Кейт Куин - Императрицата на седемте хълма

– Скъпи Публий – целуна го собственически по челото. – Отдавна не съм те виждала!

– Много отдавна – той я улови за ръката. – На теб ли трябва да благодаря за губернаторския пост?

– Разбира се, скъпо момче. – Императрицата помаха учтиво на войниците долу и предизвика буря от ръкопляскания. – Надявах се да те назначат в Сирия. Нали не си разочарован?

– Никак. Панония предоставя множество възможности.

– Панония? – Сабина вдигна вежди и се обърна към Адриан.

– Не си ми казал!

– Потвърдиха го вчера – вметна самодоволно Плотина. – Публий, разбира се, ще замине след триумфа в Рим. Императорът ще се разочарова, ако не си до него.

"Нима?", почуди се Сабина. Адриан наистина яздеше зад императора по време на парада, но редом с останалите легати. Дори сега Траян разговаряше гръмогласно и потупваше по раменете трибуните си, вместо да стои, да маха с ръка и да се кланя до съпругата и протежето си.

– Помахай и се усмихни – подвикна ѝ Плотина. – Така е редно.

– Съмнявам се мъжете да изгарят от желание да им помахам

– Отвърна Сабина. – Искат само да ги освободят и да се напият със семействата си.

– Да се надяваме, че ще прекарат деня трезви, благодарейки на боговете за победите – отсече императрицата.

– Истински късмет е да са трезви за победата и още по-голям

– За празненствата в нейна чест – засмя се Сабина.

– Тази дреха е прекалено ярка. – Адриан перна с пръсти една прашинка върху рамото ѝ. – А орлите са по-подходящи за знамена, отколкото за брошки.

Траян се върна с пружинираща походка при тях и вдигна ръка, предизвиквайки нова порция приветствени възгласи. Произнесе няколко благодарствени думи, които просълзиха легионерите, но не прекали. Сабина отдавна бе разбрала, че Траян умее да е лаконичен. Забелязал какъв отклик предизвиква императорът, Адриан започна да съкращава речите си по негов образец.

– Служителите ти очакват да говорят с теб – напомни Плотина, щом Траян застана до нея. – Подготовката за празничното угощение тази вечер...

– И аз искам да поговоря с тях – махна добродушно с ръка Траян. – Трябва да поканят всички трибуни и легати. Както и лагерните префекти.

– Шегуваш ли се, съпруже? Те са толкова недодялани.

– Милостиви богове, Плотина, те поне ще оживят обстановката. Ще поканим и още някого... – Траян размени няколко думи с адютанта си, който се смеси с тълпата. След няколко минути се върна, повел мъж в червена мантия, с лъвска грива върху главата и знаме в ръката.

– Цезаре. – Викс коленичи, но Траян му махна засмяно да стане.

– Това е мъжът, на когото трябва да благодарим, че уби Децебал! Ще забиеш главата му пред Сената, момче, по време на триумфа. Собственоръчно.

– Струва ми се, че губернаторът се опитва да привлече вниманието ти – прекъсна го студено Плотина.

– О, да, да. Тази вечер ще дойдеш на угощението, аквилифере, това е императорска заповед.

– Да, цезаре – ухили се Викс и отдаде стегнато чест.

– Добре, добре... – Траян протегна ръка към съпругата си.

Точно преди тълпата от доброжелатели да ги погълне, той погледна одобрително Сабина през рамо и извика:

– Орлите ми харесват!

Сабина се усмихна. Адриан понечи да последва императора; но Тит приближи до него, висок и достолепен в тогата, която облече веднага щом му се отдаде възможност да свали бронята. Беше слабоват по природа, но след летния поход тялото му изглеждаше приятно възмъжало. Вече приличаше на строен млад мъж, а не на притеснено момче.

– Легате, току-що разбрах, че ви назначават за губернатор. – В очите на Тит проблесна мимолетен ужас, когато видя Адриан, Викс и Сабина един до друг, но учтивата му маска не трепна. "Добър политик ще излезе от теб", помисли си Сабина. – Поздравления!

Адриан благодари с кимване, пренебрегвайки напълно Викс, застанал мирно зад Орела си.

– Поне по време на похода минахме през Панония – продължи Тит, стараейки се да не поглежда към Викс. – Добър знак, легате.

– Чух, че панонците носят панталони от вълча кожа и боготворят рогати божества – вметна Сабина. – Но какво ли не говорят хората. Аз лично не забелязах рогати богове по пътя, докато пътувахме към Дакия. Като се замисля, същите слухове се носеха и за даките, а те се оказаха съвсем цивилизовани. Видяхме слънчеви дискове и водопроводи вместо кървави ритуали и човешки жертвоприношения. С нетърпение очаквам да се запозная отблизо с панонийците.

– Ще придружите губернатора до Панония ли? – обърна се официално към нея Тит, сякаш никога в живота си не са делили мех с вино край лагерния огън.

– О, за нищо на света не бих го пропуснала – отвърна Сабина.

– Нови провинции, нови хоризонти. Ще броя дните.

Брадичката на Викс трепна под лъвската кожа.

– Разбирам – поклони се отново Тит на Адриан. – Приемете още веднъж моите поздравления, губернаторе.

Поклони се на Сабина, кимна на Викс, по чието лице се четяха ужас и насмешка в еднаква мяра. Сабина едва сдържаше напушилия я смях, но Викс не се усмихваше.

– Заминавате за Панония... домина? – попита той и едва не забрави почтителното обръщение.

– Разбира се.

Тя помаха на някой несъществуващ в другия край на стълбите и ги поведе встрани от Адриан, вглъбил се отново във восъчните си плочици. – Татко сигурно ще ми изпрати три свитъка с исторически данни за Панония, списък с препоръчителни четива и молба да проверя новия акведукт, за който е платил Сенатът: да му съобщя дали го строят по график. Казва, че е много полезно дъщеря му да пътува – предоставя му още две очи в империята.

– Колко ще останеш в Панония? – сниши глас Викс. Сабина видя как големите му, твърди пръсти стисват по-здраво знамето.

– Не знам – отметна кичур коса зад ухото си. – Губернаторите остават по няколко години в провинциите.

– Години... – Той присви устни. – Не помисли да ме уведомиш, нали? За плановете си.

– Защо да те уведомявам? – попита объркано тя.

– Мислех, че ще останеш с Десетия! – просъска той едва чуто. – С мен!

– Не си ме питал, нали?

Кокалчетата на пръстите му побеляха. Сабина се помоли да не прекърши на две знамето.

– Кучка! – прошепна той.

– Защо? – учуди се отново тя.

– Не ме спря... – отвърна яростно той. – Казвах ти, че те обичам, кроях планове...

– Какво става? – плъзна се студеният глас на Адриан между тях.

– Нищо – обърна се Сабина към него. – Един момент, скъпи.

Адриан се намръщи и подаде на адютанта си списък със заповеди. Тя се усмихна ведро на Викс, но когато застана между него и съпруга си, по лицето ѝ се изписа по-искрено изражение.

– Обичам те, Викс – каза прямо тя. – Но какво те накара да смяташ, че ще последвам твоите звезди, а не моите?

Той се втренчи в нея.

– Време е да си вървиш, аквилифере. – Адриан улови Сабина за ръката и погледна Викс с хладно неодобрение. – Колкото и малко да си общувал с благороднички, би трябвало да знаеш, че е грубо да ги зяпаш. По-добре използвай времето да си намериш подходящо облекло за угощението довечера, след като императорът е решил да събере всичките си... галеници.

По лицето на Викс се изписа сурова безучастност, тъй добре позната на Сабина. Той се взря безизразно в Адриан с очи като гладки, смъртоносни камъни.

Сабина застана бързо между тях.

– Не е галеник – изчурулика тя и потупа приветствено ръката на Викс, стиснала Орела. – Герой на Рим, както се убедихме със собствените си очи. И някой ден ще пожъне още по-грандиозни победи.

– Съмнявам се – изсумтя Адриан. – Много се съмнявам.

Викс продължи да се взира в него над главата ѝ още няколко дълги секунди. Мъжът в лъвската кожа срещу мъжа в броня, втренчени един в друг, сякаш забравили, че тя съществува.

Сабина стисна предупредително ръката на Викс.

След още един протяжен миг убийствените искри в очите му угаснаха. Той отдръпна рязко ръката си изпод дланта на Сабина и се извърна, развял червена мантия. Тълпата го погълна, но Сабина виждаше как Орела върху дългия му прът си проправя бързо и яростно път през ликуващото множество.

– Не ми е приятно да флиртуваш с обикновени войници – намръщи се Адриан.

– Бих могла да кажа същото за теб. – Сабина се постара гласът ѝ да прозвучи шеговито. – Освен това познавам Викс от години. Знаеш, че беше телохранител в къщата на баща ми. Защо се ожесточи срещу него?

– Не харесвам типове като него.

Адриан махна с ръка, сякаш да отпъди Викс от ума си. "Към коя ли тема се насочиха мислите му?", почуди се Сабина.

– Тази вечер пофлиртувай с губернатора на Горна Германия за разнообразие. – Адриан я улови за ръката и я поведе след Траян и Плотина. – Ще ми трябва подкрепата му, когато пристигна в Панония.

– Дали местните наистина носят вълчи кожи?

– Горещо се надявам да не носят. Довечера не слагай жълта дреха. – Той я изгледа изпитателно. – И орлите.