– Ще вечеряме с Траян – обясни Сабина.
– На мен не ми позволява да го наричам по име – измърмори Адриан.
– Но аз съм привилегирована. Нали съм малката му любимка.
– А аз съм му повереник! Почти като син, или поне би трябвало да ме възприема така. Един роб блъсна Адриан по лакътя, извини се и се отдалечи бързо, понесъл купчина дрехи. Адриан огледа хаоса наоколо и поклати глава. Протегна ръка да погали наобиколилите го кучета
– Надявам се да ми намериш някоя официална тога сред таз бъркотия, Вибия Сабина.
– Твоята тога е най-малката ни грижа. – Сабина затършува най-близкия сандък и извади статуетка, обеца и шишенце мастило. – Ако не си открия дрехите, ще се наложи да дойда гола Ще предизвикам истински фурор.
Тит се постара с всички сили да прогони образа, тутакси изникнал пред очите му. Подобни помисли не бяха добре дошли присъствието на новия легат.
– Как намирате новия си легион? – попита припряно той.
– Войниците са нагли. – Адриан погледна калното петно върху мускулестата си ръка и се намръщи.
– Умеят да се сражават, уверявам ви.
– Предпочитам да са вещи в боя и с добри обноски. – Адриан упъти роб с купчина восъчни плочици към кабинета си. – Въздържай се от изследователски експедиции, Вибия Сабина. Дори съпругата на легата не е в безопасност край тези грубияни. Не са виждали порядъчна римлянка от години. Кой знае какво ще им щукне, ако те видят да обикаляш наоколо и миришеш цветята.
– Няма да скитам. Обещавам.
– Възнамеряваш ли да спазиш обещанието?
– Всъщност не – призна тя. – Но ще внимавам.
– Хитруша – скастри я той с пестеливата си усмивка. – Върви да се преоблечеш. Не искам да разголваш колене пред трибуна ми, въпреки че той е така добър да не ги зяпа.
Сабина му отдаде чест, изпрати въздушна целувка на Тит и изчезна в съседната стая. Тит прочисти гърло и се втренчи в тавана.
– Извини съпругата ми – измърмори Адриан и прочете набързо съобщението от Траян. – Знаеш добре, че понякога е невъзможна.
– "Често бодливите тръни раждат нежни рози."
– Не предполагах, че ще срещна почитател на Овидий в Могунтиакум.
– Донесох на север всички книги, които успях да взема – призна Тит. – Но вече ги изчетох.
– Ако поискаш, ще ти дам от моите. – Адриан се усмихна разсеяно, но дружелюбно. После го изгледа втренчено и попита:
– Ще ни придружиш ли на вечерята с императора?
– Аз ли? – Тит примигна и за миг се почуди дали съпругът на Сабина не флиртува с него.
"Богове! В какво неловко положение ще попадна." Но Сабина му бе доверила, че Адриан се увлича единствено по жилави млади атлети, а само един поглед беше достатъчен да потвърди, че Тит не попада в тази категория. А и топлотата в очите на легата излъчваше дружелюбие, а не съблазън.
– Ще ми бъде приятно да ми правиш компания – продължи Адриан. – Императорът е велик мъж, разбира се, но на трапезата му ще обсъждат предимно обсадни тактики и военни истории, а не философия и реторика. Ще се радвам да поговоря с любител на книгите, когато другите се впуснат в спомени за битката при Филипи[39].
– За мен е чест, уважаеми.
По обратния път Тит си заподсвирква с уста.
"Слава на боговете, че не забеляза как съм се вторачил в краката ѝ."
САБИНА
– Аз печеля – прошепна Адриан.
Сабина сбърчи чело, но пусна монета в дланта му, прикрита сред диплите на официалната му тога.
Император Траян и офицерите му устояха едва до второто блюдо, преди да се впуснат в разгорещено разискване на битката при Акциум[40], а не до третото, както се бе обзаложила Сабина. Робите, очевидно свикнали с привичките на императора си, поднесоха отново вино и се облегнаха по стените, вместо да приберат непотребните чинии. И те, и Сабина наблюдаваха Траян с неприкрита привързаност. Небрежно наклонен на една страна празничен венец се мъдреше върху посивялата му глава, а той сочеше с оглозгана гъша кълка един от легатите си.
– Не, не, изобщо не беше така...
Преподреди бързо кокалите от печената гъска, символизиращи разположението на египетската флота. Изглеждаше далеч по-щастлив в примитивния опушен триклиниум в далечния германски аванпост, отколкото седнал до Плотина в строга тога по време на протяжните ѝ имперски банкети.
– Малката Сабина! – извика той, когато с Адриан влязоха в залата надвечер, и я притисна в мечешката си прегръдка. Тя беше единствената жена сред гостите; никой друг легат не бе довел съпругата си в Германия. – Милостиви богове! Какво прави крехко създание като теб в тази затънтена дупка по средата на нищото?
– Избягах от поученията на съпругата ти – отговори абсолютно откровено Сабина.
Адриан се намръщи, но Траян отметна глава и се засмя гороломно.
– Май и аз се спасявам, а? Ела, ела, седни до мен...
Траян и офицерите му преминаха от Акциум към Алезия[41]. Сега кокалите на печената гъска представляваха легионите на Цезар, а кракът на печен глиган изпълняваше ролята на вражеското укрепление. Адриан, седнал от другата страна на Сабина, разискваше с Тит историята на Еней. Тит отстояваше художественото майсторство на Вергилий, а Адриан размахваше ръце в подкрепа на Ений. От време на време Тит вдигаше очи, опитвайки се да включи Сабина в разговора, но Адриан лееше безкраен поток от думи.
– Не, не, твърде е префърцунен и маниерен. Римската литература се нуждае от добра, откровена проза, а не от превзети техники на перото...
– Ще видим сметката на дакийския цар по-бързо, отколкото Цезар се е разправил с Версенжеторикс...
Сабина стана. Нито Адриан, нито Траян забелязаха как мята палата си върху косата и се измъква от триклиниума в черната германска нощ.
Какви звезди! Имаше ли такива звезди над Рим, скрити от пушека и прахоляка? Или нощното небе над Германия е съвсем различно? По-необятно, по-тъмно, осеяно със звезди от край до край като императорски плащ с диаманти. Сабина се отдалечи от светлия ореол, който лампите хвърляха пред императорското жилищно крило, и възпря с ръка стражите, понечили да тръгнат след нея. След кратко щуране из тъмните сенки на кулата откри полянка. От време на време минаваше по някой легионер, запътил се към нощния си пост, или адютант, понесъл купчина восъчни плочици, но никой не обръщаше внимание на Сабина и тя се просна по гръб върху тревата и се взря в небето. Затвореше ли очи, я обземаше усещане, че се държи за земната повърхност само с върховете на пръстите. "Ако се пусна, ще отлетя ли безвъзвратно нагоре? Ще ми се прииска ли изобщо да се върна тук, долу..."
– Оу! – възкликна мъжки глас и някой се блъсна в нея в мрака.
Сабина скочи рязко и дръжка на паднало копие ѝ препречи пътя. Другият се спъна в крака ѝ и едва не падна отново. Огромен мъж като сянка в ризница в тъмното.
– Кой си ти? – попита настоятелно глас, след като сянката успя да запази равновесие.
– Съпругата на легата – отвърна Сабина и придърпа черната пала над главата си. – Здрасти, Викс.
Настана дълго мълчание.
– Триста дяволи – рече най-сетне той.
– Допусках вероятността да се натъкна на теб – усмихна се Сабина в мрака. Очевидно се очертаваше нощ, изпълнена с изненади. – Но не толкова буквално.
– Домина – гласът му прозвуча безизразно и той се поклони сковано. – Императорският банкет е натам.
– Добре, отведи ме дотам – откри ръката му в тъмното и пъхна своята под лакътя му. – Траян и легатите му си припомнят републиканските войни и аз излязох да подишам чист въздух. Защо германските маслени лампи пушат толкова? Както и да е... сега май се изгубих.
– Наляво и после направо. – Викс издърпа ръката си от нейната. – Легатите винаги се помещават в далечния край на главната кула. Всички укрепления в империята са проектирани еднакво.
– Така ли? – заинтригува се Сабина. – Не знаех. Разкажи ми още нещо.
– Няма.
Ала тя отново го беше уловила под ръка и той я поведе неохотно по пътеката между казармите към императорското крило. Жълто сияние от факла освети пътеката, когато свиха зад ъгъла и той се превърна от анонимна сянка в броня във... Викс. Но този Викс беше различен от високото момче, споделяло постелята ѝ на осемнайсет. Стройното му тяло вече се беше наляло и дългите кости се бяха скрепили с мъжки мускули. Беше загорял от слънцето, гъвкав, с бдителен поглед, а ризницата и сабята сякаш се бяха сраснали с тялото му като драконови люспи. Огледа го с неприкрито възхищение.
– Изглеждаш добре, Викс.
– За разлика от теб – отвърна той грубо. – Ти изглеждаш изпита.
– Все още чета много нощем.
– Друго не ти и остава, подозирам. Не и със съпруг като твоя.
На минаване край втора факла очите му я обходиха от главата до петите и Сабина се зарадва, че е успяла да намери черната си стола сред хаоса. Знаеше колко ѝ отива – фино изтъканата материя блестеше и струеше като тъмен водопад в ореола на пламъка. Масивна златна гривна във формата на лъв обвиваше китката ѝ. Усети, че някак си и досега иска да изглежда красива за Викс, макар на него да му е все едно.
Той удължи крачка, сякаш възнамеряваше да продължи напред без нея, но Сабина не изоставаше, преметнала черната пала през ръка.
– Имаш ли си жена, Викс?
– Имам много – отсече той. – Много аристократки си падат по груби ласки.
Тя се засмя.
– Милостиви богове! Бях забравила колко лесно се гневиш. В Десетия си, нали? Татко ти написа препоръка.
– Десетият е най-добрият в Германия. Ние ще сме авангардът, когато Траян ни заведе в Дакия.
– Чух, че Четвъртият иска да е авангард.
– Четвъртият да се набучи на собствените си копия.
– Ще им предам, ако го срещна.
"Императрицата на седемте хълма" отзывы
Отзывы читателей о книге "Императрицата на седемте хълма". Читайте комментарии и мнения людей о произведении.
Понравилась книга? Поделитесь впечатлениями - оставьте Ваш отзыв и расскажите о книге "Императрицата на седемте хълма" друзьям в соцсетях.