Даяна стисна юмруци и ноктите й се забиха в дланта, ала гласът й остана безстрастен и равнодушен.

— Когато най-сетне успях да се съвзема, за да започна отново да излизам на срещи, за което ми бе нужна повече от година, много внимавах да не подведа мъжа. Никакъв грим. Никакъв парфюм. Никакви поли. Няколко целувки, това беше всичко, и то едва след няколко срещи. Нямаше значение. Някои от момчетата ме нарекоха съблазнителка. Други използваха по-лошо определение.

Паунс измяука недоволно и скочи на пода, усетил напрежението на Даяна. Тя дори не забеляза реакцията на котарака.

Тен също. Все още бе в плен на шока и гнева, завладели го, когато разбра защо Даяна се страхува от мъжете. Чуваше думите й някак отдалече. Ръцете му инстинктивно се свиваха и отпускаха, докато опитваше да се успокои, да потуши безсмисления гняв, който го разяждаше. Всичко това се бе случило с Даяна отдавна. Преди години.

Ала за Тен то се бе случило само преди секунди.

— Само един от мъжете се върна за повече от няколко срещи — продължи Даяна безизразно, решена да разкаже на Тен всичко, така че да не останат никакви неизяснени въпроси. — Дон никога не ме е насилвал. Нито веднъж. По никакъв начин. Осем месеца по-късно ми предложи да се омъжа за него и ми каза колко прекрасно щяло да бъде двама девствени партньори да открият тайнството на секса през първата си брачна нощ. — Тя безпомощно махна с ръка. — Той беше мил, почтен човек. Не можех да го излъжа. Затова му казах.

Когато Тен заговори, гласът му бе внимателно овладян.

— Какво се случи?

— Той се опита да повярва, че вината не е била моя, но когато разбра, че не съм отишла в полицията… — Даяна стисна устни. — Видяхме се още няколко пъти след това, но всичко бе свършило.

— Обичаше ли го?

Даяна бавно поклати глава.

— Не обичах и Стив. Просто исках да вярвам, че е възможно един мъж и една жена да споделят нещо красиво, че мъжът може да бъде почтен и цивилизован с жената, която е по-слаба от него.

— Предполагам, че баща ти не е бил такъв.

— Баща ми беше войник. Командос.

Очите на Тен се разшириха, ала той не каза нищо.

— Татко беше избухлив, когато бе трезвен. Когато беше пиян, се превръщаше в насилник. Колкото по-голяма ставах, толкова повече пиеше той. Двамата с мама… — Гласът на Даяна секна. — Така и не разбрах защо тя не го напусна. Но не го стори.

— Мъртъв ли е?

— Да. — Даяна вдигна поглед към Тен за първи път, откакто бе започнала да говори за миналото си. — Стив беше пилот на реактивен самолет във военновъздушните сили. Нямам голям късмет с войниците. Други въпроси?

— Само един.

Даяна обви ръце около тялото си.

— Казвай.

— Все още ли искаш да те целуна?

Младата жена притеснено приглади огромния си пуловер. Опита да отговори, реши, че не може да се довери на гласа си и кимна.

— Сигурна ли си? — попита Тен.

В гласа му не се долавяха чувства, лицето му бе безизразно, нищо не подсказваше на Даяна какво си мисли. Беше тъмен и загадъчен като ветровитата нощ, а очите му проблясваха в сребристо също като звездите.

— Да — прошепна тя. — Сигурна съм.

Тен протегна ръка.

— Тогава ела при мен, Даяна.

Единадесета глава

Даяна потръпна от милувката на кадифения глас. За миг й се стори, че няма сили да помръдне. Ала почти веднага осъзна, че се изправя, тръгва и прекосява малкото разстояние, което я делеше от Тен. Сложи ръка в неговата. Топлината на твърдата длан бе като огън за хладните от притеснение пръсти.

Тен протегна и другата си ръка. Само след миг нежните студени пръсти се отпуснаха в топлата му длан. Той вдигна ръцете й към устните си и дъхна топлина върху кожата й, преди нежно да целуне дланите. Дъхът на Даяна секна от неочакваната ласка. Приятното усещане още не се бе разляло по тялото си, когато Тен пусна ръцете й, лишавайки ги от топлината си.

Даяна бе помолила да бъде целуната. Той я бе целунал. Младата жена възкликна разочаровано.

— Тен?

— Да? — нежно попита той.

— Ще ме целунеш ли отново? — прошепна Даяна. Усмивката му я накара да поиска да се сгуши в обятията му като котенце.

Мъжът протегна ръце и отново усети нежните хладни пръсти да се отпускат в дланите му.

— Толкова си топъл — промълви Даяна. Затвори очи и въздъхна, наслаждавайки се на допира на кожата му.

Чувственият отклик на Даяна разтърси Тен. Надяваше се, че тя няма и най-малка представа колко силно го възбужда с неосъзнатата си чувственост и женственото си тяло, така непохватно скрито под пуловера, който бе достатъчно голям, за да го облече той самият, и нежните ръце, тъй доверчиво отпуснати в неговите.

Тен вдигна ръцете на Даяна към устните си и целуна първо едната, после и другата длан. Тихият възглас на задоволство, отронил се устните й, му донесе не по-малко удовлетворение от топлината, която усети да се разлива под кожата й. Вдигна глава и погледна младата жена. Очите я блестяха. Сетне тежките ресници паднаха и тя върна целувките, като погали с дъх дланите му.

— Благодаря ти — прошепна.

— Удоволствието беше мое.

Очите й изпитателно се вгледаха в лицето му, неспособна бе да повярва на думите му. Ала той очевидно се наслаждаваше на ласките не по-малко от нея.

— Говориш сериозно, нали? — рече тя накрая.

Тен кимна.

— Такова облекчение е да откриеш мъж, който не иска… всичко.

Странна усмивка разтегли устните на Тен.

— Не се заблуждавай, Даяна. Аз искам всичко, но никога няма да взема повече, отколкото ми дадеш. Имам предвид да дадеш с желание, охотно, а не защото съм те притиснал на толкова много фронтове, че не знаеш на кой първо да се биеш.

Даяна колебливо се усмихна.

— Означава ли това, че ще ме целунеш отново?

— Ще те целуна толкова пъти, колкото искаш.

— И няма да настояваш за нищо повече?

— Не.

— Дори ако се възбудиш? — Откровеният въпрос шокира Даяна, когато чу собствените си думи, ала бе твърде късно да си ги вземе назад.

— Скъпа — промълви Тен, като едва сдържаше смеха си, — ако приближиш още съвсем малко към мен, ще получиш отговор на въпроса си.

По лицето на Даяна се изписа объркване. Тя сведе поглед към тялото на Тен. Доказателството за възбудата му бе съвсем очевидно. Младата жена вдигна поглед, внезапно пребледняла.

— Не се тревожи — сухо рече Тен. — Така съм всяка вечер, когато разговаряме или подреждаме късчетата от миналото, както и през повечето дни.

— Наистина ли? — промълви Даяна. — Не знаех.

— Положих всички усилия да не разбереш — отвърна Тен. — Изтъквам го сега само за да знаеш, че не трябва да се страхуваш от мен, когато съм възбуден.

— Но аз не съм искала. Повярвай ми, Тен. Не съм имала никакво намерение да предизвикам подобно нещо!

— Зная. Не мога да овладея отклика си, ала със сигурност мога да владея действията си.

— Но след като не съм имала подобно намерение, защо… — Гласът й заглъхна. — Толкова отдавна им не си бил с жена?

Тен зърна объркването на Даяна и се зачуди да се разсмее ли или да изругае. Нежно прокара пръсти по китката й и усети как пулсът й се ускорява, последван от неговия.

— Даяна, може да съм бил с жена пет секунди преди да вляза в стаята при теб и пак да те пожелая. Възхищавам се от смелостта, интелигентността и чувството за хумор. Не ми трябваше много време, за да разбера, че ти имаш в изобилие и от трите, както и прекрасно тяло, което полагаш всички усилия да скриеш.

Страните на Даяна поруменяха, ала тя не направи опит да отдръпне ръце от Тен, заслушана в кадифения му глас, който я караше да отмалява.

— Желая те от първия ден, от който си тук, когато потисна смущението си и ми помогна за котенцето.

Очите на Даяна се разшириха от изненада.

— Уважавам правото на жената да приеме или отхвърли някой мъж — продължи Тен. — Ти ясно ми показа, че ми отказваш. И все още го показваш ясно. С мен си в пълна безопасност, независимо колко дълго се целуваме или прегръщаме.

Тя едва-едва чуваше думите. Все още се опитваше да осмисли факта, че Тен беше много по-възбуден отколкото някога бе виждала Стив, ала не бе направил никакъв опит да се освободи от напрежението за нейна сметка. Нито пък я бе обвинил, че го е докарала до това неудобно състояние, а после отказва да му даде желаното удовлетворение.

Сетне осъзна и останалата част от казаното от него: „С мен си в пълна безопасност, независимо колко дълго се целуваме или прегръщаме.“

Тя не се съмняваше. И с Бейкър, и с крадците на антики Тен не бе загубил контрол над действията си.

— Къде си се научил на такъв самоконтрол? — попита Даяна и се взря в очите му.

— На същото място, където научих как да се бия.

— Подобно обучение не бе помогнало на баща ми. Нито пък на Стив.

Тен потисна гнева, който го връхлиташе всеки път, щом си помислеше за мъжа, причинил такова страдание на Даяна.

— Те не са били мъже, скъпа. Били са момчета, които никога не са усвоили най-важната част от бойното обучение — самоконтрол. Ако един мъж не се контролира, друг ще го контролира. Има моменти и места, когато загубата на контрол може да струва живота на един мъж. Баща ти е имал късмет. Никога не е бил на такова място. Колкото до Стив, ако късметът не му изневери, никога няма да го срещна.

Гласът на Тен бе толкова нежен, че в първия миг Даяна не можа да осъзнае смисъла на думите му. Сетне рязко вдигна поглед. В очите му нямаше и следа от веселие или наслада, само леденото обещание за възмездие, което бе виждала вече два пъти — и в двата случая противникът се бе оказал проснат на земята, а Тен се бе оказал победител.

— Ето че те изплаших — рече Тен, отстъпи назад и освободи ръцете на Даяна. — Никога не бих те наранил, ала след горчивия ти опит с мъжете не очаквам да ми повярваш. — Той се извърна към настолната лампа и посегна да я включи. — Да разгледаме новите червени парчета, които си извадила от кашона. — Тен се поколеба и погледна Даяна. — Или ще се чувстваш по-спокойна, ако те оставя да работиш сама?