— Извинявай — пое си дъх Спенсър, а Мелиса подкара джипа по алеята, като едва не събори олтара на Джена. Той беше станал три пъти по-голям от първоначалния. Олтарът на Али пред стария дом на семейство Дилорентис също се беше разраснал, отрупан със свещи, цветя, плюшени мечета и стари снимки на Али като дете.

Само ако знаеха хората, помисли си Спенсър. Момичето от онези стари снимки беше все още живо. Толкова й беше трудно да повярва.

Мелиса също гледаше към олтара на Али.

— Кортни виждала ли го е? — попита тя.

Стомахът на Спенсър се сви. Стори й се странно да чуе името на Кортни сега, след като знаеше истината.

— Не знам.

На края на улицата господин Съливан, който живееше на ъгъла, разхождаше двете си шотландски овчарки. Мелиса излезе от квартала и двете продължиха да пътуват в мълчание още няколко минути, минаха покрай фермата на Джонсън, която продаваше органични масло и зеленчуци, след това подминаха големия градски парк. Двама души правеха сутрешния си джогинг, навели глави срещу бръснещия вятър.

Мелиса вдигна слънчевите си очила на главата и погледна Спенсър с ъгъла на окото си.

— Ти виждаш ли се с Кортни?

— Аха — отвърна Спенсър и придърпа ръкавите на палтото си върху голите си ръце.

Мелиса стисна по-силно волана.

— Смяташ ли, че това е добра идея?

Колата спря на знака „стоп“. Една катерица се стрелна през пътя, навирила във въздуха пухкавата си опашка.

— Защо да не е? — попита Спенсър.

Мелиса тропна с крак по пода.

— Не знаеш кой знае колко неща за нея. Когато Джейсън ми каза за Кортни, добави, че не е много стабилна.

Тя отново даде газ и прекоси кръстовището. Спенсър умираше от желание да каже на Мелиса онова, което сестра й не знаеше — че нестабилната сестра е мъртва.

— Ти никога не си разговаряла с нея — каза вместо това тя.

Гласът на Мелиса се втвърди.

— Просто смятам, че трябва да внимаваш с нея. Не бързай да завързваш приятелство.

Те отбиха в алеята към „Роузууд дей“ и спряха зад няколко жълти училищни автобуси. Децата слизаха от тях и се втурваха по стълбите към фоайето, нетърпеливи да избягат от хапещия студ. Спенсър погледна обвинително сестра си.

— Казваш го само защото мразеше Али и не харесваш Кортни по подразбиране.

Мелиса завъртя очи.

— Не създавай драми. Просто не искам да пострадаш.

— Как ли пък не — изсумтя Спенсър. — Защото ти никога не си се опитала да ме нараниш. — Тя отвори вратата, изскочи навън и я затръшна зад себе си.

Коридорите миришеха на прясно опечени кифлички от „Стийм“. Когато Спенсър се доближи до шкафчето, Али излезе от тоалетната. Сините й очи блестяха в идеален синхрон с училищното й сако.

— Здрасти! — извика тя и я прегърна през раменете. — Точно човека, когото исках да видя. Ще се подготвяме за бала утре, нали?

— Да — отвърна Спенсър, избирайки комбинацията на ключалката си твърде бързо и пропускайки едното число. Раздразнена, ритна вратичката.

Али се намръщи.

— Какво не е наред?

Спенсър разкърши врата си, опитвайки се да се успокои.

— Мелиса ме подлудява.

Али постави ръце на хълбоците си. Две момчета от отбора по футбол минаха покрай тях и й подсвирнаха одобрително.

— Пак ли се карахте заради майка ти?

— Не… — Спенсър най-накрая отвори шкафчето си. Съблече палтото си и го окачи на кукичката. — Всъщност се сдърпахме заради теб.

— Заради мен? — Али притисна длан към гърдите си.

— Да. — Спенсър се изсмя рязко. — Казах й, че излизаме заедно. Тя ми каза, че трябва да стоя настрани от теб.

Али изчетка един невидим косъм от сакото си.

— Е, може би е загрижена за теб.

Спенсър изсумтя.

— Познаваш Мелиса. Със сигурност не е загрижена за мен.

Едно мускулче на шията на Али запулсира.

— Тогава защо го е казала?

Спенсър прехапа долната си устна. Мелиса и Али никога не се бяха разбирали. Али беше единствената, която в онези години не искаше да прилича на Мелиса. Точно преди да изчезне, тя дори я беше подразнила, че Иън може да си намери нова приятелка, докато Мелиса е в Прага. А Мелиса със сигурност подозираше, че Али се заиграва с Иън. Два месеца по-рано Спенсър и Мелиса седяха в горещото джакузи в задния им двор и Мелиса беше признала, че знае за изневерите на Иън в гимназията.

— Иън ще съжалява за това до края на живота си — беше казала тя. Спенсър я попита какво смята да прави с момичето, с което й е изневерил, а Мелиса се усмихна злобно. — Кой каза, че вече не съм направила нещо?

Наблизо се затръшна врата на шкафче. Нечий телефон иззвъня. Музиката, която звучеше през междучасията, също млъкна, което означаваше, че трябва да си отиват по стаите. Спенсър вдигна поглед към Али, която я гледаше, вероятно чудейки се какво ли се върти в главата й.

— Смяташ ли, че има някакъв начин Мелиса да знае, че ти не си Кортни? — попита тя.

Али отстъпи назад. Челото й се набърчи.

— Не. Няма начин.

— Сигурна ли си?

— Абсолютно. — Али отметна дългата си руса коса през рамо. Един първокурсник, който стоеше наблизо, ахна и изпусна учебника си по биология на мраморния под. — Честно, Спенс, Мелиса сигурно просто завижда. Вече и двете имате още една сестра… а аз харесвам повече теб.

Топло, спокойно усещане заля Спенсър, докато Али се сбогува с нея и тръгна по коридора към крилото по изобразително изкуство. Спенсър прекоси фоайето на път към стаята си, но когато подмина „Стийм“, закаченият на стената брой на „Филаделфия сентинъл“ я накара да спре.

— О, Господи — прошепна тя.

На първата страница беше отпечатана снимката, която Ариа беше намерила предишната нощ и размазаните, страховити очи се взираха право в Спенсър. Тя веднага разпозна лицето.

Мелиса.

18.

Две модни маниачки, един хитър план

Въпреки че беше едва четири часа в петък, „Рив Гош“, френското бистро в мола „Кинг Джеймс“, беше препълнено с добре облечени и фризирани гимназистки. По празните столове бяха оставени великолепни кожени чанти, а под масите бяха напъхани големи блестящи пазарски торби, щамповани с лъскави дизайнерски етикети. Сервитьорите, облечени с безупречни бели ризи и тесни черни панталони, сновяха между гостите, сервирайки бутилки вино и крем брюле. Във въздуха ухаеше на приготвено в масло ескарго и превъзходно изпържени белгийски картофки.

Хана въздъхна от удоволствие. От доста време не беше идвала в „Рив Гош“ и мястото много й липсваше. Дори само стоенето във фоайето му я караше да се чувства чудесно. Сякаш беше преминала през мигновена терапия.

Домакинята поведе Хана и Али през трапезарията. И двете момичета носеха тежки торби от „Отър“. Бяха прекарали час и половина там, изпробвайки почти всичко в магазина. За пръв път Хана не седеше на дивана като грозна, пъпчасала крава, докато Али дефилира пред тройните огледала, облечена в рокли втори номер и тесни дънки. Днес тя изглеждаше също толкова добре в панталоните с висока талия, прилепналите рокли и подчертаващите фигурата дрехи. Али дори се беше допитала до нея за едни светли дънки — все пак тя беше прекарала три години в болница и беше изгубила връзка с модата.

Единственият тъжен спомен беше от последния път, когато Хана беше дошла в „Отър“ с приятел — Майк я беше завел там на първата им среща и й беше подбрал за проба няколко шантави, твърде тесни дрехи. Тя го беше споменала само веднъж пред Али, когато я попита дали Наоми и Райли стоят зад оная работа с изцапаното бельо. Али отвърна, че не е сигурна, но не би се изненадала, ако е така.

Двете се настаниха в едно сепаре. Али извади един копринен шал от торбата си и го уви около шията си.

— Искам утре, след бала по случай Свети Валентин, всички да отидем в къщата ни в Поконос. Можем да се напием, да си вземем гореща вана, да се сближим отново…

— Ще бъде страхотно — плесна с ръце Хана.

За миг на лицето на Али се изписа несигурност.

— Смяташ ли, че останалите ще се съгласят?

— Спенсър и Емили със сигурност ще бъдат „за“ — отвърна Хана. Ариа, от друга страна, не спираше да говори за някакъв стар кладенец.

— Али каза, че той я е вдъхновил за рисунката на знаменцето — беше прошепнала тя на Хана предишната нощ по телефона. — Някога да ти е споменавала нещо за кладенец?

— Не, но на кого му пука? — беше отговорила Хана, без да разбира накъде бие Ариа с тези въпроси. Значи Али си е имала свой таен кладенец на желанията. На кого му пука?

— Ще трябва да си вземем алкохол и снаксове — започна Али да изброява на пръсти всички необходими неща.

Хана си представи пътуването до Поконос. Пият вино и си разказват разни тайни неща. Седят в джакузито по бански, само че този път Хана нямаше да покрива срамежливо закръгления си корем. Навремето ужасно много се притесняваше, че всички ще я подиграват, винаги мислеше, че е на ръба да бъде прогонена. Но сега в града царуваше новата Хана — красивата, слаба, самоуверена Хана.