— Хана тук ли е? — извика Ариа и завъртя глава. И щом надникна през рамо, видя Хана, Спенсър, Емили и Али, застанали пред щанда за козметика на „Диор“. Емили раздаваше въздушни целувки пред огледалото, бузите и скулите й грееха. Спенсър се наведе над щанда и посочи един фон дьо тен на продавачката. Хана и Али като че ли бяха потънали в дискусия за различните тонове на сенките за очи. Бяха застанали глава до глава, както правеха най-добрите приятелки. Ако присвиеше очи, Ариа можеше да си представи, че Спенсър, Хана, Емили и Али са отново в седми клас. Липсваше само едно нещо: самата Ариа.

— Емили, този цвят ужасно ти отива — каза Али.

— Трябва да си купим още гримове и да си ги вземем на Поконос след бала — каза Спенсър, като отвори една компактна пудра и се взря в малкото огледалце. — Можем да се гримираме една друга.

Ариа усети как сърцето й се свива. Заболя я, че се забавляват без нея, сякаш тя не съществуваше. Освен това правилно ли беше чула — че наистина смятат да отидат в къщата на Али край Поконос?

Просто си помисли, й беше казала Али в гората. Опитай се да погледнеш на нещата от моята перспектива. И като че ли другите момичета бяха направили точно това.

Ариа се скри зад купчината плетени пуловери на „Ралф Лорен“ и последва Майк, който се отдалечаваше от магазина за козметика. Но когато заобиколи масата с изложени кристални вази, Ариа не можа да не се сети за първия път, когато тя и старите й приятелки заедно връхлетяха щандовете за козметика в „Сакс“. Това се случи два дни след благотворителния бал в Роузууд, когато Али беше приела Ариа в своя кръг. Беше се приближила с твърда стъпка до масата й и й беше направила комплимент за обиците от паунови пера, които баща й беше донесъл от Испания. За пръв път някой в училище й беше направил комплимент, особено някой като Али. От този миг нататък Ариа се чувстваше част от нещо, чувстваше се специална. Беше толкова хубаво да си има тясна група от приятелки — момичета, които й дават съвети, които я търсят по коридорите в междучасията, които я канят на купони и пазар, и на екскурзии до Поконос през уикенда. Тя никога не забрави онзи път във вилата край Поконос, когато се бяха скрили на една от тайните стълби край спалнята за гости, за да изплашат Джейсън Дилорентис, когато се прибере вкъщи. Стори им се, че чуват колата му на алеята и когато в кухнята издрънча някаква чиния, Али изскочи на открито и изкрещя „Бум!“. Но се оказа, че това не е Джейсън — някаква улична котка се беше промъкнала през не добре затворената врата. Али извика изненадано и всички хукнаха нагоре по стълбите и се натръшкаха по леглата си, заливайки се от смях. Ариа не беше сигурна дали изобщо някога се е смяла толкова много.

Майк се спря и се облегна на щанда, забелязвайки часовниците с хронографи от неръждаема стомана. Ариа погледна към другия край на магазина и улови бледорозовата, котешка усмивка на Али. Тя беше обула същите високи, сексапилни черни ботуши като в деня, когато вървеше до Ноъл по коридора — все още преструвайки се на Кортни. Изведнъж единственото, за което можеше да си мисли, бе как Али е излязла с Ноъл, макар да знае, че Ариа го харесва. И как Али й беше казала, че Пигтуния, плюшеното прасе, което Байрън беше подарил на Ариа, е тъпо. И как Али я измъчваше с подмятания за връзката на Байрън и Мередит.

Някаква врата в съзнанието на Ариа се затвори. Изведнъж тя осъзна какво трябва да е решението й: всичко сочеше ясно към „не“. По хиляди причини Ариа просто не можеше да забрави миналото, както бяха направили приятелките й. Нещо в цялата тази работа не й се струваше както трябва.

— Хайде — каза тя, хвана Майк за ръкава и го измъкна от магазина. Тя не вярваше на Али и не искаше да станат приятелки отново. Това беше.

21.

Срам, връзки и нервно разстройство

Един час по-късно Спенсър, Али, Емили и Хана се бяха събрали в стаята на Спенсър. Тубички с фон дьо тен, кутийки с руж и сенки и най-различни четчици бяха пръснати на пода пред тях. Стаята ухаеше по-приятно и от магазин „Сефора“, благодарение на скорошното им посещение на щанда за парфюми в „Сакс“. В дъното тихо мърмореше телевизорът.

— Не може да се каже, че се нахвърлих на Рен — разказваше Спенсър на останалите, докато слагаше спирала „Боби Браун“ на миглите си. — Между нас се появи внезапно… привличане. Той въобще не беше подходящ за Мелиса, но естествено, тя обвини мен за раздялата им. — Али ги беше помолила да й разкажат какво е пропуснала през всичките години, докато я е нямало. Имаха много да наваксват.

Али разпери пръсти, за да се наслади на новия си лак.

— Беше ли влюбена в Рен?

Спенсър завъртя една тубичка с фон дьо тен между пръстите си. Имаше чувството, че връзката й с Рен с била преди милион години.

— Не.

— Ами в Андрю?

Тубичката се изплъзна от ръцете й. Тя усети как Хана и Емили също са вперили погледи в нея. Чист от нея все още си мислеше, че Али ще се подиграе на Андрю така, както му се беше подигравана в миналото.

— Не знам — отвърна колебливо Спенсър. — Може би.

Тя се приготви да посрещне смеха на Али, но за нейно голямо удоволствие тя я хвана за ръката и я стисна здраво.

Хана притисна една от възглавниците към гърдите си.

— Ами ти, Али? Липсва ли ти Иън?

Али се обърна към масата с гримове.

— Определено не.

— Как въобще се хванахте двамата? — попита Спенсър.

— Дълга история. — Али драсна малко от червилото на „Шанел“ върху дланта си. — Доста неща се промениха оттогава.

— Абсолютно. — Хана се изпъна и започна да слага от белите сенки по клепачите си.

— Стара история — кимна Емили.

Али остави червилото на шкафчето.

— И така, мацки, готови ли сте за Поконос?

— И още как! — изчурулика Спенсър.

— Ще ми се и Ариа да дойде — рече тъжно Али, притискайки палеца си върху малко разпиляна по шкафчето пудра.

— Тя преживя доста напоследък — каза Емили, отваряйки шишенце с лак за нокти. — Според мен има проблеми с доверието.

Изведнъж предаването „Пълна промяна“ прекъсна и на екрана се появиха думите „Последни новини“. Спенсър погледна към телевизора със свито сърце. Всеки път, когато прекъсваха предавания с някаква нова новина, тя се оказваше свързана с живота й.

— Последните открития във връзка със серийния убиец в Роузууд поставят под въпрос вината на Уилям Форд — произнесе репортерът авторитетно. На екрана се появи полароидната снимка с призрачното лице, отразено в прозореца на хамбара на Спенсър. — Възможно ли е това да е лицето на истинския убиец на госпожица Дилорентис?

След това камерата даде близък план на лицето на полицай Уайлдън. Под очите му имаше тъмни кръгове и кожата му беше пепелява.

— Нашите криминалисти направиха лицев анализ на новата снимка, която беше намерена преди два дни. Съществува голяма вероятност това да не е господин Форд.

Репортерът отново се появи на екрана с намръщено лице.

— Новите открития повдигат въпроси във връзка със снимките, открити в колата на господин Форд и в компютъра му, и с начина, по който са се озовали там. Ако някой разполага с някаква информация, моля веднага да се свърже с полицията.

Кратките новини свършиха и „Пълна промяна“ продължи. Спенсър и останалите седяха мълчаливо. Над стаята като гъста мъгла надвисна безпокойство. В двора забръмча електрическа резачка, последвана от силен удар от падащ клон. Разкрякаха се няколко патици от близкото езеро.

Али взе дистанционното и намали звука.

— Луда работа — каза тихо тя. — Били е убил сестра ми. Сигурна съм.

— Да — съгласи се Хана, прибирайки косата си на кок. — Но това лице изобщо не прилича на неговото.

Али присви очи.

— А да си чувала някога за фотошоп?

— Полароидните снимки не могат да се обработват на фотошоп — рече тихо Спенсър.

Всички се спогледаха загрижено. След това Спенсър си пое дълбоко дъх, в съзнанието й изникнаха онези блестящи сини очи. Още откакто беше видяла снимката, в главата й се беше заформила една теория.

— Ами ако не Били, а някой друг е направил тази снимка?

— Кой например? — попита Хана и прокара длани по ръцете си.

Спенсър прехапа розовия нокът на показалеца си.

— Ами ако ги е направила Мелиса?

Хана изпусна на земята четката за руж, която държеше, и във въздуха се разнесе розово облаче. Али вдигна глава; пред очите й беше паднал един рус кичур. Устата на Емили оформи едно малко „О“. Никой не обели нито дума.

— Тя те м-мразеше, Али — заекна Спенсър. — Мелиса знаеше, че двамата с Иън се срещате и искаше да си отмъсти.

Али се ококори.

— Какви ги говориш?

— Възможно е Мелиса да ни е снимала онази нощ — И тя да е убила Кортни. Преди две седмици, точно преди пожара, я видях да обикаля из гората и да търси нещо, сигурно тези две снимки. Може да се е уплашила, че полицията ще ги намери, докато търси трупа на Иън. Когато не е успяла да ги открие, е запалила гората, за да се увери, че наистина ще изчезнат. Само че те не са изгорели.