Карла се засмя и промърмори нещо, което Даяна не успя да чуе. Тя безмълвно се излезе от всекидневната и се насочи към кухнята. Не че се чувстваше нежелана, напротив. Знаеше, че Люк и Карла обичат да я разпитват за напредъка на разкопките и за глинените съдове, които двамата с Тен така умело сглобяваха от натрошените парченца. Просто не бе сигурна, че може да гледа Люк и Карла заедно с тяхното бебе, без да издаде собствения си копнеж да има дете.

Колко жалко, че е нужен мъж, за да имаш бебе.

Подобно мисъл често й бе минавала през ума, ала желанието й да има дете се усилваше все повече. Тази вечер я бе разтърсило дълбоко, бе й отнело способността да разсъждава.

Но и това не беше нещо ново. Даяна трудно успяваше да си събере мислите, когато бе близо до Тен. Един негов поглед, една фраза, лека усмивка и тя отново и отново започваше да мисли за това колко бе нежен с котенцето, колко търпелив бе с крехките чупливи глинени късчета, колко приятно и вълнуващо бе да е в неговата компания.

Престани. Още малко и ще го помолиш да те целуне.

Даяна леко потръпна. Не бе сигурна на какво се дължеше реакцията й. В едно обаче бе сигурна. Това не беше страх.

Даяна излезе навън в нощта. Над главата й Млечния път бе като река от светлина, безшумно носеща се по небето. Нямаше луна, която да засенчи звездите, нито облаци, които да смекчат острите очертания на билото Макензи. Нищо не помръдваше, освен вятъра. Той проникваше в нощта, изпълваше я с шепот, който би могъл да бъде ехо на мислите на Даяна или на древните молитви на анасази, отправени към непознати богове.

Щом Даяна отвори вратата на стара къща, Паунс изскочи от близките храсти и се шмугна вътре. Младата жена затвори вратата, наведе се и вдигна големия котарак.

— Здравей, Паунс. Как беше ловът на мишки днес?

Котаракът замърка и се отърка в Даяна.

— Чак толкова успешен, а? — промърмори тя и го погали по гърба. — Тогава няма да си давам труда да ти слагам от сухата храна, която Карла ми даде вчера.

Паунс измърка в знак на съгласие.

— Да, и тя така каза. Ядеш суха храна само когато няма нищо по-добро.

Естествено, Паунс не обърна внимание на паничката, която Даяна приготви с една ръка, докато го държеше с другата. Дори чинийката с мляко не го заинтересува. Искаше само да се сгуши в скута на любимото си човешко същество.

Понесла Паунс, Даяна прекоси работната стая и влезе в спалнята си. Внимателно оправеното легло не изглеждаше примамливо. Твърде рано бе за лягане. Дори часът да бе подходящ, душевното й състояние не позволяваше. Бе твърде неспокойна, за да заспи.

За беда, бе твърде неспокойна и за да работи. Опита се, ала за първи път изкушението да подрежда парченцата на древния пъзел не успя да задържи вниманието й. След като сглоби няколко, тя угаси силната настолна лампа и седна до работната маса, осветявана само от лампата в далечния ъгъл на стаята. Сенките, хвърляни от тази лампа, бяха нежни и подканящи, смекчаваха като кадифе границата между светлината и мрака.

Паунс скочи в скута на Даяна и измяука нежно. Тя разсеяно го погали и веднага се дочу силно мъркане. Дълго време само този звук нарушаваше тишината. Сетне на вратата се почука и Тен извика. Дочула гласа му, Даяна отново потръпна.

— В работната стая съм — отговори тя.

Гласът й бе необичайно дрезгав, ала думите прозвучаха достатъчно ясно. Вратата се шпори и Тен пристъпи в стаята. С небрежен жест свали шапката си и я остави на малката масичка под лампата.

— Този стар мишелов сигурно мисли, че е умрял и отишъл в рая — подхвърли Тен.

Мъжът леко се усмихна и Даяна отново бе обзета от силно вълнение.

— Наистина ли говореше сериозно? — попита тя, преди да измисли куп причина, за да замълчи.

— Винаги говоря сериозно. А когато става дума за теб и котарака, съм напълно сигурен.

Даяна пое дълбоко въздух.

— Наистина ли би сменил мястото си с Паунс?

Тен се усмихна широко.

— Защо? Имаш мишки, които го мързи да хване?

Даяна опита да отвърне на усмивката, ала устните й трепереха твърде силно. Едва намери смелост да зададе следващия си въпрос.

— Наистина ли искаш да те докосна? — попита. — Имам предвид… аз… привличам ли те?

— Разбира се — нехайно отвърна Тен и посегна да включи настолната лампа.

— Би ли… ме целунал?

Ръката му замръзна във въздуха. Усмивката му се стопи. Очите му се присвиха, когато се извърна и погледна младата жена, застанала само на метър от него.

— Говориш сериозно, нали — отбеляза той.

Тя кимна, защото не бе в състояние да изрече нищо.

— А какво стана с всичките забранителни знаци?

Даяна отвори уста. Нито дума не излезе от свитото й гърло. Тя навлажни устни. Тен проследи движението с чувственост, която навремето би я уплашила. Сега й донесе облекчение. Вдъхна й смелост да изрече онова, което отдавна бе осъзнала.

— Докато наблюдавах Люк, Карла и бебето им, осъзнах, че пропускам нещо прекрасно и… и жизненоважно. — Гласът й стана по-нисък и още по-дрезгав. Тя заговори припряно, сякаш се боеше да не я прекъснат, което би и отнело смелостта да продължи. — Ала докато не преодолея страха си от мъжете, няма да имам възможност да постигна живота, който искам. Мъжете искат секс. Трябва да бъда в състояние да дам на един мъж това, което иска, за да получа онова, което истински желая — мое собствено бебе.

Тен изненадано вдигна вежди.

— Скъпа, не ти е нужен мъж, за да имаш бебе. — Леко се усмихна в отговор на шокираното изражение на Даяна. — Ако не ми вярваш, питай който и да е ветеринар.

Даяна решително поклати глава.

— Не. Не това искам. Прекалено безчувствено е. Искам бебето ми да бъде заченато в топлина, при… сливането на двама души. А не в лекарския кабинет. Това няма… аз просто… не. — Тя рязко пое въздух, опитвайки да овладее притеснението си. — Така че трябва да започна отнякъде. Една целувка ми се стори логично начало.

— Защо избра мен?

Даяна отмести очи, неспособна да издържи погледа на Тен.

— Защото… защото ти имам доверие — отвърна. — Виждала съм те как държиш котенца и крехки глинени парчета. Ти си едновременно нежен и силен. Когато паднах в храма, бях безпомощна, изцяло в твоя власт. Можеше да направиш с мен каквото поискаш, но ти ме измъкна навън, успокои ме, погрижи се за мен. Нито веднъж не намекна, че ти дължа благодарност или че трябва да ти предоставя тялото си за секс.

Сивите очи не се отделяха от Даяна.

— И сега искаш да те целуна?

Тя затвори очи и кимна.

— Въпреки страха ти от мъжете? — добави Тен.

Даяна отново кимна. Сетне припряно прошепна:

— Харесвам те, Тен. Зная, че мога да понеса да бъда целуната от теб, ала мисълта за всеки друг мъж направо ме… вледенява.

Тръпка на страх и отвращение разтърси Даяна. Тен я забеляза, ала не каза нищо.

— Както и да е — привидно спокойно добави тя, — ако знаеш, че всичко, до което ще стигнем, е целувка, няма да настояваш за нещо повече, нали? Ако съм съвсем откровена? — Даяна вдигна очи към Тен. В тях се четеше неосъзната молба. — Не съм изкусителка. Наистина. Просто не мога да понасям да бъда докосвана от мъже.

— Какво се е случило? — спокойно попита Тен. — Защо имаш такова лошо мнение за секса и за мъжете? Какво те кара да се страхуваш, че всеки мъж, който те целуне, ще иска секс?

— Защото е вярно.

— Не го вярваш, нали?

— Вярвам го и още как — безстрастно заяви Даяна.

Тен се втренчи в нея. Нежността и неосъзнатата молба бяха изчезнали, гласът й бе глух и безизразен.

— Виж какво, никой истински мъж няма да изисква секс от една жена само защото е разменил с нея няколко целувки.

Даяна сви рамене. Движението бе рязко, отривисто, издаваше огромното напрежение, което я разяждаше от толкова години.

— Може би си прав — рече тя. И в следващия миг натрупаната горчивина се изля в поток от думи: — Но единственият начин да разбереш кой мъж е почтен е като споделиш целувките и през цялото време горещо се молиш, когато моментът настъпи, той да приеме отказа ти, защото ако не го стори, той е по-едър от теб, по-силен, а ти се срещаш с него от месеци и никой на света няма да повярва, че те е насилил.

— Държиш се така, като че ли всички мъже…

— Не всички — яростно го прекъсна Даяна. — Ала прекалено много! Ако не ми вярваш, питай психолога, който правеше проучване за Калифорнийския университет в Лос Анджелес. Статистиките са красноречиви. Първото сексуално преживяване на повече от една трета от всички жени е в резултат на изнасилване.

— Какво?!

— Изнасилване — яростно повтори Даяна. — Не говоря да те пребият до безсъзнание или да опрат ножа до гърлото ти, докато изнасилвачът свърши, макар че Господ ми е свидетел, говорих с твърде много момичета, които са станали жертва и на такова жестоко насилие. — Даяна рязко си пое въздух, ала не даде възможност на Тен да отговори. — Не говоря дори за кръвосмешение. Говоря за глупавичките момичета от средната класа, които вярват, че отказът си е отказ, които вярват, че момчето, с което излизат от три месеца, няма да използва силата си срещу своята приятелка, няма да бъде дотолкова настоятелен, че да съблече дрехите й, докато тя се съпротивлява, да сложи ръка между краката й дори когато тя се опитва да го отблъсне и всеки път, когато са сами, той да става все по-груб, докато накрая ме бе притиснал с тяло и през цялото време ми повтаряше, че всичко е наред, че добрите момичета го правят непрекъснато, че на сутринта все още ще ме обича, всъщност дори ще ме обича повече от всякога…

— Даяна — шокирано промълви Тен. Тя изобщо не го чу.

— … а аз бях твърде добре възпитана, за да дращя, да пищя и да ритам, но най-вече не можех да повярвам, че Стив няма да спре. Добрите момичета от средната класа не биват изнасилвани от добрите момчета от средната класа. Предишните пъти бе спирал. Щеше да спре и този път. Трябваше. Просто трябваше. Господ да ми е на помощ, още не можех да повярвам, когато той свърши, аз кървях, а той затвори ципа на панталона си и предложи да хапнем сандвичи с пържени картофи, преди да отидем в апартамента му и да го направим отново. — Даяна премигна, потръпна отново и тихо изстена. — Стив и до днес не знае защо развалих годежа ни. Последния път, когато говорих с него, той се ядоса и каза, че щом не съм искала секс, не трябвало да нося високи токове и секси прически, не трябвало да слагам парфюм и да прелъстявам. Бях добро момиче от средната класа, затова му повярвах. Повярвах, че вината е била моя.