– Не разбирам какво те тормози толкова – отсече решително Фаустина. – Щом вече не харесваш Адриан, поискай развод. Императорът е много привързан към теб и сигурно ще ти разреши. Ще се върнеш у дома при нас. Ще ми помогнеш да си избера съпруг.

Сабина се поколеба. Изкушаваше се. Да се върне в някогашната си спалня, да си бъбри със сестра си, да опознае тримата си палави полубратя, които Калпурния роди след Фаустина и Лин. На вечеря да обсъжда прочетените книги с баща си, чието здраве сега беше по-крехко, но той все още продължаваше да е сила, с която всички в Сената се съобразяваха.

– Страхувам се, че не мога.

– Защо? – Фаустина се озърна да не би да ги подслушват и се приведе по-близо. – Любовник ли си имаш?

Сабина наклони развеселено глава.

– Какви слухове си чула?

– Според слуховете ти си или девствена весталка, или си спала с цял легион – отговори откровено Фаустина. – Очаквам с нетърпение момента, когато ще започнат да съчиняват пикантни слухове за мен.

– Цял легион! – удиви се Сабина. – Кога съм намерила време? Всъщност не съм имала много мъже освен Адриан.

– Разкажи ми! – Фаустина вдигна тържествено ръка. – Обещавам да не казвам на мама и на татко.

– Добре. Родителите не бива да знаят всичко. – Сабина устреми очи към тавана. – да видим... Един претор с прекрасна дарба да рецитира поезия. Собствената му поезия не беше особено блестяща, но умееше да декламира съвършено. Имаше красив глас. След това един много интелигентен колега на татко от Сената, чието име няма да спомена...

– Мисля, че знам кой е! – вдигна вежди Фаустина. – Той е трийсет години по-възрастен от теб!

– Е, ѝ? Бялата коса и острият ум понякога са много привлекателни. – Сабина потисна напушилия я смях и само размърда небрежно и изискано рамене. Щом Фаустина я смята за развратница, защо да не изиграе отредената ѝ роля? – Преди сенатора имаше един много красив жрец в Делфи, когато с Адриан посетихме Гърция. Караше ме да дъвча лаврови листа и да вдишвам аромата им като Пития и главата ми се замайваше. Освен това ме заведе на оргия с десетки поклонници.

Фаустина ококори очи.

– Участвала си в оргия?

– Не ти го препоръчвам – махна Сабина. – След третия път груповият разврат доскучава. Колко станаха? Трима любовници. Имаше и един войник. Той ми е любимият. – Сабина реши да остави тази история за друг път, не искаше сестра ѝ да заимства идеята и да съблазни някой домашен телохранител. Една скандална дъщеря в семейството стигаше. – Много ли си шокирана от мен?

– Не – изчерви се Фаустина. – Дори Калпурния невинаги е била толкова вярна и добродетелна съпруга – посочи Сабина. – Заживя при татко три седмици преди сватбата. Всички зли езици в Рим ги одумваха.

– Мама? – смая се Фаустина. – Е, сигурно и старците са нарушавали правилата на младини.

– Четирийсет и пет години не са преклонна възраст!

– Праисторическа е – отсече Фаустина от висотата на шестнайсетте си години.

– Е, всички майки изглеждат стари в очите на дъщерите си – съгласи се Сабина. – Освен моята. Но тя беше най-изтъкнатата уличница в Рим след Месалина.

– Наистина ли? – учуди се Фаустина. – Никой никога не говори за майка ти. Освен робите и те си шепнат, сякаш е била Медуза.

– Беше по-лоша от Месалина и Медуза, взети заедно. Защо според теб всички ме обявяват за уличница, без да се замислят? "Каквато майката, такава дъщерята", ето защо.

– Четирима любовници за десет години не са достатъчни да те обявят за развратница – прецени категорично Фаустина. – Особено предвид вкусовете на Адриан.

– Ти пък какво знаеш за вкусовете му?

– Всички роби говорят. Твоите също. Най-добрият начин да се информираш. – Фаустина се поколеба. – Какво смята Адриан? За четиримата други мъже искам да кажа?

– Беше му все едно.

През първите години след сватбата той нито веднъж не се намеси в личния живот на Сабина. Казваше, че стига да се държи дискретно и да не петни името на мъжа си, всяка жена може да разполага както намери за добре с леглото си. За разлика от повечето съпрузи дори не настоя да му роди няколко синове. След Дакия обаче дискретните любовни афери станаха болна тема.

– Канила ли си в шатрата си редови легионери? – попита я той сурово и две линии, изсечени сякаш от гранит, обрамчиха устата му. Беше в нощта на Траяновото пиршество в Мог, след като ѝ нареди да се държи както подобава и тя си тръгна с подгизнала рокля. – Трибун или офицер, мъж от твоя калибър, е едно, но да се забавляваш с прости войници е непристойно и срамно! Отговори ми!

– Не – каза Сабина. Не излъга. Не беше канила никого в шатрата си все пак. По-скоро не беше спала в нея. И никога с повече от един войник. Разковничето да лъжеш добре е да се придържаш възможно най-близо до истината. Адриан не продума и повече не повдигна темата.

"Но сякаш тогава започнаха въпросите – помисли си Сабина.

– Къде беше? С кого се видя? Защо се усмихна?"

– Обясни ми отново – настоя Фаустина. – Аз не харесвам Адриан, татко не харесва Адриан, император Траян не харесва Адриан. Защо тогава се омъжи за него? Имаше богат избор.

– Не съжалявам изцяло, че се омъжих за него. – Сабина стана и се протегна сред парата. Продължи с ведър глас: – Навремето водехме извънредно интересни разговори. И дори сега животът ми с Публий Елий Адриан е всичко друго, но не и скучен.

Фаустина я изгледа изпитателно.

– Това ли е най-важното?

Калпурния се върна при тях с лице, поруменяло от студената вода в съседната зала.

– Обсъдихте ли клюките, момичета? Сабина, ако си убедила Фаустина да стане весталка или да пристане на гладиатор, ще ти се разсърдя сериозно.

– Нищо подобно – отвърна невинно Фаустина. – Сабина ми даде много полезни съвети за брака. По-малките сестри трябва да се учат от големите, нали?

– Невинаги – уточни Сабина. – Сега е твой ред да ми разкажеш за обожателите си...

Излязоха от обвития в пара калидариум и влязоха в съседната зала, където се излегнаха върху мраморни пейки и помахаха на прислужниците. Сабина се обърна на една страна с лице към Фаустина, която продължаваше да бърбори под сръчните ръце на масажистката.

– Първо – Лигльото. После един претор. Прякорът му беше Хубавеца, защото... хмм... защото е хубавец. Но веднъж се опита да ме целуне, тоест напъха езика си толкова дълбоко в гърлото ми, че едва не се задуших, и оттогава го наричам Удушвача.

Фаустина наистина приличаше на млада Венера, но тъмните ѝ очи блестяха проницателно като на баща им, а под гъстата руса коса се криеше здрав разум като на Калпурния. Когато настъпеше моментът да си избере съпруг, на Фаустина нямаше да ѝ е необходима помощ. Щеше да си намери добър, почтен мъж, без коварни помисли и подмолни трикове, някой, който да я цени.

"Трябваше да се родя такава – помисли си Сабина. – Пряма и разумна. А не да се влюбвам в бивши гладиатори... и после да ги изоставям, за да се омъжа за студенокръвен, надменен политик с властна псевдомайка."

"Адриан не беше такъв преди", прошепна вътрешният ѝ глас.

Ала нямаше представа какво го е променило.

ГЛАВА ОСЕМНАЙСЕТА

 ВИКС

Никой не те предупреждава за потискащите страни на остаряването. О, знаех, че косата ми ще побелее и ще се прегърбя, когато чукна древните петдесет лазарника, но ми се струваше крайно несправедливо след две чаши вино на трийсет да ме сполита бумтящо главоболие на сутринта, след като на седемнайсет поглъщах по две кани, без да ми се завие свят. Цяла армия ковачи налагаха слепоочията ми, когато се събудих след нощта, която с Тит прекарахме, отдадени на мили спомени. Сложих си бронята и церемониалните пера на шлема и придружен от пратеника и посланията му, се запрепъвах към императорския дворец.

Не бях го виждал отдавна, но и не изгарях от желание да влизам вътре. На тринайсет прекарах там няколко злополучни месеца в ролята на полудоброволен гостенин (няма значение защо) и не бих възразил да не прекрача повече портите му. Но мраморните коридори бяха по-светли, отколкото си спомнях. Вероятно защото сновящите по тях роби и свободни служители и дори молителите на дългата опашка не изглеждаха ужасени.

– Име? – изгледа ме отвисоко един никому ненужен писар, когато с пратеника се появихме в дългия коридор.

– Версенжеторикс, аквилифер на Десети Фиделис в Могунтиакум. Носим рапорт. – Потупах рулото със свитъци, скрепени с печата на легиона. – За императора.

Писарят ме погледна очаквателно, но аз не му подадох монета и той изсумтя отново:

– Ще почакате. Опашката е дълга.

Приеха ни едва следобед, когато ковашките чукове вече биеха с удвоени сили в главата ми. Но по лицето ми грейна усмивка още щом зърнах императора – загорял от слънцето, широкоплещест, облечен в оплескана с мастилени петна туника. Драскаше цифри по плочицата пред него, а рояк секретари се въртяха наоколо. И проклет да съм, ала и той се ухили в отговор.

– Версенжеторикс от Десети! – Траян захвърли перото. Помнеше имената на всички, дори на редовите войници – още една причина легионерите да го обичат. – Милостиви богове! Не си ли станал центурион?

– Когато се освободи място, цезаре. Така ми казват.

– Добре, добре. Наредих на легата да те повиши веднага щом изчезне жълтото около устата ти. От теб ще излезе добър центурион.

Дали? От години мечтаех за заострения шлем, за релефната броня, за меча, препасан от другата страна, защото вече нямаше да се налага да я вадя в строя. Копнеех да ме повишат от мига, когато станах аквилифер, и сега дланите ми се изпотиха при тази мисъл. Осемдесет мъже под мое командване. Щяха ли да ме наричат с неприлични прозвища зад гърба ми? Щяха ли да се питат дали наказвам с камшик, или съм мекушав като гъба? Ще мърморят ли, когато ме забележат, или ще изопват рамене? Ще се фукат ли с мен пред другите центурии, или ще показват среден пръст, или ще плюят?