Сърцето на Джени щеше да изскочи. Тя остави чантата си на пода и сгъна жилетката си отгоре. Седна смутено на ръба на червения диван, притеснена колко бледи и ръбати изглеждаха коленете й на силната светлина.

— Да легна ли?

— По гръб — нареди фотографът, коленичейки на няколко сантиметра от нея.

Да легне по гръб ли? Не можеше, не и с умерено поддържащия памучен сутиен, който носеше. Ами ако се случеше онова ужасно нещо — огромните й гърди да се разлеят над гръдния й кош и да се свлекат под мишниците, като й придадат абсурден вид?

Тя се изправи и се подпря на лакти, решавайки, че това горе-долу съответства на легнало положение.

Така гърдите й изпъкнаха още повече.

— Става — промърмори фотографът и постави на пода вече направените снимки, като се приближи на колене към нея, за да направи още.

Джени стисна крака, за да не й се види бельото.

— Какво изражение да направя? — попита плахо тя.

— Няма значение — отвърна той, щракайки поредните снимки. — Просто дръж раменете си изправени и брадичката вирната.

Ръцете на Джени започнаха да треперят от напрежение, но не й пукаше. Изглежда фотографът я бе харесал. Отнасяше се с нея като с истински модел.

— Добре. Приключихме — каза той и се изправи. — Как се казваш всъщност?

— Дженифър — отвърна Джени. — Дженифър Хъмфри.

Мъжът кимна по посока на жената с баретата и тя надраска нещо на дъската, която държеше.

— Може ли да видя снимките? — попита Джени, сочейки снимките, подредени в редица на дървения под.

Всяка от тях бе покрита с черна филмова хартия, която трябваше да се отстрани, за да се види образът.

— Съжалявам, скъпа, тези са мои — отвърна фотографът, развеселен. — Чакам те тук следващата неделя. В десет сутринта. Запомни ли?

Джени закима енергично и си облече пуловера. Не бе напълно сигурна, но изглежда бе наета да участва във фотосесия!

Поне част от нея бе наета.



— Е, за какво беше кастингът? — попита я Серена по време на часовете с групата за обмяна на опит на Джени. — Съжалявам, че не успях да намеря повече информация. Приятелките ми моделки са доста зле в това отношение.

Джени се плесна по челото.

— Изскочи ми от акъла да попитам. Но беше страхотно. Всички се държаха много мило с мен, сякаш съм истински модел.

— Прекрасно, но по време на снимките трябва задължително да разбереш за какво става въпрос — посъветва я Серена. — Една приятелка си мислеше, че се снима в реклама на дъвки, а се оказа, че е за тампони. Вероятно е объркала „Кеърфри“ и „Стейфри“.

Джени се озадачи. Тампони? Никой не бе казал нищо за тампони.

— И не позволявай на стилиста да те кара да обличаш нещо, в което не се чувстваш удобно. Знам, че рекламата на „Лес Бест“ е хубава, но плажна рокля през февруари, моля, моля! Не можах да се излекувам три седмици след това — добави Серена.

Останалите деветокласнички в групата се изкикотиха учтиво. Обожаваха историите за фотосесиите на Серена, но неимоверно силно завиждаха на Джени и не искаха да я окуражават. Как така най-ниското момиче в класа, онова с къдравата и невзрачна кафява коса и тези абсурдно големи гърди вече беше модел? Нещо не им се връзваше.

— Обзалагам се, че е за каталог на сутиени с огромен размер, а тя е твърде глупава, за да го разбере — подшушна Вики Райнерсън на Мери Голдбърг и Каси Инуърт.

— Сигурна съм, че е за нещо обикновено като портокалов сок — Каси увери Джени, опитвайки се да не се разсмее.

Елиз също завиждаше, но се стараеше да не се издава.

— Къде е Блеър? — попита тя Серена, за да смени темата.

Блеър ръководеше групата съвместно със Серена. Серена вдигна рамене.

— Нямам представа. В момента ми е сърдита.

Мери, Каси и Вики се сръгаха под масата. Тя умираха първи да разберат за караниците между Серена и Блеър.

— Чух, че Блеър не е приета в нито един от колежите, в които е подала документи. Веднага след завършването баща й ще я изпрати във Франция, за да работи за него — обяви Мери.

Серена за пореден път вдигна рамене. От собствен опит знаеше как историите се украсяваха и изкривяваха и колко бързо плъзваха слуховете. Колкото по-малко им кажеше, толкова по-добре.

— Никой не знае какво ще направи.

Джени все още обмисляше въпроса с тампоните. Наистина ли щеше да го приеме зле, ако онова, за което се снимаше, не беше готино — ако фотосесията беше за замразени полуфабрикати или крем за акне? Поне бе започнала отнякъде. Как иначе щяха да я открият?

— Престани да бъдеш такава параноичка — изсъска й Елиз, макар че дори не разговаряха. Откакто бяха станали приятелки преди два месеца, Елиз имаше странната способност да отгатва мислите на Джени.

Това беше доста досадно.

Джени хвърли поглед към Серена. Неземно красивата абитуриентка веднъж бе станала жертва на двама известни фотографи, които бяха заснели една неназовима част от нейното тяло и снимката се бе появила върху автобусите и такситата в целия град. А това бе едно от нещата, направило Серена най-готиното момиче в града и дори във вселената! Рекламата на тампони не бе нещо по-различно.

Така да се каже.

Нещата, които никой не трябва да знае

— Забравете болезнените си гърди, подутите глезени, стриите. Представете си, че дупетата ви са балони, които спадат. Отпуснете. Издишайте.

Блеър отказваше да си представя подобни неща. Достатъчно й бе, че лежеше на пода с една камара бременни жени с вонящи найлонови чорапи, всички стенещи като преяли крави — нямаше нужда да влошава ситуацията допълнително, като включи и задника си.

Майката на Блеър се кискаше на пода вдясно.

— Не е ли забавно?

Олеле.

На Блеър й се прииска да я удари. Беше си взела почивен ден „по домашни причини“ от училище и си бе останала вкъщи, тъй като се чувстваше твърде разстроена, че е в резервния списък на „Йейл“. Нямаше сили да се изправи лице в лице със съучениците си, особено със Серена. Но след шест часа превъртане на „Младоженци“, цяла кутия обезмаслен сладолед „Хааген Дас“ с шоколадов сироп, а сега и това, направо й се прииска да беше на училище.

— Добре. Сега, след като партньорите си починаха, е време малко да се потрудят. Запомнете, за да отгледате дете, трябва да сте отбор!

Учителката на Елинор от курса за родилки бе бивша медицинска сестра на име Рут, с изваяно от йога тяло и ситно накъдрена коса, която водеше занятията в свръхмодерния си апартамент на Пето авеню в Горен Ийст Сайд. Рут бе омъжена за новобогаташ, дизайнер на кухненски уреди, което на практика означаваше, че проектираше перални, хладилници и съдомиялни с формата на летящи чинии и цената на автомобили. Имаха пет деца, в това число двуяйчни близнаци, и от време на време едно от тях наминаваше покрай огромния хромиран хладилник в кухнята, без ни най-малко да се смути от гледката на изпружените на пода бременни жени.

Вероятно всички те един ден ще станат гинеколози с психически отклонения, помисли си Блеър.

Рут дръпна нагоре черно-белите си панталони за йога „Йоджи Ямамото“, клекна на пода и си напрегна лицето, докато не заприлича на бабун, отчаяно опитваш да изкара цяло бананово дърво от задника си.

— Спомнете си етапите на раждането, които обсъдихме в началото на часа. Така изглежда третият етап. Доста асоциален. По-късно, когато ефектът от епидуралната упойка е поотминал, и започнете да напъвате? Ами! Тогава ще започнете да крещите на съпруга си да забрави за предбрачния договор. Бебетата може и да са сладки, но в раждането им няма нищо сладко.

Блеър се изправи на лакти. Не разполагаха ли с по-модерни начини за това в днешно време? Не можеха ли просто да извадят бебето с лазер?

— А сега е време за малка награда. Дами, отпуснете се на пода. Нека партньорите коленичат в краката ви, където им е мястото. Дами, подгответе се за вълшебен масаж на ходилата!

Всички останали партньори всъщност бяха половинките на бременните, а не седемнадесетгодишните им дъщери. Именно съпрузите трябваше да правят масаж на ходилата. Това им беше работата. Но какво общо имаха с това дъщерите?

Блеър погледна краката на майка си. Приличаха на нейните, но бяха обути в три четвърти найлонови чорапи с телесен цвят. На Блеър й се повдигна само при мисълта, че трябва да ги докосне.

— Започнете с дясната пета. Обгърнете ходилото с едната си ръка и използвайте палците. Не се страхувайте да натиснете малко по-силно. Тя е носила двама души цял ден. Краката й са уморени!

Блеър неохотно вдигна десния крак на майка си. Едно бе сигурно: след всеки един от тези сеанси щеше да се почерпи с чифт изключително скъпи „Маноло Бланик“ от кредитната карта на майка си. Нужни бяха и серия пълни спа процедури, за да потисне спомена от този масаж и разговорите за раждането, да не говорим за вонята.

— Сега положете ходилото й на гърдите си и започнете да барабаните с пръсти от палеца по посока към коляното. Знам, че ще ви се стори странно, но усещането е невероятно.