– Покажи ни най-големите бани в Римската империя!

– Може и да не съм толкова немощен, колкото смятат някои от колегите ми – изкоментира Маркус, – но съм прекалено стар да се катеря по купчини камъни. Върви с дъщеря ми, Тит, а аз ще поседна тук на сянка и ще разгледам архитектурните проекти. Ще намериш, струва ми се, къде да поместиш един хубав архив. На някои от нас ще им бъде приятно да открият рафтове с книги, а не само с гири...

Тит подаде ръка на Фаустина, а беловласият, прегърбен сенатор се настани върху къс неодялан гранат. Тит нямаше да преживее първите си месеци като квестор без съветите на Сабининия баща. Силно разклатеното здраве на дядо му го възпираше да го тревожи, но сенатор Норбан винаги охотно и тактично му се притичваше на помощ.

– Милостиви богове, да! Трудно се излиза наглава с военните. Ще натрупаш обаче безценен опит как да надушваш нови заговори за злоупотреби. А измамниците винаги измислят нови методи.

Маркус им махна, вече погълнат от архитектурните проекти, и Фаустина улови ръката на Тит.

– Внимавай – предупреди я той. – Навсякъде има отломки. Да не споменаваме зидарите, които никога не са виждали толкова красива жена. Така... ето го гимназиума... лаваторията, всички принадлежности ще бъдат от месинг, включително дръжките на чешмите. Фригийски мрамор в преддверието. Карарският мрамор е по-прочут, но според мен фригийският блести по-красиво, когато е мокър, а тези стени ще са мокри почти през цялото време... Петстотин лампи ще осветяват калидариума...

Млъкна, усетил, че се е разбъбрил.

– Извинявай, че те занимавам с работата си. Истинските квестори не харесват задълженията си и при възможност дори не ги изпълняват. Погълнати са от кроежи как да станат претори.

– Не знаех, че поверяват строителни проекти на квестори.

Фаустина надникна в изкопа. Тит я увери, че скоро ще се превърне в басейн, облицован със сини плочки и мозайка с делфини.

– По принцип не влиза в задълженията ми, но император Траян ме натовари с тази задача. Работих с архитектите, които проектираха триумфалната колона в чест на войната в Дакия. Императорът настояваше да участва човек, видял с очите си Дакия, за да разкаже на ваятелите как е изглеждало всичко в действителност. Другите, сражавали се в Дакия, вече бяха назначени на високи постове и отговорността за колоната се падна на мен. Траян явно е останал доволен, понеже след това ме назначи да ръководя строежа на баните.

– Звучи внушително.

– Не чак толкова – призна Тит. – Основната ми грижа е да възпирам консул Адриан и архитекта да не се избият. Адриан също отговаря за проекта и непрекъснато дава идеи за усъвършенстването му, защото се интересува от архитектура. Не остана доволен, когато архитектът сравни куполите му с кратуни. Тоест аз съм нещо като буферна държава помежду им – като Панония между Германия и Дакия. Често ме тъпчат, но играя важна роля за поддържането на мира.

Фаустина оглеждаше с присвити очи основите на аподитериума.

– Какви тухли използвате тук?

– От Тарацина[58]. – Той ѝ каза името на доставчика и тухларната.

– Дали са ти тухли, съхнали на слънце, вместо в пещ – отбеляза Фаустина. – Защо не купуваш тухли от мен?

Тит примигна.

– От теб?

– Притежавам четири тухларни – обясни Фаустина. – Мама ми ги даде за зестра, но при условие че се науча как работят. Разбирам от тухли. Тези са съхнали на слънце, а не в пещ. Тухлите, съхнали на слънце вместо в пещ, се напукват по-бързо от водата, а в баните има много вода.

Тит си записа.

– Нещо друго?

Фаустина обиколи част от недовършения аподитериум с ръце на кръста. Ярките следобедни лъчи заструиха през тънката ѝ синя дреха и Тит махна на работниците да престанат да зяпат.

– Предвидил ли си рафтове за дрехите за преобличане?

– Да, изработени са от бор.

– По-добре да са от елша. Не гние, когато се намокри. Зестрата ми включва и дъскорезница – добави тя, изпреварвайки въпроса. – И трябва да сложиш закачалки. Жените предпочитат да си закачат дрехите, а не да ги сгъват.

– Така ли?

– Сгънеш ли ленена рокля като тази – Фаустина подръпна полата си, – ще трябва да я гладиш. Жените не обичат да носят намачкани дрехи.

– Ето защо исках да се допитам до жена. – Тит надраска нова бележка върху восъчната плочица. – Нещо друго?

– Всички бани в Рим имат мозайки с голи русалки. На жените не им е приятно да гледат голи русалки с по-красиви гърди от техните. Запази русалките за мъжкия гимназиум, а в женското помещение за масажи сложи нещо друго. Морски бог например с разголени гърди.

– Никакви русалки – обеща Тит. – Не и в най-хубавите бани на света.

Фаустина размаха длан пред лицето си да разпръсне пелената от прахоляк и попита:

– Това е важно за теб, нали? Макар, строго погледнато, да не е част от задълженията ти?

– Една баня, предполагам, не нещо изключително важно – Тит прокара длан по недовършената стена с двойна дебелина, за да задържа парата в сауните, – но тази ще е най-голямата в света. Осем милиона единици вода в резервоарите. И когато я завършим, с голите русалки в гимназиума и голите морски богове в женския тепидариум, с цветните градини наоколо... – очите му вече ги виждаха, ширнали се около прашната, сива работна площадка като зелен оазис в сърцето на града – ще ги нарекат Траяновите бани, защото той е отпуснал средствата за построяването им. Или Аполодоровите бани, защото той е автор на архитектурния проект, или Адриановите бани, защото той наистина допринася с интересни идеи, макар куполите му да приличат на кратуни. С две думи, няма да са моите бани. Но аз ще ги виждам и ще знам, че съм помогнал да ги построят и Рим е станал по-красив благодарение и на мен. – Тит обърна гръб на въображаемите градини.

– За това мечтая. Да направя Рим по-красив.

Фаустина му се усмихна под слънчобрана.

– Тогава ме разведи отново наоколо. Татко спомена нещо за архив. В източната, струва ми се, има място. Дори и за библиотека.

– Опасявам се, че носът ти почервеня.

– Все едно! И аз искам да направя Рим по-красив.


САБИНА

– Мътните го взели! – измърмори императорът. – Мразя театъра.

– Представят "Федра" – прошепна Сабина.

– Някаква глупава жена трепери над доведения си син и накрая му съсипва живота. Виждал съм го. При това наяве! – Пръстите на Траян забарабаниха по дръжката на стола. – Резултатът е непоправима каша! Буквално!

Императрица Плотина се обърна и изгледа неодобрително и двамата. Лицето на Траян се сгърчи като на гузно хлапе и Сабина се разсмя звучно. Погледът на Плотина стана още по-суров; после насочи вниманието си отново към сцената, където актьорите декламираха иззад маските си. Театърът на Марцелий гъмжеше от народ; плебеите във вълнени мантии едва се сместваха по седалките. Сабина виждаше как лицата на музикантите се обливат в пот, докато дърпат струните или надуват инструментите си в тясната ниша под императорската ложа.

– Не бой се, цезаре – прошепна Сабина, когато пръстите на императора подновиха барабаненето. – Скоро ще се измъкнеш оттук и ще препускаш по бойните полета на Парта.

– Ако Фортуна се смили над мен.

Този път Адриан се обърна и ги изпепели с поглед от мястото си до Плотина. Сабина се втренчи безучастно в него и той отклони очи – не към сцената, а към работата си. "Ако бяхме дошли в театъра сами – помисли си Сабина, – сигурно щеше да гледа представлението." Съсредоточен, с устни, движещи се безмълвно в синхрон с рецитацията на актьора в ролята на Федра, попиващ всеки жест и всяка дума от мелодичния гръцки. Но в присъствието на императора Адриан демонстрираше консулско усърдие; прелистваше свитъци, прехвърляше плочици, диктуваше писма с дискретен шепот на секретаря. От време на време вдигаше поглед, но не към сцената, а към пищния стол зад него – да провери дали Траян забелязва старанието му.

Сабина би могла да му каже, че Траян забелязва, но не старанието.

– Гръм и мълнии, този мъж винаги ли е намусен? – изръмжа Траян, втренчен в протежето на съпругата си. – Киселата му физиономия ми дойде до гуша.

– Не съм сигурна, че изобщо се развеселява – обади се Сабина. – Поне напоследък. По-намусен е от обикновено, цезаре, защото даде на другиго легиона, който Адриан искаше.

– Е, не искам той да ръководи легионите ми.

– Защо не? Добър легат е. – Би било нечестно да го отрече. – Разчита лесно карти, ориентира се добре, отнася се справедливо с подчинените си...

Траян я изгледа косо.

– Изпратил те е да ходатайстваш ли?

– Да – отвърна Сабина. – Но аз не ходатайствам. Все ми е едно дали ще получи легион, или не. Просто съм любопитна защо му отказваш.

– Защото очакваше да оглави легион и Плотина го очакваше, а проблемът на добродушните същества като мен е, че всички очакват да изпълнявам желанията им. От време на време се налага да ги разочаровам. Ще му отредя пост в Парта, но когато аз реша. – Траян погледна към сцената, където фигура с жълта къдрава перука се биеше в гърдите и ридаеше. – Няма ли да млъкне тази жена?

– Не е жена, цезаре, а актьор с перука.

– Е, какъв е смисълът мъже да се преобличат като жени?

– Според теб жените като цяло са излишни, цезаре!

– Ти си ми симпатична, Вибия Сабина – щипна я по бузата Траян. – Ще ми липсваш, когато замина за Парта.

– Иска ми се да дойда. Чух, че в Парта боготворели змиите.

– Защо?

– Бих могла да разбера, ако те придружа.

– Ще посетиш Парта, когато я завладеем.

Федра се строполи мъртва на сцената.

– Какво стана с доведения син? – прошепна Траян.

– И той умря.