– Както решиш. – Щом убиеше жертвата, Адриан изгубваше, интерес към нея. – Днес няма да се върна за вечеря. Поканен съм у сенатор Рурик.

– Чудесно! – Сабина го погледна шеговито. – Прислужват му много красиви мъже.

Той я изгледа студено. "Кога изгубих способността си да го разсмивам?", помисли си Сабина. Преди няколко години думите ѝ щяха да предизвикат неохотна усмивка или най-много бегло неодобрително повдигане на вежди. Сега гласът му едва не вледени ечемичената отвара в чашата ѝ:

– Аз не поставям под въпрос заниманията ти.

– Всъщност много често ги поставяш под въпрос.

Друга промяна напоследък. "Къде беше?", "Какво видя?", "Защо се усмихна?".

– Поставям под въпрос – отсече Адриан – не заниманията, а дискретността ти.

Зави със замах свитъка на руло и посегна към друг. Сабина отпиваше от ечемичената отвара и го наблюдаваше замислено. Розовото сияние по стените премина в златисто; по улицата долу каруците подеха ежедневното си скърцане и трополене под прозорците им.

Адриан вдигна очи.

– Не ми харесва да Носиш това.

Посочи кръста ѝ, препасан с колан, от който висеше странно оформен резбован буков талисман между две абаносови мъниста.

– На мен ми харесва.

– Изглежда езически.

– Той е езически.

Всъщност ѝ го подари една вещица в Панония. Там ѝ хареса. Обширни долини с гъсти гори, дълбоки дерета с буйни реки, туземци с неразгадаеми очи, поглъщащи смъртоносната местна сабея[49], сякаш е мляко. Много загадки криеше Панония и много несвършена работа. С придумване, молби и заплахи Сабина успя да убеди Адриан да отдели средства за строеж на болница във Виндобона[50]. Тъкмо полагаха основите и дойде време да се връщат в Рим. Сабина се раздели със съжаление с Панония, за да се прибере във високата, източена къща на Адриан на Палатинския хълм с белите ѝ мраморни стени, геометричните ѝ фризове и безмълвните ѝ роби.

– Вчера ти купих книга – обади се тя. – Новите поеми от онзи поет, за когото говорят всички – Амиан. Мисля, че няма да харесаш метафорите му, но тук-там се среща по някоя красива фраза.

Адриан нахвърляше бързо записки върху восъчна плочица.

– Нямам време за книги.

– Изневеряваш на себе си.

– Консул съм. Имам важни задължения.

– Преди намираше време да четеш независимо какъв пост заемаш.

Той не отговори. Заглади восъчната плочица и започна да пише наново. Под нокътя на палеца му имаше тънка ивица кръв и Сабина се почуди дали сърната го е изгледала безмълвно, когато е посегнал да ѝ пререже гърлото. След сватбата им Адриан ходеше на лов веднъж седмично, преследвайки сърни с колесницата си. В Панония ходеше на лов за вълци през ден, придружен от цяла глутница свирепи панонски хрътки. Сега не му оставаше време да чете любимата си гръцка поезия, но ловуваше всеки ден... и без да разбира защо, Сабина ставаше призори от леглото и замислено наблюдаваше съпруга си как се връща с оцапано с кръв, усмихнато лице.

– Императорът споменавал ли ти е нещо за Парта? – попита рязко Адриан.

– Смята да тръгне догодина. – Сабина отметна кичур коса зад ухото си. – Каза ми, че още обмисля кои легиони да вземе.

– На мен не го е казал – сопна се Адриан.

– Скоро ще те осведоми, сигурна съм.

– Понеже двамата разговаряте непрекъснато, предай му, че искам да командвам легион. За предпочитане Трети Партика[51].

– Защо? – наклони глава Сабина. – Нали не одобряваш идеята за нашествие в Парта?

– Не я одобрявам – потвърди Адриан. – Ще бъде загуба на пари и време. Но след това ще имам право да се кандидатирам за губернаторския пост в Сирия.

– Сирия? – Сабина подпря брадичка в шепа. – Струва си да се види. Планините, горещината. Мечтая да посетя Палмира. Веднъж ми каза, че наричат Палмира Пустинната невяста, помниш ли?

– Няма да те взема в Сирия. – Адриан си отбеляза нещо върху плочката и я побутна настрани. – Освен ако не обещаеш да се държиш по-порядъчно, отколкото в Дакия и Панония. Да не обикаляш навсякъде като плебейка, да не разговаряш с неподходящи хора... да не ме поставяш в неудобно положение. Редно е губернаторските съпруги да спазват благоприличие.

Сабина остави рязко чашата си.

– Навремето обичаше да обикаляш навсякъде с мен. Да виждаш всичко отблизо, лично да проверяваш какво има да се направи.

– Консулът трябва да спазва по-стриктно етикецията. Както и съпругата му. А Сирия не е затънтено място като Панония. Повече очи ще ни наблюдават.

– Ако отидем там – допълни безизразно Сабина – ще поговоря с Траян да ти даде легион, щом държиш толкова. Но е възможно да не ме послуша. Лусий Квет също иска да получи Трети Партика. На всяка цена.

– На всяка цена иска да се докопа и до теб.

– Така ли?

Сабина настръхна. Пръстите ѝ застинаха около чашата. Сърна, замръзнала неподвижно в храстите, пред които дебне ловец.

Адриан не вдигна поглед от плочиците.

– Квет не отлепи очи от теб на последното угощение в императорския дворец.

– Е, ѝ?

– Използвай го в моя полза.

Сабина вдигна вежди.

– Той е бербер – обясни Адриан, оглеждайки свитъците. – Берберите се славят с гореща кръв. Няколко думи, прошепнати в леглото, понякога вършат чудеса.

Сабина замръзна. След един дълъг момент най-сетне рече:

– Поощряваш съпругата си да блудства? Какво би казала императрица Плотина?

– Ще се ужаси, разбира се. Но тя е добродетелна жена. Понеже ти не си такава, защо да не използвам таланта ти в своя изгода?

– Ако реша да ме използваш.

– В други случаи не подбираш много – констатира безстрастно той. – Нима не намираш берберите за достатъчно екзотични?

Сабина стана, подаде чашата си на роба и излезе.

– Невъзможно! – ококори се Калпурния. – Какво прасе! Предупредих те да не се омъжваш за него, Вибия Сабина!

– Да. – Сабина вдигна плитката си на тила, пъхайки фибите с ненужно ожесточение.

– Открай време не го харесвам – Фаустина не успя да прикрие задоволството в гласа си. – Зашлеви ли го? Когато каза това, имам предвид.

– Не – отговори рязко Сабина. – Но едва се сдържах.

Тя смъкна халата и пое към обвития в пара калидариум[52]. Калпурния тръгна след нея, а малката ѝ сестра я последва, благопристойно завита с хавлия.

– Е? – настоя Фаустина. – Разкажи ни още!

– Не пред сестра ти – възрази Калпурния.

Калпурния се беше позакръглила от целия низ бебета, но светлата ѝ коса все още блестеше, а устните ѝ, около които нямаше нито една бръчица, се усмихваха охотно както винаги.

– Не искам да отчайвам Фаустина – уточни тя.

– Не съм отчаяна – възрази Фаустина. – Всъщност, Сабина, защо не кажеш на мама да ми позволи да се омъжа сега, вместо да чакам още две години?

– На шестнайсет си! Прекалено си млада. Сабина се омъжи на деветнайсет.

– Но преди това не стоях със скръстени ръце – съгласи се Сабина, мислейки си за Викс.

– Така ли?

По лицето на Фаустина се изписа замислено изражение. Беше пораснала висока, с тъмните очи на баща им и светлата коса на Калпурния. Истинска красавица. След няколкото години отсъствие Сабина все още трудно съвместяваше спомена си за кльощавото момиче на единайсет със стройната млада Венера пред очите ѝ. "Сякаш вчера я носех на ръце."

– Разбирам, че сте решили да поклюкарствате, независимо какво мисля аз – примири се Калпурния. – Гледайте да не прекалявате. Аз смятам да се поплискам в басейна.

Фаустина едва дочака майка ѝ да се отдалечи и се примоли развълнувано:

– Разкажи ми всичко. Съпругът ти те кара да блудстваш с чужди мъже? Споменах ли, че не го харесвам? Сега ми обясни от игла до конец.

– Не си ли поне малко шокирана?

– О, много. Но не може ли и да съм любопитна? Най-интересните неща винаги се случват на теб, а на мен не ми се случва нищо вълнуващо.

Сабина погледна тъжно малката си сестра. Всъщност вече не беше малка, макар като на всяко неомъжено момиче около врата ѝ да висеше златният медальон във формата на сърце. Щеше да го свали на сутринта след сватбата и се предполагаше да е наясно, че бракът не се изчерпва с червеното було и празничната церемония.

– Адриан ме притеснява – подхвана Сабина, втренчена в пелените от пара. В отсрещния край на калидариума няколко възрастни матрони се кикотеха, скрили лица в хавлиите си. В съседния ъгъл две момичета си шепнеха за любовниците си. В пашкула на горещите изпарения в банята се разменяха повече тайни, помисли си Сабина, отколкото където и да било другаде в Рим. – Променил се е.

– Как?

Фаустина вдигна нагоре мокрите руси къдрици, спускащи се върху врата ѝ.

Дреболии. Произнесени гласно, звучаха абсурдно.

– Вече не разговаря с мен – отвърна бавно Сабина. – Навремето искаше само да чете философски книги, да скицира архитектурни проекти и да посети Атина, а сега крои планове да стане губернатор на Сирия. Императрица Плотина от години го тласка към този пост, но сега... сега той ѝ позволява.

– Амбициозни майки... – кимна Фаустина. – Мама ме предупреди за тях, когато започнаха да ме ухажват. Посъветва ме да си избера съпруг без майка.

– Императрица Плотина не му е майка.

– Още по-зле, нали? – рече светски Фаустина. – Майките се задоволяват с даденото им от природата, а бездетните жени си избират момчета, чиито юзди да дърпат. Не ти ли се струва, че всъщност се нуждаят от любовници, а не от протежета.

– Много мъдро. – Сабина прикри внимателно усмивката си. – Плотина несъмнено е изключително добродетелна. Както и Адриан. Така го е възпитала.

Но сега той ловуваше всеки ден вместо веднъж седмично и винеше съпругата си, че не се държи порядъчно, а същевременно я поощряваше да съблазнява съперниците му.