— Но…

— Не се тревожи за сестра си — каза Ванеса, прочитайки мислите му. — По-добре е, отколкото си мислиш. — Целуна го в опит да го накара да се усмихне. — Първият ни истински купон!

Дан неохотно се остави да го водят. Мразеше купоните, а и нямаха други приятели. Като цяло списъкът с гости щеше да се състои от Чък, Тифани, маймунката на Чък, Пръдльо, и отхвърлената от обществото сестра на Дан, Джени. Какъв купон само!

Ванеса го сръга в ребрата.

— Хайде, усмихни се. Знаеш, че го искаш.

— Ако не се усмихнеш, ще ти покажа циците си — намеси се Тифани, пърхайки до тях по тротоара в своите ботуши „Джон Флувог“. Разкопча ципа на камуфлажното яке, което беше взела от шкафа на Руби, и пъхна Пръдльо под блузата си.

— Може ли и аз да си ги покажа? — попита Чък. Маймунката му беше увила опашката си два пъти около врата му. С войнишкото кепе на „Уест Пойнт“ беше лика-прилика на Тифани.

Дан стисна зъби и се засмя насила, за да ги накара да млъкнат.

— Усмихна се! — викнаха една през друга Ванеса и Тифани и си плеснаха ръцете.

Ето за какво по-точно мислеше Дан, докато продължаваше да се усмихва: колежът „Евъргрийн“ бе на другия край на континента, на северозападното тихоокеанско крайбрежие, където валеше доста и хората бяха в постоянна депресия. Никога не се беше замислял за това, че би могъл да отиде там, но сега това далечно място му се струваше като кътче от рая.

Н си разголва… душата

Както обикновено в слънчев следобед Сентръл парк беше пълен с блейдове, скейтбордове и фризбита и момичета по бански, които се припичаха на слънце, като че ли бяха на плажа в Сен Тропе.

Ванеса разположи камерата си на обичайното й място до фонтана Бетесда. Тифани измъкна Пръдльо от пазвата си и започна да го къпе. Дан изостана, купи си голяма фуния сладолед от една сергия и седна на близката пейка, за да изчака Ванеса. Надяваше се Тифани да го остави на мира.

— Мисля, че ще бъда много щастлив в „Уест Пойнт“ — започна Чък изповедта си пред камерата на Ванеса. — Стига, разбира се, да има на кого да поверя Сладура и да мога да го навестявам. Дано само не ме накарат да си обръсна главата. Освен това леглото ми ще бъде доста по-голямо от походните легла, на които спят останалите нещастници.

Явно му предстоеше доста сериозна изненада.

— Майка ми обеща да ми открие сметка в „Балдучи“ и веднъж седмично оттам да ми изпращат кутия със сирене бри, хайвер, шоколад и пури — добави той. — Вярно, апартаментът ще ми липсва, но ще е по-добре от нищо… — Гласът му заглъхна и той зарови лице в бялата козина на врата на Сладура. — „Уест Пойнт“ — прошепна той, — шибаният „Уест Пойнт“!

Внезапно до него изникна Нейт Арчибалд. Чък вдигна поглед към него и се захили с нахаканата си усмивка, като че ли само допреди пет секунди не беше на път да избухне в горчиви сълзи.

— Приключих. Продължи ти, ако искаш — каза той, давайки да се разбере, че не иска да разкрива душата си пред друг мъж. Той се изправи и отнесе маймунката до мястото, където Тифани къпеше Пръдльо. — Искаш ли да ти помогна? — изчурулика той с гласа на Сладура.

С ръце в джобовете Нейт запристъпя от крак на крак. След това седна на мястото на Чък.

— Май доста пооплесках нещата — призна той пред камерата. — Животът на приятелката ми е пълна катастрофа, а аз дори не мога да й се обадя.

Зелените му очи се натъжиха, докато наблюдаваше как Тифани плакне Пръдльо във водата, падаща от фонтана.

— Реши ли вече в кой колеж искаш да отидеш? — запита Ванеса. Нямаше нищо против разказите за любовния му живот, но се предполагаше, че филмът е за влизането в колеж.

Нейт свъси вежди.

— Точно там е проблемът — обясни Нейт. — „Йейл“. Сега искам да отида в „Йейл“. — Поклати глава и заби поглед в земята с горчива усмивка. — Няма начин да избера „Браун“, а отборите на останалите университети не струват. Но ако започна там, а Блеър не успее да се измъкне от резервния списък… — Той се облегна назад на лакти и присви очи, вперил поглед в небето. — Знам, тя първа го каза, но аз май също вярвах, че в крайна сметка ще се оженим. — Изправи се отново, свали опърпаната си бейзболна шапка на „Сейнт Джудс“ и уморено потри очи. — Сега вече не съм сигурен.

Тифани помъкна Пръдльо към Ванеса и допря студената му и влажна козина до врата й.

— Ааа! — изпищя Ванеса, едва не изпускайки камерата. Двете избухнаха в истеричен кикот.

Нейт се изправи и потънал в размисли, се отдалечи.

По-надолу Дан метна остатъка от сладоледа си в кошчето и запали цигара. Странното беше, че в главата му се въртяха мисли, доста сходни с думите на Нейт. Той също бе вярвал, че с Ванеса ще остареят заедно. Сега вече не беше толкова сигурен.

gossipgirl.net

Забележка: Всички имена на места, хора и случки са променени или абревирани, с цел да се опазят невинните, тоест мен.

Хей, хора!

Добрата вълшебница Глинда

Много ясно. Всеки би искал да има кръстница-вълшебница. Е, едно цицоресто момиче от Горен Уест Сайд, което всяка седмица е на крачка от най-смущаващия гаф на живота си, като че ли има такава в лицето на висока, руса и красива абитуриентка. Както всички знаем, С е експерт по превръщането на позора в магия. Не поглеждайте към нея, но Дж може да стане следващата Джесика Симпсън! Или още повече, следващата С



Странна компания

Една от причините, поради която повечето от нас нямат търпение да заминат за колежа догодина, без значение къде точно сме приети, е това, че ще живеем сами — без родители, бавачки, охрана или който и да било, който да ни наглежда. Дори повечето от нас да разполагат със собствени крила на сгради или етажи, персонални кухни и всякакви такива неща у дома. Важното е, че искаме да изчезнем оттам. Освен ако вече не сме се изнесли — като един наш общ познат — и нещата не вървят по мед и масло заради натресли се неканени гости…



Истината за Либърти или Лолита, или както и да се нарича на този етап.

Ще ви кажа какво достигна до ушите ми. Сещате ли се за момичето с лилаво-черната коса с порчето в пазвата? Преди това е била добро момиче. Имам предвид посещавала е частно девическо училище в Горен Ийст Сайд, живяла е в голяма къща и е играела тенис. Но по време на последната година на обучението си й щукнало да се разбунтува, „пропуснала“ да подаде документи за колеж, отпаднала от училище, семейството й се отказало от нея и тръгнала да обикаля страната, правейки пиърсинг на непознати, за да припечелва по някой и друг долар. И всеки път, когато изпада в затруднение, се връща обратно в града, за да поживее малко на гърба на стари приятели и да им открадне дрехите. Винаги е с толкова приповдигнат дух от цялата тази работа, че обикновено на хората им трябва известно време, за да разберат какво става.



Вашите имейли:

В: Скъпа Интригантке,

Аз съм началник на АГ отделението на болница „Ленъкс Хил“ и работя в родилната зала. Бях на смяна, когато докараха жена с родилни болки, придружена от дъщеря си — тийнейджърка. Само след няколко минути ме извикаха по друг спешен случай, но останах силно впечатлен от начина, по който дъщерята наставляваше майка си, и ми хрумна да издиря името й, за да я препоръчам за подготвителната програма по медицина в „Йейл“, която съм посещавал и аз. Майката беше регистрирана под името Роуз, но дъщерята не мога да открия никъде. Можеш ли да ми помогнеш?

дрпепър


О: Скъпи дрпепър,

Мисля, че тази новина ще направи много слънчев деня — не, живота — на един човек.

Интригантката



В: Скъпа Интригантке,

Не считаш ли, че е доста грубичко да се присъединиш към изключително затворено общество, което означава толкова много за останалите му членове, след което изобщо да не им се обадиш? Искам да кажа, защо ти е тогава изобщо да ставаш част от него?

моетоммич


О: Скъпа моетоммич,

Никога ли не ти се е случвало да направиш нещо, за което после да съжаляваш?

Интригантката



Наблюдения

Б се разхожда по Шийп Медоу с вързоп с характерната шарка на „Бърбъри“ в ръце, в който е напъхана новата й сестричка. Изглежда Б е преоткрила своята нежна и чувствителна страна. С и известен моден фотограф избират дрехи за фотосесия в „Джефри“. Има едно прекрасно бюстие с кристали, в което С просто няма какво да сложи. Или планира да си постави импланти, или ще използва подплънки, или бюстието е предвидено за друго момиче… Н разглежда сребристите бебешки дрънкулки в „Тифани и Ко“. Лично на мен би могъл да купи дрънкалка, когато си поиска. В, момичето с лилаво-черна коса и Ч се придвижват в индийска нишка във „Файв енд Дайм“ в Уилямсбърг. Без коментар. А къде е Д? Без коментар.

До уикенда остава още един ден, а до мен вече достигнаха слуховете за някакво парти.