– Не и с такава съпруга. Изглежда тиха, но се обгражда се недостойни особи. На състезанията беше в плебейска компания.

– Щом се ожените, ти ще избираш компанията ѝ – уточни Плотина. – Нима не си в състояние да вкараш в правия път една блудна жена?

– Много е млада – оплака се Адриан. – Не харесвам млади момичета.

– Ще ми се да беше още по-млада – въздъхна Плотина. – Съзряващо смирено девойче, готово да изпълнява каквото ѝ кажат – идеалната снаха. – Баща ѝ трябваше да я омъжи преди три-четири години, вместо да я оставя да лентяйства и да чете Омир. Но пък тогава нямаше да е свободна за теб. Боговете знаят как да подредят нещата.

Плотина беше открила, че боговете обикновено подреждат нещата в нейна угода. А където не успееха, се намесваше тя.

– Не ми се вижда момичето да е толкова сговорчиво – продължи да се противи Адриан. – Казва каквото трябва, но усещам, че ми се присмива.

– Глупости, кой би ти се присмял? – Плотина сведе очи към восъчната си плочица. – Остави я на мен, аз ще я обуча както се полага. Подай ми перото, моля те.

– Пак ли проверяваш домашното счетоводство? – Адриан поклати глава. – Римската императрица разполага с армия от икономи, но смята сама!

– Последният ми иконом се опита да ме измами. Наложи се за назидание да наредя да му отсекат ръцете. – Плотина изстърга плочицата и започна начисто. – Освен това винаги съм си водила лично домашното счетоводство. Не виждам причина да не го правя само защото домакинството е по-голямо. Помниш, скъпи Публий, как когато за пръв път влязох в двореца...

– Да, да, заяви, че ще го напуснеш непроменена. – В очите на Адриан проблеснаха шеговити искрици. – Сто пъти си ми го повтаряла.

– Надявам се да не е останало само на думи.

– Несъмнено, уважаема. – Той се приведе и я целуна по главата. – Не си се променила ни най-малко.

– Ти си се променил и не съвсем за добро – потупа го Плотина по брадясалата буза. – Не ми харесва тази брада.

– И на мен не ми харесва съпругата, която си ми избрала – намръщи се отново той и се отпусна тежко на стола срещу нея. – Защо Вибия Сабина?

– Трябва ти съпруга с потекло и връзки, способна да общува на равна нога с колегите и враговете ти, докато се изкачваш в йерархията.

– Досега ти изпълняваше тази роля – напомни той.

– И ще продължавам. – Плотина започна да преписва колонка с числа върху плочицата. – Но съпругата ще ти роди синове, а мъжете трябва да имат синове.

– Траян...

– Също е привързан много към Сабина – прекъсна го невъзмутимо Плотина. – Като се ожениш за нея, ще спечелиш и неговата благосклонност.

– Вече би трябвало да съм я спечелил – промърмори Адриан.

Плотина усети как сърцето ѝ се свива.

– Редно е да се интересуваш повече от скъпия Публий – повтаряше тя на съпруга си. – Той ти е повереник. Трябва да ти е като син.

– Но не е – срязваше я Траян. – Изпълнил съм дълга си към него, нали? Като малък беше студенокръвен мрачен досадник и сега си е същият. Направих достатъчно!

"Не – помисли си Плотина – не е достатъчно". Но разбираше кога се налага да отложи разговора. Понякога Траян беше крайно неотстъпчив.

– Ожени се за малката Сабина – обърна се тя към Адриан – и ще се спогаждаш по-добре със съпруга ми. Той ѝ се пада дори далечен прачичо по бащина линия. Сватбата ще ви сроди, няма да ти бъде просто настойник. Императорът ще те вижда по-често, ще те оцени по достойнство. Ще видиш.

– Една сватба няма да е достатъчна, за да ме хареса императорът.

"Ако си беше държал ръцете настрани от онзи танцьор, по който Траян се беше увлякъл, щеше да си му по-мил сега", помисли си Плотина. Каква катастрофа! Траян се беше ядосал, задето му отмъкнаха любимеца изпод носа, и в крайна сметка се наложи Плотина да отпрати кьосето в бордей в Остия[10] само и само да опази мира в дома си. Всички младежи имат трески за дялане, но не е ли редно да са по-предпазливи? Плотина не споделяше тези съображения. Младежите невинно смятат, че майките им тънат в неведение. Майките знаят всичко, разбира се, но мъдрите държат езика си зад зъбите. А имаше ли по-мъдра от Плотина, която беше не само майката, която скъпият Публий трябваше да има, но и Майка на Рим?

– Този брак ще те отведе на правилния път – продължи тя. – Траян харесва Сабина и ако се ожениш за нея, ще хареса и теб. Защо не се отбиеш у Норбанови този следобед?

– Ще поговоря с баща ѝ – отвърна неохотно Адриан. – Ще подготвя почвата.

– Опасявам се, че се налага да се обърнеш и към Сабина, скъпи. Сенатор Норбан ѝ е предоставил известна свобода на избор – въздъхна Плотина. – Накъде отива този свят? Той винаги е бил твърде либерален баща.

– Тогава ще възпитавам по-строго внуците му. – Адриан стана и ѝ целуна ръка. – Печелиш, достопочтена. Нека бъде дъщерята на сенатор Норман.

– Ще обръснеш ли тази брада? – помоли Плотина. – Сигурна съм, че никое момиче не иска да се омъжи за жив плет.


САБИНА

– Прекрасна е! – Сабина погледна дребната фигурка от мрамор. – Чичо Парис, не знам как го правиш!

Той прие ведро благодарностите ѝ, вдигайки само за миг поглед от новия мраморен къс върху работния му плот. Сабина тръгна из ателието, свикнала с мълчанието му. През високите прозорци нахлуваше бледожълтата утринна светлина, късчета мрамор и прахоляк покриваха всяка повърхност. Десетките рафтове гъмжаха от мраморни статуетки. Бюст на император Траян с жизнерадостно изражение, недовършено изваяние на нимфа с изящни рамене и ръце, издялани от грубия камък, гранитен Херкулес с лъвска кожа и тояга... Чичо Парис остаряваше, косата му побеля, а очите помътняваха, но ръцете с чука и длетото явно не губеха силата си. Като млад сигурно е бил трън в очите на обществото – Сабина си представяше мълвите. Патрицианско момче да дяла скулптури като занаятчия? Срамота! Но семейството, вече примирено, го оставяше на спокойствие с мрамора и с таланта му да го извайва.

– Как ми се иска да бях талантлива – въздъхна гласно Сабина  пред бюст на бившия император Траян с подозрителни очи.

Дори чудат талант да извайва мрамор или страстта на леля Диана към конете щеше да улесни живота ѝ. Щеше да знае какво са ѝ отредили боговете. Щеше да е единствено необходимо да разчисти пречките по пътя и да продължи напред.

Прииска ѝ се да цапардоса Викс. Онзи ден на състезанията. Всеки. Дори и слепец би видял какъв трябва да бъде, а той се прокрадва в задънени улички, чуди се с кого да се сбие и целува момичета, които не бива да целува.

Дълбок глас долетя иззад гърба ѝ.

– Вибия Сабина...

– Публий Елий Адриан – обърна се тя, имитирайки едва доловимо официалния му тон. – Чакай! Не мърдай!

– Какво има? – намръщи се той и широката му длан стисна диплите на тогата.

– Протегни ръка напред. Сякаш ще държиш реч. Така. Задръж! – Сабина извиси глас. – Чичо Парис, ела да го скицираш за следващата си статуя. "Съвършеният римски сенатор."

Адриан отпусна ръка.

– Виждам, че обичаш да се шегуваш, Вибия Сабина.

– А ти?

Той не отговори. Погледна чичо Парис, впил очи в миниатюрна пукнатина в мраморния къс.

– Чичо ли каза?

– По-скоро братовчед – обясни Сабина. – Татко е роднина с половин Рим, а Калпурния – с другата половина. Всички са ми братовчеди.

Включително императорът. И затова несъмнено Публий Елий Адриан стоеше тук, скован и благовъзпитан, и се опитваше да завърже разговор с глупаво момиче, което обича шегички. Малко след Виналия реши да започне да я ухажва. Сабина не съумяваше да прецени дали това я забавлява, или я дразни. За пръв път в живота си имаше толкова неохотен ухажор.

– Получи ли подаръка, който ти изпратих вчера? – прекъсна той възцарилото се за пореден път мълчание.

– Улова ти? Да, втората ми майка остана много доволна. Ще ядем сърнешко цял месец.

– Ще изпратя още. Ловувам всяка седмица, но не ми трябва толкова дивечово месо.

– Защо тогава ходиш на лов всяка седмица? – Сабина огледа безупречно поддържаните ръце, тогата без нито едно мастилено петънце. – Не те ли отблъсква мръсотията?

– Нищо подобно.

Отново настана мълчание.

– Поръчала си нещо, предполагам. – Адриан посочи с ръка към рафтовете със статуетки. Зад всяка дума прозираше отегчение. – Бюст на баща си?

– В известен смисъл.

Сабина погали дребна фигурка от розов мрамор – коленичил мъж с изпъкнали жили по ръцете и врата и рамо, превито под тежестта на съвършена сфера.

– Атлас. Прегърбен под бремето на небесата. – Адриан огледа изваяното лице, аристократичния нос и широкото чело, устните, стиснати от непосилно напрежение. – Така ли изглежда баща ти?

– Браво! – възкликна Сабина. – Калпурния иска да го изненада. Да му напомни със статуетката, че не бива да прекалява с работата.

– Добра съпруга – одобри Адриан. – Перла сред жените.

– След изпитанията, на които го подложи мама, татко заслужаваше една перла.

Адриан примигна леко.

Сабина се усмихна широко.

– За бюст ли си дошъл?

– Да. Подарък за императора. Хрумна ми, че ще му отива да го изваят като Еней.

– По-добре като Александър. Траян мечтае да завладее света.

– Нека бъде Александър тогава. И светът, проснат в краката ми. – Адриан се наведе да огледа още веднъж малкия Алтас и Сабина забеляза искриците в очите му. – Чичо ти Парис сигурно е изучавал философията на Поликлет. Действието и бездействието са съвършено изобразени. Виждала ли си Дорифор на Поликлет? Аз съм виждал скици, но... – Адриан се изправи. – Прости ми, Вибия Сабина. Това, разбира се, не те интересува...

– Откъде знаеш какво ме интересува? – попита Сабина. – От няколко седмици ме засипваш с цветя, но не сме провели нито един интересен разговор.