Слабичката сервитьорка с френски вид и високи скули доприпка до масата им. Хана й подаде менюто, без да поглежда в него.

— Ще вземем миди с пържени картофки.

Сервитьорката кимна и се отдалечи, спирайки се край масата до прозореца, която беше заета от няколко момичета от квакерското училище.

Али извади телефона си от куфарчето си от намачкана кожа.

— Така. Време е за Операция ДРК — да размажем кучките.

— Супер — изчурулика Хана. Тя беше абсолютно готова за това. Кейт, Наоми и Райли бяха обикаляли цял ден наперено из училище, разказвайки на всички, че билетите за модното ревю на Хана са били фалшиви. А сутринта на закуска Кейт се оплака на баща й, че Хана я завлякла за нищо чак до Ню Йорк и така пропуснала репетицията за „Хамлет“. Както обикновено, баща й повярва на Кейт. Хана дори не се опита да се защити. Имаше ли смисъл?

— Измислих най-идеалното отмъщение. — Али почука с пръст по екрана на своя айфон. — Нали ни видя онзи ден в стаята на Кейт?

— Да. — Хана натика пазарските си торби под масата в сепарето.

Али започна да натиска бутоните на телефона си.

— Преди да се прибереш, бяхме изпили доста ром и те започнаха да пишат любовни писма на момчетата, по които си падат.

— Любовни писма? Наистина ли? — Хана сбърчи нос. — Това е толкова…

— Детинско? — Али завъртя очи. — Знам. Както и да е, трябваше да видиш писмата, които написаха. Много пикантни. — Тя се наведе напред. Устните й се озоваха толкова близо, че Хана усети мириса на ягодовия й гланц за устни. — Аз, естествено, не участвах, разбира се, защото като Кортни не бях прекарала достатъчно време в училището, за да си падам по някого. Но точно преди да си тръгна откраднах писмата и ги сканирах в стария офис на майка ти. Сега са в телефона ми. Можем да ги разпечатаме и да ги разпространим на бала. Нали на Свети Валентин се празнува дори несподелената любов!

Али изкара снимките на екрана на телефона си и го размаха пред лицето на Хана. Писмото на Кейт разкриваше, че тя тайно си пада по Шон Ейкърд, бившия на Хана, и тя се кълнеше, че е готова да посещава сбирките на Клуба на девствениците с него. Любовното писмо на Райли беше до Сет Кардиф, набито момче от отбора по плуване. Очевидно много й харесваше как изглежда в прилепналия си плувен костюм „Спийдо“. Писмото на Наоми беше до Кристоф Бригс, пламенният режисьор от клуба по театрално майсторство в „Роузууд дей“, в което тя искаше да се опита да го „откаже от гейските му настроения“. Всяко момиче беше подпечатало писмото си с ярко начервена целувка. Сигурно са били много пияни, когато са ги писали. Какво унижение.

— Супер. — Хана и Али плеснаха възторжено ръце.

— Така че до бала ще продължа да се преструвам, че съм най-добра приятелка с тях. Не трябва да разберат, че разговаряме, защото това ще провали цялата работа.

— Разбира се — съгласи се Хана. Това щеше да е най-великото, най-удовлетворяващо повторение на първия път, когато Али заряза Наоми и Райли, точно преди благотворителния бал в „Роузууд дей“ в шести клас. Хана никога нямаше да забрави ужасените изражения на лицата им, когато разбраха, че са заменени. Какво удовлетворение.

— А ти всъщност защо ги заряза тогава? — попита Хана. Двете никога не бяха обсъждали този въпрос — Хана се страхуваше да го повдигне, защото можеше да развали приятелството й с Али. Но това се беше случило преди много години, а сега двете най-после бяха равни.

Двойните врати на кухнята се люшнаха и навън излезе сервитьорка, която носеше табла с чинии. В единия край на устата на Али потрепна мускулче.

— Разбрах, че всъщност изобщо не са ми приятелки.

— Да не са ти сторили нещо? — притисна я Хана.

— Може и така да се каже — промърмори уклончиво Али.

Група момичета, които седяха на няколко маси от тях, разглеждаха един брой от „Ъс Уийкли“, и разменяха клюки за неуспешните пластични операции на разни звезди. Двойка възрастни съпрузи похапваха от парче разтопен шоколадов кейк. Пред Хана и Али се появиха чиниите с миди и пържени картофки, над които се вдигаше пара. Али веднага се нахвърли на храната, а Хана се забави за миг, опитвайки се да се досети какво са направили Наоми и Райли.

— Планът с писмата е страхотен! — Хана грабна едно картофче от върха на купчината. — Ще стане точно като с прочутата бележка на Уил Батърфийлд.

Али се спря за миг, стиснала една мида между палеца и показалеца си. Между веждите й се оформи бръчка.

— А?

— Нали се сещаш — продължи Хана. — Онзи път, когато ти намери бележката, която Уил Батърфийлд беше написал на учителката си по математика, и накара Спенсър да я прочете по училищната уредба? Класика!

Замъгленият поглед на Али постепенно се проясни и устата й се разтегли в усмивка.

— А, да. Вярно. — Усмивката й бързо премина в мръщене. — Извинявай. Всичко ми се струва толкова отдавна.

Хана пъхна една мида в устата си и се запита дали не трябваше да си мълчи.

— Няма нищо — рече тя и потупа Али по ръката. Но вниманието на приятелката й беше насочено другаде. Хана проследи погледа й към атриума. Някой се беше скрил зад бълбукащия фонтан и ги гледаше. Стомахът на Хана се сви. Мерна се кичур руса коса и Хана се сети за полароидната снимка, която Ариа беше намерила. Лицето, отразено в прозореца. Сега по новините твърдяха, че може би Били не е виновен за всички убийства. Кошмарът им сякаш се завръщаше.

Хана погледна към Али.

— Кой беше това?

— Не знам — прошепна Али в отговор. Ръцете й трепереха.

Хана затаи дъх, наблюдавайки, чакайки, но пред фонтана мина група деца, които закриха гледката. Когато се отдалечиха, човекът, който ги наблюдаваше, беше изчезнал.

19.

Най-важният въпрос в живота на Емили

Докато Емили навлизаше в новия квартал на Али, върху волвото й се изсипваше пороен дъжд. Декоративното езеро със старомодния му дървен белведере и тръстиковото мостче изглеждаше тихо и спокойно в студената, зимна тъмнина. Емили вече си представяше как ще седи заедно с Али край езерцето през пролетта, ще се държат за ръце и ще духат цъфнали глухарчета. Представяше си как двете ще карат колела из квартала и ще си правят къмпинг в големия й заден двор, като се будят на всеки няколко часа, за да се целунат. Представи си как спира пред дома на Али, за да я вземе за бала по случай Свети Валентин, а Али слиза по стълбите, облечена с великолепна червена копринена рокля и червени сатенени обувчици.

Дано не изпреварваше нещата.

След разговора с Карълайн на вечеря Емили реши днес след училище да покани Али на бала. Проблемът беше, че не я видя никъде. Не беше в „Стийм“ с Наоми, Райли и бъдещата доведена сестра на Хана, Кейт. Не я видя в коридора през междучасието между третия и четвъртия час, когато отиваше към кабинета по химия. Не се появи и в салона. През шестото междучасие, разтревожена до такава степен, че чак й прилошаваше, Емили помоли учителя си по керамика да й позволи да отиде до тоалетна и хукна из училището, надничайки във всички стаи с надеждата да зърне лицето на Али. Балът беше на следващия ден. Не разполагаше с много време.

Лампата над вратата на семейство Дилорентис светеше, а семейното БМВ беше спряно на алеята. Емили си пое дълбоко дъх, загледана в светофара на улицата на Али. Ако през следващите пет секунди светне зелено, значи Али ще се съгласи, каза си тя. Преброи бавно до пет. Светофарът продължи да свети червено. Най-добре две от три, реши тя.

Минаха още пет секунди, но светофарът продължаваше да свети червено. Тя въздъхна, излезе от колата, притича по пътеката и позвъни на звънеца. Чуха се стъпки и вратата се отвори. На прага застана Джейсън Дилорентис, русата му коса беше сресана плътно назад, беше брадясал и облечен в протрити дънки и тениска на колежа „Пен“. Когато видя Емили, той се смръщи. Последния път, когато се видяха, той й се развика заради това, че е ударила колата му. Напрегнатото изражение на лицето му я накара да си помисли, че не го е забравил.

— Здрасти — рече тя, леко треперейки. — Дойдох да видя… Кортни. — Тя успя да се усети навреме, преди да каже Али.

— А, разбира се. — Джейсън се обърна и извика към втория етаж името на Кортни, след което се обърна и изгледа продължително Емили. Тя се изчерви. Взе малката кучешка дървена статуя, която стоеше на масичката в коридора и започна да я върти в ръцете си, просто за да има с какво да се занимава.

— Значи двете с Кортни сега сте приятелки, а? — попита най-накрая Джейсън. — Просто ей така?

— Аха. — И какво от това, искаше й се да добави.

— Здрасти! — Али изтича надолу по стълбите. Русата й коса беше вързана на опашка и тя беше облякла небесносиня тениска. В седми клас обожаваше да носи небесносини дрехи, защото подхождаха на очите й. — Каква приятна изненада!

Емили се обърна към Джейсън, но той беше изчезнал.

— Здрасти — отвърна тя, леко замаяна.

— Хайде да идем в хола — предложи Али, завъртя се и се запъти към една стая в дъното на коридора. Тя беше голяма, квадратна и тъмна, и миришеше на камина. В ъгъла беше поставен голям телевизор с плосък екран, тежките кадифени завеси бяха спуснати пред прозорците, а по средата на масата стоеше кристална купа, пълна с розови бонбони „М&М“. На пода, покрай столовете и секцията, бяха пръснати снимки.