Клиф не бързаше да се прибере вкъщи. Надяваше се, че сестра му ще пристигне преди него и ще измие чиниите. Искаше му се майка му да оздравее по-скоро и да започне да върши всичко, което винаги бе вършила, макар понякога да му се струваше, че един ден тя няма да шета из къщи и да върши цялата домакинска работа. Двамата с Пени никога не знаеха дали тя ще свърши нещо, или тях ще накара, или изобщо ще забрави за него.

Слава Богу, че поне готвеше, е, с помощта на баща им, разбира се. Ала имаше и друго странно нещо. Мама вече не се ядосваше и не викаше както преди. Изглежда, ръката я болеше и не се сещаше да им се кара. Струваше му се нечестно да помага вкъщи, след като цял ден е бил на училище, а след това — на тренировка. Трябваше да каже това на мама. Онзи ден тя разговаря с него като с голям човек.

— Мамо! — извика той, щом влезе и хвърли чантата си на дивана. Двете с Пени седяха в кухнята.

— Имаме да говорим нещо с мама — предупреди го Пени.

— Защо не си измила чиниите? — Клиф с отвращение погледна мивката.

— Ти също можеш да ги измиеш.

— Аз трябва да говоря с мама.

— Сега аз говоря с нея, Клиф!

— Мамо… — започна той.

— Ще започна да продавам билети — засмя се тя и Клиф за миг се смути. Очакваше да му се скара заради препирнята с Пени. А тя реагира с шега! Даже изглеждаше щастлива. — Клиф, защо не занесеш купата със сладките и млякото в задния двор? Аз ще дойда след няколко минути.

Пени го проследи как отваря с лакът вратата и излиза и отново се обърна към Сабрина:

— Работата е там, че те ме карат да се чувствам глупава и някак си ме плашат.

— Какво точно те плаши?

— Това, за което говорят в междучасието. Разбираш, нали?

— Не съм сигурна. За какво по-точно говорят?

— Ох, ами как да ти кажа… за чукане, мастурбиране и…

— Пени!

— Знаех, че ще побеснееш — сви рамене тя. — Всички казват, че за тези неща с майките не може да се разговаря, но аз просто не зная на кого да ги кажа, освен на тебе. Барбара не е подходяща, защото едва ли знае повече от мен. Не мога да попитам някоя учителка, защото ако някой разбере, ще умра!

Сабрина си спомни нещо и кимна. Не, учителката не трябваше да узнае нищо. Това би било предателство спрямо останалите момичета. Тях също не можеше да попита, защото ще издаде невежеството си. Но Пени можеше да почака няколко дни, докато Стефани се върне, реши тя. Този разговор бе работа на майката в края на краищата. Тя погледна личицето на Пени, на което бяха изписани неудобство и тревога, и разбра, че няма да може да й отговори.

— Почакай за минута. — Отиде до мивката и си наля чаша вода, за да спечели още една минута. Какво знаеше за света на малките момиченца? Когато бяха на възрастта на Пени, те не знаеха нищо за тези работи. От къде на къде едно единайсет годишно дете може да обсъжда въпроси като чукане и мастурбиране? Защо не мисли за сладолед и тренировки по плуване? Тя се върна на дивана. — Пени, нямате ли уроци по здравеопазване или нещо подобно, на които да разговаряте за човешкото тяло и как децата порастват?

— Имаме уроци по полова култура, но те са скучни. Говорим само за менструации, сперми, яйцеклетки и венерически болести. Тези неща са ясни на всички. Проблемът не е в тях.

— В какво е проблемът? — погледна я втрещена Сабрина.

— Не искам да правя онези работи.

„В шести клас!“ — изумена си помисли леля й.

— Разбира се, че няма да искаш. Кой води полов живот в шести клас?

— Но когато другите говорят за това, какво най-много харесват момчетата и какво изпитваш, като се чукаш, аз стоя отстрани като онемяла, сякаш нещо не съм в ред, защото не искам, не искам да го правя! Не искам някакви момчета да ме пипат и да си пъхат в мене пенисите. Когато веднъж го казах, момичетата избухнаха в смях!

— Кои момичета?

— От моя клас. Те имат менструация и носят сутиени. Няма ли да ми купиш и на мене, мамо?

— Добре Пени, но помисли. — Сабрина погледна плоските й гърди.

— Зная, зная, но в съблекалнята се чувствам като бебе. Те ме оглеждат, подсмихват се и си шушукат.

Жената слушаше с отвращение безхитростния разказ на своята племенница за едно поколение, което й беше напълно непознато. На единайсет години двете със Стефани се чувстваха героини само защото веднъж избягаха от шофьора. За какво щяха да мечтаят тези деца по-нататък, ако можеха да свършат всичко това още в началното училище? Кога щяха да играят на дама? Като станат на четиридесет? Тя въздъхна. Не беше шега работа. Пени бе объркана и нещастна, очакваше помощ.

— Виж — продължи малката, — не ми пука какво правят те. Искам само да зная дали съм като другите, или не? Да не би да съм ненормална?

— Не си — отвърна Сабрина. — Мисля, че ти си по-нормална от всички останали.

— Наистина ли? Нормална, след всичко, което казах?

— Не съвсем, защото като пораснеш още малко, ще мислиш по друг начин, особено за половия живот.

— Искаш да кажеш, че ще се чукам?

— Това е само една от думите, с които го наричаме. Аз не я използвам. Ще ти обясня защо. Сигурно си чувала, че хората често наричат половото сношение „правене на любов“ или даже просто „любов“, нали?

— Разбира се! Всички го знаят.

— Така ли? Значи знаят, но предпочитат да му викат „чукане“? Защо според тебе са решили, че това е по-добрият вариант?

— Не зная. Сигурно им харесва повече.

— Пени, защо хората наричат половото сношение „правене на любов“?

— Защото… е, обичаш някого и затова го правиш с него.

— Защо да не го направиш с някого, когото не обичаш?

Пени сви вежди и не отговори.

— Виж какво — поде Сабрина, — в секса можеш да експериментираш. Ако имаш късмет и нещата тръгнат добре, ще ти бъде много хубаво. Можеш да го правиш с много момчета и много пъти ще ти бъде хубаво, като да се почешеш след ухапване от комар или да изядеш голям сладолед. Но можеш да използваш секса само когато искаш да покажеш на някого, който е много важен за тебе, че не ти е безразличен. В този случай хората казват „правим любов“. — Тя погледна как японската роза, натежала от цвят, пълзеше покрай рамката на прозореца. — Когато правиш любов с някого, ти искаш да му покажеш, че го обичаш толкова, та искаш да станеш част от него. Има много начини да покажеш на един човек, че го харесваш. Разговаряте, споделяте тайни или интимни шеги, усмихвате се един на друг, държите се за ръце и прекарвате заедно много време. Но сношението е много повече от това. То е единственият начин да бъдеш толкова близо до някого, че да се слееш с него, сякаш сте две части на едно цяло. — Сабрина хвана ръката на Пени и преплете пръсти с нейните. — Ето така, Пени. Мислите и телата в едно. Тогава знаеш, че си влюбена. Мислиш ли, че момичетата от твоя клас знаят нещо за това? Или дали изобщо се замислят?

Момичето сведе поглед към преплетените им пръсти и поклати глава.

— Чуй ме — продължи Сабрина, — изчакай. Каквото и да правят другите, не им позволявай да те засрамват. Не превръщай правенето на любов в чукане. Не го приемай като нещо обикновено, подобно на ръкостискането. Изчакай да срещнеш човека, който ще бъде толкова прекрасен, толкова значим за твоя живот, че ще поискаш да споделиш с него чувствата си и самата себе си тъкмо по този начин, който не е като никой друг на света. Половият акт е език, Пени, на който двама души разговарят. Език, на който тялото казва „обичам те“. Почакай, то ще ти се случи. Ще срещнеш някого и с очи и устни ще му кажеш „обичам те“, а след това и с цялото си тяло.

Сабрина срещна разширените от удивление очи на Пени и осъзна думите си. Нещо в нея се прекърши и тя се почувства празна и опустошена. „Не можах да спазя собствените си съвети. Бих искала да…“

— Ами, щом е толкова хубаво, защо двамата с татко го правите толкова рядко?

В настъпилата тишина отекнаха ударите от топката на Клиф по стената на къщата.

— Защо мислиш, че не го правим?

— Защото той почти не спи в твоята стая. Означава ли това, че двамата вече не се обичате?

— Не — бързо отвърна Сабрина. — Понякога чувствата на възрастните са толкова объркани и сложни, че е трудно да бъдат обяснени. Те все още могат да се обичат и да искат да се разделят за малко. Нещо като ваканция в отношенията, която им помага да ги обмислят по-добре.

— Ти затова ли замина за Китай?

— Това беше една от причините.

— Много деца в училище казват, че родителите им се развеждат.

— Е, ние не се развеждаме. — „Твърде отбранителен тон“ — помисли Сабрина и добави по-решително: — Двамата с татко ти няма да се разведем, Пени.

— Докато ти беше в Китай, с Клиф мислехме, че се развеждате. Защото ти тръгна сама, а татко беше много тъжен.

Сабрина я прегърна и Пени зарови лицето си в гърдите й.

— Обичам те, мамо. Вече никога не заминавай!

Тя я целуна по косата, черна и къдрава, като на Гарт. Обзе я обич и желание да закриля малкото момиченце. „Не се страхувай Пени! Няма да позволя животът да те нарани!“

— Обичам те, Пени! — прошепна тя.

Навън топката на Клиф отекваше като сърцебиене. Изведнъж ударите спряха и той се появи на верандата.

— Хей, свършихте ли? Кога ще дойде моят ред?

— Влез, Клиф — подкани го тя, макар че й се искаше да остане сама поне няколко минути. — Поверителен разговор ли ще водим?

— Не. Става дума за… е, искам да кажа за работата вкъщи.

— И какво имаш да кажеш? — лъчезарно се усмихна Сабрина.

Пени седна на пода и започна да рисува нещо в блокчето си.

— Не ми харесва. Не мисля, че трябва да върша и такива работи, след като ходя на училище, тренирам футбол и пиша домашни. Три неща едновременно.

— Две, ако трябва да наричаме работа това, което вършиш. Училището и футболът.

— Добре де, нека бъдат две. Но ако трябва да помагам и вкъщи, стават три. Никой не работи на три места.

— А аз?

— Ти ли? Ти си майката.