– Ще бъда ясен. – Тит я погледна изморено и непреклонно. – Не искам нищо от вас. Искам само незабавно да спрете да крадете от империята.

– Как смееш...

– Не аз съм крадецът в тази стая, домина, така че, да, смея... Край на кражбите от строителния фонд за баните. Това ще е лесно, баните са почти построени. Но императорът току-що ме информира, че ще ми повери проекта за издръжка на сираци в провинциите, а вие години наред сте черпили щедро от средствата за децата. Искам да престанете незабавно. И наистина – добави ядосано той, – прословутите ви морални скрупули би трябвало да ви възпрат да паднете толкова ниско. Да крадете от строеж е едно, но от сираци?

Плотина скочи на крака. Чуковете вече бумтяха безпощадно в слепоочията ѝ.

– Позволяваш си да заплашваш императрицата на Рим?

– Разбира се. Имам достатъчно доказателства да ви изоблича пред императора. Съмнявам се, че ще го зарадвам, и се съмнявам, че ще ви накаже сурово. Но всички в Рим ще разберат и се съмнявам, че това ще ви хареса. "Императрица Плотина, толкова добродетелна и извисена. Императрица Плотина, най-обикновена крадла."

– Как смееш...

– Спестете си заплахите, домина. И ако обмисляте да ме изнудвате, спестете си и това. В живота ми няма нищо, с което да купите мълчанието ми. Едно предимство, предполагам, да си невзрачен и съвестен труженик. Невзрачните съвестни труженици нямат какво да крият.

– О? – усмихна се злокобно Плотина. – И аферата си с Вибия Сабина ли не искаш да скриеш? Видях те с нея, преди да замине за Антиохия. Обикновено е по-дискретна, но в онази непристойна дреха явно ти се е сторила неустоима.

– Да – съгласи се невъзмутимо Тит. – И това е единствената фамилиарност, която съм си позволявал с Вибия Сабина, не че ще ми повярвате.

– Няма значение дали аз ще повярвам. Важното е дали съпругът ѝ ще ти повярва. И всички в Рим.

– Не ме интересува особено дали ще ми повярват, или не. Не възразявам да разпространите слуха, че съм отмъкнал очарователната съпруга на протежето ви под носа му. Тъкмо ще придадете пикантен привкус на житието ми.

– Ти, нещастно нищожество!

– Обещах си да си тръгна при първата обида.

Тит стана. Плотина едва го различаваше през червената мъгла, спуснала се пред очите ѝ. "Ще те пратя на арената заради това – помисли си тя. – Лъвовете ще разкъсат червата ти. Лешоядите щя изкълват очите ти." Ако в ръката ѝ имаше нож, щеше да го забие в гърлото му.

– Още нещо. – Тит я погледна през рамо. – Скоро ще намерите друг начин да крадете средства за машинациите си. Вероятно няма да успея да ви спра, знам. Ще съм доволен, ако отбягвате моите проекти. Приемете го и няма да уведомявам императора. Споразумяхме ли си?

– Няма да се пазаря с теб! Аз съм императрицата на Рим!

– И се опитвате да купите трона на следващия император.

Думите изпратиха ударна вълна по гръбнака на Плотина и тя впи очи в младия мъж, наблюдаващ я от другата страна на писалището. Толкова невзрачно момче, толкова незначително.

– Какво искаш да кажеш? – попита тя с присвити устни.

– Не ме подценявайте, домина. Вие живеете скромно, нямате много разходи, не успявате да похарчите дори средствата за издръжката на домакинството ви. За какво са ви повече от два милиона сестерции? – Тит огледа спретнатия ѝ кабинет, удобен, но семпъл с тъмните мраморни стени, спартанските канапета, ниските масички и вълнените драперии, които Плотина беше изтъкала собственоръчно. – Не, не крадете за себе си. Но сигурно ви е струвало много да осигурите етапно консулство на протежето си Адриан. Да не споменаваме новия му пост като губернатор на Сирия. Два милиона сестерции – добро начало, за да купите необходимата му подкрепа, та да стане императорски наследник. – Тит поклати глава. – Проблемът е, че ако просто ме бяхте помолили да подкрепя Адриан... да, щях да го направя. Той ще бъде добър император. Предполагам, не знае, нали? Може и да е студенокръвна риба, но по-скоро би умрял, отколкото да открадне.

– Ще се погрижа да умреш за това – прошепна дрезгаво Плотина.

Тит сви рамене.

– Винаги съществува риск.

Излезе спокойно и затвори вратата с тихо щракване. Устата на Плотина зейна в ням писък, а лицето ѝ се разкриви болезнено. Не! Закрачи напред-назад, блъскайки се в мебелите. Не, не, не! Сандък с ленени дрехи я препъна и тя го ритна настрани. По пода се разпиляха спретнато сгънати туники. Невъзможно! Невъзможно!

Плотина отиде при Юнона. Нареди на другите молители в храма да излязат с шепот, който ги накара да хукнат през глава навън. Разказа всичко на посестримата си. Юнона слушаше и наблюдаваше със съчувствено каменно лице как Плотина хлипа, пени се от гняв и си скубе косите.

– Ще си плати – заключи тя с глас, одрезгавял от крясъците.

– Никой няма право да разговаря така с богиня.

Юнона се съгласи.

– Ако си мисли, че ще ме спре, значи е наивен фукльо. Моят Публий ще стане император. Ще стане император и тогава ще видя трупа на това жалко нищожество да се валя върху пода.

Юнона я разбра.

– Ще отида при Траян. Ще замина за Антиохия, и то веднага. Ще му разкажа как са ме оклеветили. Той ще повярва на мен, а не на наглото нищожество. Аз съм му съпруга.

Юнона изрази съчувствие.

– Ще ми помогнеш, нали? – Изтощена до смърт, Плотина облегна туптящата си от болка глава върху мраморните поли на Юнона. – Ще ми помогнеш ли да се отърва от него?

Юнона ѝ обеща.


САБИНА

– Лекарите ти препоръчват почивка, цезаре.

Траян се облакъти върху възглавничките на лектуса и един роб му допълни чашата.

– Почивам.

– Не изглежда така – усмихна се Сабина.

Пищен банкет беляза завръщането на Траян в Антиохия. Присъстваха гостуващи сановници в раирани източни мантии, сенатори и губернатори в снежнобели тоги, легати и трибуни в брони. И този път не липсваха обичайните за Траяновите угощения изобилие от вино, шумотевица, радостни възгласи и най-вече непринуденост. Всички се местеха от маса на маса, танцьорите не успяваха да довършат изпълненията си, защото ги канеха да се присъединят към веселбата и двамина пияни легати предложиха да разрежат печения вол с мечовете си. Траян се задави от смях и се наложи Сабина да го тупа по гърба.

– Милостиви богове! Спести ми мърморенето – предупреди я императорът и група стройни акробати от Парта започнаха да се премятат на фона на барабанен ритъм. – Искам да си получа дозата, преди Плотина да пристигне.

– Скоро ли идва? – простена Сабина.

– Тръгнала е с кораб от Рим и чувам, че ветровете са благоприятни. – Траян махна към развеселената компания в залата. – Ще трябва да намаля темпото, когато дойде.

– Иначе ще те хока, докато свят ти се завие – съгласи се Сабина. – Колко ще остане?

– Няма да е дълго, обзалагам се. Изтокът не ѝ харесва – прекалено нечистоплътен и екзотичен е за моята Плотина. Ще се задържи колкото да се яви пред поданиците и да ме засипе с лавина от съвети и ще си тръгне. И докато е тук, малка ми Сабина, недей да я дразниш! Имам достатъчно работа и не ми се занимава с женски свади.

– Да, цезаре – отдаде му смирено чест Сабина. – И аз ще си получа безропотно дозата съвети.

– Не само – добави мрачно Траян. – Само почакай! Ще настоява да се върна в Рим с нея.

– Защо не я послушаш? – попита ведро Сабина.

– Още не съм превзел Хатра, момиче. Костелив орех се оказа. После съм намислил да се върна в Месопотамия и да усмиря размирниците.

Траян взе сирене и грозде от един поднос и очерта крепостните стени на Хатра. Изяде вражеските отряди, избити при обсадата и с парче хляб нахлу през портите, за да демонстрира планираното нападение, когато се върне. Сабина го наблюдаваше замислено. Не беше виждала Траян от цяла година, докато обикаляше Египет и Гърция, а той – Парта. Беше отслабнал, ръцете му все още изглеждаха силни, кожата му обаче беше отпусната и суха. Стори ѝ се, че пръстите му треперят, когато посегна за ново парче хляб.

– Добре ли си, цезаре? – попита го тихо. – Чух, че ти е станало зле край Хатра.

– Веднъж да се замаеш от слънцето и всички започват да дрънкат врели-некипели – оплака се Траян. – Добре съм, разбира се!

Той заръкопляска на акробатите, които подскачаха от пирамидата си към тавана, и веднага извика най-красивия да седне до него. Сабина се усмихна и се отдалечи дискретно. Адриан, с брадато и любезно лице, стоеше сред обръч от сенатори до фриз с похотливи сатири. Половин дузина гости се бореха да привлекат вниманието му – наскоро го бяха избрали за губернатор на Сирия (трябваше обаче да се преструва, че не знае, когато Плотина пристигне да му съобщи самодоволно новината), а следващата година отново щеше да е консул.

– Ще благоволиш ли да ме придружиш в Сирия? – попита той Сабина, когато се подготвяха за угощението. – Или предпочиташ оргиите и пътешествията?

"Наистина ли мислиш, че пилея времето си в оргии?", помисли си Сабина. Беше се върнала във Виндобона в Панония да провери как работи болницата, която построи със собствени средства, когато Адриан беше губернатор на провинцията. Остана там цял месец, застъпвайки се да назначат повече лекари, ала повярва ли ѝ някой? Не, предпочитаха да вярват в оргиите. Но не сподели мислите си. Отговори само:

– Оргиите ми втръснаха. Не намираш ли, че перверзните са много отегчителни?

Влязоха в залата заедно. Пръстите на Сабина докосваха едва-едва ръката на съпруга ѝ и тя се отдалечи в мига, щом прекрачиха през двукрилия резбован портал. "Сирия", напомни си тя, въртейки чашата си вино, докато Адриан изчезна от погледа ѝ сред рояк доброжелатели. Не беше ходила в Сирия; пътуването сигурно щеше да е интересно... Напоследък обаче мислите ѝ незнайно защо се връщаха все по-често към дома. Сестра ѝ Фаустина щеше да се омъжи скоро. "Надявам се да отворя очите на мъжа, когото искам, преди да стана на двайсет или на сто. Богове! Какъв глупак е!" Изборът на Фаустина не беше единствената драма в семейството; брат им Лин настояваше да стане трибун, макар и ненавършил седемнайсет. И, разбира се, здравето на баща им се влошаваше – Калпурния най-после го убеди да се оттегли от Сената и в последното си писмо той разказваше за току-що довършения си трактат във връзка с финансовата реорганизация на римските храмове. Писмата на Тит описваха красивите нови бани, работата му като надзорник на програмата за издръжка на сираци и колко доволен от него е императорът...