Емили се наведе да разгледа снимката, която се намираше най-отгоре върху купчината. На нея бяха децата и родителите Дилорентис — само две деца, не три. Али беше в седми клас, лицето й беше малко по-закръглено, косата й — малко по-светла. До нея стоеше Джейсън, усмихнат, но със сериозен поглед. Родителите им бяха поставили ръцете си на раменете на децата си и се усмихваха гордо, сякаш нямаше какво да крият.

Тя погледна отново към Джейсън, все още разтърсена от сблъсъка им в коридора.

— Сигурна ли си, че брат ти не знае коя си наистина? — прошепна тя.

Али седна на дивана и яростно разтърси глава.

— Не знае. — Тя стрелна предупредително Емили с поглед. — И моля те, не му казвай. Семейството ми вярва, че аз съм Кортни. Това е единственият начин да продължат да вярват, че съм добре.

Емили се облегна назад и кожата изскърца под краката й.

— Обещавам.

След това се протегна и хвана Али за ръката. Тя беше студена и лепкава.

— Много ми липсваше днес. Исках да те питам нещо.

Али гледаше ръката на Емили върху нейната. Устните й леко се разтвориха.

— Какво?

Сърцето на Емили тупкаше бързо.

— Ами утре в училище има бал по случай Свети Валентин.

Али помръдна челюстта си. Долните й зъби леко се показаха.

— Та се чудех дали ти… — Емили замълча, думите щипеха езика й. — Дали искаш да отидеш с мен. Като на среща. Можем да се комбинираме със сестра ми и нейния приятел. Ще бъде много забавно.

Али издърпа ръката си.

— Ем… — започна тя. Ъгълчетата на устните й потрепнаха, сякаш потискаше смеха си.

Стомахът на Емили се сви. Изведнъж тя се озова в дървесната къщичка на Али, минутки след като се беше навела и я беше целунала по устните. За няколко сладки мига Али отвърна на целувката й, но после се отдръпна.

— Сега вече знам защо така се умълчаваш, когато се преобличаме в съблекалнята — подразни я тя.

Емили скочи и се блъсна в ъгъла на огромната мраморна дъска за шах върху холската масичка. Бялата царица се залюля и падна.

— Трябва да вървя.

Лицето на Али повехна.

— Какво? Защо?

Емили грабна якето си, което беше оставила на облегалката на стола.

— Просто си спомних, че имам домашно.

Очите на Али бяха изпълнени с тревога.

— Не искам да си ходиш.

Брадичката на Емили трепереше. Не плачи, каза си тя на ум.

— Онзи ден, когато ти казах какво чувствам към теб, бях напълно сериозна. — Али хвана Емили за ръката. Навън светна лампата над входната врата на съседите. — Но първо трябва да оправя живота си, нали?

Емили потърси в джоба на якето си ключовете от колата. Това сигурно беше просто извинение. Може би утре Али щеше да се забавлява за нейна сметка. Емили не трябваше да й се доверява така скоро. Очевидно тя не се беше променила чак толкова.

— Няма да те зарежа — обеща Али, сякаш можеше да чете мислите в пламналата й глава. — Най-важното е, че отново сме приятелки. Пак можем да отидем заедно на бала. И ми се иска всички заедно да се приготвим за него.

— Всички ли? — примигна Емили.

— Ти, аз, Спенсър, Хана… — Али я погледна, изпълнена с надежда. — Може би дори Ариа? Мислех след това да отскочим до къщата на семейството ми край Поконос. — Тя стисна ръката на Емили. — Искам отново да сме заедно, както едно време.

Емили изсумтя, но пусна ключовете в джоба си.

Али потупа дивана до себе си.

— Моля те, остани. След като вече знам, че ще ходиш, трябва да поговорим за бала. Обзалагам се, че дори не си си избрала още рокля.

— Ами, не съм. Мислех да облека нещо на сестра ми.

Али я щипна игриво.

— Точно както едно време.

Емили се облегна назад. Чувствата бушуваха в гърдите й, но щом Али отвори един брой на „Тийн воуг“ и посочи няколко парти-рокли, които биха подчертавали прасковената кожа на Емили, настроението й започна да се оправя. Може би наистина прибързваше. Али се беше върнала — всичко постепенно щеше да си дойде на мястото.

Когато Али стигна до „Севънтийн“, Емили чу стъпки по коридора. Джейсън застана до стълбите и надникна в хола. Челото му се набърчи, ъглите на устата му увиснаха надолу и той стисна толкова здраво перилата, че кокалчетата на пръстите му побеляха.

Емили зяпна от изненада. Но преди да успее да смушка Али, Джейсън излетя от къщата и тресна вратата зад гърба си.

20.

Въпросът е просто да кажеш „не“

В ранния съботен следобед Ариа слезе от субаруто, заключи го и тръгна през паркинга на мола. Майк вървеше до нея с плътно прилепнала качулка на якето си. Ариа се беше съгласила да го придружи до оптиката в мола „Кинг Джеймс“, за да си вземе още един чифт лещи — непрекъснато ги губеше, а не смееше да си сложи очилата. Напоследък Мередит си припяваше непрекъснато разни песни от „Пепеляшка“, докато боядисваше детската спалня — в неутрално жълто, тъй като Мередит и Байрън не искаха да разберат пола на детето си, преди да се роди — и Ариа отчаяно си търсеше поводи да се измъкне от къщата.

Телефонът й иззвъня. Тя го измъкна от джоба си и погледна екрана. Уайлдън. Стомахът й се сви от страх. Защо й се обаждаше? Дали е разбрал, че тя е изпратила в полицията снимката, която беше намерила в гората? Тя натисна бутона за изключване на звука и пусна телефона в джоба си с разтуптяно сърце.

Знаеше, че е постъпила правилно, като е изпратила анонимно снимките в роузуудската полиция. Така щеше да се предпази — не искаше повече да е в центъра на този случай. Мислеше да каже на полицаите и за Мелиса, която беше видяла да тича през гората, но ако това се окажеше просто съвпадение? И определено нямаше намерение да им съобщи за това, че е видяла Кортни — Али — до кладенеца… или за какво бяха говорили.

— Ще ходиш ли на бала довечера? — попита тя брат си, докато вървяха бавно към входа на мола от страната на „Сакс“.

Майк я погледна с крайчеца на окото си.

— Ти как мислиш?

Ариа заобиколи един голям джип, чиято задница стърчеше извън мястото за паркиране.

— Ами… да? — Откакто се бяха върнали, Майк посещаваше всяко организирано от „Роузууд дей“ празненство.

Той се спря и сложи ръце на хълбоците си. От ноздрите му излизаше пара.

— Да не би да искаш да кажеш, че не си чула? — попита я подозрително той.

Ариа примигна.

— Изцапаното бельо? — Той плесна с ръце до дупето си. — Посерко?

Ариа прокара език по зъбите си. Сега, като се замисли, май беше чула, че Майк има нов прякор. Но пък беше решила, че това е някакъв откачен лакроски ритуал.

— Някой подхвърлил изцапано бельо в шкафчето ми — проплака Майк, пъхна ръце в джобовете на якето си и се повлече към двойните врати на мола. — Снимали ги и ги разпратили на всички. Каква тъпотия. Аз дори не нося боксерки на „D&G“.

— Знаеш ли кой го е направил? — попита Ариа.

— Сигурно е някой, който ме мрази.

Косъмчетата по врата на Ариа настръхнаха. Това й звучеше като нещо, което А. би направил. Тя огледа паркинга, но той беше пълен предимно с измокрени майки и бебешки колички. Никой не ги гледаше.

— Сега всички ми се подиграват. Дори се опитаха да ме накарат да си върна лакроската гривна — продължи Майк.

— Върна ли я? — попита Ариа, стъпвайки на бордюра.

— Не. — Гласът на Майк прозвуча смутено. — Ноъл се застъпи за мен.

Ариа изпита удоволствие от отговора му.

— Много мило.

— Но като гледам как вървят нещата, току-виж съм се върнал в Исландия, да се запиша в елфската комуна — проплака Майк.

Ариа изсумтя и задържа вратата, за да влезе брат й. Вълна от топъл въздух разроши косата й.

— Това е просто някакъв глупав прякор. Всичко ще отмине.

Майк изсумтя.

— Съмнява ме.

Когато двамата влязоха през големите двойни врати в „Сакс“, Ариа забеляза поставената вляво маса с два малки олтара: един за Али и един за Джена. Подобни паметници изникваха на най-различни места в Роузууд — в местния „Уауа“, луксозен магазин за сирена на Ланкастър авеню, и в „Майти куил“, малка книжарница близо до колежа „Холис“, където Ариа и Али обичаха да ходят и тайно да четат книги за секса. Ариа се спря, привлечена от една снимка на Джена. Тя беше същата, която А. беше изпратил на Емили — с Джена, Али и едно скрито русо момиче, за което вече знаеха, че е било Кортни. Ариа грабна сребристата рамка и я обърна. Откога тази снимка стоеше чук? По този начин ли Били — или който там беше А. — се беше сдобил с нея?

— По дяволите — прошепна рязко Майк, хващайки Ариа за ръката. — Дай да минем оттук. — Той зави надясно и я поведе към домашните потреби.

— З-защо? — попита Ариа.

Майк я изгледа лошо.

— Уф! Не искам да се срещам с Хана. Скъсахме.