ти е?

— Скъпа, би трябвало да съм мъртъв, за да не ми е приятно да те докосвам.

Даяна го прегърна и плъзна пръсти по гърба му. Погали стегнатите мускули, усети какво е да държиш мъж в прегръдките си. Затвори очи, въздъхна и се наслади на силата и топлината на тялото му.

Удоволствието, изписано по лицето на Даяна, докато го докосваше, беше по-възбуждащо за Тен от всичко, което някого бе преживял с жена. Зърната на гърдите бяха като стегнати розови пъпки, които се притискаха към него с всяко движение на ръцете й. Когато вече не можеше да издържа да ги гледа, без да ги погали, Тен наведе глава. Даяна изненадано ахна, сетне изстена, усетила езика му около зърното си. Сетне той го пое с устни, вкуси го, подръпна го леко, накара я да потръпва при всяко докосване на езика, при всяка ласка на зъбите, при всяко движение на пръстите му в стегнатата топлина на тялото й.

Даяна отново изстена. Горещите движения на устните и ръцете на Тен станаха по-бързи, по-резки и тя мълвеше името му при всяка сладостна тръпка, разтърсваща тялото й, докато накрая се отпусна в обятията му, отмаляла от насладата, която й бе доставил.

Тен притисна Даяна в прегръдките си, с треперещи ръце погали тръпнещото й тяло, целуна поруменелите й страни, клепачите, алените устни, докато накрая дишането й се поуспокои. Ресниците й потрепнаха, повдигнаха се и разкриха най-сините очи, които Тен някога бе виждал.

— Как мога… какво да кажа? — прошепна Даяна.

— Каквото искаш.

— Обичам те, Тен.

Горчиво-сладка усмивка разтегли устните на Тен. Преди Даяна да продължи, мъжът нежно я целуна.

— Радвам се, че ти е било приятно, скъпа. Много се радвам.

Даяна понечи да възрази, че това, което чувства е нещо повече от физическо удоволствие, ала езикът на Тен се плъзна между зъбите й. Тя го пое, леко го захапа, сетне го погали със своя, така както я бе научил Тен. Светкавиците отново я разтърсиха от гърдите до коленете. Дъхът й секна.

— Тен? Искам още — дрезгаво промълви Даяна и плъзна ръце от раменете към талията му. — Искам всичко. Ако ти… ти желаеш ли ме?

— Свали ръцете си малко по-надолу и сама ще разбереш — отвърна Тен.

Тя едва-едва помръдна ръце и осъзна какво е имал предвид. Стонът му при допира на дланта й би могъл да бъде от болка, ала Даяна го гледаше право в очите и си даде сметка, че е по-скоро наслада.

— Скъпа, ще…

Той плъзна ръка между бедрата й, потърси тайния кладенец на женствеността й. Беше по-горещ и по-нежен отколкото в спомените му. Тя изстена и се размърда при допира му. Ръцете й отново се плъзнаха по твърдата му възбудена плът.

Тен внимателно плъзна ръцете й нагоре по тялото си, целуна пръстите й и дланите, притисна ги към гърдите си, докато успокои дишането си.

— Тен? Какво има?

— Нищо, мила. Всичко е наред.

Той се извърна и измъкна от джинсите си малко пакетче. Отвори го с бързите движения на човек, свикнал с подобна задача. Когато отново се обърна към Даяна, вече не бе съвсем гол. Зърна изненадата, изписана по лицето й. Привидно спокойно, той плъзна пръст под брадичката й и я накара да го погледне.

— Искаш ли да промениш решението си?

Даяна прокара пръсти по стегнатата плът на Тен.

— Усещането беше по-хубаво… без…

Той стисна зъби, за да не се съгласи с нея. Да, наистина бе хиляди пъти по-приятно да е напълно гол. Той отново проникна с пръсти в нея, за да провери готовността й да го приеме, усети как се разтопява при докосването му и отново потръпва от удоволствие.

— Сексът е временен — тихо промълви той. — Децата не са. Това е твърде малка цена за огромна предпазна мярка.

Даяна рязко вдигна глава, по лицето й бе изписана изненада. В този момент Тен осъзна, че тя изобщо не бе осъзнала факта, че може да забременее. Прииска му се да изругае и да се разсмее, сетне отново да изругае заради пълното й доверие, ала най-много му се искаше да проникне в дълбините на нейната топлина. Макар ласките й да бяха притъпени от цената, на която се бе защитил срещу доживотните усложнения на бащинството, усещането отново го докара на ръба на способността му за самоконтрол.

— Мила? — промълви Тен.

— Да — прошепна тя. — Каквото поискаш. Само ми покажи.

— Първият път ще е по-лесно, ако… неприятно ли ще ти бъде да си под мен?

— Не.

— Сигурна ли си?

Без да откъсва очи от неговите, Даяна се завъртя и се отпусна по гръб. Пълното й доверие разтърси Тен, накара го да потръпне от обзелото го чувство, което бе по-дълбоко и по-опустошително от желанието. Бавно се отпусна върху нея, търсейки някакви признаци на страх или болка. Очите й само леко се разшириха, когато я докосна, сетне клепачите се спуснаха и тя го прие в тялото си.

Лекотата, с която стана част от Даяна, предизвика ново дълбоко и пронизващо усещане… а сетне той се раздвижи, тя го последва, изпълнена с такава любов към него, каквато не бе усещала към никой мъж.

Пламъкът на страстта ги изпепели, двамата искаха все повече и повече. Даяна сключи крака около бедрата му, движенията й едновременно даваха и изискваха. Той откликна със същата жажда, изпълни я, вкуси устните й, докато усети, че загубва контрол. Опита се да отблъсне екстаза, тъй като не искаше да му се отдаде толкова бързо, не искаше да сложи край изгарящата възбуда, която сама по себе си бе диво удоволствие; ала бе твърде късно, насладата бе твърде пронизваща, твърде всепоглъщаща.

Тен направи едно последно движение и застина, докато екстазът заличи всичко останало, освен Даяна и споделеното с нея изживяване.