Дан не отвърна на усмивката й. От момента, в който бе отворил писмата с кандидатстудентските резултати, сякаш бе попаднал на магистралата на щастието, която го водеше все по-нагоре и по-нагоре. Беше приет в колеж и се беше събрал с Ванеса. Живееха заедно. Всичко беше толкова лесно и приятно. Но Тифани определено не се вписваше в картинката.

— А това за какво ти е? — Ванеса посочи към кирката.

Тифани я вдигна и я размаха няколко пъти във въздуха. След това я облегна на стената.

— Свързано е с работата ми. Работя в строителството. Предимно събаряне на сгради. Имам голям обект около „Бруклин Нейви Ярд“ и в момента нямам покрив над главата. Затова беше много мило от страна на Руби да ме покани тук.

Ванеса се обърна към Дан.

— Спагетите — подсети го тя.

Дан стана и отиде в кухнята. Отвори буркана с рагу и го изсипа в един тиган заедно с лука. След това включи котлона. Изсипа готовите спагети в гевгира в мивката и извади три купи от шкафа.

— Ако някой с гладен, готово е — провикна се той.

— Умирам от глад. О, донесох подарък. — Тифани се разрови в мешката си и извади наполовина празна бутилка „Джак Даниелс“. Сипа малко в капачката и го поднесе към Пръдльо. — От това му растат косми по гърдите — каза тя на Ванеса и отпи от бутилката.

Ванеса й върна порчето и отиде при Дан да му помогне да намери приборите.

— Добре ли си? — прошепна тя.

Дан не отговори. Той изсипа лъжица разтворимо кафе в една чаша и го смеси с гореща вода от чешмата. Тифани пусна пора на земята и той се насочи право към една от купчинките със стихове на Дан. Започна да ги дъвче.

— Не! — извика Дан и метна една лъжица по дребния хищник.

— Хей, не му крещи! — извиси глас Тифани. Тя грабна Пръдльо и го притисна към себе си. — Той е още бебе.

Ванеса й предложи купа със спагети.

— Дан е поет — каза тя, сякаш това обясняваше всичко.

— Виждам — отвърна Тифани без капчица съжаление. Тя взе купата и седна с нея на дивана. Пръдльо се настани в скута й, подпря лапички на ръба на купата и започна шумно да лапа спагети.

Внезапно целият апартамент се изпълни с миризма на развалени яйца, прокиснало мляко и горяща сяра. Тифани покри лице с ръка и изсумтя.

— Опа! Пръдльо пръдна!

Добър апетит!

— Господи — Дан грабна една кърпа за съдове и покри носа и устата си.

— Хайде — прошепна Ванеса, докато стискаше носа си с пръсти. — Не е чак толкова зле. Много е симпатична.

Дан я погледна иззад кърпата за съдове. Той усещаше, че пада от своята кула с шеметна скорост. Бе разочарован от себе си, задето така се дразнеше от момиче, което изглеждаше съвсем приятно по един ексцентричен, поролюбив начин. Метна кърпата за съдове настрани, сипа си спагети и ги занесе в другия край на дивана.

— Е, — започна той, решен да положи усилие, — в кой университет си учила?

Тифани се засмя и нави спагети на вилицата си.

— В университета на живота — отвърна тя, развеселена.

— Страхотно — отвърна Ванеса. — Трябва да ти взема интервю за филма.

— Страхотно — повтори Дан, полагайки малко повече усилие.

Или не чак толкова страхотно.

gossipgirl.net

Забележка: Всички имена на места, хора и случки са променени или абревирани, с цел да се опазят невинните, тоест мен.

Хей, хора!

Къде ни е мястото?

Някога задавали ли сте си въпроса какъв щеше да бъде животът ви, ако бяхте избрали друго училище в различен град и имахте напълно различни приятели? Вероятно щяхте да изглеждате съвършено различно; да говорите и да се обличате по друг начин. Извънкласните ви занимания щяха да бъдат различни, музиката, по която си падате, нямаше да е същата. Точно поради тази причина е и цялата драма с избора на учебно заведение. Разбира се, учителите и родителите ви ще побързат да ви уверят, че няма никакво значение къде точно ще изберете да отидете, важното е какво ще направите след това. Убедена съм, че отчасти имат право. Но ако не мога да се впиша в обстановката, защото всички наоколо носят дънки „Севън“, а не „Блу Кълт“, или пък считат за префърцунено да мъкнеш навсякъде със себе си карамеленото си бебе пудел в чанта „Бърбъри“, бих искала да знам това сега.

Не че дънките или кучето определят момичето. Всъщност… отчасти е така.

Добрата новина е, че ако някой от нас е направил или е на път да направи огромен социален гаф, разполагаме с празния лист на висшето образование, върху който можем да преоткрием себе си. А по всичко личи, че на някои от нас им предстои сериозно преоткриване. Сещате ли се за онова момче, което не влезе никъде? Баща му бе осенен от гениалната идея, че на него перфектно би му прилягало военно училище. Още четири години в униформа. Никаква „Прада“. Къса подстрижка. И никакви монограми!



Вашите имейли:

В: Скъпа Интригантке,

Уча в „Джорджтаун“ и съм почти сигурна, че забелязах онова момиче Б, за което не спираш да говориш, да се мотае с едни загубенячки в смотан караоке бар, където ходят само загубеняците, и здраво да се забавлява. Изглеждаха мъртвопияни и един мазник с „Лексус“ ги откара обратно в общежитията.

диа


О: Скъпа диа,

Долавям ли нотка на ревност в гласа ти? Какво са ти направили тези предполагаеми загубенячки? Мисля, че е много хубаво, дето Б разширява социалния си кръг и се запознава с нови хора.

Интригантката



В: Скъпа Интригантке,

Мислех, че Н е приет във всички университети от Бръшляновата лига, но ми се стори, че го видях с жената, която ме интервюира за „Браун“, в един ресторант, където вечерях с родителите ми, и по всичко личеше, че се сваляха. Знаеш ли нещо по въпроса?

селест


О: Скъпа селест,

Добър въпрос. Може би се тревожи от „Браун“ да не си променят мнението. Или пък вече му е дошло до гуша да бъде отхвърлян от сещаш-се-коя.

Интригантката



Наблюдения

Дж с лична асистентка в „Блумингдейл“ получава допълнителни насоки по отношение на бельото. Поне най-сетне търси професионални съвети — слава Богу! Н и служителката от администрацията на „Браун“ се качват в асансьора на хотел „Уоруик Ню Йорк“. Позволете ми да рискувам с едно предположение: Тя е държала да направи второ интервю. Б и четири пияни руси момичета си купуват самобръсначки за еднократна употреба и перхидрол от „Уолгрийнс“ в Джорджтаун. С лежи на покрива на художническото ателие в „Браун“ и брои звездите с момче, което изглежда като латиноамерикански любовник. Човече, това момиче не си поплюва! Д, В и едно момиче с лилаво-черна коса и порче пият еспресо в едно кафене в Уилямсбърг. Изглежда Д добре се вписва в новата обстановка.

Не ме напуска усещането, че нощта ще бъде дълга и безсрамна — следователно с нищо няма да се различава от останалите. Пийте много „Ред Бул“ и „Гаторейд“ сутринта и до понеделник ще сте свежи като краставички. Нямам търпение да ми разкажете!

Знаете, че ме обичате,

Интригантката

На следващата сутрин

— Май е хубаво, че вече съм приет в „Браун“, а? — каза наперено Нейт. Той запали прясно свития джойнт, дръпна си и го подаде на Бриджид. Изправи се, намъкна си панталоните и отиде до прозореца.

Стаята на Бриджид в хотел „Уоруик Ню Йорк“ гледаше към една въздушна шахта. Стаята ставаше, стига да си падаш по цветни мотиви и кафяви килими, но бе доста далеч от „Плаза“.

— В този коптор не сервират ли кафе сутрин? — промърмори той.

Бриджид се беше изправила в леглото, гола и обвита в чаршафите.

— Долу има ресторант, но чаша чай струва пет долара.

Нейт се обърна.

— Е, и?

Искаше да я накара да се почувства така, сякаш изминалата нощ е била огромна грешка. Че да го приемат в „Браун“ е било грешка.

Тя остави джойнта на ръба на стъкления пепелник.

— Знаеш ли, обикновено не се държа така — каза тя, докато синьо-зелените й очи го оглеждаха, за да разберат какво се въртеше в главата му.

Нейт отвори шкафа срещу спалнята и включи телевизора. Загледа се в някакви спортни коментари по MSNBC, като съзнателно я пренебрегваше.

— Знаеш, че те харесвам, нали? — настоя Бриджид, опитвайки се да привлече вниманието му. — Направихме го, защото се харесваме, нали?

Нейт остана безмълвен.

Бриджид придърпа чаршафа към брадичката си.

— Нали няма да кажеш на никого в „Браун“ за това?

Той изключи телевизора и метна дистанционното на леглото. Сега вече Бриджид изглеждаше сериозно разтревожена, а той искаше точно това.