Хана се загърна плътно с копринения шал около раменете й.

— Ти я спаси тогава. Защо веднага не я попита?

Уайлдън гледаше пътя към главната сграда на „Роузууд дей“, масивна структура от червени тухли, която приличаше повече на старо имение, отколкото на училище.

— Тогава мислех за съвсем други неща.

На лицето му беше изписано сериозно, упорито изражение. Стомахът на Хана се сви, когато се сети как беше карал като побъркан по пътя към дома й няколко седмици по-рано. Откачалка.

— Трябва да вървя — сопна му се тя и се отдалечи.

Вътрешността на тентата беше решена в розово, червено и бяло, навсякъде бяха поставени вази с букети от рози. Из цялата зала бяха пръснати малки маси за по двама души, с оброчни свещи, дребни сладки във формата на сърца и високи чаши с нещо, което Хана определи като искрящ сайдер. Госпожа Бетс, една от учителките по рисуване, правеше временни татуировки в една кабинка в ъгъла. Госпожа Рийд, учителката по английски на второкурсниците, се беше облегнала на кабинката на диджея, докарана с плътно прилепнала червена рокля и слънчеви очила с форма на сърчица. В дъното на салона дори имаше монтиран старомоден Тунел на любовта. Двойките минаваха през импровизирания осветен със свещи тунел, качени върху механични лебеди.

Хана не можеше да не си помисли какво ли прави Майк тази вечер. Нещо й подсказваше, че той не е тук.

Али я хвана за ръката.

— Погледни!

Хана се вгледа в тълпата. Момчетата с червени вратовръзки и момичетата със закачливи рокли в червено и бяло се бяха втренчили в листите, които двете с Али бяха размножили тази сутрин на ксерокса. Веднага се разнесе шепот. Джейд Смайт и Джени Кестлър се сбутаха с лакти. Две момчета от отбора по футбол задюдюкаха, когато стигнаха до думата „слабини“ в писмото на Райли. Дори господин Шей, старият учител по биология, който посещаваше всяко организирано в „Роузууд дей“ събитие, прихна лекомислено.

— Кейт иска да се запише в Клуба на девствениците! — смееше се Кирстен Калън.

— Винаги съм знаела, че има нещо сбъркано в Наоми! — възкликна Джема Карън.

— Когато докоснеш ръцете ми, усещам как между нас просветват искри — изрева Лейни Айлър, четейки от писмото на Райли до Кристоф.

Али смушка Хана отстрани.

— Поредният проблем, разрешен от Али Д.! — Очите й блестяха.

Хана забеляза Наоми, Кейт и Райли на входа. Трите бяха облечени в еднакъв модел сатенени рокли, като тази на Кейт беше кървавочервена, Наоми носеше девствено бяла, а Райли — зюмбюлено розова. Пристъпваха важно, като принцеси.

— Гейска булка! — изрева някой. Райли погледна нагоре, вдигайки глава като куче.

— Хей, Наоми, искаш ли да видиш моя „Спийдо“? — чу се глас отстрани. Наоми се намръщи.

Едно момче подаде на Кейт розов лист хартия. Тя го погледна бегло, но след това зяпна от изненада. Показа го на Наоми и Райли. Наоми притисна ръка към устата си. Райли огледа залата, търсейки виновника за това.

Шепотът и кикотенето се засилваха. Хана изпъна рамене, усещайки възможността да си го върне. Тя се отправи директно към Кейт.

— Мисля, че това е твое. — Тя пусна в ръката на бъдещата си доведена сестра един сребърен пръстен. — Това е девствен пръстен. Ще ти трябва за клуба.

Тълпата зад Хана избухна в смях. Хана махна на Скот Чин, стария й приятел, с когото работеха по годишника. Той вдигна фотоапарата си и направи снимка на ужасеното лице на Кейт. Поне веднъж Хана се намираше от правилната страна. Смееха се с нея, а не на нея.

Бузите на Кейт се издуха, сякаш всеки момент щеше да повърне.

— Ти си го направила, нали? Ти и Кортни?

Хана равнодушно сви рамене. Нямаше смисъл да отрича. Обърна се към Али, за да й отдаде дължимото, но тя беше изчезнала.

Кейт вдигна смачканата хартия от земята, изглади я и я пъхна в чантичката си.

— Ще кажа на Том за това.

— Кажи му — отвърна Хана. — Не ми пука. — И в този миг осъзна, че наистина е така. Какво от това, че Кейт ще я натопи пред баща й? Голяма работа, че отново ще я накаже. Дори до края на живота си да се държи мило и приятелски, връзката с баща й никога нямаше да е същата.

Райли махаше нагоре-надолу с ръце като кльощаво пиле.

— Напълно приемам, че можеш да паднеш толкова ниско, Хана. Но Кортни защо го е направила? Тя ни е приятелка.

Хана се облегна на една колона, декорирана с червено-бели знаменца.

— О, я моля ти се. От години ви се точеше.

— А? — изпухтя Наоми. Гърдите й едва не изскочиха от ниско изрязаното деколте на роклята й.

Тълпата край тях ставаше все по-гъста. Все повече ученици се събираха в залата и се отправяха към дансинга.

— Явно Кортни иска да си отмъсти — отвърна важно Хана. — Заради онова, което сте причинили на Али.

Райли и Наоми се спогледаха изненадано.

— Какво? — ахна Райли. Дъхът й миришеше на бананов ликьор.

Хана ги погледна отвисоко.

— Причинили сте нещо на Али. Затова ви е зарязала. Това е начинът на Кортни да се реваншира.

От тавана заваляха конфети с формата на сърчица и се посипаха по русата коса на Наоми. Тя не ги изтръска.

— Нищо не сме направили на Али — поклати тя глава. — В един момент тя ни беше най-добрата приятелка. В следващия се държеше така, сякаш въобще не ни познава. Не знам защо така ни заряза — и защо избра вас, за да ни замени. Всички си мислеха, че е някаква шега. Ти беше такава смотанячка.

Хана се наежи.

— Не е било шега…

Наоми сви рамене.

— Няма значение. Али беше луда и лъжкиня, и както гледам, сестра й е същата. Те са идентични близначки, забрави ли? Споделят си всичко.

Над главата на Хана блеснаха диско светлини. Тя хлъцна, усещайки вкуса на шампанско. Студена вълна обля тялото й, последвана от гореща. Това не можеше да бъде вярно.

Наоми и Райли стояха неподвижно, очаквайки отговора на Хана. Най-накрая тя сви рамене.

— Няма значение — рече безгрижно тя. — Всички знаем, че сте направили нещо ужасно, макар и да не го признавате.

Хана преметна косата си през рамо и им обърна гръб.

— Както искаш, погребението си е твое! — извика Наоми след нея.

Не че Хана я чу.

23.

Каква сладка болка

Когато Емили пристигна, огромната тента за бала по случай Свети Валентин беше пълна с народ. Покрай стените бяха подредени кварцовите лампи, които бяха затоплили приятно залата, без да става задушно, а диджеят, облечен с червено кадифено яке, миксираше една песен на Фърги с нещо, изпълнявано от Лил Уейн. Мейсън Байърс въртеше Лейни Айлър на дансинга в стил суинг. Никол Хъдсън и Кели Хамилтън, второкурсничките, които подражаваха във всичко на Наоми и Райли, се гледаха на кръв, защото се бяха появили с еднакви набрани червени рокли. На пода се въргаляха няколко листа хартия с големи отпечатъци от обувки върху тях. Емили вдигна един от тях. Като че ли това беше любовно писмо до Шон Ейкърд. Беше подписано от Кейт Рандъл.

Емили подръпна бледорозовата си рокля, която си бе купила по съвет на Али от BCBG. Беше се издокарала изцяло за тази вечер, издуха косата си, за да бъде лъскава и права, взе на заем малко фон дьо тен, руж и бронз от Карълайн, за да изглежда кожата й грееща и блестяща. Беше напъхала плоските си стъпала на плувкиня в чифта червени обувки „Мери Джейн“, които беше обувала само веднъж на един спортен банкет. Емили искаше Али да остане като зашеметена, щом я види.

На дансинга се вихреше гъста тълпа ученици. Андрю Кембъл завъртя Спенсър около себе си, ръцете им се преплетоха. Хана беше вдигнала ръце във въздуха и се извиваше в някакъв секси танц, който Емили в никакъв случай нямаше да може да докара. Момичето до нея беше облечено с прекрасна червена рокля, обшита с дантела. Али. Тогава тя забеляза Джеймс Фрийд, застанал зад Али, да люлее ръце покрай хълбоците й, нагоре по талията и опасно близо до гърдите й.

Само за секунди Емили се ориентира какво става. Сърцето й замря. Но когато се приближи до Али, Джеймс се беше отделил настрани и беше започнал някакъв странен танц, наподобяващ движенията на Джъстин Тимбърлейк, които включваха и завъртане на един ток.

— Здрасти — каза Емили в ухото на Али.

Али отвори очи.

— Здрасти, Ем! — После продължи да танцува.

Емили замълча в очакване. Със сигурност щеше да последва закъсняла реакция. Али щеше да извика: „О, Боже, изглеждаш невероятно!“ Но вместо това тя зашепна нещо в ухото на Хана. Хана отметна назад кестенявата си коса и гърлено се засмя.

— За всички влюбени на дансинга — изтананика диджеят, пускайки бавно, блусарско парче на Джон Майър. Спенсър прегърна Андрю през кръста. Хана танцуваше с Мейсън Байърс. Емили застана многозначително зад гърба на Али, но тя не се обърна. Вместо това падна в ръцете на Джеймс, сякаш са гаджета от години. Двамата започнаха да се клатят насам-натам на фона на музиката.

Една танцуваща двойка се блъсна в гърба Емили. Тя залитна извън дансинга. Али беше казала, че… онзи ден в дома й… Когато ти казах какво чувствам към теб, бях напълно сериозна. Студена пот ороси шията на Емили. Дали Али го беше казала на сериозно… или не?