Тя потрепери. Гордостта й от успешното управление на „Амбасадор“ и осъществения проект на неговата къща, обичта й към Александра и Габриела — всичко това бе сън.

„Но дори и да мога да задържа този сън, той няма да ми стигне. Искам още любов, нежност, вярност. Иначе няма никога да намеря своето място, своя дом. Къде е моят дом? Там, където мога да бъда сред хората. Някога мислех, че съм го постигнала, а после го загубих. Сега открих, че и животът на Сабрина не е точно това, което винаги съм търсила. Как да разбера какво искам. Трябва да разбера, преди да видя отново Гарт, Пени, Клиф. Те ми липсват.“

— Липсвате ми — изрече на глас тя.

„А аз липсвам ли им? Не ставай смешна! Те дори не знаят, че те е нямало.“

Телефонът иззвъня и тя чу ниския, монотонен глас на Макс.

— Изглежда, без да съзнавам, през уикенда съм се нанесъл в новия си дом. В момента се спъвам в разни работници. Струва ми се, че трябва да изчезна за няколко дни и да ги оставя да си гледат работата.

— О! — Не можа да прикрие страха си тя.

— Мисля, че един круиз би бил най-доброто решение. Средиземно море е прекрасно поне през това време на годината. Как мислиш, дали работниците ще могат да се оправят без твоите напътствия?

Стефани въздъхна. Бе забравила, че единственото, което Сабрина бе притежавала в живота си, а тя — не, бяха круизите. О, да, Сабрина бе пътешествала с яхта къде ли не! Стефани искаше да опита само веднъж! „След това ще се върна при това, което ме очаква. Ще се върна при Гарт и ние отново ще намерим онази любов, която през годините загубихме. Сега вече зная какво да правя. Мога да направя толкова много за нас двамата! Научих много неща за себе си. Ще опитам. Обещавам! Но първо искам още един сън. Само един!“

— Брайън може да ме замести. Той има плановете — отвърна тя.

— Ще отплаваме от Монако към италианската Ривиера. Четири-пет дни. Можеш ли да дойдеш?

— Да!

— Прекрасно. Ще вземем с нас още три двойки. Ще ти харесат. Тръгваме в сряда сутринта, на двайсет и четвърти октомври. Ще бъдеш ли готова в девет сутринта?

— Да.

Тя затвори и се плъзна със стола към вратата на кабинета си, за да огледа още веднъж дългото помещение на галерията. Денят беше топъл и сребристият въздух трептеше като тънък екран, отделящ Стефани от забързаните хора на улицата. Трябваше да се обади на Сабрина, за да разбере какво е показала рентгеновата снимка. И, разбира се, да й каже, че се нуждае ох още четири-пет дни. А след това щеше да дойде краят на приключението.

Всичко вървеше към добър край. Госпожа Търкъл щеше да се грижи за Габи. Въпрос на часове беше да изчакат, докато Брукс дойде да я вземе. Александра беше с Антонио. Фалшивият майсенски щъркел беше натрошен на парчета. Рори Кар беше предупреден да стои по-далеч от „Амбасадор“. Бе продала няколко крупни експоната и бе спечелила тлъст хонорар от Макс, бе успяла да сключи и два договора за следващите два месеца. С други думи, бе управлявала бизнеса на сестра си с вещина.

Когато Брайън влезе, я завари да стои сред галерията с ръце в джобовете на сакото. Оставаха й още няколко неща — да се обади на Сабрина, да пренареди няколко чекмеджета в гардероба на площад „Кадоган“ така, както ги беше заварила, и да реши какви дрехи да си вземе за круиза. Тя се обърна, огледа „Амбасадор“ за последен път и мислено се сбогува.

Глава 15

Сабрина се размърда и отвори очи. Шести октомври, спомни си в полусън тя. Гарт заминава за Калифорния. После леко надигна глава от възглавницата и разбра, че едва се зазорява. В предутринната светлина прозорците изглеждаха бисерносиви. Навън, в клоните на явора пееше славей. Усети пръстите си, преплетени с пръстите на Гарт, и нощта отново се втурна в сумрачната спалня. Устните му шепнат нещо, докато целуват гърдите й, тялото му я притиска, нейния спонтанен отклик. Не, не е било сън. То се случи само преди няколко часа. Защото тя го позволи. „Не, не! Не можех да направя нищо…“

В съня си Гарт неволно стисна ръката й. Сабрина усети топлината, която течеше между двамата и изведнъж разбра колко различен може да бъде светът, ако някой държи ръката ти, докато спиш. Обзе я страх. „Дръпни си ръката! Веднага! Твоят свят е друг. Твоят свят не се е променил с нищо.“ Но сънят я избави от тази безпощадна мисъл и тя отново се унесе. Когато се събуди отново, слънцето светеше в прозорците, а Гарт го нямаше.

Надигна се и огледа спалнята. Куфарът му стоеше на стола, подреден, но все още отворен. „Трябва да стана и да му помогна — помисли тя, но мисълта да го погледне в очите я изплаши. — Стефани, моля те, прости ми! Не исках това да се случи. Моля те, разбери ме!“ В този момент я връхлетя споменът за помитащото всичко щастие да го усеща в себе си и внезапното чувство на загуба и вина, което последва, след като телата им се разединиха.

„Никога няма да узная какво сме могли да имаме двамата с него… Нямам право да мечтая за това.“

Засрамена, отново затвори очи. Не можеше да отрича повече, че е искала да се люби с него. И не разбираше дали тъкмо това не беше причината, която го накара миналата нощ, за пръв път да я потърси вече не с въпрос, а с увереността на съпруг.

Все едно, той нямаше да чака безкрайно. „Двете със Стефани бяхме глупави да си въобразяваме, че този момент може да се отлага неопределено дълго. Рискът съществуваше от първия ден. Накрая аз не издържах.“

Тя чу тихите му стъпки по стълбата и веднага се престори на заспала. Гарт се наведе над нея, целуна я, после взе куфара и излезе.

„Замина! — Внезапно чувство на лекота и радост я грабна и я понесе на крилете си. — Това, което стана миналата нощ е само случайност. Инцидент! То нямаше никакво значете. Само мигновен отклик, и нищо повече. Лъжа! Ти го желаеше и не от вчера, нали? Твоите ръце го прегръщаха и твоята ръка държеше неговата през цялата нощ. Не, това беше само епизод, бях изморена и нямах сили да го отблъсна. Нали тъкмо в това беше целият риск… Стефани няма за какво да се тревожи. Аз мога лесно да забравя това, което изпитах, а Гарт мисли, че е била тя. Аз съм тук за броени дни. След това ще се махна завинаги. Не съм намесена по никакъв друг начин. Не участвам!“

Сабрина стана, но не посмя да се погледне в огледалото. „Няма да позволя това да се случи втори път! Гарт ще отсъства цяла седмица.“

Линда Талвия й се обади да я покани с децата на вечеря.

— Не тази седмица. Може би през уикенда — отвърна Сабрина.

— Познато чувство — засмя се другата жена. — Когато Марти отива в командировка, аз съм на седмото небе. Цялата къща и всичкото ми свободно време са само мои! Рай!

„Аз имах всичко това в Лондон. Нали от него исках толкова много да избягам!“ — мислеше Сабрина, докато я слушаше.

— Много искам да те видя и да поговоря с теб.

— Какво ще кажеш да дойда още днес с децата?

— О, Стефани! Не зная какво бих правила без теб! Ще те чакам в четири и половина. Марти ще се върне около шест, така че ще можем да си поговорим преди вечерята.

Следобед тя излезе на покупки и взе децата със себе си. Отдавна отлагаше, защото мислеше, че Стефани ще се върне вкъщи след броени дни, но обувките на Клиф направо се разпадаха, а Пени отдавна хленчеше, че всички момичета в училище имат нещо, което тя наричаше джинси „Бийн“, само тя нямала и била готова да умре за един чифт. Накрая Сабрина нямаше поводи за отлагане. „За нищо вече не мога да измисля претекст. Дали да не си счупя и другата китка?“

В обувния магазин продавачът взе мярка на Клиф и след малко се върна натоварен с кутии. Клиф започна да ги пробва и постоянно поглеждаше към нея. Какво чакаше?

— Кои според теб са най-удобни? И кои харесваш? — попита нетърпеливо тя.

Той се поколеба и вдигна една тежка, масивна обувка.

— Не са ли твърде тежки? Ще ти бъде горещо, ако цял ден стоиш с тях в училище.

Момчето поклати отрицателно глава.

— Добре — отвърна Сабрина. — Хайде да тръгваме към магазина за джинси.

— Мамо! — извика Клиф. — Наистина ли ще ми купиш тези? „Сега пък какво направих? Явно Стефани би отказала. — Тя вдигна едната обувка и се престори, че я оглежда. Бяха по-подходящи за планина, отколкото за училище. — Дали просто не са твърде скъпи? Нямам представа за цените на детските обувки.“

— Щом ти харесват, твои са. Реших, че вече ще купуваме само най-здравото и най-качественото. Ще ги пазиш, нали?

Докато тя плащаше, Клиф с възторжено изражение ги нахлузи на краката си.

Когато излязоха, той забави крачка.

— Мамо… благодаря ти много! — И хукна към игрището.

На стълбите на съседния магазин двете с Пени срещнаха Вивиан Гудман с Барбара.

— Тръгнали сме да търсим нещо, което трябва да се казва джинси „Бийн“ — изохка с усмивка Вивиан.

— Изглежда, Джефри Бийн е омагьосал всички шести класове — отвърна Сабрина.

— Мамо, искам да тръгна с Барбара.

— Защо двете не обиколите щандовете, докато ние с Вивиан си поговорим на чаша кафе? Ето пари, но купи само един чифт.

Пени я гледаше с широко отворени очи. Вивиан също я наблюдаваше с интерес.

— Изглежда, изоставам от времето — усмихна се тя. — Досега не съм позволявала на Барбара да си купува сама дрехи.

— Днес реших да рискувам, но ти не бива да се влияеш от мен.

— Защо не? Твоят метод ми харесва. Хайде да пием кафе.

— Отсреща има един антикварен магазин, който искам отдавна да разгледам. Там имат кафе. Имаш ли нещо против да се отбием?

— С удоволствие. Гарт ми е казвал, че обичаш антики.

Беше малка галерия, наречена „Колекции“, свряна между магазин за луксозни куфари и сладкарница за домашно приготвени пасти. „Местоположението е добре подбрано и собственичката си знае бизнеса“ — мислеше Сабрина. Вътре десетина ориенталски килимчета покриваха пода на квадратното помещение, претъпкано с мебели.

Вивиан докосна една нощна лампа от оловно стъкло във формата на лале.