Хррръсс!

Уважаема госпожице Уолдорф,

Прегледахме кандидатурата Ви и с удоволствие Ви съобщаваме, че сте приета в университета „Джорджтаун“ следващата година.

Блеър метна последното писмо върху кувертюрата и грабна шишето с водка. В списъка с резервите на „Йейл“ и приета единствено в „Джорджтаун“? Но това бе нейният резервен вариант! Не си бе и помисляла, че ще я приемат там.

Пийни си и помисли отново, скъпа.

Отпи бърза глътка и подаде бутилката на Серена.

— При теб как е? — попита тя.

От страховития израз на лицето на Блеър Серена предположи, че новините не бяха добри. Не знаеше какво да каже.

— Ами… приета съм… на практика… навсякъде?

Блеър впери поглед невярващо в купчината писма за прием в ръцете на Серена. Отгоре беше кремаво писмо с познатите до болка сини инициали на „Йейл“. Зрението й се замъгли.

— Кандидатствала си в „Йейл“?

Серена кимна.

— В последната минута си казах: Защо не?

— И те приеха?

Серена кимна отново.

— Съжалявам. — Тя се пресегна към дистанционното и включи телевизора на Арън. После го изключи. Втренченият поглед на Блеър и зейналата й уста я плашеха.

Блеър продължи да гледа свирепо. В първи клас, съвсем случайно, бе отрязала тридесетина сантиметров кичур от златистата коса на Серена с нож за пържоли. През всичките тези години се бе чувствала виновна за това — до този момент. Сега й се искаше да беше отрязала цялата проклета руса глава на Серена. Грабна бутилката и ядно отпи от водката. Какво имаше Серена, което на нея й липсваше? Бе първа в класа в „Констънс“ и посещаваше всички възможни курсове за напреднали. Изкара отличен резултат на SAT. Занимаваше се с благотворителност. Оглавяваше клуба по френски. Бе превъзходна тенисистка. Целият й път в гимназията — практически целият й живот — беше насочен към това да влезе в „Йейл“. Баща й го бе завършил. Неговият баща го бе завършил. Чичо й бе дарил на университета две сгради и едно игрище. Серена бе изхвърлена от пансиона тази есен. Не посещаваше никакви часове за напреднали, нямаше почти никакви извънкласни занимания, имаше посредствени оценки и по-нисък резултат на SAT дори от Нейт. Бащата на Серена бе учил в „Принстън“ и „Браун“, два от най-големите конкуренти на „Йейл“. И все пак „Йейл“ бе приел Серена и беше пратил Блеър в проклетия резервен списък! Имаше ли нещо, което Серена знаеше, а тя не, дори и след дванадесет двучасови сесии с г-жа Глос, строгата съветничка в „Констънс Билард“, която носеше перука, както и сто и четиринадесет седмици подготовка за изпитите SAT??

— Сигурно изобщо няма да отида — промърмори Серена, опитвайки се да смекчи положението. — Трябва… нали се сещаш… да посетя всички училища, преди да реша. — Тя събра разкошната си руса коса на тила и се намръщи. — Може дори да не отида веднага в колеж… Може да остана в града и да се захвана с нещо друго, например актьорско майсторство.

Блеър скочи от леглото и пликовете, съдържащи писмата с отказите, се разпиляха. Значи така, Серена беше приета в „Йейл“, а дори не искаше да учи там?

— А стига, бе! — извика тя и разля водка по рогозката от естествена морска трева.

Серена събра писмата си и ги сложи зад гърба си.

— Ами останалите училища? Ти сигурно…

Внезапно в стаята се подадоха чорлавите коси на Арън Роуз, доведения брат на Блеър, когото бяха приели в „Харвард“ при ранния прием.

— Стори ми се, че чух викове. — Той хвърли поглед към писмата, които Серена стискаше. — Приели са те в „Харвард“! — Той влезе в стаята и вдигна ръка за поздрав. — Супер! — Той се ухили и погледна към Блеър. — Ами теб, сестричке?

Блеър не бе сигурна дали да убие тях двамата или себе си.

— Не съм ти сестра — разпени се тя и стовари полупразната бутилка с водка върху скрина от органичен бук на Арън, като едва не го счупи. — Но за да задоволя скапаното ви любопитство, ще ви кажа, че съм в списъка с резервите на „Йейл“. Приета съм единствено в „Джорджтаун“. В шибания, нещастен „Джорджтаун“.

Серена и Арън останаха безмълвни с широко отворени очи, в които се четеше смесица от недоверие и страх от Големия Гняв на Блеър.

— Не е чак толкова зле — обади се Серена. Не бе много добре запозната с „Джорджтаун“, но се сети за няколко сладури, които учеха там, а и щеше да бъде готино да живееш в същия град като президента. — Сигурна съм, че от „Йейл“ просто се правят на недостъпни. А и ако не успееш да влезеш там, поне имаш резервен вариант.

Лесно й беше да говори за резервни варианти — нали нейните бяха „Харвард“ и „Браун“. Блеър нахлузи новите си гълъбовосиви ниски обувки „Юджиния Ким“ и грабна черната си жилетка с цип на „Дона Карън“ от леглото.

— Хайде, Блеър, не се дръж като кисел неудачник. Ню Хейвън е дупка, така или иначе. Сигурно там изобщо няма да ти хареса. — Арън пъхна мазолестите си от китарата палци в джобовете на зелените си войнишки панталони. — Поне във Вашингтон имат „Прада“.

Разбира се, единствената дума, която отекна в съзнанието й, бе неудачник.

— Майната ви — просъска тя и тресна вратата зад себе си. Тръгна към дома на Нейт. Сигурно той бе приет само в някакви не особено престижни училища като „Хобарт“ или Университета на Ню Хампшир. Поне можеше да й влезе в положението.

Вероятно дори щеше да й предложи секс за утеха. Не че имаше настроение за това, де.

Прекалено добри новини за Нейт

Макар у тях да нямаше никой, Нейт по навик нави една морскосиня кърпа „Ралф Лорън“ и я напъха в пролуката между пода и затворената врата на стаята си, след което се просна върху карираната зелено-черна покривка на леглото и запали. Дръпна си стабилно и се пресегна към първия плик от малката купчинка на нощното си шкафче. Отвори го.

Поздравления, господин Арчибалд!

Университетът „Браун“ има удоволствието да Ви предложи…

Попадение!

Нейт пусна писмото на леглото, дръпна си още веднъж и разкъса втория плик.

Уважаеми господин Арчибалд,

Отдел „Прием на студенти“ прегледа кандидатурата Ви и би искал да Ви покани да станете част от випуск… на Бостънския университет!

Двойно попадение!

Дръпна си от джойнта и го постави на ръба на нощното шкафче. Следващият плик.

Колежът „Хампшир“ имаше доста интересни и силни кандидатури тази година. Вашата се открои сред тях. Господин Арчибалд, имаме удоволствието да Ви предложим място в „Хампшир“ следващата есен.

Тройно попадение!

Последен плик — бе успял да подготви документи само за четири университета.

Благодарим Ви, че кандидатствахте в университета „Йейл“. Отдел „Прием на студенти“ има удоволствието да Ви предложи място във випуск…

Четворно шибано попадение!!!

Нейт нямаше търпение да каже на Блеър. Сега можеха да отидат в „Йейл“ заедно, да живеят в семейните общежития, точно както си бяха мечтали. Можеше дори да си вземат куче. Например немски дог.

Нейт прегледа и останалите документи в пликовете. Заедно с писмата за прием от „Браун“ и „Йейл“ имаше и допълнителни писма от треньорите по лакрос, които му обещаваха място в отбора.

— Невероятно — възкликна Нейт, докато четеше писмата. Те не просто го приемаха, а го искаха много.

Да се присъедини към клуба.

Той посегна към телефона си, за да набере Блеър, когато той иззвъня в ръката му. На дисплея се изписа БЛЕЪР.

— Хей, тъкмо щях да ти звъня — засмя се Нейт. — Какво става?

— Пусни ме да вляза — отвърна рязко Блеър. — На две къщи съм от вас.

Опа.

Нейт наплюнчи пръсти и стисна горящия край на джойнта, за да го угаси. Пръсна малко одеколон „Д’оранж верт“ на „Хермес“, за да освежи въздуха в стаята. Не се опитваше напълно да прикрие факта, че бе пушил трева; просто не искаше да отблъсне Блеър с миризмата.

Звънецът огласи къщата и той я пусна да влезе.

— В стаята съм — произнесе той на видео интерком системата — последна дума на техниката. — Качвай се направо.

Четирите писма бяха на леглото. Той ги събра, изгарящ от нетърпение да сподели прекрасните новини с Блеър: и двамата отиваха в „Йейл“! Точно този тип трева винаги го настройваше на вълна секс. Може би Блеър вече щеше да е готова и можеха да го отпразнуват подобаващо, без дрехи.

Или пък не.

Домът на Нейт беше още по-хубав от този на Блеър — все пак беше цяла къща с градина и всичко останало. Тъй като Нейт бе единствено дете, си имаше на разположение собствен етаж. Стълбите обаче изнервяха Блеър. Какво пречеше родителите му просто да сложат ескалатор?

— Умирам — простена Блеър, щом вече бе изкачила и последното стъпало. Тя премина замаяно през стаята на Нейт и се просна на леглото, като зарови лице в кувертюрата. Завъртя се и се втренчи в лазурносиньото небе, което се виждаше през стъклото на покрива. — Поне ми се иска да бях мъртва.