— Спенсър? — извика отново Ариа. Тя протегна ръка и в копнежа си да чуе някакъв звук, докосна вятърните камбанки, които висяха над вратата. Те зазвъняха мелодично.

Ариа се върна в хамбара точно когато Хана и Емили се събудиха.

— Сънувах толкова странен сън — промърмори Емили, разтърквайки очите си. — Али падаше в един ужасно дълбок кладенец, в който имаше едни такива грамадни растения.

— Аз сънувах същото! — извика Хана. Те се спогледаха смутено.

Спенсър дотича до вратата, замаяна и объркана.

— Къде е Али? — извикаха останалите в един глас.

— Не знам — отвърна Спенсър с отсъстващ глас и се огледа. — Мислех си… Не знам.

До този момент полароидните снимки вече бяха събрани от земята и прибрани на сигурно място в джоба. Но фотоапаратът се включи случайно, светкавицата проблесна. Появи се нова снимка.

Щрак.

Бръм.

Момичетата погледнаха към прозореца, стреснати и уплашени като сърни. Имаше ли някой там? Али? А може би бяха Мелиса или Иън. Все пак те си бяха тръгнали съвсем скоро.

Момичетата стояха неподвижно. Минаха две секунди. Пет. Десет. Цареше пълна тишина. Сигурно е бил вятърът, решиха те. Или някоя клонка е одраскала стъклото, издавайки същия дразнещ звук като стърженето на тебешир върху черна дъска.

— Мисля, че искам да се прибера у дома — каза Емили на приятелките си.

Момичетата си тръгнаха заедно от хамбара — раздразнени, смутени, разтърсени. Али ги беше зарязала. С приятелството им беше свършено. Те прекосиха двора на Спенсър, без въобще да предполагат какви ужасни неща ги очакват. Лицето до прозореца също беше изчезнало, беше поело след Али надолу по пътеката. Началото беше поставено. Онова, което трябваше да се случи, се случваше.

Само след няколко часа Али щеше да е мъртва.

1.

Едно разбито семейство

Спенсър Хейстингс разтърка подпухналите си от съня очи и пусна една филийка в то етера. Кухнята ухаеше на прясно сварено кафе, сладки и препарат за миене на съдове с мирис на лимон. Двата лабрадудъла, Руфъс и Биатрис, се мотаеха в краката й и махаха с опашки.

Малкият телевизор с плосък екран в ъгъла предаваше новините. Една репортерка, облечена със синьо сако „Бърбъри барн“ стоеше до началника на роузуудската полиция и някакъв сивокос мъж с черно сако. Надписът на дъното на екрана гласеше „Роузуудските убийства“.

— Клиентът ми беше несправедливо обвинен — обяви мъжът с костюма. Това беше общественият защитник на Уилям „Били“ Форд, който говореше за пръв път пред пресата след ареста на Били. — Той е напълно невинен. Бил е натопен.

— Да, бе! — изсъска Спенсър. Докато си наливаше кафе в чашата, ръката й трепереше. За нея нямаше никакво съмнение, че преди четири години Били е убил най-добрата й приятелка Алисън Дилорентис. А сега беше убил Джена Кавана, сляпото момиче от випуска на Спенсър, както и може би Иън Томас — бившето гадже на Мелиса, тайната любов на Али и набеден за неин убиец. В колата на Били полицаите бяха намерили окървавената тениска на Иън и сега търсеха трупа му, въпреки че нямаха никакви улики.

По улицата, на която живееше Спенсър, избръмча камионът за събиране на отпадъците. Секунда по-късно същият звук се разнесе и от високоговорителя на телевизора. Спенсър отиде в хола и дръпна пердетата на предния прозорец. И, естествено, забеляза новинарския бус, паркиран на завоя. Операторът се въртеше и насочваше камерата от човек на човек, а друг мъж, който държеше гигантски микрофон на дълга стойка, го навеждаше срещу силния вятър. През прозореца Спенсър можеше да види устата на репортерката, а гласът й се чуваше пред говорителите на телевизора.

Задният двор на семейство Кавана, намиращ се от другата страна на улицата, беше обграден с жълта полицейска лента. След убийството на Джена на алеята пред къщата непрекъснато стоеше паркирана полицейска кола. Кучето-водач на Джена, яка немска овчарка, надничаше през прозореца на всекидневната. През последните две седмици беше стояло денонощно там, сякаш търпеливо чакаше Джена да се върне.

Полицията беше открила отпуснатото й, безжизнено тяло в канавката зад къщата. Според полицейския доклад родителите на Джена се прибрали в събота вечер в празната къща. Господин и госпожа Кавана чули неспирния неистов лай от задния двор. Кучето-водач на Джена било завързано за дърво… но нея я нямало. След като развързали кучето, то хукнало право към ямата, която била изкопана няколко дни по-рано от водопроводчиците, за да поправят спукана тръба. Но в ямата открили не само новата тръба — като че ли убиецът е искал Джена да бъде открита.

Анонимно обаждане отвело полицията до Били Форд. Ченгетата го обвиниха и за убийството на Алисън Дилорентис. В това имаше смисъл — Били беше участвал в строителната бригада, която работеше по белведера1 в задния двор на семейство Дилорентис през същия уикенд, когато Али изчезна. Тя се беше оплакала от похотливите погледи, които работниците й бяха хвърляли. Тогава Спенсър реши, че Али просто се хвали. Сега вече знаеше какво се беше случило в действителност. Тостерът щракна и Спенсър се върна в кухнята. Новините вече се предаваха от студиото, където на дълго бюро седеше тъмнокоса водеща с големи халки на ушите.

— В лаптопа на господин Форд бяха открити уличаващи снимки, които по-късно доведоха до неговия арест — произнесе водещата със сериозен глас. — Снимките показват, че мъжът е следил отблизо госпожица Дилорентис, госпожица Кавана и четирите момичета, известни като „малките сладки лъжкини“.

На екрана се появи монтаж от стари снимки на Джена и Али, много от които изглеждаха направени така, сякаш фотографът се е крил зад някое дърво или в кола. Последваха подобни снимки на Спенсър, Ариа, Емили и Хана. Някои фотографии бяха от седми клас, когато Али беше все още жива, но други бяха по-скорошни — имаше една на четирите, облечени с тъмни рокли и с обувки на високи токчета на процеса на Иън, в очакване той да се появи. На друга се бяха събрали до люлките в „Роузууд дей“, облечени с вълнени палта, шапки и ръкавици, и най-вероятно обсъждаха новия А. Спенсър присви очи.

— Освен това на компютъра на господин Форд бяха открити съобщения, които съвпадаха със заплашителните бележки, изпращани на някогашните най-добри приятелки на Алисън — продължи водещата. По екрана преминаха снимката на Дарън Уайлдън, който излиза от изповедалнята и няколко познати имейла и разговори в месинджъра. Всяка бележка беше подписана единствено с буквата А. Откакто Били беше арестуван, Спенсър и приятелките й не бяха получили нито едно съобщение.

Спенсър отпи от кафето, като почти не усети горещата течност, която се стичаше в гърлото й. Струваше й се много странно, че Били Форд — човек, когото тя въобще не познаваше — стои зад всичко, което се беше случило. Спенсър нямаше представа защо го беше направил.

— Господин Форд има дълго досие — продължи водещата. Спенсър надникна над чашата си с кафе. Клип от Ю Тюб показваше замъгления образ на Били и някакъв мъж с бейзболна шапка, които се биеха на паркинга на „Уауа“. Дори след като мъжът падна на земята, Били продължи да го рита. Спенсър притисна ръка към устата си, представяйки си как Били прави същото с Али.

— А тези снимки, открити в колата на господин Форд, не са виждани досега.

На екрана се материализира размазана полароидна снимка. Спенсър се наведе напред и очите й се разшириха. Снимката показваше вътрешността на хамбара — нейния хамбар, който беше съсипан от пожара преди няколко седмици. Предполагаше се, че го е подпалил Били, за да унищожи доказателствата, свързващи го с убийствата на Али и Иън. На снимката се виждаха четири момичета, които седяха на кръглия килим в центъра на стаята, навели глави. До тях стоеше изправено пето момиче, вдигнало ръце във въздуха. Следващата снимка показваше същата сцена, само че правото момиче се беше придвижило с няколко инча наляво. На третата една от седналите девойки се беше изправила и вървеше към прозореца. Спенсър разпозна мръснорусата й коса и късата спортна пола. Тя ахна изненадано. Гледаше своето по-младо аз. Снимките бяха от нощта, когато Али изчезна. Били беше стоял пред хамбара и ги беше наблюдавал.

А те така и не го бяха разбрали.

Някой сухо се изкашля зад гърба й. Спенсър рязко се обърна. Госпожа Хейстингс седеше до кухненската маса, вперила безизразен поглед в чашата си с черен чай. Беше облякла сивите си панталони за йога с мъничката дупка на коляното, мръсни бели чорапи и няколко номера по-голямо поло „Ралф Лорън“. Косата й беше не сресана, а на лявата й буза се забелязваха няколко трохички от препечената филийка, която беше хапнала за закуска. Обикновено майката на Спенсър не си позволяваше да се появява във вид, който не е идеален, дори и пред кучетата.

— Мамо? — рече колебливо Спенсър, чудейки се дали майка й също беше видяла полароидните снимки. Госпожа Хейстингс извърна толкова бавно главата си към нея, сякаш се движеше под вода.

— Здрасти, Спенс — каза тя безизразно. След това отново погледна към чашата си и втренчи отчаян поглед към пакетчето чай, което киснеше във водата на дъното й.

Спенсър сдъвка върха на лакирания си розов нокът. На всичкото отгоре майка й се държеше като зомби… и за всичко беше виновна тя. Само ако не се беше раздрънкала за ужасната семейна тайна, която Били, представяйки се за А., й беше разкрил: че баща й е имал връзка с майката на Али и че Али е полусестра на Спенсър. Само ако Били не я беше убедил, че майка й знае за това и е убила Али, за да накаже съпруга си. Спенсър се изправи срещу майка си и я обвини за това, но само след миг разбра, че майка й не е направила — и не знае — нищо. След това госпожа Хейстингс изгони съпруга си от къщата и вече изглеждаше напълно отчаяна от живота.