– Домина, уверявам ви...

– Спести ми възраженията. – Плотина перна доволно с пръст една прашинка от писалището. – Поръчани материали, които не стигат до строителната площадка, мними доставки от каменоломната... Успял си да прибереш доста сестерции, Гней Авидий.

– Значи някой от подчинените ми мами. Уверявам ви, не съм аз и ще ви предоставя счетоводните си документи, за да го докажа. – Преторът взе плочицата ѝ и се намръщи. – Благодаря, че заострихте вниманието ми, домина. Ще разкрия крадеца и ще го отстраня незабавно.

– Поисках ли да предприемеш такива мерки? – Плотина вдигна замислено очи към тавана. Мазилката в ъгъла се беше напукала. Защо икономът не го беше поправил? Нима императрицата на Рим трябва да се грижи лично за всичко? – За Форума са отделени предостатъчно средства. Известни... несъответствия... са приемливи. Ще си затворя очите при едно условие. Половината, да речем?

Преторът помълча малко, после стана и се поклони.

– Ще се престоря, че не съм ви чул, домина – каза той. – И ще постъпя с измамника, както намеря за добре. Не позволявам да се краде от проекти под мое ръководство.

– Милостиви богове! – възкликна Плотина, когато преторът излезе.

В Рим гъмжеше от корумпирани мъже; обикновено приемаха охотно предложенията на императрицата. Но от време на време се натъкваше на костелив орех. Задраска прилежно името на Гней Овидий върху плочицата. Навярно ще служи по-добре на империята на друг пост. Провинциален пост, да речем. На някои горещо и болестотворно място. Наследникът му вероятно ще е по-сговорчив.

– Мислех, че дългът ми ще е изпълнен, когато скъпият Публий стане консул – каза тя на отражението си в огледалото от полирана стомана. – Но това е само началото, нали?

Щеше да ѝ струва скъпо да му осигури набелязания пост.

Напомняше си го, когато под удобен претекст нареди да изпратят претора в Африка. Трудно ѝ беше, несъмнено. На кого му е приятно да си представя как изгнаниците умират, болни и изоставени от всички. "Дълг", повтаряше си Плотина. Независимо какво намекват някои за вмешателствата и амбициите – хора като бившата императрица Марсела например, – тя работеше за Рим.

Следващото заточение беше по-лесно. А третото не ѝ създаде никакви главоболия.


САБИНА

Гласът на Плотина звучеше отривисто, на Адриан – още по-отривисто и двамата изглеждаха много самодоволни. Самодоволството се стелеше като видима пелена над триклиниума, когато Сабина слезе по стълбите от спалнята си.

– Началник на личния персонал на императора! – иззад открехнатата врата Адриан произнесе с наслада думите. – Надявах се да получа легион, но това е по-добре.

– Скъпи Публий, казах ти, че ще убедя императора да ти даде подходящ пост.

Подрънкване на метал съпроводи гръмкия глас на Плотина – наливаха вино. Император Траян замина спешно за Остия да инспектира няколко многообещаващи военни отряда, но императрицата дойде да отпразнува в тесен кръг назначението на протежето си. Вечеря в тесен кръг по нейните стандарти, разбира се – тя, скъпият Публий, Сабина и двайсет и четирима влиятелни римляни, от които се изискваше единствено да наблюдават завистливо или да обещаят подкрепа на скъпия Публий.

– Поздравления за поста – прозвуча по-тих глас. Тит – Сабина се радваше, че успя да го вмъкне в списъка с гости, изготвен с желязна ръка от Плотина. Предвид замисленото, щеше да е добре да има поне един приятел. – Ще се осмеля да попитам какви са плановете ти за снабдителните линии...

Плотина обаче заглуши въпроса:

– Съпругът ми се инатеше, но няколко от легатите му си промениха мнението и го убедиха. Точно както ти казах. Научи се да ми вярваш, скъпо момче!

– Отсега нататък няма да се съмнявам в теб – увери я галантно Адриан. – Сладкиши?

– Когато дойде Сабина. Вибия Сабина!

– Един момент – извика Сабина и поспря в атриума да надипли полите си.

Плотина изсумтя едва доловимо и Сабина чу отново гласа на Адриан.

– Не смеех да се надявам за пост в щаба. – Думите прозвучаха лениво, доволно. Представи си как съпругът ѝ се е облегнал на лакът върху възглавничките на лектуса.

– Глупости, скъпи Публий. Щеше да бъде истинска загуба организационните ти умения и способността ти да ръководиш помощен персонал да се ограничат само до един легион. Императорът ще командва армията, но ти ще я управляваш. – Гласът на Плотина прозвуча още по-самодоволно. Сабина се запита дали гостите вече подбелват очи или мълчат и се напиват примирено.

– Няма да преувелича, скъпи Публий, ако те нарека втория човек в империята.

Прислужница, прекосяваща бързо атриума с поднос сладкиши с медена глазура, зърна Сабина и се препъна. Не успя да изпусне подноса и продължи напред, надзъртайки през рамо към господарката си. Сабина се усмихна и вдигна предупредително показалец пред устните си.

– Ще заминем за Антиохия преди императора – обясняваше Адриан от другата страна на вратата. – Той ще разчита на мен да събера източните легиони.

– По време на войната трябва да се установиш в Антиохия – съгласи се Плотина. – По-удобно е.

– Да, а и отдавна искам да видя Антиохия – додаде замислено Адриан и замлъкна.

Навремето, помисли си Сабина, щеше да се впусне във въодушевена тирада за известните храмове и колонади в Антиохия, питайки се по какво се различават от римските. Сега добави с помпозен глас:

– Сигурен съм, че има на какво да научим антиохийците. Липсвала им, чувам, римската добродетелност, а дисциплината им куцала...

Сабина сви мълчаливо устни и се наведе да завърже каишката на сандала си. Един паж, понесъл гарафа с ечемичена отвара, се закова на място и се втренчи ококорено в господарката си, загубил ума и дума.

– Антиохийците, казват, били изключително разюздани. – Сабина си представи живо как императрицата сбърчва нос от другата страна на вратата. – Лукави хора. Влиянието на Изтока, разбира се. Мъжете били развратни, а жените – още по-порочни. Трябва да внимаваш за репутацията на Сабина, знаеш каква авантюристка е.

Сабина се изправи, изопна рамене и потисна злорадството, надигащо се в гърлото ѝ като светотатствен кикот.

– Сигурен съм, че Сабина ще ми бъде много полезна – отвърна спокойно гласът на Адриан. – Трябва да установим добри взаимоотношения с местните и характерното ѝ обаяние ще свърши работа.

– Ще се постарая! – Сабина отвори вратата на триклиниума и влезе царствено. – Плотина, Тит, скъпи гости, радвам се да ви видя.

Ръката на Плотина, протегнала се за парче сладкиш, замръзна във въздуха, сякаш вкаменена под тъмносинята стола. Веждите на Тит запълзяха бавно нагоре по челото. Другите гости изглеждаха зашеметени. Адриан, отпуснат върху лектуса, тъкмо поднасяше чаша към устните си, когато погледна към Сабина да види какво е смаяло гостите. Сабина забеляза с удоволствие как глътката вино бликва като фонтан върху мозайката.

– Какво... – заекна той, когато спря да кашля – е ТОВА?

– Спомена, че трябва да поддържаме добри отношения с антиохийците – примигна невинно Сабина. – Не ти ли харесва? Това е последният писък на модата в Антиохия. Винаги съм смятала за полезно да спазваме местните традиции. Не си ли съгласна, Плотина?

Удивените погледи на Адриан, Плотина, Тит и видните сенатори, легати и висши държавни служители обходиха задружно щедро очертаните с антимон очи на Сабина, тежките златни обеци, спускащи се до голите ѝ рамене, медната гривна във формата на змия над единия ѝ лакът и тогата, толкова тясна, че тя първо я надяна, а после прислужницата ѝ я заши по нея. Дрехата разголваше напълно лявата ѝ гърда и Сабина беше боядисала зърното с къна в тон с фигурите, изрисувани по ръцете и стъпалата ѝ. Плотина ахна тихо и отклони поглед. Тит бързо вдигна чашата си и отпи огромна глътка – за да прикрие напушилия го смях, отбеляза мислено Сабина.

– Какво означава това? – попита приглушено Адриан.

– Антиохийците не бива да сметнат, че римляните не познават обичаите им, нали? – обясни мило Сабина и се завъртя в кръг, за да я огледат от всички страни. Гледката отляво беше направо смайваща. – Ще ме харесат, Адриан. Нали затова се ожени за мен? Защото умея да очаровам хора от всякакви места и социални прослойки?

Адриан отвори уста. Затвори я. Лицето на Плотина беше тъмновиолетово.

– Вибия Сабина – подхвана тя с гръмотевичен глас.

Сабина тръгна към тях, ситнейки заради тясната дреха, и видя как секретарят на Адриан, пажът с виното, дванайсет прислужници и всичките двайсет и четирима гости полагат неистови усилия да не зяпат голата ѝ гърда. Сякаш не ги забелязва, тя протегна ръка и потупа мило, по съпружески бузата на Адриан.

– Скъпи, ще се гордееш с мен, обещавам ти!

– Съжалявам – Сабина поклати тъжно глава. – Каня те на вечеря, но вместо вкусна храна получаваш едносрични реплики и болезнено мълчание.

– Една от най-паметните вечери в кариерата ми, Сабина – отвърна Тит. – Изобилно скандална, макар и оскъдна на думи.

Тя се усмихна. Адриан стоеше като истукан в атриума и изпращаше последните злорадстващи гости, а Плотина шепнеше измъчени любезности до него. Сабина обаче улови Тит за ръката, когато понечи да си тръгне, и го изведе в градината.

– Нека поне се сбогуваме както трябва. Знам, че ти поне не бързаш да разкажеш на дял Рим колко съм разпусната.

– Това ли целеше? – Той огледа дрехата, върху която Сабина целомъдрено наметна шал, когато угощението докрета до финала и гостите започнаха да се разотиват. – Какво си намислила, Вибия Сабина?

Тя се усмихна и се облакъти на парапета, откъдето се откриваше гледка към посребрената от луната градина. Усети студения мрамор през шала, закриващ гърдата ѝ, и реши, че наистина ще ѝ олекне, щом съблече роклята. Необходимо ли беше разблудното облекло да е толкова неудобно?