Не е много забавно да бъдеш красив, при положение че дори загубеняците не смеят да те заприказват.

Те просто искат да си свалят дрехите

— Не мога да повярвам, че това се случва — въздъхна Ванеса за тридесети път тази нощ. Тя и Дан не бяха спрели да се целуват от момента, в който той се бе приближил зад нея в бара и я бе целунал по врата, а сега, обезумели, сваляха дрехите си в една от стаите на хотел „Пиър“ долу. Искаше й се да му каже колко много й липсваше и колко глупаво бе, че бяха престанали да си говорят. И макар сексът в хотелска стая точно преди завършването да бе евтино клише, в момента й се стори прекрасна идея.

Стаите в „Пиър“ имаха кръгли прозорци с гледка към река Хъдсън, по стените бяха окачени котви от ковано желязо, а подът бе покрит с морскозелен килим. Сапунът, шампоанът и лосионът за тяло в банята бяха на основата на морски водорасли. Покривките на леглата бяха в нежно морскосиньо. На тавана се въртяха вентилатори от неръждаема стомана и охлаждаха иначе доста горещата нощ.

Дан измъкна колана на дънките си и го метна в стаята. Бе пиян от щастие и възбуден до краен предел. Той подскочи няколко пъти върху леглото.

— Уау! — извика той. — Уау!

Ванеса го хвана през коленете и той падна върху нея, като сграбчи ризата й и я вдигна нагоре.

— Пич! Оцелях! — извика някакъв пиян глупак. В съседната стая няколко момчета с тениски на „Боудоин“ и „Бейтс“ играеха игри с надпиване и гледаха мач на „Нетс“ по телевизията.

— Ако живеехме заедно, можеше да правим това всеки ден — осъзна Дан, произнасяйки го на висок глас, докато Ванеса разкопчаваше черния си дантелен сутиен.

Ванеса метна сутиена на пода и скръсти ръце пред голите си гърди.

— Попита ли баща си?

— Ъхъ — отвърна Дан щастливо. — Съгласи се. Но ако успехът ми се понижи и не вечерям с него и Джени поне два пъти седмично, ще се наложи да се върна обратно. — Той отмести ръцете на Ванеса и се насочи напред право към гърдите й. Ванеса прегърна рошавата му глава и затвори очи. Тази вечер беше пила само кола, но леглото определено се въртеше. Тя и Дан отново бяха влюбени. Щяха да живеят заедно. Можеше дори да се запишат заедно в Нюйоркския университет. Всичко беше прекалено идеално, за да е истина.

И колко често нещата остават идеални?

gossipgirl.net

Забележка: Всички имена на места, хора и случки са променени или абревирани, с цел да се опазят невинните, тоест мен.

Хей, хора!

Изкефи ме как днес половината от абитуриентите изобщо не се появиха в училище. Исках също така да ви обърна внимание на нещо, което може би ви е убягнало по време на гуляя снощи. Един човек — всъщност наш приятел, с когото се познаваме от детската градина — доста подозрително отсъстваше от сбирката. Ето и причината.



Пичът, който не е приет НИКЪДЕ

Винаги е бил толкова нахакан за всичко, че никой никога не се е осмелявал да се усъмни, че той ще влезе, където си пожелае. Не ни беше минало през ум, че неговата напереност би могла да подразни учителите до такава степен, че да откажат да му дадат препоръки; че начинът му на обличане по последния писък на висшата мода, както и намеците, че семейството му може на мига да купи училището, което избере да посещава, би могло да отблъсне интервюиращите; че бе твърде отворен или прекалено мързелив, а може би и двете, за да се яви на SAT повече от веднъж; или че вместо необходимото есе бе изпратил заедно с документите си видеозапис как преиграва в училищен мюзикъл, в който дори не изпълнява главна роля.

И така, той не е приет. Не на четири или пет места, а на цели девет. Девет отказа. Ох! Дори най-голямата отрепка заслужава съчувствие в такъв случай. Но съм сигурна, че все някак ще успее да си изпроси място някъде. Винаги е успявал.



Вашите имейли:

В: Скъпа Интригантке,

Работя в администрацията в престижен университет на Източния бряг и този уикенд пътувам за Ню Йорк, за да се срещна с потенциален наш студент. Университетът ни иска той да се запише при нас следващата есен, затова е задължително да направя добро впечатление. Надявам се да нямаш нищо против да попитам какво има най-голямо значение за теб в едно училище? А и най-важното, какво да облека през уикенда?

админмцк


О: Скъпа админмцк,

Вече минах през достатъчно интервюта, за да не взема насериозно въпросите ти, ако не искам. Какви са пържените картофки в стола на университета? Ако питаш мен, това има доста голямо значение. Що се отнася до това какво да облечеш, докато ухажваш този така привлекателен кандидат — оранжевото е новото черно.

Интригантката



Наблюдения

Н изпраща Б от „Тру Уест“ до вкъщи, докато останалите тъкмо започваме да подгряваме купона. С танцува съвсем сама на гореспоменатото събитие — макар че все ми се струва, че на групичката момчета зад нея им се иска да вярват, че танцуват заедно. Дж се снабдява с лак за нокти, приспособления за епилиране и къна от денонощния Луейн Рийд на „Бродуей“. В и Д излизат от хотел „Пиър“ тази сутрин, точно навреме за училище. Ч с маймунката си пие сам на терасата в апартамента си в „Сатън Плейс“. Можеше дори да му съчувстваме, ако не бе невъзможно човек да изпита съжаление спрямо него.

Упс, звънецът! Повече — по-късно!

Знаете, че ме обичате,

Интригантката

Дж се изстрелва в космоса

Джени беше прочута с отличния си краснопис и подробните и точни копия на известни произведения на класически художници. Удобството на това да умееш да рисуваш и копираш бе възможността да подправяш бележки, например бележката от тази сутрин от баща й за предполагаем „преглед за алергии“ в центъра. Тя подсмръкна престорено, докато я подаваше на учителката си по математика, госпожа Хинкъл. В дъното на стаята Елиз прибра сламенорусата си коса зад ушите и скришом наостри слух.

— Следващият път се опитай да си насрочваш прегледите след училище — нахока я госпожа Хинкъл, оставяйки бележката на бюрото си. Тя махна с ръка и отпрати Джени. — Сега върви.

— Благодаря — отвърна Джени покорно. Госпожа Хинкъл бе на възраст и се отнасяше с всички момичета като със свои внучки. Печеше им овесени сладки и им правеше картички за Коледа и карамелизирани ябълки. Джени се почувства неудобно от това, че се възползва от наивността на милата учителка, но тук на карта бе заложена кариерата й. А това беше важно!

Кастингът, за който Серена й бе писала по имейла, бе в едно фотографско студио на западна Шестнадесета улица. Куп високи кльощави момичета с нацупени устни и руси коси пушеха на тротоара на долния етаж. Модели, помисли си Джени, като се опита да запази самообладание и да не ги чувства като заплаха.

Тя позвъни на студиото и отвътре я пуснаха да влезе. Намери се в тъмно пространство, което й напомни товарен док със своя огромен изкорубен асансьор. Джени се качи и натисна бутона за третия етаж, опитвайки се да не изглежда толкова ужасена, колкото беше всъщност.

— Здравей? — Висока жена с остра брадичка, бяла барета от лачена кожа, черни кожени къси панталонки и бели кадифени ботуши до коленете посрещна Джени на излизане от асансьора. — Да не си се изгубила?

Джени се усети, че вероятно трябваше да смени училищната униформа на „Констънс“, но вече беше твърде късно.

— Тук съм за кастинга. — Все още не знаеше какво точно означава това, но звучеше интригуващо.

— Аха! — Жената я измери с поглед от горе до долу. — Може ли да погледна бука ти?

Джени погледна към чантата си.

— Бук ли?

Жената отново я огледа и посочи един празен стол между два отегчени руси модела.

— Седни. Ще те повикам, когато е готов.

Тя се скри зад един бял екран, където щракаха светкавици, очертаващи силуетите на хората, движещи се в помещението, внезапно сред ламаринените стени на студиото се разнесе силен смях, от който Джени я побиха тръпки.

Тя хвърли поглед към момичето до нея. Дъвчеше дъвка, а клепачите й почти се затваряха, сякаш бе стояла будна цяла нощ. Джени се обърна и се опита да притвори клепачите си по същия начин, за да изглежда също така престорено отегчена, но очите й упорито отказваха да се подчинят. По-скоро приличаше на персонаж от „Нощта на живите мъртви“ отколкото на готина скучаеща манекенка.

Жената с баретата изскочи иззад екрана.

— Ти — посочи към Джени.

Джени се изчерви и погледна извинително към останалите момичета, които чакаха доста по-отдавна. Последва жената зад екрана.

Заградената част от студиото имаше тухлени стени, боядисани в бяло, и дървен под. В центъра на помещението се намираше старовремски диван, тапициран с червено кадифе, около който на стативи бяха подредени прожектори и сребристи отражателни дискове.

— Свали си пуловера и легни — изкомандва я един набит мъж с руса козя брадичка, който вече мижеше зад един „Полароид“, готов да я снима.