— Ау! — ухили се Емили. Някъде от другата страна на гардеробчетата се затръшна врата.

Кортни пусна телефона в чантата си.

— Да, само че на мен не ми се иска особено да разговарям с пресата. Предпочитам да говоря с вас, момичета. — Тя поглади с пръсти инициалите УД + МП, които някой беше издълбал на дървената пейка. — Вие сте били заедно със сестра ми в нощта, когато… когато оня Били…

Тръпки пробягаха по гърба на Емили.

— Да. Бяхме.

— Толкова е плашещо. — Гласът на Кортни потрепна. — Да знам, че той е убил Джена Кавана и Иън. И ви е изпращал всички онези ужасни съобщения.

Отоплението се включи, заформяйки малки прашни вихрушки по пода.

— Чакай малко — внезапно се сепна Емили, сещайки се нещо. — Били ми изпрати снимка, на която бяха Али, Джена и едно русо момиче. Помислих си, че е Наоми Циглър — но всъщност си била ти, нали?

Кортни изчопли с нокът една лепенка от дъвка, която някой беше лепнал на шкафчето.

— Сигурно. Запознах се е Джена по време на едно от гостуванията ми. Единствено тя от цял Роузууд знаеше за съществуването ми.

Две момичета, облечени с тениски и шорти, профучаха покрай Емили и Кортни, хвърляйки им по един бърз поглед. Емили мислеше усилено. Значи Джена е знаела нещо, точно както предполагаха. Били-в ролята на-А. беше пратил Емили в къщата на Джена няколко седмици по-рано, за да може да види как Джена се кара с Джейсън Дилорентис. Може би той беше поискал да се увери, че Джена пази в тайна съществуването на Кортни. Но какво общо имаше това с Били?

Учителят потропа по вратата и повика всички в залата, за да изберат отборите за една игра баскетбол.

— Боже, колко съм глупава! — прошепна Кортни и яростно разтърси глава. — Съжалявам, че повдигнах тази тема. Сигурно не ти е особено приятно да говориш за това.

Емили сви рамене.

— Всички трябва да говорим по-често за това. — Тя се осмели да погледне Кортни. — И… ако имаш някакви въпроси за Роузууд — или за каквото и да е друго — аз съм насреща.

Лицето на Кортни грейна.

— Настина ли?

— Разбира се.

— Може би да се видим утре след училище? — попита Кортни с надежда.

— О! — рече Емили изненадано. Вратата на салона се отвори и съблекалнята се изпълни с глъч и тупане на баскетболни топки.

— Ако ти се струва прекалено странно, няма проблем — бързо рече Кортни и лицето й увехна. — Заради Али и въобще.

— Не, ще се радвам да се видим — реши се Емили. — Искаш ли да дойдеш у дома?

— Добре — рече Кортни.

Емили се наведе напред, развърза връзката на обувката си и я завърза наново. Искаше й се да се държи по-сърдечно, но същевременно се притесняваше да не разкрие твърде много.

Когато Кортни се прокашля, Емили вдигна глава и ахна. Сестрата на Али беше съблякла ризата си през глава и стоеше в средата на пътеката по плетена пола и дантелен розов сутиен. Не изглеждаше така, сякаш обича да се показва… но не се и криеше.

Емили не можа да се сдържи и погледна. Гърдите на Кортни бяха по-големи от Алините, но имаше същото тънко кръстче. През главата на Емили прелетяха хиляди спомени. Али седи по бански до басейна, с тъмни очила „Прада“ на носа. Али, излегната на дивана на Спенсър, облечена със сиви мъжки шорти, кръстосала дългите си, почернели крака. Вкусът на меките й устни, когато целуна Емили в дървесната къщичка. Вълнението, което беше изпитала, преди Али да я отблъсне.

Кортни се обърна и забеляза, че Емили я гледа. Едната й вежда се изви закачливо. Устните й се разтеглиха в усмивка. Емили се опита да й се усмихне в отговор, но устните й като че ли бяха направени от желирани червеи. Възможно ли е Кортни да знаеше за целувката? Беше ли й казала Али? Или Кортни просто… флиртуваше?

Вратата на съблекалнята отново се затръшна. Емили скочи от пейката и се изправи пред огледалото в цял ръст, прокарвайки пръсти през червеникаворусата си коса. Кортни затвори вратичката на шкафчето си и шумно се прозя. Когато Емили се запъти към вратата на салона, тя отново улови погледа на Кортни. Която бавно и съблазнително й намигна, сякаш знаеше точно какво прави… и точно как се чувства Емили.

9.

Тайни, тайни навсякъде

— Добре дошли във фризьорски салон „Ръф хаус“ — каза закачливо една жена с червена манта на Спенсър и Мелиса, които въведоха двата лабрадудъла в кучешкия спа-салон. Обикновено госпожа Хейстингс се занимаваше с подстригването на кучетата, но на този етап тя не можеше да среши дори собствената си коса.

Когато кучетата спряха, за да подушат засадената в голяма саксия папрат — и вдигнаха крак, за да се разпишат върху нея — Мелиса въздъхна драматично и погледна с ненавист към Спенсър. Спенсър направи гримаса на отвращение. Добре де, значи Мелиса все още я мразеше заради това, че превърна майка им в кататонична агорафобка. Взе си бележка. Но трябваше ли да й го натяква всеки път, когато й се удадеше удобен случай?

Една фризьорка с коса, вързана на конска опашка, не много по-голяма от Спенсър, каза, че след няколко минути ще бъде на тяхно разположение. Спенсър седна на един кожен стол, а Биатрис полегна в краката й и започна да дъвче едната й кожена обувка.

Някой в другия край на залата се прокашля. Спенсър вдигна глава. Една възрастна жена с разрошена коса, която държеше миниатюрно чихуахуа в скута си, я гледаше злобно.

— Ти си онова момиче, чиято мъртва приятелка има тайна близначка, нали? — рече тя, сочейки я с пръст. Когато Спенсър кимна, жената издаде цъкащ звук и притисна кучето към себе си, сякаш Спенсър беше обладана от зъл дух. — Нищо добро няма да излезе от това. Нищо добро.

Спенсър зяпна от изненада.

— Моля?

— Госпожа Абърнати? — чу се глас от коридора. — Готови сме за вас и мистър Белведере. — Възрастната жена се изправи и пъхна кученцето под мишница. Хвърли един последен поглед към Спенсър и изчезна зад ъгъла.

Седящата до нея Мелиса изсумтя озадачено. Спенсър я погледна скришом. Както обикновено, подрязаната на черта коса на сестра й беше гладка и права, розовата й кожа беше безупречна, а по карираното й вълнено палто нямаше нито едно мъхче. Изведнъж на Спенсър й се догади от глупавите им сръдни. Щом някаква си стара лелка може да има мнение за бомбата, която госпожа Дилорентис пусна предишния ден, то Мелиса със сигурност също имаше. Али не беше единственото момиче, което имаше тайна сестра — освен всичко останало Кортни беше полусестра на Спенсър и Мелиса.

— Какво смяташ да правим с Кортни? — попита Спенсър сестра си.

Мелиса пусна една органична кучешка бисквитка обратно в кутията й.

— Моля?

— Кортни каза, че Али й е разказвала за нас. Трябва ли да се опитвам да я опозная, след като… сме един вид роднини?

Мелиса погледна встрани.

— Не знаех, че Али и Кортни са били толкова близки. Какво ли още знае? — Тя разви капачката на лилавата си бутилка с минерална вода и отпи голяма глътка.

Стомахът на Спенсър се сви от притеснение.

— Какво си говорехте с Джейсън Дилорентис на пресконференцията?

Мелиса едва не се задави с водата.

— Нищо.

Спенсър стисна здраво каишката на Биатрис. Някъде във вътрешността на спа-салона едно куче нададе недоволен вой. Със сигурност не беше нищо особено.

— И откога двамата с Джейсън сте приятели? Не съм ви виждала да разговаряте от гимназията.

Звънчетата над вратата зазвъняха и един мъж влезе, водейки огромен пудел с шалче на врата. Руфъс и Биатрис скочиха едновременно и застанаха нащрек. Спенсър не сваляше очи от сестра си, решена да не отстъпва, докато Мелиса не й каже истината.

Най-накрая Мелиса въздъхна.

— Казах на Джейсън, че трябваше да ме предупреди за завръщането на Кортни.

Музиката, която се носеше от тон колоните, изведнъж заглъхна.

— Какво имаше предвид под „завръщане“? Да не би да си знаела за Кортни? — прошепна Спенсър.

Мелиса не вдигаше поглед от скута си.

— Ами, може и така да се каже.

— От колко време?

— От гимназията.

— Какво?

— Виж, Джейсън ужасно много си падаше по мен. — Мелиса придърпа Руфъс към себе си и го потупа по главата. — Един ден изтърси, че имал тайна сестра, която била в болница. Помоли ме да не казвам на никого. Това беше най-малкото, което можех да направя.

— Какво имаш предвид?

Край тях мина една жена с две фризирани френски булонки.

— Ами аз го зарязах заради Иън — отвърна Мелиса, без да отвръща на погледа на Спенсър. — Разбих му сърцето.

Спенсър се опита да си представи какво се е случило. Преди да изгори хамбарът, тя беше намерила една стара тетрадка по математика от времето, когато Мелиса е била още в гимназията; вътре откри бележка за това как Мелиса и Джейсън са се сваляли. Освен това Спенсър си спомни онази събота в шести клас, когато тя и приятелките й се бяха промъкнали в двора на Али, за да й откраднат знаменцето за „Капсулата на времето“. Двама души се караха в къщата на Али — Али изкрещя „престани!“ и след това някой друг я изимитира с писклив глас. Последва трясък, силно тупване и Джейсън излетя от къщата. Спря се по средата на двора и погледна към Иън и Мелиса, които се намираха на верандата на семейство Хейстингс. Те бяха започнали да излизат няколко дни по-рано…