Приятелите й я убеждаваха, че Антонио е всичко, което една жена може да си пожелае — несметно богат, съвременен принц, който кръстосва света с частния си самолет и от време на време разказва по някоя от народните приказки на племето на майка му и баба му.

— Това, че още не ме обичаш, е добре — казваше той. — Гуараните имат една поговорка: „Любовта е последното нещо, не първото.“ Тя се ражда бавно, в съвместния живот. Когато заживеем заедно и създадем семейство, любовта сама ще дойде.

Обществото бе в очакване на втория брак на Сабрина. Антонио й се обаждаше всеки ден, за да й напомни, че чака нейното решение, ала тя все още не искаше да мисли за брак.

— В края на краищата едно време мислех, че да се омъжа за Дентън е добра идея и какво излезе? — казваше на Александра тя.

— Това е било отдавна — мръщеше вежди принцесата. — Била си млада, невинна и много зависима. Сега си силна, независима жена. Имаш свой бизнес, свой дом и мен като съветник. Това малко ли е?

— Добре тогава, посъветвай ме. Защо трябва да се омъжвам за Антонио?

— Защото като всяка жена и ти ще бъдеш по-щастлива, ако имаш до себе си мъж.

— Кой да е мъж, така ли?

— Скъпа, твоят бразилец съвсем не е кой да е. Той е рядка птица.

Антонио работеше върху проект за изграждане на селище от еднофамилни къщи, училище и болница за индианците в една от най-големите си плантации. Целта на начинанието беше да предотврати бунтове срещу самия себе си. Разбира се, представяше това като загриженост за работниците. Искал да осигури за бедните достоен живот. Проектът често бе изтъкван като още една причина за брака им. Освен че щяла да отглежда децата им и да бъде негова стопанка, Сабрина щяла да му помогне да подобри живота на десетки хиляди хора.

— Крал Антонио Първи — шегуваше се тя, докато разговаряше за него с Александра.

Когато за пръв път спа с него, Сабрина бе изненадана от нежността и деликатността му. Антонио я галеше бавно и настойчиво, в чувствен ритъм, който предизвика у нея такъв копнеж, че тя сама го притегли към себе си. Антонио я остави да определи темпото и само следваше движенията на тялото й, докато накрая събуди оргазма, който Дентън бе потискал, принуждавайки я да се съобразява с него. За пръв път през живота си тя изпита сексуална признателност.

— Ако се омъжа отново, няма да е от благодарност, а от любов — заяви тя пред Александра.

Вече знаеше какво е любовта, защото я бе видяла у Стефани. Откакто живееше сама, търсеше човек, способен да я обича и закриля, един истински приятел, а не зрител, готов да аплодира успехите и уменията й. Мъж, който няма да иска от нея да зачеркне досегашния си живот, за да стане част от неговия. Уви, Антонио никак не приличаше на този тип мъже.

Той позвъни точно след като Мишел я бе предупредил за Рори Кар. Може би в това имаше пръст съдбата, помисли си Сабрина. Може би беше време да сподели проблемите си с Антонио и да поиска помощта му? Тя нетърпеливо грабна слушалката.


Гарт отвори прозореца на своя кабинет. Беше краят на май и въздухът бе изпълнен с миризмата на приближаващото лято. Искаше му се да излезе, но имаше среща. Извади от чекмеджето папката на Вивиан Гудман и тъкмо се канеше да я прелисти, когато телефонът иззвъня.

— Гарт, трябва да говорим. Става дума за Клиф — каза Стефани.

— Имам среща с декана. Ще ти се обадя…

— Не, Гарт. Сега съм сама. После няма да мога да говоря.

— Е, добре, щом въпросът не може да почака до довечера.

— Мисля, че Клиф краде.

— Краде ли? Не мога да повярвам. Защо мислиш така?

— Намерих транзистор и два калкулатора в гардероба му. Бяха скрити под дрехите му. Съвсем нови, не са вадени от кутиите.

— Не вярвам. Не ги е откраднал.

— Откъде ги има?

— Може да са на някой негов съученик.

— Гарт, той ги е скрил вкъщи!

— Според тебе какво точно е станало?

— Някой спомена, че децата крадат вещи и после ги продават.

— За какво му е да ги продава? Клиф получава дневни пари, освен това спечели достатъчно през лятото, когато почистваше мазета и тавани. За какво са му пари на един шестокласник? Дори и най-богатите му съученици чакат да станат седмокласници, за да получат от бащите си първите си мерцедеси.

— Гарт, престани! Не е смешно!

— Не е смешно, Стефани. Клиф е разумно дете, не е крадец. Мисля си обаче, че може би малко завижда на богаташките синчета от училище, като гледа, че имат всичко, което едно момче на тяхната възраст може да си пожелае. Питала ли си го как се чувства сред тях?

— Ти питал ли си го?

— Не, защото зная какво ще ми отговори. Стефани, извинявай, но деканът ме чака.

— Искам тази вечер да си дойдеш по-рано. Ти изобщо не разговаряш с него. Не знаеш дори какво си мисли, за какво мечтае.

— Клиф трябва да има свои тайни. Аз поне имах, когато бях на неговата възраст и възприемах родителите като шумни и досадни натрапници. Как ще му обясним, че сме ровили в гардероба му?

— Ти ще измислиш нещо до довечера. Кога ще си дойдеш?

— Около шест.

Той затвори телефона и хукна към кабинета на декана. Уилям Уебстър го чакаше сред облак тютюнев дим й с неизменната лула в устата.

— Бил, искам да отмениш решението на съвета относно Вивиан Гудман.

— Досетих се, че за това ще искаш да разговаряме. Два пъти заседавахме заради нея. Чете ли статиите и книгата й за лабораторната техника? Чете ли оценките на останалите биохимици? — Гарт кимна и деканът продължи: — Съветът гласува с единайсет срещу девет гласа против подновяването на договора й. Следователно тя е уволнена от факултета. Гарт, знаеш, че едно назначение на преподавателско място е като брака. Може да продължи цял живот. Трябва да сме напълно сигурни в качествата на даден човек, преди да го назначим като преподавател.

— Или преподавателка.

— Доколкото разбрах — продължи Уебстър, преструвайки се, че не е чул забележката, — статиите на госпожа Гудман са доста повърхностни, а книгата й не казва нищо ново. Най-горещите й поддръжници са, изглежда, само студентите й. Което, разбира се, не значи нищо. Боже мой, в този университет няма по-обичан преподавател от тебе, момчето ми, но ти никога нямаше да подпишеш безсрочен договор като преподавател, ако научната ти работа не беше на ниво. Ние, разбира се, се гордеем, че ти си един от нас. Студентите те обичат, а колегията те уважава. Струва ми се, че ако беше малко по-амбициозен, досега отдавна да си заел мястото ми. За мой късмет се оказа, че предпочиташ лабораторията си пред кабинета на декана. Е, радвам се, че можахме да си поговорим. Съжалявам, че госпожа Гудман ще трябва да напусне, но тя ще си намери друга работа, а ние ще се оправим и без нея. Радвам се, че се отби.

Уебстър стана от стола и тръгна към вратата, но Гарт не помръдна от мястото си.

— Моля те Бил, седни — тихо каза той. Деканът се намръщи и след секунда колебание седна обратно в креслото. — Вивиан е добра биоложка. С нищо не е по-лоша от всички останали в тази катедра. Статиите й не са повърхностни, напротив, те са добросъвестно и дори прекалено педантично написани. Вярно е, че не е откривател на нови направления в науката, но колко от останалите колеги са такива? Повечето разнищват отдавна остарели идеи. Истината е, че Вивиан бе уволнена, защото е жена.

— О, не! Засрами се, момчето ми! Съветът гласува с мнозинство срещу назначението й.

— Бил, единайсет мъже гласуваха срещу кандидатурата на жена, която по нищо не им отстъпва като изследовател, но е по-добър преподавател от тях. — Гарт се мъчеше да говори спокойно и овладяно. — Не бих нарекъл това стандартна процедура. Правя формално възражение от името на деветимата, които гласувахме за Вивиан. Ето папката с нашия доклад. Направили сме и списък на жените, на които през последните дванайсет години са отказвани безсрочно договори с кратки резюмета на научната им работа. Оставям го и ще се обадя след седмица да поговорим отново.

— Съжалявам, но няма да мога да прочета доклада ви. Утре заминавам в командировка. Искрено съжалявам!

— В такъв случай ще трябва да го предам на вицепрезидента. Нали разбираш, че нямам друг избор. Бил?

— Боже мой, какво те е прихванало? Искаш да си играеш на каубой ли? Само не ми казвай, че между тебе и тази жена има нещо! Трябва да си пълен глупак, за да пращаш доклади до началството през главата ми. Стигне ли се до сражение, мога да изпратя срещу тебе доста военна сила и техника.

Гарт се облегна на бюрото и се надвеси над декана. Очите му горяха, но гласът му все още звучеше спокойно:

— За по-малко от минута ти ме нарече каубой, глупак, лъжец и прелюбодеец. Това трябва да е някакъв рекорд в историята на факултета. Приятно пътуване, Бил!

— Момчето ми… — извика след него Уебстър, но той бе излязъл.

Изтича по стълбите, влезе в кабинета си, грабна захвърлената в ъгъла ракета и започна да нанася удари по някаква въображаема топка.

— Магаре! Проклет идиот!

— О, извинете ме — обади се зад него уплашен глас. Лицето на Рита Макмилън, една от неговите студентки по генетика, бе порозовяло от притеснение.

— С какво мога да ти бъда полезен, Рита? — усмихна се Гарт и свали ракетата. — Седни, моля те. Не съм опасен.

— Става дума за… курсовата ми работа. — Тя седна на края на един стол.

— Предпочиташ да представиш курсова работа, вместо да се явиш на изпит, така ли?

— Ами да, мислех, че ще е по-лесно, ако напиша курсова работа, защото на изпит се притеснявам и забравям всичко, нали?

Гарт кимна. Защо студентите имаха навика да представят съжденията си като въпроси?

— Обаче сега и с курсовата работа нещо не върви.

— Значи трябва да се явиш на изпит. Избери това, което е по-лесно за теб.

— Мисля, че няма да мога да направя нито едното, нито другото. — В очите й блеснаха сълзи.

— Искаш да кажеш, че предпочиташ да завериш условно и да завършиш през есента?