В този момент един легат извика Тит и той пришпори коня си напред към началото на колоната. Но когато лагеруваха нощем, той пак вземаше мех, пълен е вино, и сядаше край огъня на Викс, докато седмиците се нижеха и Десетият напредваше на запад. Тъмните борове постепенно отстъпиха пред открити поля и за пръв път от месеци Тит започна да мисли за Рим.

"Ще се кандидатирам за квестор – реши той. – Сенатор Норбан обеща да ме подкрепи. Обществена дейност и организиране на празненства; ще се справя по-добре, отколкото начело на разузнавателен отряд." Щеше да се премести в самостоятелно жилище в града. Недалеч от дядо си, но в собствен дом. Мъжки дом. Все пак преброди империята, участвал във война, имаше право да впише грандиозното "трибун" на първо място в списъка с постиженията си. "За човек със скромни мечти като моите вече съм изминал половината път до върха на стълбата." Навярно това е предимството да мечтаеш пестеливо. На Викс му предстоеше дълго изкачване, докато оглави легион.

– Между другото – обяви Сабина, когато прекосиха половин Панония и се намираха на две седмици езда от Могунтиакум, – заминавам за Мог преди войската. Утре поемам с колесницата, в която не съм стъпвала цяло лято.

– Защо? – погледна я Викс, който я прегръщаше, увита в лъвската му кожа.

– Защото Адриан настоява да побързам, за да посрещна императрицата и да помогна да организират триумфалното посрещане – потрепера Сабина. – Била е целия път на север до Германия, само и само да приветства него и Траян. И да ме засипе със съвети, които е трупала цяло лято. Предпочитам да се влача последна зад легиона с обкованите ми с пирони сандали. С надеждата шокът да я убие.

– И нея, и Адриан. Тогава ще се отървем от тях – целуна я звучно Викс.

Тит си помисли, че напоследък очите му сияят по-меко, когато я гледа, и не излъчват предишното небрежно собственическо чувство. Улавяше я автоматично за ръка винаги когато застанеше до него, и огромният му палец галеше нежно опакото на дланта ѝ...

"Трябва ми момиче – реши Тит. – Симпатична любовница която ще настаня в жилището си в Рим." Можеше да си го позволи с квесторската заплата. Някое мило момиче, склонно да търпи отегчителните цитати от Хораций и да умее да готви Агнешка яхния...

– Триста дяволи! – изръмжа Викс на другия ден, след като Сабина го обсипа с целувки за сбогом и същия следобед Адриан ѝ помогна извънредно елегантно и учтиво да се качи в колесницата, за да потегли напред със свитата си от стражи и роби, забогатели много това лято, защото са си затваряли очите и не са я охранявали.

– Не ми харесва да спя без нея – оплака се той. – Обичам косата ѝ да се разпръсква по лицето ми. Обичам през час-два да ме сръгва с лакът и да ми казва: "Обърни се, по дяволите, по корем и спри да хъркаш."

– Свиквай, Дребосък, защото безумните ви срещи няма как да продължат в Мог.

– Защо не?

Тит го изгледа гневно.

– Обмислял ли си последното си желание?

– Момичето ми може да надлъже и най-умните от тях. Ще се справим.

– Но Адриан ще става губернатор. – Тит беше чул новината от императора, когато му помагаше да изготви списъка с бъдещи назначения. – Панония или Сирия, някъде далеч.

– Тя няма да остане с него завинаги.

Тит реши да се опре на Сенека:

– "Дори гладиаторите обмислят атаката си на арената."

– Това пък какво означава?

– Означава, че трябва да се планира.

– О, аз имам план. Сабина се развежда с Адриан. Аз си откупувам с парите ѝ достъп до класата на еквитите. Получавам съпруга, малко по-бляскава от мен. Така успявам да се сдобия с легион.

– Това ли е всичко?

– По-просто, здраве му кажи!

Тит подбели очи. Десети Фиделис продължи на запад.


 САБИНА

– Много почерняла изглеждаш – очите на императрицата обхождаха Сабина от главата до петите. – Трябваше да използваш по-усърдно слънчобрана си. Застани до мен.

– Разбира се.

Сабина тръгна след фигурата в тъмносиньо с дълбоки очи и строго изопнати назад плитки. Елегантните бели кичури изпъкваха още по-ясно в тъмната коса на императрицата, но иначе тя изглеждаше в обезкуражаващо добра форма, носейки се към храма. Не беше кой знае какъв храм – светилището на Юпитер в Мог представляваше няколко стъпала, отвеждащи към скромен олтар.

– Паметникът на Друзус е по-величествен – опита се да поспори губернаторът на Германия. – По-подходящ е за посрещане на легионите.

Ала императрица Плотина отхвърли енергично идеята му.

– Юпитер поднесе победата на съпруга ми – заяви тя. – Ще поздравим легионите в този храм и в никой друг.

Губернаторът я изгледа недоволно, но вече нямаше значение какво смята той. Плотина беше поела юздите, откакто стъпи в Мог.

Все пак, помисли си Сабина, най-важната роля при посрещането на войниците се пада на жените. Мястото всъщност няма значение. От високата като колона Плотина в тъмносиня коприна и диадема до легатските съпруги, които чакаха, непоклатими и достолепни, до Сабина; от съпругите на центурионите, бъбрещи оживено зад тях, до обикновените жени, застанали по двете страни на улицата, накичени с крещящи бижута и заобиколени от шайки хлапета – всички обхождаха хоризонта с очи и се надигаха на пръсти, нетърпеливи мъжете им да се върнат у дома.

Сабина се запита дали другата жена на Викс е тук, онази, за която не ѝ разказа, но несъмнено беше останала в Мог, когато легионът потегли. Жената, която Тит видимо се изкушаваше да спомене.

Императрицата огледа Сабина и констатира неодобрително:

– Дрехата ти е много ярка.

– Радвам се, че ти харесва.

Жълта коприна и две златни брошки във формата на златни орли, закопчани на раменете. Досегът на меката коприна представляваше истинско блаженство след грубата вълна, която носи цяло лято. Много блаженства съпровождаха завръщането към цивилизацията. Луксозната колесница на Сабина и бързоногата ѝ свита я доведоха в жилището на Адриан в Мог далеч преди Десети Фиделис и тя се наслади на цяла седмица мечтано уединение. Спеше до късно сутрин в меко легло, отрупано с кожи, закусваше, удобно изтегната, със студена настойка от черници и пресни плодове, излежаваше се в горещата вана в банята си. Робите на Сабина се споглеждаха, докато изтупваха бълхите, загнездили се в дрехите ѝ, а слугините в банята вдигаха вежди при вида на мазолите, които трябваше да изстъргват от стъпалата ѝ, но никой не продума. Вчера пажът, донесъл на господарката си куп писма, я свари да плаче тихо в библиотеката над разгърнат свитък; остави писмата и се оттегли със сведени очи.

Сълзите не бяха много. На сутринта Сабина се събуди, затананика си, изрисува клепачите си със златен прашец и се усмихна, представяйки си Викс, докато закопчаваше жълтата коприна със златните орли.

– Дрехата е прекалено ярка – дълбокият глас на Плотина произнесе заключението като присъда. – Отиди да се преоблечеш, Вибия Сабина.

– Вече чувам легионите. Три легиона вдигат много шум, нали?

Императрицата възнагради Сабина с изражение, което не беше ѝ липсвало ни най-малко през изминалите шест месеца, но от хоризонта наистина долиташе грохот и жените, скупчени на улицата, се люшнаха като вълна. Последваха още вълни, шепот и накрая развълнуван вик и Сабина разбра, че са забелязали Орлите.

Знаеше, че това е нищо в сравнение с триумфа, който вече организираха в Рим.

– Бели бикове в жертва на Юпитер – изреждаше Плотина. – Черни бикове за Минерва и още за Марс и за Хадес. Състезания с колесници, гладиаторски двубои, вероятно инсценировка на обсадата в Колизеума...

Траян щеше да язди в колесница, надянал лавров венец, с лице, обагрено в празнична червена боя, а Викс и другите знаменосци несъмнено щяха да се върнат в Рим, за да маршируват с Орлите си, сподиряни от възгласите на хиляди граждани. Според Сабина обаче това беше истинският триумф, триумфът на живите, завръщащи се при жените си, и жените, които крещяха, размахваха знамена и едва удържаха порива да се втурнат към усмихнатите мъже, влизащи с маршова стъпка в Мог.

Траян предвождаше парада в червена мантия. Като момче скочи от седлото на черния си кон и изкачи бежешком стъпалата на Храма на Юпитер с усмивка, която би заслепила и слънцето. В отговор Плотина благоволи да се усмихне и да му протегне ръка за добре дошъл. Сред хор от приветствени възгласи той се насочи към губернатора на Германия и към другите официални лица, жадуващи да привлекат вниманието му. Едва изтърпя монотонните напеви на жреца, който съсече жертвения бик, и когато помаха на тълпата, виковете заглушиха благословиите. Притисна Сабина в мечешка прегръдка и я оплеска с бича кръв, но тя се засмя и го целуна по двете бузи и той я предаде в ръцете на Адриан с вик:

– Ето този мъж се е затъжил за теб. Нищо че не те е виждал само една седмица!

Адриан ѝ помогна да стъпи на крака и тя му се усмихна.

– Здравей отново.

– Вибия Сабина – той я целуна благовъзпитано по ръката, сякаш не са се виждали от месеци, което горе-долу граничеше с истината. – Изглеждаш значително по-чиста.

– Да, киснах дни наред в банята, когато се върнах в цивилизацията. Ти също си много изискан.

Легатската броня му отиваше и той беше скочил от огромния си кон с вродена елегантност. Никой не умееше да язди по-достолепно от съпруга ѝ, дори императорът. Навярно защото конете обожаваха Адриан – дори сега едрият жребец го побутваше с муцуна по ръката.

– Липсваше ми – каза тя и с изненада установи, че е искрена.

Всеки ден изпиваха по чаша вино или вечеряха заедно, но за дълги разговори не им оставяше време заради неговите легатски задължения и нейните часове с Викс.

Той сви удивено вежди, ала лицето му се изглади бързо, когато Плотина застана до него.