Връщаше се към миналото, бавно пристъпваше между руините, останали от тогава, и изпитваше огромно съжаление за случилото се, но заедно с това не можеше да отрече, че въпреки съжалението изпитваше и доволство, че е отмъстила на себе си или на някой друг за нещо. В цялото това нещастие никой не би предположил, че е възможно да се открие нещо хубаво. Без друго на никого не се опита да го обясни. Към множеството си тихи тайни прибави още една.

Поредицата от необясними, странни и горчиви моменти, които преживя, може би не бяха чак толкова свързани с отиването й на басейна, но и тя, подобно на повечето, които отиваха там, се вълнуваше от въпроса: мислеше ли си, или не, че онзи нахално-дързък архитект я наблюдава през прозореца си, и дали е искала, или не да му се покаже гола?

Айдан беше уверена, че през този ден не беше й минавала подобна мисъл. Но кой знае, може би се лъжеше. Може би бе изпитала такова желание, но го криеше сама от себе си. Никой, никога нямаше да научи истината…

На следващия ден сутринта след онзи четвъртък й предстоеше събрание с американското ръководство на банката. И тя подобно на другите заместници на генералния директор бе взела цял куп папки у дома с намерението да работи. Беше един от онези пролетни дни, ухаещи на рози и ангинар1, които карат човек да се чувства в особено настроение. След като Халюк замина на работа, а Селин на училище, затвори се в работната стая и до обяд, без да се разсейва, работи усилено. Прегледа всички рапорти и справки, може да се каже, че ги научи наизуст.

Дисциплината и умът й не бяха тайна за никого — всички ги знаеха. Благодарение на тях за кратко време успя да се издигне от шеф на трезора до заместник на генералния директор. За разлика от суховатостта и твърдостта на мъжете началници в работата си, успешно използваше женска топлота и толеранс и по този начин правеше подчинените си съпричастни към своите успехи. И преди, и сега винаги отдаваше дължимото на колегите си и пазеше правата им. Благодарение на ума и чувството си за мярка не изкарваше на показ егоизъм и амбиции, опитваше да се хареса на шефовете, но не се отказваше и от обичта на подчинените си. Тази стратегия й помогна да започне много бързо започна да се изкачва по служебната стълбица.

Хесна ханъм й донесе обяда в стаята. Хапна и отново за последно разгърна папките — нямаше пропуски. Трябваше само да си вземе някои бележки. Дали защото й стана горещо, или защото слънцето по-ярко блестеше в прозореца, или защото звукът на прахосмукачката, с която Хесна ханъм чистеше в салона, я подразни, но реши да свърши това край басейна. Знаеше, че по това време там все още няма много хора. Може би й се бе приискало да се покаже пред американците леко загоряла, кой знае… А може би бе решила да се самонагради за добре свършената работа.

Шезлонгите, с бели дюшеци върху тях, бяха подредени около басейна, а жълтите чадъри — затворени. Нямаше никого. Остави папките върху ниската масичка до шезлонга и се изтегна по бански върху него. Имаше хубава фигура. Понякога съжаляваше, че трябва да крие тялото си като на младо момиче под костюми, дебели фланели и панталони. Случваше се, когато беше вкъщи, да й се прииска да изкара на показ това богатство и да види възхищението в очите на околните. Нещо като желанието и невъзможността да споделиш с някого скъпа, но крадена картина. Беше наясно с това си желание, но се шегуваше с него. Вярваше, че всяка хубава жена изпитва желание да се показва. Понякога, когато се събираше със съученичките си от гимназията, се шегуваше с това:

— Всички сме малко нещо ексхибиционистки по душа! Ако ни оставят, току-виж сме се съблекли ей там! — казваше и се смееше от сърце.

Слънцето топлеше приятно. Затвори очи. Ръката й докосваше бетона долу. Хладината му се разля по тялото й. В този момент като че всичките й мисли течаха и изтичаха от ръката й към бетона. Почувства се олекнала. Приспа й се.

Беше почти задрямала, когато през затворените си клепачи усети, че слънцето към лицето й се загуби. Сепнато отвори очи. От изпъкналостта в тесния черен, малко демоде, бански пред очите й разбра, че принадлежи на мъж, а после видя и снажното тяло на плувец. Несвикналите със светлината й очи в първия миг не можаха да различат лицето на мъжа. Лицето като че се размиваше в яркото слънце.

Поизправи се върху шезлонга и в един миг позна тялото, а след това и лицето върху него. Архитектът. Чертите му бяха по-ясно изсечени, отколкото си спомняше — можеше да се каже красиво лице.

— Здравейте… Айдан ханъм, нали? Миналия ден се отбихте при мене…

Много добре си спомняше какво бе почувствала в онзи ден към мъжа, който сега й говореше така, все едно се боеше да не допусне грешка. Въпреки многото объркани чувства в душата си ясно си спомняше онова чувство. Подразни се, че я притеснява и изпита отвращение към изпъкналостта в тесния черен бански, която стоеше почти до нивото на лицето й. Може би това, което я ядоса, беше именно наглостта, с която демонстрираше мъжествеността си под прилепналия бански. Все едно я беше нападнал.

Неудобството, че стои едва ли не с лице до изпъкналостта под банския, я накара бързо да се изправи на крака. Хладно изрече:

— Как сте?

Мъжът заговори сдържано и възпитано, все едно не забелязваше предизвикателството в стойката и поведението си:

— Не се обадихте след това. Споменахте нещо за детска площадка, но не разбрах какво точно.

Тонът и маниерът на говорене нямаха нищо общо със стойката и позата му. За миг Айдан се усъмни да не би грешно да е преценила ситуацията.

Много по-късно щеше да разбере, че всъщност Джем обичаше да изненадва и хвърля в недоумение хората, че събуждайки съмнение в това, което виждаха, още по-ясно и категорично се показваше и се забавляваше от смущението и объркаността им.

Хората бяха играчки в неговите ръце. Обичаше да ги чупи и разваля с настървеност, присъща на децата. Някак болезнено се опитваше да кара хората да изпадат в паника, да изпитват ужас. Като че предусещаше мислите, чувствата, постъпките им и демонстрирайки противоречиво поведение — наглост и изисканост, агресивност и спокойствие, насмешка и търпимост, ги объркваше. Особено жените — не знаеха какво да мислят и как да реагират. Знаеше, че жените сами се спускат в прегръдките на мъжете, които ги изненадват, че с детско любопитство се опитват да открият изненадващото и че опитвайки се да го опознаят, не забелязваха как попадат в капана, който им е бил заложен. Подобно на океанска риба, която, водена от инстинкта си, плуваше от единия до другия бряг, и той, без да се замисля, се оставяше на вътрешния си глас и успяваше да постигне целите си. И всичко това — само за да се забавлява, унижавайки хората, които гледаха сериозно на нещата от живота.

Причината, поради която с такава лекота, без да му пука, влизаше в животите на хората, разбиваше ги и после предателски ги напускаше, оставяйки след себе си само руини, се криеше в това, че никога не бе познал измяната и предателството. Никога, с никого не се беше сближавал до толкова, че да разбере какво значат те. Присъщите на повечето хора срам, грях, вина и още много други му бяха абсолютно чужди и непознати. В емоционален аспект нямаше нищо, което да сподели с останалите. Подобно на луд монах, отдаден повече на дявола, отколкото на бога, бягаше от духовния свят на хората и се затваряше като в килия от свои собствени чувства и ценности. Приемаше за нещо естествено да постига желанията си и не изпитваше угризение на съвестта или вина от каквото й да е. И най-страшното беше, че притежаваше някаква особена невинност, с която правеше всичко — като луд, който не осъзнава постъпките си и не забелязва лошотията в тях. И това, което го правеше толкова привлекателен, беше липсата на преднамерена лошотия в предателствата му.

Когато разбра колко опустошителни и жестоки за останалите са игрите му, остана изумен и много, ама наистина много съжали. Тогава за пръв път се замисли, че може би в живота има неща, които той не бе забелязал и върху които не беше се замислил.

Ако Айдан беше по-опитна или ако не си вярваше толкова, виждайки постъпките на мъжа, щеше да избяга. Тя обаче нито имаше толкова опит с мъжете, нито беше обиграна във флирта, нито пък беше жена, която да се бои от тях и да се опитва да избяга. Увереността й, че може да се справи с всяка ситуация, я оставяше обезоръжена и незащитена пред Джем. Странно, но собствените й ум и увереност щяха да я поведат по пътя на унищожението. Но тогава все още не знаеше за това. Всъщност интуицията на няколко пъти й нашепна да внимава, но тя не се вслуша в нея, а се остави на ума и увереността си. По едно време осъзна грешката си, но удоволствието, което получаваше, правейки я, подобно на мъгла я забулваше и скриваше от съзнанието — разбра го по-късно.

Интуицията й, сякаш за да я предпази от грешката, бе потулила някъде разговора за детската площадка. Докато Джем говореше за площадката, тя си даде сметка, че я беше забравила и за да се измъкне от ситуацията, смотолеви нещо от рода на:

— Тези дни съм доста заета. Като се поосвободя, ще дойда да говорим или ще изпратя някоя приятелка при вас.

Джем не настоя повече. Просто отвърна:

— Както искате. Аз през повечето време съм си у дома. — Прехвърли хавлията на другото си рамо и тръгна.

След като Джем си тръгна, без да се опита да продължи разговора, Айдан се успокои. Ядът и притесненията й изчезнаха съвсем. Гледаше от мястото си подир отдалечаващия се мъж. Имаше хубаво тяло. Дупето му беше стегнато като на матадор! Мъжът вървеше бавно, сякаш искаше да даде възможност на Айдан да го разгледа по-добре. Постла хавлията си върху един от шезлонгите, които Айдан можеше да вижда, и легна по очи. Едва сега Айдан си даде сметка, че нито за миг архитектът не я погледна внимателно. Сякаш голото й тяло в банския изобщо не го интересуваше.