Кейт Куин - Императрицата на седемте хълма

– Но нали си обещал на Плотина да запазиш тайната ѝ, ако спре?

– Излъгах – призна Тит.

Фаустина примигна одобрително.

– Изглежда, че все пак не си чак такъв идиот.

– Напротив. Само идиот би се изправил срещу императрицата. Но поне съм предпазлив идиот.

Тит едва беше събрал сили да се отдалечи, извърнал незащитения си гръб към императрицата. Тя изглеждаше толкова пребледняла и толкова странна, неподвижното ѝ лице потръпваше от омраза, сякаш морско чудовище дипли от дълбините спокойната морска повърхност.

"Ще умреш заради това." Гласът ѝ смрази гръбнака му. Дори сега, невредим в слънчевата зала и далеч от отплавалата за другия край на империята Плотина, Тит потрепери.

"Безпочвени заплахи – напомни си той. – Императорът знае истината, няма да се вслуша в злословията ѝ." А когато Траян си отиде, Плотина вече няма да е императрица. Няма да може да се меси в държавните дела.

"Ще умреш заради това."

Е, риск винаги съществуваше.

Тит осъзна, че ръката му е върху кръста на Фаустина. Тя се взираше тревожно в него.

– Угрижен си – констатира тя. – Винаги разбирам кога си притеснен. Между веждите ти се появява бръчица, а лявото ъгълче на устните ти се извива надолу.

– Не съм много разтревожен – отстъпи назад и ѝ подаде ръка.

– Искаш ли да ти покажа нещо?

Поведе я към фригидариума, разположен в далечния край на комплекса, заслонен от слънцето, за да запазва хладината си дори в разгара на лятото. Двама строители измерваха височини и дължини и Тит ги отпрати. Запали лампите една по една. Фаустина оглеждаше възхитено синьо-зелените плочки, виещи се спираловидно по тавана, пода, върху който още нямаше мозайка, и басейна от мрамор със сини жилки.

– Защо този е пълен? – попита тя. – Другите бяха празни.

– Строителят се безпокоеше, че има пукнатина в облицовката, и нареди да го напълнят. Засега нищо не тече. – Тит извади един свитък, затъкнат в колана му, и го разгърна. – Тук всичко е готово, както виждаш, освен мозайката на пода. Строителят предложи голи русалки, но аз го разубедих.

Фаустина се наведе над свитъка. Морско чудовище с тяло, покрито с преливащи се черни и зелени люспи, се възправяше от сините вълни, устремено към момиче, приковано за скала.

– Андромеда и морското чудовище?

– Погледни лицето. На Андромеда, не на чудовището.

Фаустина се взря във високото русокосо момиче в окови и развята от вятъра синя роба.

– Това съм аз!

– Не е най-уместният мит – призна Тит. – Персей спасява Андромеда, а всъщност ти ме спаси, като ми доведе секретаря на императрицата. Реших, че най-малкото, което ти дължа, е да те обезсмъртя в мозайка.

Фаустина го погледна замислено.

– Има и друг начин да ми се отблагодариш.

Тит наклони очаквателно глава.

– Например?

– Милостиви богове! – възкликна Фаустина и го блъсна в басейна.

Студената вода го порази като мълния. Тит изкрещя изненадано и се закашля, защото водата нахлу в устата му. Размаха крака да стигне хлъзгавите плочки на дъното. Басейнът беше пълен само до раменете му и той се показа, плюейки вода, на повърхността.

– Защо го направи?

– За да те събудя. – Фаустина застана до ръба на басейна, скръстила ръце върху хълбоците си, и го изгледа разгневено. – Как да провлека вниманието ти, Тит? Повечето мъже се нуждаят само от някой намек, но теб трябва да те удрят с тухла по главата!

– Ммм? – Тежките подгизнали дипли на тогата му го дърпаха надолу. Той започна да смъква мокрия вълнен плат. – Страхувам се, че не разбирам.

Двама любопитни роби, понесли кошници с чакъл, спряха и занадничаха, привлечени от плискането и гласовете.

– Излизайте! – изкрещя им Фаустина и те изчезнаха светкавично.

Очите ѝ изпепелиха отново Тит.

– Мислиш ли, че подкупвам имперски секретари за всичките си обожатели? – продължи тя. – Мислиш ли, че си обличам най-красивата роба в най-горещия летен следобед за всичките си ухажори? Мислиш ли, че шпионирам императрицата заради всеки, който ми е хвърлил око?

Тит се почуди дали очаква да ѝ отговори. "Вероятно не." Той смъкна презглава половин тон подгизнала вълна и го захвърли с плясък към отсрещния край на басейна. Мократа туника под тогата нямаше да му тежи толкова, ако излезе от басейна и побегне бързо...

– Бях се въоръжила с търпение. Татко и без това не иска да се омъжвам твърде млада, та си рекох, че мога да ти дам време. Но вече става прекалено! – Фаустина скръсти ръце пред гърдите си. – Знам, че си влюбен в сестра ми от години, но...

Тит се задави отново, този път не с вода.

– Какво?

– Сам ми каза. Когато бях на шест и ме носеше към къщи след сватбата.

– Ммм... Беше много малка, невъзможно е да помниш...

– Виждам го всеки път, когато погледнеш към Сабина. Всички в Рим знаят! Твоята Ения дори ме предупреди. Каза ми, че ще си имам проблем с нелепото ти романтично увлечение по първото очарователно момиче, което е проявило интерес към теб. Когато, трябва да добавя, си бил по-млад от мен сега!

Тит отново си помисли, че само бягството ще го спаси. Фаустина обаче блокираше единствените стъпала на басейна и явно не смяташе скоро да се отмести. Надяваше се студената вода да скрива червенината, която усещаше да се надига до върховете на ушите му.

– Не ми е неприятно, че си бил влюбен в сестра ми – продължи Фаустина. – Тя наистина е очарователна и е далеч по-умна от мен. Но щеше да те изтощи с вечното си обикаляне по света. А аз съм тук! По-красива от Сабина и умея да готвя!

Сега Фаустина изглеждаше сериозна, не ядосана. Сериозна и красива, с поруменели страни, искрящи очи и надигащи се гърди. "Мъжът, когото наех да я изобразя на мозайката като Андромеда, няма да пожелае да я покрие със сини дипли – помисли си Тит. – Ще каже, че е престъпно да скрие, тези гърди и несъмнено ще бъде прав."

– Знам, че ме познаваш от шестгодишна, но аз пораснах! Погледни! Не го ли забеляза, когато излязох от басейна с подгизналата прозрачна туника?

Да, беше забелязал. Как Фаустина се надига от водата полугола. Тази картина се въртеше в ума му цяла година със смущаваща натрапчивост.

– Мисля, че трябваше да схванеш по-бързо намека, Тит – укори го Фаустина. – Ако не исках да ме виждаш полугола, щях да си взема мантията много по-бързо и определено нямаше да вървя пред теб до къщата. Наистина ли е толкова трудно? От единайсетгодишна, когато ми каза, че ще стана красавица, ти давам знаци. Харесваше ме, преди да стана красавица, а аз те харесвах, преди да наследиш състоянието на дядо си. Нима това не ми дава предимство пред всички момичета, които искат само да се докопат до парите ти?

Тя тропна със сандал върху голите камъни под краката ѝ.

– Поласкана съм наистина, че си решил да запечаташ лика ми върху пода. Но не го намирам за най-добрия начин да ми се отплатиш, ако наистина изпитваш благодарност.

– Няма да те запечатвам върху пода. – Тит подскочи нагоре. Улови китката на Фаустина и я дръпна силно. Тя падна в басейна с писък и оглушителен плисък и бледосинята ѝ роба потъмня като аквамарин. Изплува далеч по-елегантно от Тит и си приглади косата назад. Миглите ѝ приличаха на копринени стрели около огромните тъмни очи, мократа ѝ коса сияеше като златна монета върху речно дъно. Никак не приличаше на Сабина. Приличаше на себе си, беше Ания Галерия Фаустина и беше красива. Тит усети как над водата се понесе леко ухание на зюмбюли. Зюмбюли – сигурно знаеше, че са любимите му цветя.

– Трябва да научиш някои неща, ако вече не си ги разбрала – посъветва я той. – Аз не съм остроумен, не се отличавам с блестящ интелект и определено не съм красив...

– Какво...

– Навремето поисках ръката на сестра ти, изреждайки ѝ причините, поради които няма да ѝ бъда задоволителен съпруг. Тя ме отблъсна и е справедливо да ти предоставя същата възможност. – Тит отметна кичур мокра коса зад ухото ѝ. – Така... Вече знаеш, че не съм оригинален. От години заливам събеседниците си с цитати от Хораций и Катон. Преди хората се прозяваха отегчено, сега твърдят, че съм много умен. Промяната настъпи, когато наследих състоянието на дядо.

Трапчинки заиграха около устните на Фаустина. Тит продължи със строгия си ораторски глас, сякаш държи реч в Сената.

– Живея семпло и мразя показността. Някой ден вероятно ще стана претор, но нищо по-бляскаво. Аз съм съвестен изпълнител, няма да прославя семейството и понеже и татко, и дядо оплешивяха, сигурно и моето теме ще оголее.

– Срамота! – прекъсна го сериозно Фаустина. – Аз харесвам мъже, които побеляват.

– И така, Ания Галерия Фаустина... – Тит вдигна мократа ѝ коса и я нави като въже около дланта си. – Реших да не те рисувам в синя роба върху пода. Предпочитам те в червено було и в леглото ми. Ако си съгласна да се омъжиш за най-скучния и най-невзрачния съпруг в Рим.

Имаше вкус на вода, когато го целуна. Бездънна, спокойна и сладка. Мокрите копринени дипли на робата ѝ го обвиха като син дим, когато я придърпа по-близо, пръстите ѝ се вкопчиха в туниката върху гърдите му и тя се притисна към него. Той се пресегна и разкопча амулета със златно сърце, което римските момичета носеха до деня на сватбата си, и медальонът се плъзна и изчезна във водата.

– Браво! – прошепна Фаустина между целувките. – Ения ще остане доволна.