Серена не побърза да отдръпне ръката си от неговата. Вероятно трябваше да се стресне, но всъщност осъзна, че това я възбуди още повече.

— Ще ме разведеш ли наоколо като пристигнем? — попита тя. — Трябваше да се видя с брат ми, но вече съм закъсняла порядъчно и вероятно се е забил в някой бар. — Ерик нямаше да има нищо против, ако му вържеше тенекия. При братята и сестрите това бе редовно явление. Освен това Кристиан можеше да й предложи по-обстойна обиколка на университета.

Определено можеше.

Б се присъединява към женско братство в Дж-таун

Унгарците си тръгнаха и на тяхно място се появиха три жени в униформи на охрана от музея „Смитсониън“, които припяваха „And Ieeeeleel will always love you!“ на Уитни Хюстън.

Бяха трагични.

Веднага щом затвори телефона на Нейт, Блеър се отправи към бара и поръча кана „Маргарита“ с розов грейпфрут за цялата маса.

— Момичета, спасихте ми живота — каза тя на Ребека, Форест, Гейнър и Фран и тръсна каната на масата. Момичетата заклатиха пиянски глави. Блеър седна, запали цигара и си дръпна, след което я подаде на Ребека. — Много се радвам, че ми се падна точно ти да ме развеждаш, а не някоя загубенячка.

Ребека подаде цигарата нататък и гланцовете на момичетата образуваха размазано петно в сливов цвят върху филтъра.

— Миналия месец Форест развеждаше един кандидат-студент. Деканът ги хвана без дрехи в пералното помещение и я уволниха от отдел „Прием на студенти“.

— Млъквай — проплака Форест с усмивка.

Блеър се опита да си представи как би протекло посещението й тук, ако й се беше паднал гид момче, но с нейния късмет, вероятно щеше да попадне на някой загубеняк. Погледна Форест и за момент се замисли дали да не й каже, че перхидролената й коса има евтин и мръснишки вид и нищо чудно, че от отдел „Прием на студенти“ не са пожелали повече да ползват услугите й като гид. Но понеже беше пияна като свиня, каза нещо съвсем друго:

— Има ли сред вас девственици?

Четирите момичета се закикотиха нервно и започнаха да се подритват под масата. Блеър запали още една цигара, леко раздразнена от факта, че й се налагаше да признае, че все още беше девствена пред четири очевидно леки момичета.

— Не ми казвайте, ако не искате.

Ребека премигна опиянено и се опита да се стегне.

— Всъщност всички сме такива. Работата е там, че сключихме пакт. — Тя погледна приятелките си на масата. — В „Джорджтаун“ няма тайни общества, но ние си имаме нещо такова. Може да се нарече обществото на целомъдрието.

Очите на Блеър се разшириха. На път бе да стане част от някакъв култ към девствеността и бе толкова пияна, разстроена и уязвима, че това й прозвуча като добра идея.

— Не сме против да се занасяш с момчета. Абсолютно не. Всички ние сме правили почти всичко, с изключение на това да стигнем до края — поясни Гейнър. Тя разтърка чипия си нос. — Пазим се за първата брачна нощ.

— Или поне за истинската любов — допълни Фран. — Аз никога няма да се омъжа.

— И двамата родители на Фран са женени и разведени по три пъти — обясни Ребека.

Блеър изгаси цигарата си. Майната му на Нейт. Майната му на „Йейл“. Внезапно единственото й желание бе да стане част от това общество.

— Аз също — призна тя. — И аз съм девствена, имам предвид.

Четирите момичета я зяпнаха с отворени усти, сякаш главите им не можеха да поберат как изтънчено момиче от Ню Йорк като нея никога не беше правило секс.

— Определено трябва да се присъединиш — прошепна със сипкавия си глас Фран. — И щом дойдеш тук, ще бъдем заедно. Не само до завършването, завинаги!

Блеър се облегна с лакти на масата и се наведе напред, готова за действие.

— Какво трябва да направя?

Четирите момичета се закискаха сякаш обожаваха ритуалите си за посвещаване.

— Аз съм най-новият член — обади се Форест.

— Косата й преди това беше почти черна — добави Гейнър.

— Първо трябва да ни позволиш да ти обръснем краката — каза Фран.

— А после ще ти изрусим косата — допълни Ребека.

А смятаха ритуала със сперма върху бисквитка за гнусен?!

Блеър се облегна назад на стола си. Животът й бе скапан, а и винаги бе искала да види как ще изглежда като блондинка. Тя вдигна чашата и я изля в гърлото си, след което я удари в масата.

— Готова съм — обяви тя на новите си сестри.

— Ура-а-а! — ревнаха момичетата и отново си напълниха чашите.

— Ако съвсем скоро не хапна нещо, мисля, че ще повърна — простена Ребека.

— И аз — обадиха се останалите.

— Трябва да отидем до аптеката, преди да затвори — добави Ребека. — Можем да си вземем някакво меню по пътя.

Ммм. Можеше дори да си купят пържени свински кожички!

Блеър грабна чантата си и се олюля, докато ставаше.

— Последният в таксито е пияна девствена кучка.

Петте момичета се хванаха под ръка и се заклатушкаха навън в нощта.

Въпрос: Дори да става въпрос за новите ти най-добри приятелки, би ли позволила четири пияни девствени кучки да ти обръснат краката и да ти изрусят косата?

Трима са много

— Това е невероятно — каза Дан ентусиазирано, докато наблюдаваше как спагетите вряха в тенджерата. Поглед на Ванеса, която стоеше до него и режеше лук на една дъска над мивката. По лицето й се стичаха сълзи. Той я целуна по влажната буза. — Виж ни само.

Ванеса се засмя и го целуна. Всъщност наистина беше доста забавно да живеят заедно. Руби бе заминала рано сутринта. Дан бе натъпкал багажа си в едно такси и се бе пренесъл. Бяха прекарали следобеда на пазар. Купуваха си глупави неща за апартамента като магнитчета за хладилника и черни чаршафи с неонови зелени надписи НЛО. Сега готвеха първото си ястие като съжителстваща двойка.

Ако спагетите с рагу изобщо биха могли да се нарекат готвене.

Дан бръкна под блузата на Ванеса с едната си ръка и изключи печката с другата. Вечерята можеше да почака. С долепени едно до друго лица излязоха от кухненската част и отидоха в хола, където се стовариха върху разтегателния диван на Руби, който сега беше тяхната холна гарнитура. Все още носеше аромата на „Пойзън“ на Кристиан Диор, както и на лакрицовия чай, с който Руби се наливаше, но сега беше изцяло на тяхно разположение и можеха да правят секс върху него, когато си поискат.

— Какво ще правим в понеделник, когато и двамата няма да искаме да отидем на училище? — запита Ванеса, докато Дан я целуваше по ръката.

Ръцете й миришеха на лук.

— Ще избягаме? Вече и без това няма защо да се притесняваме за колежа — отвърна Дан.

Тя извади колана му и го плесна по задника.

— Лошо момче! Спомни си какво каза баща ти. Ако оценките ти се понижат, ще се наложи да се върнеш обратно.

— Хей, това не беше никак зле — пошегува се Дан.

— Така ли? — засмя се Ванеса и го плесна отново, този път малко по-силно.

И тогава някой кихна.

Дан и Ванеса се отдръпнаха един от друг, изплашени до смърт. На вратата стоеше някакво момиче с лилаво-черна коса, черни къси панталони, разкъсана черна тениска от „Озфест“, черни три четвърти чорапи и черни кецове „Конверс“. Носеше нещо като кирка и мешка.

— Нещо против да се присъединя? — Тя ритна вратата зад себе си. — Аз съм Тифани. Руби не ви ли спомена, че ще дойда?

Руби беше пропуснала да спомене нещо такова, но в крайна сметка тя не блестеше с организаторски способности. Ванеса се отдръпна от Дан.

— Руби замина за Германия днес. — Чак тогава осъзна, че Тифани беше влязла сама. — Тя ли ти даде ключ?

— Преди живеех тук — обясни Тифани. — Със сестра ти бяхме съквартирантки известно време. — Тя приближи и си метна нещата на дивана до тях. После се наведе и отвори мешката. Оттам се подаде малка главичка с очи като мъниста и мустаци. Тифани извади животинчето и го гушна като бебе.

Дан пребледня. Приличаше на плъх.

— Какво е това? — попита Ванеса заинтригувано. Руби никога не беше споменавала за момиче на име Тифани, но тя бе живяла сама в Уилямсбърг цяла година, преди родителите им да разрешат на Ванеса да дойде при нея. Вероятно през тази година се бяха случили доста неща, за които Ванеса нямаше ни най-малка представа.

— Това е Пръдльо. Той е декоративно порче. Има проблеми с газовете и обича да дъвче книги. Но всяка вечер спи до мен, свит на кълбо, и е истинско съкровище. — Тифани го погали под брадичката. — Нали, Пръдльо? — Тя подаде съществото на Ванеса. — Искаш ли да го подържиш?

Ванеса се пресегна към хилавото животинче и го взе в ръцете си. Порчето я погледна с малките си кафяви очички.

— Не е ли очарователен? — обърна се тя към Дан. Гостите сякаш затвърждаваха усещането, че двамата е Дан бяха двойка, а Тифани със сигурност изглеждаше много по-готина и интересна от всички нейни съученички.