Даяна хвана ръката на Тен и му попречи да включи лампата. Дръпна леко и той пусна ключа, позволи й да контролира ръката му. Тя я вдигна към лицето си. Затвори очи и притисна буза към дланта му.

— Даяна?

— Всичко е наред.

— Наистина ли? Ръцете ти треперят.

Тя безпомощно се усмихна.

— Не зная защо треперят, но не е от страх.

— Сигурна ли си, скъпа?

— Зная какво е да се страхуваш от мъж. Не се боя от теб, Тен.

Той продължително се взря в очите й, сетне бавно се усмихна, което никак не успокои трепета на ръцете й. Без да откъсва поглед от него, тя се постара да откликне на усмивката му, макар че устните й трепереха. Хвана другата му ръка и леко я докосна с устни, сетне притисна дланта към другата си буза и задържа ръцете му, допрени до кожата си.

— Тен — промълви дрезгаво и затвори очи, наслаждавайки се на нежната милувка на пръстите му, — ще споделиш ли няколко целувки с мен, докато те помоля да спреш? Знам, че не е честно спрямо теб, но…

— Всичко е наред — прекъсна я той и леко допря устни към нейните. — В живота не всичко е честно. Ти би трябвало да го знаеш най-добре.

— Но…

— Шшт — рече Тен и леко погали устните й с палец, принуждавайки я да замълчи. — Всичко е наред, мила.

Даяна отвори очи. Индиговите дълбини блестяха, съзрели откриващите се пред тях възможности. Възможности, появили се, защото този силен мъж я прегръщаше с такава нежност.

— Целуни ме — прошепна тя.

— Как? Страстно или нежно? Жадно или хладно? Бързо или толкова дълго, че да забравиш кога не сме се целували? Никога не съм се целувал по този начин, ала когато те гледам, вярвам, че такава целувка съществува.

Очите на Даяна се разшириха и тя леко потръпна при мисълта да опита всички тези целувки заедно с Тен.

— Ти как искаш да ме целунеш? — попита тя.

— По всички възможни начини.

— Аз също — въздъхна младата жена.

Даяна усети дъха на Тен миг преди да почувства устните му. Бяха невероятни нежни и гладки. Той я целуна отново и отново, даде й възможност да опознае усещането, наслаждавайки се на вкуса й и най-вече на начина, по който устните й следваха неговите, безмълвно молеха за още.

Мъжът се усмихна и без да обръща внимание на разбушувалата се кръв, продължи нежните ласки. Езикът му докосна горната устна на Даяна, сетне се отдръпна само за да се върне и да я докосне отново. Дочу тихия й стон на изненада, когато леко захапа долната й устна и я задържа в плен. Мигновено я освободи и поднови леките целувки.

— Тен — прошепна Даяна.

— Твърде много ли стана?

— Не. — Зъбите й се впиха в долната му устна. — Не достатъчно.

— Значи няма да побегнеш, ако вкуся тази красива уста?

— Не, няма.

— Не бях сигурен заради начина, по който си хванала ръцете ми.

Едва сега Даяна осъзна, че продължава да притиска ръцете на Тен към лицето си.

— Извинявай — рече и отдръпна ръце. — Забравих всичко друго, щом започна да ме целуваш.

Тен се наведе и докосна с език ъгълчето на устните й.

— Всичко е наред, скъпа. Просто си помислих, че може би се тревожиш да не премина границите, ако пуснеш ръцете ми.

— Моля?

— Не помниш ли гимназията? Нищо под ключиците отпред и под кръста отзад.

Даяна се засмя, ала дъхът й секна, щом срещна погледа на Тен. Думите бяха шеговити, гласът — мек като кадифе, ала коленете й се подкосиха, щом се взря в сивите му очи.

— Помня.

— Така ще бъде и при нас. Ако искаш ръцете ми някъде другаде, ще трябва да ги сложиш там.

— Но тогава ти… ти ще очакваш повече.

— Очаквам да прекарам тази нощ както всяка друга откакто те измъкнах от онзи храм — обзет от неутолима жажда. Но това си е мой проблем, не твой. Ти с нищо не си ме насърчила.

— С нищо? А какво ще кажеш за сега?

— Това не е насърчение. — Тен отново захапа леко долната й устна. Погали с език пленената плът и се отдръпна, загледан жадно в пламналите й устни. — Това е удоволствие, скъпа. Истинско удоволствие.

— Стив винаги… казваше, че му причинявам болка.

Тен отново я целуна. Зарови пръсти в косата й и притисна устни към нейните. Усили натиска и отметна главата й назад, ала усещането бе прекрасно.

Даяна го притисна към себе си, не й се искаше целувката да свършва никога. Прошепна името му и разтвори устни. Езикът му се плъзна между зъбите й, потърси влажната мекота зад тях и я вкуси с наслада. Запомняше очертанията на устните й, докосваше ги, галеше ги, наслаждаваше им се. Едва когато младата жена изстена и го притисна още по-плътно, той покори изцяло устните й.

Никога досега Даяна не си бе давала сметка колко е чувствителен езикът й, как ясно разграничава сатенената мекота на устните на Тен, коприненото докосване на плътта зад зъбите му и кадифения му език, който се плъзгаше по нейния и я караше да забрави кой е по-силен, кой е по-слаб, кой се страхува и кой не. Нежна и сладка, гореща и дива, целувката сливаше чувствените им устни.

Даяна така и не разбра кой приключи целувката и изобщо дали беше приключила. Бавно осъзна, че е обвила ръце около врата на Тен, че се е сгушила в обятията му, а той се взира в устните й така, сякаш току-що е открил огън.

— Тен?

Дрезгавият й глас му подсказа, че тя се бе насладила на целувката не по-малко от него. Когато вдигна поглед и устните й се разтвориха в несъзнателна подкана. Тен тихо изстена и се засмя.

— Искаш ли да ме вкусиш отново? — попита. Тръпката, разтърсила Даяна, се предаде и на Тен.

— Тогава направи го — дрезгаво прошепна той.

Очите й се разшириха и тя рязко пое въздух. Сетне впи устни в неговите, нетърпелива да ги опознае отново.

Последната й мисъл, преди целувката да приключи, бе учудването, че трепери и все пак не изпитва никакъв страх. Никога през живота си не се бе чувствала в такава безопасност… или по-скоро толкова сладко заплашена.

Дванадесета глава

— И дума да не става — безизразно рече Тен. — Трябва да си луда, ако си мислиш, че ще ти позволя да разкопаеш онзи храм. — Той свали Даяна от пикапа и затръшна вратата зад нея. — Няма да приближаваш до онази дупка.

Даяна примига и се взря в мъжа, който изведнъж се бе превърнал в шефа на „Рокинг Ем“ и нямаше нищо общо със сдържания любовник, който снощи й бе разкрил удоволствието да бъде целувана. Просто целувана. По целия път до каньона Септембър спомените я връхлитаха най-неочаквано, тя поглеждаше към Тен, който й се усмихваше, отгатнал мислите й.

Сега обаче не се усмихваше. Нито стойката, нито напрегнатите мускули подсказваха, че е способен на нежност.

— Искам да ми обещаеш, Даяна.

Тя почака да я връхлети страхът, който винаги досега бе усещала, щом пред нея се изправеше едър мъж. Ръстът му бе напълно достатъчна заплаха.

— Иначе какво ще стане? — напрегнато попита тя.

— Иначе пътуването ни дотук ще се окаже напразно, защото се връщаме.

— А ако откажа да се върна?

— Пак ще се върнеш.

Даяна се взря в сивите очи на Тен и се зачуди как изобщо й се бяха сторили топли, дори достатъчно горещи, за да хвърлят пламъци.

— Шеф. Наистина ти отива.

Той чакаше.

— Ще се придържам към тази страна на каньона — ядосано рече Даяна. — Имаш думата ми. Не че ти е нужна. Можеш да наложиш заповедта си и прекрасно го знаеш.

— Мога ли наистина? — хладно попита Тен. — Ти си умна и съобразителна. Би могла да намериш начин да проучваш, преди да успея да те спра. Но след като ми даде думата си, няма да се будя, облян в студена пот и да си представям, че лежиш под някой камък, само че този път не помръдваш, този път не можеш да се изправиш и да си тръгнеш.

Даяна усети как кръвта се отдръпна от лицето й. Изстена и протегна ръка към него.

— Тен? — прошепна и докосна лицето му.

Той затвори очи за миг. Когато ги отвори отново, вече не бяха студени и безизразни. Наведе се и бавно притисна устни към нейните. Сетне се отдръпна и прошепна:

— Радвам се, че не се уплаши от мен.

— Така ли смяташ?

— Първо се зае да отстоиш позициите си. Сетне размисли и стигна до правилния извод, че не си заслужава дългия път обратно до ранчото, затова се съгласи. Това не е страх, скъпа. Това е здрав разум. Аз обаче се уплаших.

Даяна избухна в смях.

— Вярно е — рече мъжът. — Страх ме беше, че ще се уплашиш от мен и няма да ми позволиш да те целуна отново.

Спомените от снощи връхлетяха отново Даяна и я накараха да потръпне от разлялата се по тялото й топлина.

— Ще се изплашиш ли, ако те прегърна и те целуна така, както ми се искаше тази сутрин?

— Надявах се да го сториш — въздъхна тя. — Зная, че звучи налудничаво, но имам чувството, че не си ме целувал от цяла вечност. Копнея да те вкуся, Тен. Копнея до болка.

— Разтвори устни, скъпа — прошепна мъжът. — Аз копнея за теб по същия начин, копнея до болка.

Той впи устни в нейните. Вкусът му проникна в нея, взе й дъха, завладя мислите й. Тя обви ръце около врата му и се притисна към него. Отдаде се изцяло на всепоглъщащата нужда да го прегърне толкова силно, че да не може да се освободи от нея, докато целувката му не облекчи болезнения копнеж, държал я будна през дългата нощ.

Светът наоколо изчезна и Даяна се сгуши в обятията на Тен. Плъзна ръце по стегнатите мускули, принуди го да я притисне още повече, да спре дъха й. Не се страхуваше от силата му, нито от чувствената му прегръдка, защото именно това желаеше, без да знае защо и как.

Едва когато й се зави свят, тя откъсна устни от неговите, ала не се отдръпна, притисна лице към шията му, тръпнеща от вълнение.

— О, мила — промълви Тен, — в теб има огън, който би подпалил и камък. Ако някога поискаш нещо повече от целувка, ела при мен.

Даяна притисна устни към шията му и близна кожата. Усети мощната тръпка, която го разтърси като светкавица.