Спенсър стисна зъби, отново изпълнена с гняв при спомена за онази караница.

— Ау, много ти благодаря.

— Държах се отвратително, знам. След това се чувствах толкова зле, че дори не отидох на срещата с Иън. Изтичах право в стаята ми. Така че ти един вид си ме спасила, Спенс. Ако онази нощ не се бяхме скарали, в гората щях да бъда аз, лесна плячка за Били. — Али избърса очите си с една салфетка. — Съжалявам, че не ти казах, че сме сестри. Разбрах го малко след онова гостуване и не знаех какво да правя.

— А как изобщо разбра за това? — попита Спенсър със слаб глас.

В залата зазвуча песен на Лейди Гага и целият бар около тях изригна във възторжени викове.

— Всъщност няма значение, нали? — отвърна Али. — Важното е онова, което ти казах вчера у дома — че искам да започна на чисто. Да бъдем сестрите, които винаги сме искали.

Стаята се завъртя пред очите й. Тълпата край бара вдигаше врява. Спенсър погледна към момичето, което седеше срещу нея, в сепарето, и изучи подробно малките му розови ръце, поддържаните нокти и дългата шия. Възможно ли беше това наистина да е Али? Все едно гледаше някаква много добре изработена имитация на чанта „Фенди“, опитвайки се да я различи от истинската. Не можеше да няма разлики.

Но въпреки това… в думите й имаше смисъл. Още щом това момиче се появи на подиума по време на пресконференцията, Спенсър почувства, че нещо не е… както трябва. Тайната близначка им се струваше толкова позната. Беше нарекла Емили Убиец. Беше подредила стаята си точно като Алината. Погледната отвсякъде, беше като Али; нещо, което дори най-добрият имитатор — дори близнак — не би могъл да постигне. Това беше момичето, което се сприятели с нея на благотворителния бал. Същото, което я накара да се почувства искана, специална.

Но тогава се сети за зловещите фотографии, които Били беше направил в онази нощ в хамбара. Само ако Али беше позволила на Спенсър да вдигне щорите, само ако беше настояла нещата да станат както тя иска, те щяха да видят кой е отвън. И нищо от това нямаше да се случи.

— Две години прекарвахме всеки ден заедно. Как така никога не спомена за сестра си? — попита Спенсър, повдигайки спуснатата си коса от врата. Като че ли стотици други хора бяха влезли в бара. Тя се чувстваше като в капан, паникьосана, също като онзи път, когато двете с Мелиса заседнаха в асансьора на „Сакс“ в Черния петък4.

Али издуха падналите над очите й коси.

— Нашите ми казаха да не го правя. Освен това… ме беше срам. Не исках да ми задавате разни неудобни въпроси.

Спенсър изсумтя раздразнено.

— Като въпросите, които ни задаваше ти?

Али я погледна безпомощно. Емили подръпна горната си устна. Музиката пулсираше около тях.

— Ти знаеше всичките ни тайни — продължи Спенсър с треперещ глас. Гневът й нарастваше бързо, като снежна топка, която непрекъснато се уголемява, докато се търкаля надолу по склона. — Използваше ги, за да имаш власт над нас. Страхувала си се, че ако разберем, вече ще има с какво да те държим. Няма да имаш преимуществото да ни командваш.

— Права си — съгласи се Али. — Може би наистина е така. Съжалявам.

— И защо не опита да се свържеш с нас от болницата? — продължи Спенсър, а лицето й пламтеше от гняв. — Ние бяхме най-добрите ти приятелки. Трябваше да ни кажеш нещо. Имаш ли представа какво преживяхме, след като изчезна?

Али започна да криви устни, докато се опитваше да измисли отговора.

— Аз…

Спенсър я прекъсна.

— Имаш ли представа колко трудно ни беше? — По бузите й се стичаха сълзи. Две момчета минаха край тях, зяпнаха от изненада и побързаха да изчезнат.

— И на мен не ми беше лесно! — възрази Али и поклати глава. — Исках да ви кажа, момичета, кълна се! Но първо не се свързах с вас просто защото не можех. Минаха месеци, преди да ми разрешат да използвам телефон, а когато вече можех да ви се обаждам, беше започнал осми клас. Помислих си… е, след всичко, което ви бях причинила, едва ли щяхте да ме приемете отново. — Тя се втренчи упорито в тълпата. — Сигурно сте били щастливи, че вече ме е нямало.

— Али, въобще не е така! — веднага възрази Емили и докосна ръката й.

Али се отърси от нея.

— Стига, моля те. Поне мъничко е било така, нали?

Спенсър се втренчи в остатъка от розова течност в чашата си. Така беше. След като Али изчезна, Спенсър изпита истинско облекчение, че се беше отървала от нейните подигравки и непрекъснат тормоз. Но ако Али се беше обадила от болницата, Спенсър веднага щеше да хукне към Делауеър.

Трите помълчаха известно време, загледани в тълпата и диджея, който се кълчеше в кабинката си. Една червенокоска се качи на масата и се разтанцува, а седем момчета веднага я наобиколиха като лешояди. Барманът прибра една пълна бутилка бира от съседната маса, а едно момиче с подстригана на черта руса коса се измъкна от тоалетната. Спенсър се напрегна. Това не беше ли… Мелиса? Тя присви очи и се огледа, опитвайки се да я открие в тълпата, но момичето беше изчезнало. Главата на Спенсър пулсираше и тя усещаше, че я втриса. Изглежда очите я лъжеха.

Тя въздъхна дълбоко. Али я погледна, лицето й изглеждаше странно уязвимо. Беше ясно, че тя отчаяно иска Спенсър да й прости. Най-накрая Али прекоси сепарето, седна до нея и я прегърна силно. Спенсър я потупа леко по гърба.

— Яко! — прошепна някой зад гърбовете им. Те се разделиха рязко и се обърнаха. Емото Супер Марио се беше облегнал на една от колоните и ги наблюдаваше, докато пийваше от халбата си с бира. — Мога ли да се присъединя към вас? — попита той с мазен глас.

Емили се изсмя раздразнено. Али се изхили в шепата си. Трите се спогледаха закачливо. Дори Спенсър знаеше какво ще последва.

— Чупката! — извикаха и трите едновременно. Емили и Али избухнаха в истеричен смях. Спенсър също се засмя, първоначално малко насила, но след това все по-силно и по-силно, докато накрая странното, шокиращо напрежение постепенно започна да изчезва. Тя стисна ръката на Али и я привлече в мечешка прегръдка. По някакъв неочакван начин, въпреки всички неприятности, тя беше успяла да си върне приятелката — и сестрата.

14.

Отмъщението отново е на мода

Следващата вечер, точно в 5:38 часа, Хана, Кортни, Кейт, Наоми и Райли излязоха от метрото на стъпалата пред обществената библиотека в Ню Йорк. Група туристи тийнейджъри се снимаха пред статуите на лъвовете.

— Оттук — заяви властно Хана, завивайки наляво към Брайънт парк. Над дърветата се забелязваха върховете на парковите тенти, които й напомняха за разпенени вълни. Тя беше облякла копринена рокля „DVF“ с абстрактни флорални щампи и тясно коланче. Роклята дори не беше пусната все още по магазините — когато Саша от „Отър“ разбра, че Хана ще ходи на шоуто, тя извади единствената си бройка и й я даде назаем. Беше обула пурпурните си боти „DVF“ на платформи, които бе купила през есента, и освен това се престраши и си взе една дизайнерска чанта с метални капси, въпреки че беше повече от сигурна, че е надвишила лимита на кредитната си карта.

Никоя от останалите не изглеждаше толкова добре — Наоми и Кейт носеха рокли „DVF“ от предишния сезон, а Райли беше с рокля отпреди два сезона — ужас. Кортни не беше облякла нищо дизайнерско; беше предпочела обикновена вълнена рокля „Марк Джейкъбс“ и кафяви боти до глезените. Въпреки това се държеше толкова самоуверено, че Хана се зачуди дали това не е бил по-шикозният избор. Ами ако беше нетактично на ревю да се носят собствените дрехи на дизайнера, също както провинциалистите, които обичаха да носят тениски „Аз обичам НЮ ЙОРК“?

Хана бързо прогони тази мисъл. До сега денят беше преминал фантастично. Хана седна при останалите на обяд и всички възторжено обсъждаха коя знаменитост може да видят на ревюто — Мадона? Тейлър Момсън? Натали Портман? След това се качиха на бързия влак от гарата на Тринайсета улица и прекараха едночасовия път до Ню Йорк в пиене на шампанско от бутилката, която Наоми беше откраднала от баща си, като избухваха в смях всеки път, когато кльощавата, навирила носа си до тавана, бизнес дама, която седеше до тях, ги поглеждаше неодобрително. После се оказа, че са седнали в „Тихия вагон“ на влака, който имал по-строги правила за пазене на тишина и от училищната библиотека. Но това само ги развесели още повече.

Докато вървяха по Четирийсета улица, Наоми побутна Кортни по рамото.

— Не мислиш ли, че трябва да посетим онзи ресторант, за който прочете в „Дейли кенди“?

— Със сигурност — отвърна Кортни, заобикаляйки една миришеща на повръщано количка за продажба на хотдог. — Но само ако Хана пожелае. — Тя се усмихна крадешком на Хана. Откакто двете бяха говорили за Айрис в коридора, Кортни винаги подкрепяше Хана.

Момичетата влязоха в парка. Той беше пълен с хора от модния свят, всеки следващ по-слаб, по-красив и по-блестящ от предишния. Пред голямата реклама на мерцедес-бенц репортерка на „Е!“ интервюираше жената, която беше гостуващ съдия в риалити шоуто „Топ дизайнер“. Точно до входа, където щеше да се проведе ревюто на DVF, се беше разположил снимачен екип, който запечатваше всеки от гостите, влизащи в тентата.

Наоми сграбчи ръката на Райли.

— О, Господи, ще се прочуем.